Решение по дело №75/2020 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 113
Дата: 8 юли 2020 г. (в сила от 8 април 2021 г.)
Съдия: Биляна Спасова Панталеева Кайзерова
Дело: 20207070700075
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ113

гр. Видин, 08.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Четвърти административен състав

в публично заседание на

двадесет и пети юни

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева

при секретаря

Вержиния Кирилова Иванова

и в присъствието

на прокурора

 

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

 

Административно дело №

75

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на Ц.П.Х. *** против Заповед № РД-02-11-64/14.01.2019г. на Кмета на Община Видин, с която е разпоредено изземване на недвижим имот –ЧОС-самостоятелен обект в сграда с идентификатор №10971.502.867.2.30 , с площ от 59,05 кв.м. , находящ се в гр.Видин , ул.“Дунавска“№58,ет.6,ап.30,  от жалбоподателката.

Твърди се от жалбоподателката, че заповедта е незаконосъобразна като постановена от некомпетентен орган , при неспазване на установената форма , съществено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон. Иска се от съда да отмени обжалваната заповед . Претендират се и разноските за производството.

Процесуалният представител на ответника-Кмета на Община Видин, оспорва жалбата като неоснователна. Иска се от съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С обжалваната заповед Кметът на Община Видин е разпоредил изземване на недвижим имот-частна общинска собственост, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №10971.502.867.2.30 , с площ от 59,05 кв.м. , находящ се в гр.Видин , ул.“Дунавска“№58,ет.6,ап.30 от жалбоподателката Ц.П.Х., поради това , че лицето държи имота без правно основание. Приел е, че сключеният между Община Видин и жалбоподателката договор за наем от 17.10.2011г. , сключен между страните до прекратяване на служебното правоотношение на наемателката, е прекратен с влязла в сила Заповед № РД-02-11-18/08.01.2018г. на Кмета на Община Видин, потвърдена с решение № 35/19.04.2018г. на АС-Видин , оставено в сила с Решение № 15374 от 11.12.2018г. на Върховен административен съд. В определения в заповедта 14-дневен срок за доброволно предаване на жилището жалбоподателката не е предала същото , поради което и е издадена процесната заповед при посочените мотиви.

Видно от представените по делото доказателства, с решение №23  Комисията по картотекиране и настаняване на граждани в общински жилища , взето с протокол 03/20.07.2011г., е предоставила за нуждите на „Инспекторат по образованието“ следното ведомствено жилище-апартамент , находящ се на административен адрес ул.“Дунавска“№58, ет.6,ап.30 с площ от 56 кв.м.  Със Заповед № 38/17.10.2011г. на Кмета на Община Видин е наредено да се предостави за ползване на „Регионален инспекторат по образование“-Видин горното жилище. Въз основа на заповедта е сключен договор за наем между Община Видин и жалбоподателката Х., с който на същата е отдадено под наем  жилището. С решение № 9/02.10.2014г. комисията по картотекиране е приела , че жалбоподателката отговаря на условията на чл.5,ал.1,т.1 до т.8 от наредбата по чл.45а,ал.1 от ЗОбС и е картотекирала жалбоподателката в 4-та група. С писмо изх.№К-37/15.01.2018г. началникът на РУО-Видин е уведомил Кмета на Община Видин , че със Заповед № РД 10-2614/02.12.2016г. на Министъра на образованието и науката /същата  е приложена в приложеното по делото АД №19/2018г. по описа на АС-Видин/ е прекратено служебното правоотношение с г-жа Ц.П. Хаджигергиева , поради което РУО-Видин няма необходимост от общинско жилище за нуждите на негови служители. Със Заповед № РД-02-11-18/08.01.2018г. на Кмета на Община Видин е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателката поради прекратяване на трудовото ѝ правоотношение, като е посочено , че същото следва да се счита прекратено от влизане в сила на заповедта. Със същата заповед е определен 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта , в който наемателят да освободи жилището , да заплати наемната цена , консумативните разноски и се яви с разписка в Община Видин за предаване на жилището. Видно от приложното АД №19/2018г. по описа на АС-Видин заповедта за прекратяване е обжалвана от жалбоподателката Х. , като с решение № 35/19.04.2018г. жалбата е отхвърлена , а с решение № 15374/11.12.2018г. , постановено по АД № 7385/2018г. решението на Административен съд Видин е оставено в сила. Видно от горното, заповед №  РД-02-11-18/08.01.2018г. на Кмета на Община Видин , с която е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателката относно описания имот поради прекратяване на трудовото ѝ правоотношение, е влязла в сила, считано от 12.12.2018г.

Установява се от показанията на свид.М.Е.С.–старши експерт общинска собственост, че през м.януари 2018г. на жалбоподателката като картотекирана като нуждаеща се, е предложено друго общинско жилище , находящо се в к-с „Вида“, но жалбоподателката нито е приела, нито е отказала с писмено заявление , както и е било указано от служителката.

По делото е приложено и АД № 31/2018г. по описа на Административен съд Видин, видно от което с влязло в сила решение е отхвърлена жалбата Ц.Х. против издадения и отказ на Кмета на Община Видин да закупи ведомственото жилище , в което е била настанена.

По делото са представени и множество други писмени доказателства-заявления , жалби , разменени кореспонденции и др. , които са без правно значение за настоящия спор.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Заповед № РД-02-11-64/14.01.2019г. на Кмета на Община Видин, с която е разпоредено изземване на недвижим имот–ЧОС-представляващ ведомствен апартамент , находящ се в гр.Видин , ул.“Дунавска“№58, ет.6, ап.30, от жалбоподателката, е издадена от компетентен по чл.65,ал.1 от ЗОбС орган-Кмета на общината , в предписаната от закона форма, при наличие на материално-правните предпоставки за издаването й и при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила.

Заповедта е издадена на основание чл.65 ЗОС. Съгласно чл.65, ал.1 ЗОС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Следователно, за да се упражни правото по чл.65 ЗОС следва да се налице следните предпоставки –да се касае за общински имот от една страна, а от друга този общински имот да се владее или държи без правно основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала, като хипотезите са алтернативни.

Не е спорно по делото , че Община Видин е собственик на ползвания от жалбоподателката апартамент, за което е приложен и АОС. Установява се по делото /в каквато насока са и указанията на ВАС в отменителното решение/ , че по отношение на процесния имот е налице влязла в сила заповед на Кмета на Община Видин за прекратяване на наемното правоотношение на жалбоподателката относно имота. Предвид наличието на влязла в сила заповед за прекратяване на наемното парвоотношение , в сила от 12.12.2018г. , е налице и втората предпоставка - ползване/държане на имота без правно основание. Заповедта за изземване на недвижимия имот , който се държи без правно основание, е последваща прекратяването на наемното правоотношение в случаите , когато имотът не се освободи доброволно. Не е спорно по делото, че в срока , посочен в заповедта за прекратяване -14-дневен от влизането ѝ в сила , и към момента на издаване на процесната заповед-14.01.2019г., а и към настоящия момент,  имотът не е освободен от наемателката, поради което са изпълнени материално-правните предпоставки , за издаването на процесната заповед , разписани в чл.65 от ЗОбС.

От жалбоподателката са наведени множество доводи относно липсата на основание за прекратяване на наемното ѝ правоотношение поради налични жилищни нужди , но това са възражения които са противопоставими в производството по обжалване на заповедта за прекратяване на наемното правоотноошение относно жилището. В този смисъл е разпоредбата на чл.25,ал.4 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на жилища-общинска собственост, приета с Решение №78, взето с Протокол №7/30.06.2010 г. на ОбС – Видин/Наредбата/ , съобразно която разпоредба при изтичане на срока за настаняване, наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище. В тази връзка релевираните от нея доводи са преценени в производството по обжалването на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, която е потвърдена с влезли в сила съдебни решения . Във връзка с възраженията следва да бъде посочено , че действително жалбоподателката е картотекирана като нуждаеща се, но по смисъла на Наредбата /§.1 от ДР/ “семейство”  включва съпрузите или живеещите във фактическо съпружеско съжителство по смисъла на Семейния кодекс ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, доведени, заварени) с изключение на встъпилите в брак, поради което навършилите пълнолетие нейни деца и внучка не са членове на семейството й по смисъла на наредбата , а същото е едночленно, като в зависимост от членовете на семейството наредбата установява и норми за жилищно задоволяване/р.1-ви/ при предоставяне на общински жилища. Изясняването на горните обстоятелства обаче е предмет на друго административно производство. Предвид наличието на влязла в сила заповед за прекратяване на наемното правоотношение относно процесния имот , същият се държи без правно основание , не е предаден в срока за доброволно освобождаване, поради което обжалваната заповед за изземването му е законосъобразна като издадена в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на административно-прозиводствените правила.

Неоснователно е и направеното възражение за  допуснати нарушения на чл. 6 от АПК и принципа за съразмерност и нарушение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Съобразно чл.8,§.1 от ЕКЗПЧОС всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция. Защита по чл. 8 може да търси собственик, носител на ограничено вещно право или наемател, който обаче е изряден спрямо наемодателя си и стриктно спазва установените нормативни разпоредби и клаузите на сключените договори, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.§ 2 на тази разпоредба допуска намесата на държавните власти в ползването на това право в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В настоящия случай намесата при упражняване на това право е осъществена при условията на чл. 8, § 2 от Конвенцията - засягането е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално. Жилището, което е било предоставено на жалбоподателката е ведомствено, поради което ползването му е обвързано с определени условия-предоставено е до прекратяване на трудовото/служебното правоотношение на наемателката. При отпадането на условията, при които е предоставено ползването, същото следва да бъде преустановено. От друга страна с влизането в сила на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение жалбоподателката е загубила и качеството си на наемател, поради което в настоящето производство позоваването на чл.8 е неоснователно . Освен това се установява по делото , че същата е картотекирана като нуждаеща се и като такава и е предложено друго жилище, което също сочи, че не е налице нарушение на чл.8 от Конвенцията, а правото и на жилище съобразно жилищната ѝ нужда е гарантирано.

Наведените доводи за извършени подобрения в имота не са относими към делото, тъй като касаят възникнали облигационни отношения между страните по наемния договор. По отношение на направените възражения за лошо състояние на новия имот, който ѝ е предложен, също в Закона за задълженията и договорите са предвидени механизми за уреждане на възникващите отношения между страните по договора, но това са възражения , които същата следва да противопостави в друго административно производство , в което има възможност да откаже да приеме предложеното ѝ жилище при наличие на основание за това. Тези възражения са неотносими в настоящето производство.

Неоснователни са и доводите ѝ за незаконосъобразност на заповедта по съображения , че Кметът на Община Видин е следвало да направи предложение за промяна на предназначението на жилището , тъй като е налице писмо от РИО Видин за отпадане на жилищната нужда на инспектората. Съгласно чл.42,ал.1 от ЗОбС по своето предназначение общинските жилища са:1. за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди;2. за продажба, замяна и обезщетяване на бивши собственици, чиито имоти са отчуждени за общински нужди;3. ведомствени;4. резервни.Съобразно ал.2  жилищата по ал. 1 се определят от общинския съвет по предложение на кмета на общината и могат да се променят съобразно потребностите в общината. Видно от горните разпоредби в правомощията на Общинския съвет е промяна на предназначението на общинските жилища по предложение на Кмета на общината , в каквато насока са и доводите на жалбоподателката , но преценката за това е предоставена изцяло на Общината , чрез нейните органи , като собственик на имота и се упражнява при оперативна самостоятелност. Преценката се основава на потребностите на Общината , респ. общинската администрация като цяло , а не въз основа на жилищните нужди на едно нейно звено. Предвид горното доводите , че е следвало да се промени предназначението на имота с оглед отпадане на жилищните нужди на РИО-Видин , не могат да бъдат споделени.

Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна. Обжалваната заповед е законосъобразна. Липсват основания за нейната отмяна по чл.146 от АПК.

Предвид изхода на делото, искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, като същото следва да бъде определено в размер на 100 лв, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ. Същите следва да бъдат присъдени в полза на ЮЛ, към което е органа, издал обжалвания акт, по аргумент от разпоредбата на чл.143,ал.1 от АПК и §.1,т.6 от ДР на АПК.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

                              РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба на Ц.П.Х. *** против Заповед № РД-02-11-64/14.01.2019г. на Кмета на Община Видин, с която е разпоредено изземване на недвижим имот –ЧОС-самостоятелен обект в сграда с идентификатор №10971.502.867.2.30, с площ от 59,05 кв.м., находящ се в гр.Видин, ул.“Дунавска“№58,ет.6,ап.30.

ОСЪЖДА Ц.П.Х. *** да заплати на Община Видин разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

 

Административен съдия: