Р Е
Ш Е Н
И Е № 136
гр.
Кюстендил, 07.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито
заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
при секретаря Галина
Кирилова след като разгледа докладваното от съдия Костадинова гр.д.№246/2020 г.
по описа на КнОС и за да се произнесе
взе предвид:
Адв. Б.И. *** в качеството си на особен
представител на Р.Г.С. с ЕГН ********** обжалва решение №174/28.02.2020 г.,
постановено по гр.д. №1337/2019 г. по описа на КнРС, с което Р.Г.С. от гр.
Кюстендил е осъден да заплати на Гаранционен фонд гр. София сумата в размер на
1031.94 лева, представляваща изплатеното от последния по щета №
110189/27.03.2014 г. обезщетение, поради настъпило на 23.03.2014 г. в гр.
Кюстендил, пътнотранспортно произшествие, при което при движение с несъобразена
скорост ответникът предприел ляв завой и навлязъл в насрещното движение като се
ударил в лек автомобил с ДК№ ***и по този начин причинил щети на последния,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -
27.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Във въззивната жалба се
твърди, че решението на районен съд е неправилно. Твърди се, че по делото е следвало
да се конститурира и да участва собственикът на лекия автомобил причинил
виновно щетата при станалото ПТП, както и че е изтекла 5- годишната погасителна
давност по отношение на вземането. Искането е за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да се отхвърли предявеният иск.
В
срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от насрещната
страна, с който се оспорват твърденията във въззивната жалба
Жалбата като подадена в
законноустановения срок срещу подлежащ
на въззивно обжалване съдебен акт от лице, имащо право и интерес от
обжалване и отговаряща на изискванията
на закона, се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
КнОС след като прецени становищата на
страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания
съдебен акт, приема решението на КнРС за законосъобразно, поради което следва
да се потвърди. Съображенията за това са следните:
Окръжен съд изцяло споделя мотивите
районен съд, установяващи фактическата обстановка по делото и доколкото пред
настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не
следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК
препраща към мотивите на районен съд.
Районният съд е
бил сезиран е регресен иск, предявен от Гаранционен фонд, изплатил по щета
№110189/27.03.2014 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1031,94 лв.
за настъпила при ПТП на 23.02.2014 г. в гр. Кюстендил повреда на л.а. „Киа Рио“
с ДК№ ***, собственост на В.Й.М.от гр. Кюстендил, поради това, че ответникът Р.Г.С.
е управлявал увреждащия автомобил, без да има сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност.
Настоящият състав на окръжен съд споделя
и правните съображения на районен съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на решението и
по отношение на тях.
Съгласно чл. 288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ /отм./ Гаранионният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на
чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията
на Република България или на друга държава членка и е причинено от моторно
превозно средство, което е било доставено в Република България от друга държава
членка и не е било формално регистрирано в Република България, при условие че
събитието настъпи в 30-дневен срок от приемането на моторното превозно средство
от приобретателя и виновният водач няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ фондът
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и обичайните
разходи. В настоящия случай по делото е безспорно установено, че управляваният
от ответника автомобил към момента на настъпването на произшествието
(23.03.2014 г.) е бил без валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, че пътнотранспортното произшествие е
настъпило на територията на Република България, че е причинено от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България, както и че Гаранционният фонд е превел по банков път на собственика
на пострадалия автомобил от процесното произшествие сумата от 1031.94 лева,
поради което е встъпил в правата на увреденото лице. Следователно налице са
всички елементи от фактическия състав за реализиране на регресната отговорност.
Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, разгледан във
връзка с чл. 6, ал. 2 ГПК,
въззивният съд е обвързан от изрично посочените във въззивната жалба доводи на
страната, обжалваща първоинстанционното решение
Във въззивната жалба се твърди,
че по делото е следвало да се
конститурира и да участва собственикът на лекия автомобил, причинил виновно
щетата при станалото ПТП. В тази връзка следва да се посочи следното:
Задължението на
Гаранционния фонд да обезщети увреденото лице и регресното му право срещу
делинквента възникват по силата на закона и са в корелативна връзка.
Задължението на основание чл.288, ал.1 и ал.2 от КЗ /отм./ произтича от задължението на делинквента да
обезщети причинените вреди съгласно чл.45 от ЗЗД, поради което и отговорността
на фонда покрива отговорността на прекия причинител на увреждането. Следва да се има предвид, че отговорността по
чл. 45 от ЗЗД е лична и се носи от лицето, което е причинило вредата. В случая
това е ответникът, с чиито виновни действия е настъпило ПТП, в резултат на
което са причинени имуществени вреди на увреденото лице, което е обезщетено от
гаранционния фонд.
Неоснователно е и
възражението, че е изтекла 5- годишната погасителна давност по отношение на
вземането. Предмет на спора е иск с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./
По отношение на погасителната давност спрямо регресните суброгационни искове на
застрахователя и Гаранционния фонд е създавена безпротиворечива практика,
обективирана в т. 14 от ППВС №7/1977 г., решения на ВКС: №178 от 21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г.,
II т. о., 173 от 30.102009 г. по т. д. № 455/2009 г., II т. о., решение №15 от
04.02.2011 г. по т. д. № 326/2010 г., II т. о. и др., в която се приема, че регресните суброгационни
искове на застрахователя и Гаранционния фонд се погасяват с изтичане на общата
петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, която започва да тече от
момента, в който застрахователят, съотв. Гаранционният фонд са изплатили обезщетението на правоимащите лица.
В случая видно от приложеното по делото платежно нареждане обезщетението по
щетата е изплатено на 03.07.2014 г., а искът е предявен на 28.06.2019 г., т. е.
преди изтичането на 5- годишния давностен срок.
Направени по изложените
съображения, крайните изводи на въззивния съд
съвпадат с тези на първоинстанционния, поради което решението следва да
бъде потвърдено.
За подадената от особения представител въззивна
жалба, същият е бил освободен от държавна такса в размер на 25.00 лева, която
да се внесе по сметка на КнОС. С оглед на неоснователността на въззивната
жалба, ответникът се явява задължен за сумата от 25.00 лева, която следва да
заплати, ведно със сумата от 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
|
|
|
|
|
Мотивиран
от горното, Кюстендилски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №174/28.02.2020 г. на
Кюстендилския районен съд, постановено по гр.д. №1337/2019 г. по описа на същия
съд.
ОСЪЖДА Р.Г.С.,
ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати по сметка на Кюстендилския окръжен съд
държавна такса в размер на 25.00 лв., както и 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно
чл.280, ал.2, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.