РЕШЕНИЕ
№
558
гр.
Пловдив, 16.03.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV
състав, в открито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и участието на
прокурора Светлозар Чераджийски, като
разгледа КАНД №133/2021
година по описа на съда, докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП- Пловдив, депозирана чрез ***
А. против Решение №260586 от 19.11.2020г., постановено по АНД № 3733/2020г. по
описа на Районен съд - Пловдив, VIII наказателен състав, с което
е отменено Наказателно постановление №496072-F529989/20.02.2020г., издадено от Директор дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-
Пловдив против „ЕМ ВЕ ЕМ ПАКСИ“ ЕООД за административно нарушение на чл.13 ал.1
вр чл.12 ал.1, вр. чл.37 ал.2 ДОПК, за което на основание чл.273 от ДОПК му е
наложено административно наказание „имуществена санкция в размер на 250.00 /двеста
и петдесет/ лева“.
Касаторът в подадената жалба счита, че обжалваното решение е постановено в
нарушение на материалния закон и при противоречие със съдопроизводствените
правила, като се явява явно несправедливо. Твърди се, че районният съд е съобразил
правилно събраните доказателства по представената административна преписка,
свързани с наличието на осъществени нарушения, но неправилно е преценил, че се
касае за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Сочи, че с
диференциацията на наказанията и тяхното определяне се постига заложената с тях
цел и не е необходимо да се освобождава нарушителя от търсената административно
наказателна отговорност. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и да
бъде потвърден издадения административен акт. Редовно призован, в съдебно
заседание не се явява и не се представлява. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба – търговско дружество „ЕМ ВЕ ЕМ Пакси“
ЕООД-Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява. С отговор на
касационната жалба счита, че тя е неоснователна и като такава иска да бъде
отхвърлена, а съдебното решение като законосъобразно да бъде оставено в сила. Не
се претендират разноски от негова страна.
Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна
прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е основателна и предлага
оспореният съдебен акт да бъде отменен, а издаденото НП да бъде потвърдено.
Касационната
съдебна инстанция, като се запозна със становищата на
страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания,
при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
Районният съд е бил сезиран с жалба, подадена от „И.П. като *** на „ЕМ ВЕ
ЕМ Пакси“ ЕООД срещу процесното НП за административно нарушение на разпоредбата
на чл.13 ал.1 вр. чл.12 ал.1 вр. чл.37 ал.2 ДОПК с искане да бъде отменен
поради липса на основания да бъде търсена административно – наказателна
отговорност, свързана с липса на съставомерно бездействие за осъществено
административно нарушение. Иска се и приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай, в която връзка
се излагат подробни съображения, касаещи характера на процесната банкова сметка
***. Съгласно обстоятелствата, изложени в обжалвания
административен акт по установеното административно нарушение №F529989/04.12.2019г., съставен от ***Б.Й.Г.,
заемащ длъжността “***“ в ТД на НАП-Пловдив, те са се изразили в това, че на 28.11.2019г.
дружеството е отказало да съдейства на органите по приходите за извършването на
проверка по установяване на факти и обстоятелства от значение за регистрация по
ЗДДС във връзка със заявление по чл.100 ал.1 ЗДДС с
вх.№303911902876212/18.11.2019г., като не е по представяне на извлечение от
банкова сметка, ***.05.2019г. в ТБ Прокредитбанк АД, което е нарушение на на
чл.13 ал.1 вр. чл.37 ал.2 и ал.3 от ДОПК. АУАН е съставен в присъствието на
нарушителя и му е предявен. В тридневен срок не е постъпило писмено възражение
по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН. На основание съставеният и връчен АУАН е издадено и
процесното НП. По делото са представени като доказателства административната
преписка, касаеща НП и разписка за връчването му на 10.06.20г., АУАН с разписка
за връчването му, протокол за извършена проверка от 02.12.2019г.,
упълномощителни заповеди, документи за характера на банковата сметка FLEXSAVE, извлечение от електронна кореспонденция
с ТД на НАП-Пловдив във връзка с движението по процесната банкова сметка ***.06.2020година.
В хода на съдебното производство са представени гласни доказателства, касаещи показанията на
актосъставителя, който потвърждава, че дружеството е представило част от
документите. За да отмени атакуваното НП, след анализ на така събраните писмени доказателства, районният съд е приел, че по безспорен и
категоричен начин е установено извършеното административно нарушение и неговия
автор, но незаконосъобразно е определена и наложена санкция, като се касае за
маловажен случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Решението на съда е правилно.
Първоинстанционният
съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от
районния съд, , като по
отношение на посочените мотиви за установяване на нарушението, автора на
административно нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта на
разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН, направените изводи са законосъобразни. Те са
изградени на база събраните по делото доказателства и са съответни на
установената съдебна практика, изразена в Тълкувателно Решение №1/12.12.2007г., издадено по т.дело №1/2005г. на ВКС. Разглеждащият състав законосъобразно
е приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите доказателства
относно механизма на установяване на нарушението и неговия автор, което касае
изпълнение на административно – производствените правила, конкретизирани в
разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗАНН. Безспорен и съобразен със събраните
доказателства е и направеният извод, че така установеното в НП административно
нарушение съставлява маловажен случай на неправомерно деяние по смисъла на
чл.28 б.а от ЗАНН. В тази връзка той е обосновал, че административното
нарушение е осъществено за първи път, не са настъпили непосредствени обществено
значими вреди за държавния бюджет, нито по извършваната проверка, защото
исканите документи са били представени в по- голямата си част, а за конкретната
банкова сметка ***, че по нея липсва движение на средства. Позовал се на
обстоятелството, че се касае за първо нарушение от посочения вид.
Законосъобразно при тези обстоятелства е направил и извода за по- ниската
степен на обществена опасност на осъщественото деяние в сравнение с други
подобни случай на нарушения от същия вид, което обосновава приложението на
разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН. На тази база е посочил, че преценката
изисква изследване на всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или
може да окаже спрямо обекта на посегателството. Тези изводи се споделят и от
настоящият съдебен състав, като те са съобразени с постоянната съдебна
практика, свързана с приложение на ТР №1/12.12.2007г., издадено по т.дело
№1/2005г.. В настоящият случай липсва съществено отрицателно въздействие върху
охраняваните обществени отношения, поради което е следвало административно –
наказващия орган да направи съответната преценка за „маловажен случай“, като не
наложи административно наказание, а само предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание с необходим ефект. Липсата на изводи от наказващият
орган в тази връзка опорочава проведения административно наказателния процес и
води до незаконосъобразност на атакувания административен акт, свързан с
ограничаване на правото на защита на нарушителя. Събраните в
първоинстанционното производство гласни и писмени доказателства водят до
несъмнения извод, че се касае да осъществено маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на посочената законова разпоредба от
страна на касационния ответник. От приобщените и обсъдени от съда писмени
доказателства може да се направи несъмнения извод, че в настоящият случай, дори
да приеме наличие на осъществено административно нарушение, то е налице
хипотезата, за да бъде приложена разпоредбата на чл.28, б. а от ЗАНН. Безспорно е, че обществената опасност на деянието и
дееца са изключително ниски, а наложената санкция, дори в един минимален
размер, би била неоправдано висока с оглед на причинените общественоопасни
последици и е несъразмерна на установеното административно нарушение и неговата
тежест. Затова становището на настоящия съдебен състав е, че не е следвало да
бъде наложена посочената в НП “имуществена санкция в размер от 250.00 лева”
съгласно законовите рамки на разпоредбата на чл.273 от ДОПК, а само да се
предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложена такава.
Маловажните случаи на административни нарушения не се наказват и
административното производство се прекратява по заповед на административно
наказващия орган, защото са налице обективни предпоставки за това - нарушението
е за първи път, то е с ниска степен на засягане на охраняваните обществени
отношения по защита на фиска, не са настъпили конкретни вреди и други
съществени противоправни последици. Тези обстоятелства законосъобразно са
преценени от първоинстанционният съд, който е отменил атакуваното НП. Изводите
на съда в тази насока са законосъобразни, защото са съобразени с наличието на
конкретни обстоятелства, които обосновават приложението на разпоредбата на
чл.28 б.а от ЗАНН и не е имало законови основания да не бъдат обсъдени.
Направените с касационната жалба
възражения за високата обществена значимост на установеното административно
нарушение се явяват неоснователни и необосновани. Преценката на
административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28, б.а ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно
решение №1 от 12.12.2007 г. на ВКС. От събраните доказателства следва извода, че като е отменил обжалваното
пред него наказателно постановление, районният съд е постановил правилен
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила
С голед изхода на спора, разноски се дължат на ответника, който не е
направил своевременно искане за тяхното присъждане в настоящата инстанция,
поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
Предвид
на изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК,
Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260586
от 19.11.2020 год., постановено по АНД № 3733/2020 година по опис на Районен съд
– Пловдив- VIII н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.