Определение по дело №1566/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1680
Дата: 21 август 2019 г.
Съдия: Иван Александров Анастасов
Дело: 20195300501566
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№1680

 

гр. Пловдив, 21.08.2019г.

 

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, XIV състав в закрито заседание на 21.08.2019г., две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН АНАСТАСОВ

                                                                                           ХРИСТО ИВАНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов възз.ч.гр.д.№ 1566 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.419 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от З.Д.П. против разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист в полза на „Сосиете женерал Експресбанк“АД, инкорпорирано в заповед № 1872/01.03.2019г. за заплащане на следните суми: 16849,91 лева- главница по договор за кредит „Жилищен“, възнаградителна лихва в размер от 2307,49 лева за периода 07.08.2014г.- 15.04.2015г., обезщетение за забава в размер от 3820,27 лева за периода 15.04.2015г.- 22.02.2019г., нелихвоносно вземане за застрахователни премии в размер от 64,95 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2018г.- датата на подаване на заявлението в съда, да окончателното й изплащане, както и за съдебни разноски. С частната жалба се иска отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно и по- конкретно по аргумент на това, че на  жалбоподателката не е обявена надлежно предсрочната изискуемост на кредита, а също така, че липсват доказателства за неизпълнение от нейна страна на сключеното с банката допълнително споразумение..

От въззиваемата страна „Сосиете женерал Експресбанк“АД е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

ПОС, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, едновременно с подаването на възражение по чл.414 от ГПК, от легитимирана страна по чл.419 от ГПК, против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, правото на банката- кредитор да обяви цялото вземане по договора за кредит за предсрочно изискуемо следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Възражението на жалбоподателката, че не й е съобщено за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, се явява основателно по следните съображения: Със заявлението е представена покана, връчена на З.П. на 20.03.2015г., с която тя е уведомена, че е в просрочие 281 дни и в случай, че в срок до 14.04.2015г. не заплати просрочените си задължения, всички вземания по договора за кредит ще се считат за предсрочно изискуеми. След датата на връчване на поканата и след изтичане на дадения със същата срок за плащане, на 27.03.2017г. между страните е подписано споразумение за доброволно изпълнение на изискуемо кредитно задължение, с което са договорени нови срокове за плащане, нов размер на възнаградителната лихва и нов размер на месечните вноски. Фактът на подписването на това споразумение категорично обосновава извод за това, че към 27.03.2017г., дори и кредитът вече да е бил обявен за предсрочно изискуем- обстоятелство, което не е отразено изрично и ясно в споразумението, отношенията между страните по договора за кредит са били преуредени, поради което при последващо неизпълнение е следвало да бъде изпратено ново уведомление за предсрочна изискуемост, каквото не е налице. Дори да приемем, че със споразумението от 27.03.2017г. е постигнато съгласие за разсрочено плащане на вече обявените за предсрочно изискуеми задължения по договора за кредит, то отново отпадането на уговорката за разсрочване на плащанията е следвало да бъде доведена до знанието на длъжника, тъй като именно това е смисълът на цитираното по горе правило по т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г.- длъжникът да узнае, че дължи всичко, а не само определени падежирали вноски. Ето защо, обжалваното разпореждане, с което е допуснато незабавно изпълнение следва да бъде отменено. С оглед на това следва да се обезсили и издадения изпълнителен лист.

Предвид гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ постановеното по ч.гр.д.№ 3204/2019г. на ПдРС, Х гр.с. разпореждане против З.Д.П. за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист в полза на „Сосиете женерал Експресбанк“АД, инкорпорирано в заповед № 1872/01.03.2019г., за заплащане на следните суми: 16849,91 лева- главница по договор за кредит „Жилищен“, възнаградителна лихва в размер от 2307,49 лева за периода 07.08.2014г.- 15.04.2015г., обезщетение за забава в размер от 3820,27 лева за периода 15.04.2015г.- 22.02.2019г., нелихвоносно вземане за застрахователни премии в размер от 64,95 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2018г.- датата на подаване на заявлението в съда, да окончателното й изплащане, както и за съдебни разноски.

ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист № 2199/05.03.2019г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 1872/01.03.2019г..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                             ЧЛЕНОВЕ: