Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Плевен,
17.01.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски
районен съд, V гр. състав в
публично заседание проведено на 21.12.2017г.
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 7964 по описа на съда за 2017г., въз основа на данните по делото
и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Искове
с правно основание чл. 415 от ГПК.
Постъпила
е искова молба от “М.” ЕАД, ЕИК *********, срещу И.А.А., за признаване на
установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 312.42 лв. – главница за
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги с № М 3740653/09.08.2013г.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за посочената сума, по което е
образувано ч.гр.д. 5084/2017г. на ПлРС, издадена е заповед, възразена в срок от
длъжника, което поражда правния му интерес да предяви настоящите искове. Твърди
се, че между страните е сключен договор за далекосъобщителни услуги с № М
3740653/09.08.2013г., по отношение на който е налице неизпълнение от страна на
ответника – незаплащане на сумата от общо 91.42лв., поради което договорът е
прекратен и е начислена неустойка в размер на 221лв., която е уговорена в
договора.
Ответникът
счита, че искът е недопустим и неоснователен. Твърди, че в заповедното
производство ищецът, в качеството му на заявител е посочил дължимост само на
сума по една фактура – от 22.10.2014г., а в исковото производство въвежда още
две фактури – от 11.06.2014 и от 11.07.2014г. Твърди, че тези фактури не са
били предмет на заповедното производство и че задълженията по тях са погасени
по давност към момента. Твърди, че фактура с посочения в заповедното
производство номер не се представя в исковото, а се представя само сметка.
Оспорва неустойката по основание и размер, счита, че ищецът неоснователно е
приложил две санкции – прекратяване на договора и начисляване на неустойка,
което е неоснователно. Твърди, че размерът на неустойката не е обоснован нито
правно, нито фактически от ищеца. Сочи, че в и.м. е посочено друго лице – Д.С.и
може да се приеме, че цифрите от сметката на това лице са автоматично
прехвърлени на ответника. Счита, че пропуските не могат да се санират при вече
представена сметка. Сочи, че ищецът не претендира в исковото производство
присъдената в Заповедта лихва, което сочи, че настоящето производство не е
продължение на заповедното. Развива съображения, че претендираната преди това
лихва е била начислена и върху неустойката, което е недопустимо и поради което
е било подадено и възражението в заповедното производство. Оспорва
претендираните от ищеца разноски за адвокат, при положение, че той има
юрисконсулт, претендира разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства намери
за установено следното: Със Заповед № 3385/7.7.2017г. по ч.гр.д. № 5084/2017г.
на ПлРС, съдът е разпоредил И.А.А., ДА ЗАПЛАТИ на кредитора “М.” ЕАД, ЕИК
*********, сумата 312.42 лв., от които: 91.42 лв. – незаплатена
далекосъобщителна услуга дължима по договор за далекосъобщителни услуги с № М
3740653/09.08.2013 г., съгласно фактура № ********* с падеж на плащане
22.10.2014 г.; 221.00 лв. - неустойка предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга дължима по договор за далекосъобщителни услуги с № М
3740653/09.08.2013 г., съгласно фактура № ********* с падеж на плащане
22.10.2014 г., ведно с мораторната лихва в размер на 82.57 лв. начислена върху
фактура № *********/22.10.2014 г., ведно със законната лихва от подаването на
настоящото заявление – 05.07.2017г. до окончателно заплащане на дължимата сума,
както и направени деловодни разноски за държавна такса в размер на 25.00 лв. и
адвокатски хонорар в размер на 180.00 лв. С Възражение от 31.07.2017г. И.А.А. е
възразила срещу издадената заповед за изпълнение, което е сторено в законoустановения срок, т.к. заповедта е получена на 20.07.2017г.
Съдът е указал на заявителя – “М.” ЕАД да подаде в едномесечен установителен
иск за дължимостта на посочената в заповедта сума и такъв е подаден в срок,
което сочи допустимост на исковото производство по чл. 422 от ГПК.
Видно
от представените от ищеца доказателства, на 09.08.2013г. между ответника И.А. и
“М.” ЕАД е подписан договор за ползване на електронни съобщителни услуги,
описани, съгл. т. 3.2. от договора в отделни приложения. Представени са
Приложение № 1/09.08.2013г. за предоставяне на СИМ – карта, което е представено
само в частта си до уговорките в т. 5.1.4, Приложение № 2, без дата, за избор
на тарифен план Мтел Икономичен, Приложение № 1, без дата, за ценови пакет за
пренос на данни Мтел Сърф S. В последното, в т. 5.1 е уговорено, че ако в рамките
на първоначалния минимален срок на договора бъде прекратено ползването на
услуги при ползването на това приложение, както и в случай че абонатът наруши
по друг начин задълженията си, произтичащи от договора, приложението и ОУ,
операторът има право да спре достъпа на абоната до мрежата и/или да прекрати
договора, както и да получи неустойка в размер на месечните такси, дължими от
абоната за съответната СИМ карта до изтичане на посочения в договора срок.
Представено е и искане от 09.08.2013г. от ответницата за преминаване на
притежавания от нея номер от услуга Мтел Прима на Мтел Икономичен. Представени са ОУ на ищеца. Въз
основа на договора и ползваните услуги /конкретизирани в Приложение А/ са
издадени 2 броя фактури - № ********** за ползвани услуги за периода от
09.05.2014г.-08.06.2014г., на стойност 84.54лв., със срок на плащане –
01.07.2014г. и № ********** за ползвани услуги за периода от 09.06.2014г. - 08.07.2014г.,
на стойност 6.88лв., със срок на плащане – 31.07.2014г. По делото се представя
и Сметка № **********/22.10.2014г. с която на ответницата са начислени 3 броя
неустойки, в размер на 50.00лв., 96.75лв. и 74.25лв. или общо 221.00лв., с
посочена дата на плащане 22.10.2014г. Не е спорно по делото, че сумите по
сметката и фактурите не са платени, спорен е въпросът – дължат ли се те от ответницата.
Както
още в определението по чл. 140 от ГПК, съдът е посочил, предмет на разглеждане
на делото са вземанията на ищеца, които не възникват от фактурите, а само се
обективират от тях и независимо, че в заповедта, издадена в заповедното производство
е посочена само една фактура, то посочването на други две фактури в исковото
производство, които обаче включват присъдените със заповедта вземания, не сочат
недопустимост на производството по чл. 415 от ГПК. Същевременно, съдът
констатира, че ищецът в заповедното производство – в т. 12 от заявлението е
посочил три фактури, от които твърди, че произтича вземането му - № **********/11.06.2014г.;
№ **********/11.06.2014г. и № **********/22.10.2014г., т.е. той не въвежда нови
твърдения с исковата си молба, но в Заповедта, поради позоваване на друга точка
от заявлението, е записан само един номер на фактура като основание за
вземането, както на незаплатените услуги, така и на неустойката. Право на избор
е на ищеца дали ще включи в исковата си претенция всички присъдени в
заповедното производство вземания, т.к. при непредявяване на иск за всички
възразени вземания за него следва санкция – обезсилване на издадената заповед в
частта за непредявените вземания /в случая лихвата/, но това в никакъв случай
не значи, че ако не предяви искове за всички отделни суми по заповедта, той
губи правото си да предяви специалния иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК,
както твърди ответницата. Поради горното, предявените в настоящето производство
искове само за главница и неустойка се явяват допустими и следва да се
разгледат по същество. Въпреки, че ищецът не е посочил дата, от която счита, че
договорът между страните е бил прекратен, то такова прекратяване, след
незаплащането на две поредни задължения от страна на потребителя на услуги,
безспорно е настъпило и то се дължи именно на неизпълнение на задълженията на
ответницата и съгласно уговореното в т. 5.1 от Приложение № 1 за предоставяне
на пакет за пренос на данни Мтел Сърф S. До настоящия момент ползваните услуги,
детайлно посочени в приложенията на двете фактури – от 11.06. и от
11.07.2014г., не са били заплатени се явяват дължими от ответницата. При
своевременно направеното възражение за изтекла давност, е необходимо съдът да изследва
този въпрос, имайки предвид, че датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. №
5084/2017г. на ПлРС, която съгл. разпоредбата на чл. 422 ал. 1 от ГПК, се счита
и за дата на предявяване на иска, е 05.07.2017г. За периодични плащания,
каквито се считат отделните месечни вземания по сключен между страните договор,
както и за неустойка, давностния срок е три години, съгл. чл. 111 б. б и в от ЗЗД. Поради горното, вземането по фактура № **********/11.06.2014г. на стойност 84.54лв., със срок на плащане –
01.07.2014г., е станало изискуемо на 02.07.2014г., тригодишния давностен срок е
бил изтекъл към датата на подаване на заявлението - 05.07.2017г. и искът в тази
му част, като погасен по давност следва да бъде отхвърлен. За вземането по
втората фактура - №
**********/11.06.2014г. за ползвани
услуги за периода от 09.06.2014г. - 08.07.2014г., на стойност 6.88лв., със срок
на плащане – 31.07.2014г., при подаване на заявлението не е изтекъл тригодишния
давностен срок, доказано е предоставянето на конкретни услуги и тяхната
стойност и ответницата не доказа плащане, поради което в тази част искът следва
да бъде уважен.
Относно
претендираната неустойка в размер на 221.00лв., съдът намира, че действително в
едно от приложенията по договора между страните е договорено начисляване на
такава при неизпълнение на задълженията на абоната, каквото неизпълнение се
явява незаплащането на дължими суми. В случая обаче, доколкото липсват данни –
дати на сключване на приложенията между страните, респективно дата на края на
договора, не е ясно за колко и за кои месечни такси както и за кои услуги е
начислявана неустойката. Представената сметка **********/22.10.2014г. не
представлява фактура, за да може съдът да се позове на нейната доказателствена
сила /например според Решение № 114 от
26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I т. о., ТК/, в нея са начислени
три броя неустойки без каквато и да било конкретизация за основание и начин на
начисляване - за кои и какви месечни такси са, и неизяснен по делото остана
въпросът – от кой месец ищецът счита договора за прекратен, до коя дата действа
договорът по отношение на всяко едно от приложенията, какви са елементите на
неустойката, която се претендира като една цяла сума, а по изчисления на ищеца
е разделена на три неустойки. Липсата на тази конкретизация препятства възможността
на съда да прецени дали така уговорената неустойка и в размера, в който се
претендира отговаря на добрите нрави и дали същата е действителна клауза на
конкретното приложение. Поради всичко дотук изложено, съдът намира, че
претенцията за неустойка се явява недоказана от ищеца и като такава следва да
се отхвърли.
При този изход на делото, и на осн. чл. 78 ал.
3 от ГПК, ищецът дължи на ответника разноските, направени от него в исковото
производство, съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 293.39лв. – адв.
възнаграждение. Съобразно уважената част на исковете, ответникът дължи на ищеца
разноски в размер на 5.62лв., или по компенсация, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника разноски в размер на 287.77лв. Съгласно т.12 от ТР
№4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и
разноските, направени от ищеца в заповедното производство. Съобразно
положителното установително решение за част от вземането, и непредявяване на
иск за установяване дължимост на всички вземания по издадената и възразена
заповед, разноски в заповедното производство се дължат на заявителя – ищец само
до размер на 3.57лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ И.А.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДЪЛЖИ на кредитора “М.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, следната сума - 6.88лв., главница, представляваща неплатена
сума по фактура № **********/11.06.2014г. за ползвани услуги по договор № М
3740653/09.08.2013г. за периода от 09.06.2014г. - 08.07.2014г., и законна лихва
върху тази сума от 05.07.2017г. - датата на подаване на заявлението в съда до
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 3385/7.7.2017г.
по ч.гр.д. № 5084/2017г. на ПлРС, като претенцията за установяване дължимост на
вземането на сумата от 84.54лв., главница, представляваща неплатена сума по
фактура № **********/11.06.2014г., като погасена по давност, ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ,
като НЕДОКАЗАН предявения иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1
от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД, от “М.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че И.А.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, дължи на “М.” ЕАД, неустойка в размер на 221.00лв. по договор № М
3740653/09.08.2013г. за която сума е издадена заповед за изпълнение № №
3385/7.7.2017г. по ч.гр.д. № 5084/2017г. на ПлРС.
ОСЪЖДА
“М.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ НА И.А.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, разноски по исковото производство по компенсация
в размер на 287.77лв.
ОСЪЖДА
И.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА“М.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, разноски по по ч.гр.д. № 5084/2017г. на
ПлРС, в размер на 3.57лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: