Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 13.04.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Шумен, в публичното заседание на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Административен съдия: Татяна Димитрова
при участието на секретаря Р.Х., като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 66 по описа за 2018
година на Административен съд - гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл.118, ал.1 и ал.3, вр. чл.108, ал.1, т.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във
връзка с чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба от «Л. 2» ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Д.С., срещу Решение № 2153-27-2 от 05.01.2018г. на
Директора на Териториално поделение - Шумен на НОИ, с което е отхвърлена жалба
вх.№ 1012-27-75 от27.11.2017г., подадена срещу задължително предписание на
контролен орган на НОИ № ЗД-1-27-00338572 от 09.11.2017г.
В жалбата се
твърди, че оспореното решение е материално незаконосъобразно, издадено в
несъответствие с целта на закона, при превратно упражняване на власт и при
неспазване на административнопроизводствените правила. Оспорващият изразява
несъгласие с извода на административния орган, че трудът, полаган от
горепосочените лица, е такъв от втора категория. Въз основа на изложените в
жалбата аргументи е отправено искане за отмяна на решението.
Ответникът
- Директорът на Териториално поделение - Шумен на НОИ, чрез процесуалния си
представител гл.юрисконсулт Л.Б-И., оспорва жалбата и моли съда да постанови
решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Шуменският
административен съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи,
становищата на страните и събраните по делото, относими към спора
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По повод подаден
сигнал от Д.Н.Д.с вх. № 1019-27-358/21.03.2017г./л.155/, че е работил като
шофьор на товарен автомобил над 12 тона, а работодателят «Л. 2» ООД - гр.Шумен
го е осигурявал за трета категория труд, със заповед № ЗП-5-27-00251124/10.04.2017г.
и заповед № ЗП-5-27-00252960/18.04.2017г./л.93-94/,
и двете на ръководител на ТП на НОИ-Шумен (надлежно упълномощен съгласно
заповед № 1016-40-703/13.06.2016г. на управителя на НОИ/л.84/), на контролен
орган на НОИ било възложено да извърши пълна ревизия по разходите на държавното
обществено осигуряване на «Л. 2» ООД - гр.Шумен. Ревизията приключила с
ревизионна записка № РЗ-5-27-00264054/17.05.2017г./л.92/ и Задължителни
предписания № ЗД-1-27-00264316/18.05.2017г., с които работодателят бил задължен
да издаде УП-3 на три лица, работили във фирмата на длъжност «шофьори-12 и
повече тона» и ползващи чл.2, т.25 от НКТП, а именно: на Д.Н.Д.- за периода
03.07.2008г. до 20.11.2016г., на Р.И.Т.- за периода 25.07.2013г. до
17.06.2014г. и на П.Н.Н.- за периода 06.08.2013г. до 15.05.2016г. и да заличи
данни, подадени по реда на чл.5,ал.4, т.1 от КСО с код за вид осигурен «01» и
да подаде редовни данни с код за вид осигурен «03» за различни периоди до
30.11.2015г. за 21 лица.
Срещу
задължителните предписания дружеството подало жалба с вх. №
1012-27-34/29.05.2017г./л.87-90/ до ръководителя на ТП на НОИ-Шумен, който
приел, че задължителните предписания са дадени без контролният орган да събере
и обсъди всички релевантни за казуса факти и обстоятелства и с решение № 2153-27-25/29.06.2017г./л.81-83/
ги отменил и върнал преписката на контролния орган за изпълнение съгласно
дадените му в решението указания.
В
изпълнение на дадените му указания контролният орган изискал от ОД на МВР-Шумен
данни за всички регистрирани превозни средства на дружеството, както и справки
с данни за регистрационния номер, марка, товароподемност, дата и година на
регистрация за периода от 01.01.2005г. до 29.08.2017г. Въз основа на представените от ОД на
МВР-Шумен данни било установено, че през посочения период дружеството е
притежавало само едно превозно средство
с товароподемност по-малка от 12 това, а именно ЗИЛ 130 с рег. № Н 5098 АС,
регистрацията на което е прекратена на 24.01.2007г./л.38-40 и л.44/. Всяко от
всички останали превозни средства, които
е притежавало дружеството, е с обща сборна товароподемност 12 и повече тона, а
именно: влекачи: ДАФ 95 350 АТИ
с рег.№ Н4675 АТ; ДАФ 95 350 АТИ с
рег.№ Н6133 АТ; И.С.АС 440 С 43 ТП с
рег. № Н 0391 ВА; ДАФ 95 360 АТИ с рег.№ Н 7603 АР; ДАФ ФТ 95 ХФ 480 с рег.№ Н 4829 АХ; ДАФ
95 ХФ 480 с рег.№ Н 5806 ВА; ДАФ ХФ 95 430 с рег.№ Н 8230 ВА; ДАФ ТГ 47 ХС с рег.№ Н 9433 ВК; ДАФ ФТ ХФ 105 с
рег.№ Н 1986 ВР; ДАФ 95 360 с рег.№
Н 2234 АН; Ивеко 440 Е 38 с рег. № Н 3504 АН и ВОЛВО ФХ 12 420 с рег. № Н
5847 ВА; полуремаркета: с рег. № Н
0986 ЕЕ, А.Ф.с рег. № Н 1181 ЕЕ, Фрюхауф с рег. № Н 12 80 ЕЕ, Кодър Д 3 Д 34 с
рег. № Н 1683 ЕЕ, Кинг ТЛ 55 3 Ф с рег. № Н 6124 ЕЕ, Кьогел СН 24 с рег. № Н
3435 ЕЕ, Кроне СДЦ 27 Елту 4 с рег. № Н 6789 ЕЕ, Шмитц СЦФ 24 с рег. № Н 6790 ЕЕ, Кроне СДЦ 27
Елту 4 с рег. № Н 7281 ЕЕ, Кроне СД с
рег. № Н 7221 ЕЕ, Шмитц С 01 с рег. № Н
0238 ЕЕ, Шмитц СЦФ 24 с рег. № Н 6673 ЕЕ
и Шмитц СЦФ 24 с рег. № Н 6671 ЕЕ
/л.41-71/.
Въз основа
на тези данни, контролният орган приел, че след като дружеството е притежавало
само превозни средства с обща сборна товароподемност 12 и повече тона, то
шофьорите работещи в дружеството са управлявали тези превозни средства и
положеният от тях труд следва да се зачете като труд от втора категория съгласно чл.9, ал.34 от Инструкция № 13 за
прилагане на Наредбата за категоризация на труда при пенсиониране/НКТП/ във вр.
с чл. чл.2, т.25 от НКТП. В същото време е установено, че за периода от 2005г. до 2015г. информацията в
Регистъра на осигурените лица с декларация образец № 1 «Данни за осигурено
лице» за лицата Б.Р.Б.ЕГН ********** - за месеците 10, 11, 12, 2005г., 2006г.,
2007г., 2008г., 2009г. и от м.01 до м.07.2010г. вкл.; Д.Н.Д.ЕГН ********** - от м.07.2008г. до
м.12.2008г. вкл., 2009г., 2010г., 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и от м.01 до
м.м.11.2015г. вкл.; П.Б.П.ЕГН**********
- за м.05, 06 и 07.2013г.; Х.Д.Х.ЕГН ********** - от м.01 до м.06.2009г. вкл.; Л.И.А.ЕГН
********** - от м.03 до м.11.2015г. вкл.;
В.М.Р.ЕГН ********** - от м.07 до м.12.2005г. вкл. и от м.01 до
м.06.2006г. вкл.; Е.М.Д.ЕГН ********** -
от м.02 до м.12.2007г. вкл.; П.Т.Т.ЕГН **********
- от м.09 до м.12.2008г. вкл., 2009г., 2010г., 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и
от м.08 до м.11.2015г. вкл.; С.Н.С.ЕГН **********
- за м.12.2007г., 2008г., 2009г., 2010г., 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и за
м.01 и м.03.2015г.; Е.К.Д.ЕГН**********-от
м.02 до м.07.2013г. вкл.; С.Г.К.ЕГН ********** - за м.10, 11 и 12.2005г., от
м.01 до 06.2006г. вкл., от м.09 до м.12.2006г.вкл. и м.01.2007г.; С.М.С. ЕГН ********** - за м. 08, 09, 10, 11, 12.2007г., 2008г.,
2009г., 2010г., 2011г., 2012г. и от м.01 до м.07.2013г. вкл.; Н.С.Н.ЕГН **********
- от м.01 до м.08.2007г. вкл.; Т.Р.С.ЕГН ********** - от м.08 до 12.2007г. и
м.01.2008г.; С.И.Й.ЕГН ********** - за
м.03, м.04 и м.05.2011г.; В.Д.В.ЕГН **********
– от м.08. до м.12.2008г. вкл., 2009г., 2010г., 2011г., 2012г. и от м.01 до
м.05.2013г. вкл.; Т.Д.Т.ЕГН ********** -
от м.03 до м.08.2008г. вкл.; А.П.А.ЕГН **********
- от м.09 до м.12.2013г. вкл. и за м.01 и 02.2014г.; С.М.С. ЕГН ********** - от м.08.2007г. до
м.12.2007г., 2008г., 2009г., 2010г., 2011г., 2012г. и от м.01 до
м.07.2013г.вкл.; Н.С.Н.ЕГН ********** - от м.01 до 08.2007г. вкл.; Р.М.С.ЕГН **********
- за м.10, 11 и 12.2010г., 2011г. и от м.01 до м.08.2012г.вкл.; Г.С.Р.ЕГН ********** - за м.10, 11 и 12.2014г., м.08 и м.09.2015г. и
С.Б.М.ЕГН ********** - за м.12.2007г. и за м.01, 02, 05, 06, 07 и 08.2008г., които през посочените периоди са работили като
шофьори в предприятието, е подадена с код за вид осигурен «01». Съгласно т.12
от Указания за попълване на декларация образец № 1 «данни за осигуреното лице»
код за вид осигурен «01» се попълва за работници или служители, осигурени по
чл.4, ал.1 от КСО при един работодател, включително и членове на кооперации,
работещи по трудово правоотношение в кооперацията, без обхванатите от
следващите кодове. Тъй като трудът на «шофьорите на влекачи на ремаркета и
полуремаркета с обща сборна товароподемност 12 и повече тона» е от втора
категория, контролният орган, на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО издал на
дружеството Задължителни предписания с изх. № ЗД-1-27-00338572 от 09.11.2017г.,
с които предписал заличаване на некоректно подадените данни с код вид осигурен
«01» за периода 2005г. до 2015г. в Регистъра на осигурените лица в ТД на НАП на
горепосочените 23 лица и подаване на редовни данни за същия период с код за вид
осигурен «03», както и да бъдат издадени нови УП-3 на лицата Д.Н.Д., Р.И.Т.и П.Н.Н..
Задължителното
предписанието е връчено на дружеството на 15.11.2017г., а на 27.11.2017г. Д.С.
в качеството си на управител на «Л. 2» ООД - Шумен, възразила срещу дадените
предписания пред Директора на ТП на НОИ - Шумен, като подала жалба вх. № 1012-27-75
от 27.11.2017г.
Жалбата
против задължителното преписание е отхвърлена с Решение №
2153-27-2/05.01.2018г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Шумен. Доколкото в
жалбата срещу дадените предписания се оспорвала компетентността на контролния
орган да установява категория труд, директорът на ТП на НОИ отхвърлил тези
твърдения като неоснователни, тъй като изпълнението на НКТП, съгласно § 3 от
Заключителните разпоредби се възлага на министъра на труда и социалната
политика и на управителя на НОИ и именно на контролните органи на НОИ се възлага задължението да осъществяват
контрол по спазване на осигурителното законодателство, включително подадената
информация за осигурителен доход и стаж на основание чл.108 от КСО. Приел също
така, че оспореното предписание е съобразено с материалния закон и неговата
цел, тъй като от събраните по преписката доказателства се установяват всички
елементи от фактическия състав, съставляващ основание за издаване на
задължителните предписания, като преценката е формирана при цялостно изясняване
на фактите и при липса на допуснати процесуални нарушения.
Оспореното
решение е съобщено на дружеството на 19.01.2018г., видно от приложеното по
делото известие за доставяне, а настоящата жалба е подадена на 02.02.2018г. в
ТД на НОИ-Шумен.
При така
установените факти, съдът съобрази следното от правна страна:
Предмет на
оспорване е Решение № 2153-27-2 от 05.01.2018г. на Директора на ТП на НОИ -
Шумен - индивидуален административен акт, за който акт изрично е предвиден
съдебен контрол по реда на Административно
процесуалния кодекс, съгласно препращането на чл.108, ал.1,
т.3 от КСО към глава VІІІ от с.к. Оспорването е направено в рамките
на 14-дневния срок по чл.149, ал.1
от АПК, от надлежна страна с правен интерес, поради което
производството е процесуално допустимо.
При
разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен акт по
реда на чл.168, ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема
жалбата за неоснователна по следните съображения:
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.1, т.3 от КСО -
ръководителят на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява директорът. Същото
съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен
акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК.
Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение.
При
издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила. Оспорваният в настоящото производство акт е издаден в рамките на
административно производство, започнало с проверка по разходите на държавното
обществено осигуряване на «Л. 2» ООД - Шумен, инициирана във връзка със сигнал
от лицето Д.Н.Д., работил в дружеството като шофьор на тежкотоварен автомобил от
03.07.2008г. до 20.11.2016г., на който
като труд положен на длъжност «шофьор -12
и повече тона» му е зачетен само периода от 01.12.2015г. до 20.11.2016г. Проверката
е извършена е от ст. инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - Шумен. В
рамките на законоустановена компетентност контролният орган - инспектор по
осигуряването при ТП на НОИ, въз основа на установените при проверката факти, а
именно - в Регистъра за осигурени лица за периода от 2005г. до 2015г. за посочените
в задължителните предписания 23 лица е подадена некоректна информация, на
основание чл.108, ал.1,
т.3 от КСО, е дал задължителни предписания, с които е задължил
осигурителя в срок от 30 работни дни да заличи и подаде редовни данни, както и
да издаде УП-3 на лицата Д., Т. и Н., съгласно чл.2, т.25 от НКТП. Процесното
решение е постановено по жалба на осигурителя срещу дадените Задължителни
предписания.
Предвид
горното съдът приема, че Решение № 2153-27-2 от 05.01.2018г. на Директора на ТП
на НОИ- Шумен е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени
нарушения на процедурните правила.
По
съществото на спора, съдът счита, че обжалваното решение е издадено в съответствие
с материалния закон и неговата цел, предвид следното:
По делото не
се спори, че посочените лица са работили през посочените за всяко едно от тях
периоди като шофьори в дружеството, както и че за тях в Регистъра на
осигурените лица за тези периоди е подавана информация осигуряване за трета
категория труд - код за «вид осигурен» - 01. Не се оспорва и обстоятелството,
че дружеството е притежавало и притежава посочените в решението влекачи и полуремаркета., както и че същите
са превозни средства с обща сборна товароподемност 12 и повече тона.
Правният спор относно
законосъобразността на обжалвания акт изисква отговор на въпроса, поставен от
оспорващото дружество, дали трудът, полаган от посочените лица като шофьори е
такъв от втора категория, съответно управляваните от тях превозни средства, попадат ли
сред посочените превозни средства в разпоредбата на чл.9, ал.34 от Инструкция
№13 от 31.10.2000г. за прилагане на НКТП, във връзка с чл.2, т.25 от НКТП.
Съдът намира, че с
оглед техническите характеристики на притежаваните от дружеството влекачи и
полуремаркета, полаганият от шофьорите труд следва да се определи като такъв от втора
категория съгласно разпоредбата на чл.2, т.25 от НКТП. Цитираната разпоредба
сочи, че трудът на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече
тона е от втора категория. Съгласно чл.9, ал.34 от Инструкция №13/31.10.2000г.
записът на чл.2, т.25 от НКТП обхваща трудът на «шофьорите на товарни
автомобили с техническа възможност за превоз на товари (товароносимост) с маса
12 и повече тона, независимо от конструкцията на автомобила, пригодена
съобразно начина за използване и вида на пренасяния товар: цистерни;
автокранове; бетонови разтвори; превоз на цимент, брашно, прахообразни
материали; сондажна апаратура; автостълби; автолаборатории; автоработилници и
др. Шофьорите на влекачи на ремаркета и полуремаркета с обща сборна
товароподемност 12 и повече тона. Техническата характеристика на автомобилите е
определена в техническата документация от производителя».
От
приложените по делото доказателства е видно, че притежаваните от дружеството
влекачи имат специфично конкретно предназначение - превозване на товари
посредством прикачено към тях ремарке или полуремарке, т.е. експлоатацията на
тези превозни средства без ремарке е практически невъзможна. Този извод се
налага и от легалната дефиниция на §1,
т.2, б. «а» и «б» от ДР на Наредба №75 от 7.10.2003г. за ЕО одобряване типа на
нови моторни превозни средства от категориите М2, М3, N и техните ремаркета от
категория О по отношение на масите и размерите (Загл. изм. - ДВ, бр.92 от
2006г.) и от разпоредбата на чл.149 от Закона за движение по пътищата/ ЗДвП/.
Съдържащите
се в §6, т.17 и т.18 от ДР на ЗДвП легални дефиниции определят «ремаркето» и
«полуремаркето» като пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от
моторно превозно средство, като полуремаркето се прикачва към моторното
превозно средство така, че част от него лежи върху моторното превозно средство
и значителна част от неговата маса и от масата на неговия товар, се носи от
моторното превозно средство.
При наличие
на влекач с полуремарке, са налице механично свързани превозни средства, които
участват в движението по пътищата като едно цяло, респективно съставляват
«състав от пътни превозни средства» съгласно §6, т.20 от ДР на ЗДвП. В този
смисъл е и разпоредбата на §1, т.6, б. «б» от ДР на Наредба №11 от 3.07.2001г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. По аргумент
от посочената нормативна регламентация правилен е изводът, че влекачите и
прикачените към тях ремаркета и/или
полуремаркета формират състав от
превозни средства по смисъла на § 6,
т.20 от ДР на ЗДвП и § 1, т.33 от ДР на Правилника за прилагане на ЗДвП, тъй като
са механично свързани превозни средства, които участват в движението като едно цяло.
Именно това е обусловило и законодателното решение по чл.9, ал.34 от Инструкция
№13 за прилагане на НКТП, във вр. с чл.2, т.25 от НКТП, съгласно което трудът
на шофьорите на влекачи на ремаркета и полуремаркета с обща сборна
товароподемност 12 и повече тона е от втора категория. Поради тази причина при
определяне на товароносимостта се вземат предвид данните за допустимата
максимална маса на състава от превозни средства.
Действително
като критерии за определянето на труда на шофьорите като такъв от втора
категория, нормата на чл.2, т.25 от НКТП сочи «товароподемността», а
разпоредбата на чл.9, ал.34 от Инструкция №13 за прилагане на НКТП -
«техническа възможност за превоз на товари (товароносимост)». Понятията
«товароподемност» и «товароносимост» по смисъла на НКТП и Инструкцията за
нейното прилагане са идентични и следва да се прилагат съобразно дефиницията на
«товароносимост», дадена с §1, т.36 от ППЗДвП - максималната обща маса на
товара или максималният брой пътници, които пътното превозно средство
конструктивно е предназначено да превозва.
Товароносимостта
се определя като разлика между допустимата максимална маса и масата на
превозното средство.
Надлежен източник
на данни за техническата характеристика на автомобилите е свидетелството за
регистрация част І, както правилно е приел и административният орган. Свидетелството
за регистрация се издава от органите на Министерство на вътрешните работи и се
състои от две части, съдържащи данни за превозното средство и собственика, арг.
чл.33, ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета,
пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и
на ремаркетата, теглени от тях. Същото представлява официален свидетелстващ
документ, разполагащ с обвързваща съда материална доказателствена сила.
Твърдението
на оспорващия, че след като липсват надлежни писмени документи, пътни листи,
наряди за работа, доказващи категорията труд, а свидетелски показания за това
са недопустими, неправилно е прието, че посочените лица са полагали труд от
втора категория, съдът намира за неоснователно, доколкото липсват данни
дружеството да е притежавало превозни средства с по-малка товароподемност.
В тази
връзка правилно административният орган въз основа на данните, отразени в
свидетелствата за регистрация - част І на въпросните ППС е констатирал, че
полаганият от посочените лица труд като шофьори е такъв от втора категория.
Неоснователно е
възражението на оспорващото дружество за превратно упражняване на власт от
страна на контролните органи по разхода от ДОО с дадените от тях задължителни
предписания, с които се дава възможност на посочените лица за по-благоприятно
пенсиониране и предполага внасяне на по-високи осигурителни вноски. Правото да
се определи кой труд към коя категория се причислява, е от компетентността на
Министерския съвет. Именно този орган следва да съобрази характера и особените условия на
труд. С Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране Министерският
съвет, в изпълнение правомощията си, установени в чл.104, ал.1
от КСО, е извършил диференциация, като изчерпателно е изброил
професиите, длъжностите и видовете работа, попадащи съответно в първа и във
втора категория труд, като сред тях са посочени и шофьорите на товарни
автомобили с товароподемност 12 и повече тона, каквато длъжност несъмнено са
изпълнявали посочените лица по трудово
правоотношение с «Л. 2» ООД - Шумен. В тази връзка следва да се отбележи, че е
достатъчно органът по осигуряването да установи дали изпълняваната от лицето
длъжност попада сред изброените в НКТП, без да е необходимо да изследва
условията, при които е полаган трудът. Административният орган е изпълнил
задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата,
необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към
административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи
наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде задължителните
предписания. Фактът, че дружеството - жалбоподател е подавал некоректна
информация за посочените лица, като в Деклрацаия обр.1, код за вид осигурен е
посочил «01» - осигурен за трета категория труд, вместо «03» - втора категория,
е констатиран при проверка на компетентен контролен орган. Събраните в
административното производство писмени доказателства и обстоятелството, че
полаганият от лицата труд, попада в обхвата на чл.2, т.25 от НКТП, мотивират
съдебният състав да приеме, че обжалваното решение, с което оставени в сила дадените
задължителни предписания на «Л. 2» ООД - гр.Шумен, е правилно.
Съгласно
чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица
и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите
данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното
задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд «Гарантирани вземания на
работниците и служителите», дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица
- поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Подаването на данни е
регламентирано в Наредба №Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица. Съгласно указанията за попълване на декларация обр.1 в позиция «12» - вид
осигурен се попълва код «03» за работещите при условията на втора категория
труд и код «01» - за работници и служители, без обхванатите от следващите кодове,
съответно за работещи при трета категория труд.
В хода на
проверката, извършена от орган по осигуряването в «Л. 2» ООД - гр. Шумен е
установено, че за посочените в решението лица и периоди информацията в
Регистъра за осигурените лица с декларация обр.1 «Данни за осигурено лице» за тях
е подадена с код за вид осигурен «01». Установено е също, че в този период
лицата са полагали труд от втора
категория, доколкото са работили на единствено притежаваните от дружеството
влекачи и полуремаркета, поради което е следвало да бъдат осигурявани на тази
база, респективно подадената за тях информация следва да бъде с код за вид
осигурен «03». Доколкото съгласно разпоредбата на чл.6а, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-8/29.12.2005г. с код «корекция» в Декларация обр.1 не се коригират данните
«код за вид осигурен», некоректно подадените за лицата данни следва да се
заличат от работодателя чрез подаване на нови декларации с попълнен код за
заличаване и се подаване нови декларации с коректни данни. С оглед безспорната установеност на фактическото
основание и предвид приложимата нормативна регламентация, правилно в
съответствие с материалния закон и неговата цел, органът по осигуряването е
издал задължителни предписания на «Л. 2» ООД - гр.Шумен за заличаване на
некоректно подадени данни за посочените 23 лица през посочените за всеки от тях
периоди с код за «вид осигурен» - «01» и да се подадат редовни данни за същите лица
и периоди, с код за «вид осигурен» - 03, както и да се издадат на основание
чл.2, т.25 от НКТП на лицата Д.Н.Д., Р.И.Т.и П.Н.Н.. С оглед изложеното, обжалваното
решение, с което в рамките на задължителен административен контрол е отхвърлена
жалбата на дружеството против задължителното предписание, се явява издадено при
наличие на обосноваващото го фактическо основание, поради което се явява
материално законосъобразно.
В обобщение на
гореизложеното и съобразно установеното от фактическа страна, съдът приема, че
оспореното решение е съобразено с материалния закон и неговата цел. Събраните
по преписката доказателства сочат наличието на всички елементи от фактическия
състав, съставляващ основание за издаване на задължителните предписания, като
преценката на административния орган е формирана при цялостно изясняване на
фактите и липса на процесуални нарушения, поради което Решение № 2153-27-2 от
05.01.2018г. на Директора на ТП на НОИ - Шумен, с което е отхвърлена жалба вх.№
1012-27-75 от27.11.2017г., подадена срещу задължително предписание на контролен
орган на НОИ № ЗД-1-27-00338572 от 09.11.2017г., е правилно и законосъобразно, а подадената
срещу него жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл.143, ал.4 от АПК
жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като съобрази
характера на спора, разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК, във вр. с чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на
държавното учреждение ТД на НОИ - гр.Шумен, следва да се присъдят разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от
горното, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на «Л. 2» ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.С., срещу Решение
№ 2153-27-2 от 05.01.2018г. на Директора на ТП на НОИ - Шумен.
ОСЪЖДА «Л. 2» ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
Д.С., да заплати на ТД на НОИ - гр.Шумен сума в
размер на 100 (сто) лева разноски по делото.
Решението подлежи
на касационно обжалване чрез Административен съд - Шумен пред Върховен административен съд на РБ - София в 14-дневен срок от съобщаването му.
На
основание чл.138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: