Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1131 от 31.08.2020 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, дванадесети
състав, на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретар Й. Б., като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 899 по описа за 2019 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 156, ал. 1 от ДОПК.
Образувано е по
жалба на „Г. Т. и сие“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Айтос, ул. „Славянска“ № 52, представлявано от Т. Н. Т.– управител против
Ревизионен акт (РА) № Р-02000218000804-091-001/10.01.2019 г., издаден от Р. К.Т.
на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията и И. И. Г.на
длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас – ръководител на
ревизията, частично потвърден с Решение № 52/27.03.2019 г., произнесено от директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ДОДОП) Бургас при ЦУ
на НАП. Иска се от съда да отмени като необоснован и незаконосъобразен
постановения РА по всички видове задължения и за всички периоди, обхванати от
потвърдената част на РА, включително се оспорват фактическите констатации и
правни изводи, съдържащи се в РА и в ревизионния доклад. В последното
по делото съдебно заседание дружеството не се представлява.
Ответната страна
– директорът на ДОДОП Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт Елена
Т. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и настоява за отхвърлянето
й. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна
страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено
оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на
съдебното производство. Поради това същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество
е неоснователна.
От приложените по
административната преписка доказателства се установява, че ревизионното
производство е проведено при регламентиране от различни административни заповеди, както следва:
ü
Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №
Р-02000218000804-020-001/12.02.2018 г. (л. 376) - възложена е ревизия на „Г. Т. и сие“ ЕООД с
предметен обхват корпоративен данък за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2014 г. и
данък върху добавената стойност (ДДС) за периода 01.12.2015 г. - 31.12.2015 г.
Същата е връчена по електронен път на 26.02.2018 г. (л. 378, л. 379).
ü
Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №
Р-02000218000804-020-002/26.04.2018 г. (л. 335) - удължен е срокът на ревизията
до 26.05.2018 г., като заповедта е връчена електронно на 27.04.2018 г. (л. 337,
л. 338).
ü
ЗИЗВР № Р№ Р-02000218000804-020-003/21.05.2018 г. (л. 330) -
променен е крайния срок за извършване на ревизията – 26.06.2018 г., а
електронното връчване е извършено на 06.07.2018 г. (л. 332, л. 333).
ü
ЗИЗВР № Р-02000218000804-020-004/21.06.2018 г. (л. 229) –
определен е краен срок за извършване на ревизията – 26.07.2018 г. Заповедта е връчена
електронно на 06.07.2018 г. (л. 231, л. 232).
ü
Заповед № Р-02000218000804-023-001/04.07.2018 г. (л. 206) за
спиране на ревизионното производство на основание чл. 34, ал. 1, т. 4 от ДОПК
по молба на ревизираното лице (л. 228) – връчена електронно на 05.07.2018 г.
(л. 208, л. 2099). Ревизията е спряна за срок до 04.10.2018 г.
ü
Заповед за възобновяване №
Р-02000218000804-143-001/05.10.2018 г. (л. 202) на основание чл. 35 от ДОПК и
срок на ревизията след възобновяването 27.10.2018 г. – връчването е реализирано
електронно (л. 204, л. 205).
Посочените заповеди са издадени от Р.
К.Т. на длъжност началник сектор при ТД на НАП Бургас, като лицето е надлежно
оправомощено на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП във връзка с чл. 112, ал. 2, т.
1 от ДОПК със Заповед № РД-1/02.01.2018 г. на директора на ТД на НАП Бургас.
По искане (л.
213) за налагане на мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които
ще бъдат установени в резултат на ревизията, предявено от ръководителя на
ревизиращия екип с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. № С180002-023-0002401/ 02.07.2018
г. (л. 210) е постановена възбрана върху изрично посочени недвижими имоти, а с Постановление
изх. № С180002-023-0002397/ 02.07.2018 г. (л. 211) – запор върху различни
моторни превозни средства. И с двете постановления обезпечителните мерки са
наложени върху имущество на ревизираното лице.
Резултатите от ревизията
са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-02000218000804-092-001/19.11.2019
г. (л. 39), надлежно връчен на дружеството по електронен път на 19.11.2018 г. (л.
50, л. 51), заедно с посочените приложения. По искане на ревизираното лице (л.
37) е продължен срока за подаване на възражения и доказателства по РД (л. 34),
но ревизираното лице не е представило възражения. По делото е представено
възражение (л. 200), което обаче не е свързано с цитирания РД, а е по предходно
ревизионно производство.
След преценка на
извършените при ревизията действия и посочване, че дружеството не е подало
възражения въпреки предоставения му удължен срок, органът, възложил ревизията и
ръководителят на ревизията са постановили РА №
Р-02000218000804-091-001/10.01.2019 г. (л. 21). С цитирания РА е установено
задължение на „Г. Т. и сие“ ЕООД за ДДС за периода от 01.12.2015 г. до 31.12.2015
г. в размер на 192 810,48 лева и лихви за просрочие в размер на 58 125,30
лева. РА е връчен електронно на 14.01.2019 г. (л. 32, л. 33). С РА е направено
преобразуване на финансовия резултат по смисъла на ЗКПО за 2010 г., за 2011 г.,
за 2013 г. и за 2014 г. Представена е Справка за общите задължение на
дружеството (л. 25 - л. 31), определени към 10.01.2019 г.
С жалба вх. № ИТ-00-772/25.01.2019
г. (л. 18) по описа на ТД на НАП Бургас, ревизираното лице е оспорило РА №
Р-02000218000804-091-001/10.01.2019 г. пред директора на ДОДОП Бургас като са
изложени възражения във връзка със събирането и оценката на доказателствата; надлежната
проверка на представените счетоводни документи; правилното прилагане на нормите
на ЗКПО и ЗДДС; неправилното отчитане на закупуваното гориво и др. Формулирано е искане
за отмяна на оспорения ревизионен акт изцяло като незаконосъобразен.
По
повод така подадената жалба, с Решение № 52/27.03.2019 г. (л. 12), директорът
на ДОДОП Бургас е потвърдил РА № Р-02000215008624-091-001/01.06.2016
г., с който са установени дължимите от „Г. Т. и сие“ ЕООД задължения за данък
по ЗДДС за данъчен период от 01.12.2015 г. до 31.12.2015 г., в размер на 180 296,28
лева и лихви за просрочие в размер на 54 794,36 лева. Решаващият орган е
отменил частично процесния РА за данъчен период
от 01.12.2015 г. до 31.12.2015 г. за главница в размер на 13 180,45 лева и
лихви в размер на 3 330,94 лева. По отношение на прилагането на ЗКПО,
директорът на ДОДОП с решението е отменил процесния РА в частта за намаление на
данъчната загуба за 2010 г. със 745,94 лева и увеличение на приспаднатата
данъчна загуба от източник в страната за 2013 г. със 7 639,77 лева и за 2014 г.
- с 5 906, 23 лева.
В решението са изложени мотиви относно събраните в хода
на ревизионното производство доказателства, както и начина по който
ревизиращият орган цени същите за крайния изход на производството, като се
приема, че аргументите
на жалбоподателя по отношение на наличието на съществени нарушения на
административно производствените правила са неоснователни. Изложени са подробни
мотиви във връзка с преобразуването на счетоводния финансов резултат за 2010
г.; за 2011 г.; за 2013 г. и за 2014 г. по смисъла на ЗКПО във връзка с разходи
за гориво; за строително монтажни работи; за глоби и неустойки. Решаващият
орган подробно е обсъдил възраженията на ревизираното лице, че доставката на
пшеница е освободена доставка по смисъла на ЗДДС, както и относно установените
задължения за ДДС.
В жалбата (л. 6),
с която е поставено началото на настоящото съдебно производство, изцяло се
оспорват констатациите на приходния орган, обективирани в потвърдената част на
РА № Р-02000218000804-091-001/10.01.2019 г. Заявените от дружеството
жалбоподател възражения са почти идентични с тези, които са направени в жалбата
пред директора на ДОДОП, макар и представени в раличен порядък. И в тази жалба
се претендира наличието на съществени нарушения във връзка със събирането и
оценката на доказателствата от ревизиращия орган поради неполагане на усилия в
тази насока. Изцяло се оспорва направената инвентаризация, обективирана в
приобщения към реализираното ревизионно производство Протокол №
0077966/16.12.2016 г. Оспорват се констатации, изведени в ревизионния доклад.
Твърди се, че не е налице хипотезата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС поради факта, че
не са събрани доказателства за кумулативното наличие на необходимите
предпоставки.
По искане на
ответника, в съдебно заседание на 23.10.2019 г. (л. 407) до разпит е допуснат
свидетеля М.Я.П., служител на ТД на НАП - Бургас, участник в проведената на
16.12.2015 г. инвентаризация на обект Мелница „Айтос“ (собственост на
ревизираното дружество), при реализирана съвместна проверка, извършена по
инициатива на органите на МВР. Свидетелят посочва, че за проверката е съставен
Протокол № 0077966. В проверката като
представител на жалбоподателя е участвала В.П.В., в качеството на отчетник
счетоводство. По време на проверката са присъствали работниците, които работят
в самата мелница, за което е съставена справка (л. 59 – обратна страна) и всеки
работник саморъчно се е подписал. Тази
справка е част от цитирания протокол. П. уточнява, че преди започване на
изброяването на наличните стоки, на В. е връчен въпросен лист (л. 62) по
образец, който тя е попълнила. Според отговорите, в обекта не са се съхранявали
чужди стоки, стоки на консигнация и чужди парични средства. П. дава показания,
че около час след началото на проверката, но без да може да посочи конкретно
време, се е появил С.П.К. - предходен управител и собственик, стопанисвал
обекта, който не е представил пълномощно, но е присъствал по време на цялата
проверка, бил е запознат с всички процесуални действия и резултати. Според П.
по време на проверката са предприети действия за обезпечаване на доказателства
и на технически носител (л. 76). Свидетелят дава отговор, че са попитали
работниците, а също В. и К. дали на територията на мелницата се съхранява
зърно, на което са получили отрицателен отговор и това било записано на първа
страница на протокола. Във въпросника е имало въпрос дали има други обекти,
които не са на територията на мелницата, в които да се съхранява зърно,
собственост на проверяваното дружество, но такова място не е посочено. На
въпроси на процесуалния представител на жалбоподателя свидетелят дава
показания, че е извършен оглед на силозите, доколкото това е технически
възможно. Посочва, че в протокола е отбелязано, че на територията на обекта
никъде не се съхранява зърно, а по време на инвентаризацията се описват само
стоките, налични в самия обект. Това, което е констатирано като наличности, е
описано в протокола на първа страница. Не е описан огледа на силозите защото по
време на инвентаризацията се описват само наличните стоки или материали,
подлежащи на обработка и последваща продажба, а не се описва какво представлява
обектът. П. изразява становище, че не се прави характеристика на обекта и
неналичностите на стоки или липсващи стоки, освен ако лицето не ги посочи във
въпросника. Свидетелят прави изявление, че на 05.01.2016 г. С.К. (вече с
надлежно пълномощно – л. 74) е представил допълнително документи, за което е
съставен протокол, но и тогава не е направил възражение относно действията по
време на инвентаризацията и не е посочил неправилни действия от страна на
органа по приходите.
На въпроси на
процесуалните представители на страните, свидетелят посочва, че в хода на
самата проверка не е имало възражения относно действията, предприети от
проверяващите, защото последните са се водили по дадените им указания от самите
работници. Ако е имало претенция от страна на дружеството, то е можело същите
да бъдат записани на трета страница от протокола, но такива няма записани. М. П.
отговаря още, че при извършване на проверките обикновено въпросниците се
връчват на отговорника на обекта - в конкретния случай В.В., на длъжност
отчетник счетоводство. В обекта е имало обособен счетоводен отдел или
счетоводна дейност, включваща отчитането на всички стоки, които постъпват,
преработват и напускат обекта. Именно В. най-добре е била запозната с тези
въпроси. На проверяващите органи е било казано, че представляващият дружеството
Е.М.не е на територията на страната и друг представител, освен В., не е бил
посочен.
Свидетелят прави
уточнение, че макар в протоколите да се записва само това, което е налично, в
конкретния случай в протокола, съставен на 16.12.2015 г. е записано, че няма
зърно, защото "Записали сме явно,
защото явно някъде е имало претенции за зърното или при предходни проверки са
възразявали, тъй като местата, където се
съхранява зърното, това са силози, които нямат много добра визуална връзка.
Същите представляват бетонни кули с височина 100 м, без видимост и не ни беше
известно или посочено как да се провери през някакъв отвор. При друг повод при
проверка в този обект с участие адв. М., който днес е в залата, за да установим
какво има, извършихме почукване. Само може с почукване да установим дали има
нещо в тях. При тази проверка чукахме, гледахме и доколкото може сме установили."
В съдебно
заседание на 10.06.2020 г. (л. 612), по искане на жалбоподателя е проведен
разпит на В.П.В. в качеството й на отчетник към 16.12.2015 г., т.е. към момента
на инвентаризацията. Свидетелката В. посочва, че е работила в дружеството
жалбоподател, като през 2015 г. е назначена за отчетник-счетоводител. Тя е
работила на кантара. Прави изявление, че е присъствала на проверка от ГДБОП, но
не си спомня дали е имало служители от НАП. Категорично заявява, че е подписала
лично Протокол № 0077966/16.12.2015 г. Твърди, че е била вътре в канцеларията н
не е ходила на оглед на силозите със служителите от НАП, като няма спомен дали
е имало зърно в силозите в този момент. Проверяващите не са й задавали въпрос
дали е имало зърно в силозите след извършване на проверката.
На въпроси на юрисконсулт Т., свидетелката
отговаря, че е била продавач и кантарджийка, но при проверката е била запитана
на каква длъжност е назначена. Тогава е отговорила, че макар да е назначена на
длъжност отчетник счетоводство, реално не е изпълнявала същата, защото няма
документ за счетоводител, но по време на проверката е наблюдавала.
Проверяващите са писали в стаята, в която е водено счетоводстното, но те са
проверявали документи и тя не е била в канцеларията. Посочва, че вътре в
канцелариятаса присъствали С. К. и неговия брат Я. К.. Твърди, че проверяващите
са й прочели протокола, но уточнява, че не помни дали го е прочела лично. Също
така не помни дали е подписала други документи във връзка с тази проверка,
защото са минали вече 4 години. Дава отговор, че не е придружавала проверяващите при проверката. На въпрос дали
й е известно, че в протокола е записано, че към
момента на проверката няма зърно за преработка, дава отговор, не знае
дали е имало и не помни.
На въпроси на
процесуалните представители на страните посочва, че последните месеци на 2015
г. не е имало никаква работа, но е доставяно зърно. Това зърно е теглено лично
от В., но не е изсипвано в силози, а в шахтата, откъдето отива директно за
мелене. Силозите събират много зърно, но един камион е около 20 -30 тона,
затова се изсипва направо в шахтата. Не знае дали когато тя не е била на работа
е доставяно зърно, но такава възможност е имало. Чисто физически не всички
доставки на зърно са минавали през В.. Свидетелката посочва хронологично кои
лица са работели в счетоводството на дружеството и дейностите, които те са
изпълнявали, като твърди, че тя не е била свързана със счетоводната обработка
на доставките. Самата В. е извършвала само претеглянето на камионите и е
издавала съответно кантарни бележки. Посочва отново, че за периода последните
месеци преди декември 2015 г. зърното е мелено и брашното е изпращано на
хлебозавода за хляб. Продажбата е било на брашно, а не на зърно. На територията
на мелницата зърното е съхранявано в шахтата, а продукцията - в склада. Няма
спомен в силозите да е имало зърно.
По искане на
жалбоподателя по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза (л. 600). С цел вещото лице да има
пълен обем информация, процесуалният представител на жалбоподателя е посочил
(л. 431), че количествата по доставките (получено зърно и съответно продадено
брашно) може да се установи само от фактурите. Тъй като са иззети и се намират
в ГДБОП, е необходимо същите да бъдат изискани от съответните контрагенти.
Вещото лице е посочило в съдебно заседание на 29.01.2020 г. (л. 440) , че му е
необходимо извлечение за 2015 г. от сметка 411 Клиенти, като съдът е задължил
ответника да представи исканата информация. В отговор на 31.01.2020 г. (л. 445)
ответникът е посочил, че в ревизионната преписка не се съдържа извлечение от
сметка 411 Клиенти за 2015 г. на „Г. Т. и сие“ ЕООД и не се съдържат копия на
фактури за продажба на стоки, които са свързани с предмета на делото. Съдът е
задължил жалбоподателя да представи списък на клиентите, посочени в сметка 411
и след удължаване на първоначално предоставения срок, дружеството е представило
списък на л. 449 и л. 450 от делото. С Определение № 341/20.02.2020 г. (л. 451)
съдът е разпоредил лицата, включени от жалбоподателя в представения списък, да
представят съответните фактури. Във връзка с така постановеното определение е
постъпила информация от съответните задължени лица, която подробно е описана в
протокол от съдебно заседание от 10.06.2020 (л. 612 и сл.), а представените
фактури са подробно описани в заключението на вещото лице (л. 602 – л. 605).
В заключението
си, на въпрос за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. извършвани ли са
покупки от ревизираното лице и/или продажби на зърно, на какви стойности и
какъв е бил начисления ДДС върху същите, вещото лице е посочило, че по делото
има списък на фактури, издадени от различни доставчици, като е разграничило
доставката на зърно и доставката на други стоки, но е определило общ размер на
ДДС. Експертът е посочил, че по делото има представен отчетен регистър по чл.
124 от ЗДДС - Дневник за продажбите за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015
г. с доставчик ,,Г. Т. и сие“ ЕООД, в който са описани различните
контрагенти/получатели с издадени към тях фактури - по артикули, с данъчна
основа, начислен ДДС и обща стойност. В този дневник не са посочени
количествата в килограми, както и съответните единични цени за 1 кг продукция,
поради което за определяне на наличностите при извършване на инвентаризацията,
съответните количества по сметки група 30 са намалени с количествата по
описаните в отговора фактури, във връзка с извършени продажби на клиентите за
цитирания период. Вещото лице детайлно е изследвало представените по делото
допълнително фактури, издадени от доставчика „Г. Т. и сие“ ЕООД за осъществени
продажби на активи от група 30 Материали, продукция и стоки на различните
клиенти, които фактури са включени по съответните данъчни периоди в дневника за
продажбите и в СД по ЗДДС за цялата 2015 г. Експертът посочва, че ревизиращият
орган е проверил за ревизираният период всички предходни доставчици на
жалбоподателя, като е приел доставките на пшеница, захар, коректор и минерална
вода за реални и е признал правото за приспадане на данъчен кредит от
получателя на доставката. Процесните фактури са били осчетоводени по сметка 411
Клиенти, за всеки един доставчик, както и са били описани/включени в дневника
за продажбите и в СД по ЗДДС за всеки данъчен период. Ревизиращият орган е
извършил инвентаризация на суровините и материалите в проверяваното дружество,
като за целта е съставен Протокол № 0077966/16.12.2016 г. В заключението
изрично е посочено, че поради липса на необходимата първична счетоводна
информация и производствена технология, експертизата не може да се произнесе
дали са били намерени и инвентаризирани всички количества пшеница за обработка
или за продажба; произведени брашно,
материали, трици и др., намиращи се в района на мелницата, както и такива,
включващи продукция в работните машини, складове и силози, както и нивото на
полагащата се фира по норматив. Именно по тази причина, експертизата не може да даде категоричен
отговор при 1 кг преработена (смляна) пшеница в мелницата какво е процентното
съотношение на получените брашно, трици и отпадъчен пордукт (слама). В
заключението е предложен само примерен вариант. Вещото лице е установило, че в
Приложение № 2 към решението на директора на ДОДОП за периода от 01.01.2014 г.
до 31.12.2014 г. няма описана нито една фактура, издадена от доставчика „Ден“
ООД на получателя „Г. Т. и сие“ ЕООД. Съдът, след запознаване със съдържанието
на посоченото Приложение № 2, приема, че вещото лице е допуснало техническа
грешка при изписване на изследвания период, тъй като жалбоподателят е поискал
изследване на периода 30.06.2014 г. – 31.12.2015 г. Съдът установи, че за
периода 30.06.2014 г. – 31.12.2015 г. няма описана нито една фактура, издадена от
доставчика „Ден“ ООД на получателя „Г. Т. и сие“ ЕООД
Жалбоподателят е
поискал вещото лице да установи наличния персонал в дружеството и да установи
технологично необходимия персонал във връзка с производствения цикъл -
производствено време, мощност и консумация на електроенергия от машините,
необходими суровини и материали за производство. Експертът е положил
необходимите усилия в тази насока, но не е дал конкретни отговори по следните причини:
По данни на ТД на НАП - Бургас (л. 412) за периода от 01.01.2015 г. до
07.11.2019 г. общо 42 души са били назначени/освободени на различни позиции в
дружеството. По данни на жалбоподателя, за 2015 г. е представен списък на 10
души работници. Към момента на изготвяне на експертизата - юни 2020 г., в дружеството
няма назначен персонал. Според експерта
общият списък на персонала не може да покаже достоверно колко работника са били
нужни за комплектоване на една работна смяна, колко машини и агрегати са
обслужвали, както и на какви смени са работили - една, две или непрекъснато,
поради липса на технологията на работния процес. Липсва информация за работното
време и смени на персонала, както и колко е следвало да бъдат наетите
работници/служители при жалбоподателя за осъществяване на нормален
производствен процес за производство на съответната продукцията - брашно,
трици, слама, както и нейната технология по обработка, складиране и
транспортиране. Също така не е налична нформация за необходимото производствено
време и технологичен цикъл за изработката на единица готова продукция за един
работен час - брашно, трици, слама и др. Липсва счетоводна информация по група
сметки 20 Дълготрайни материални активи ДМА, Инвентарна книга, сметка 241
Амортизации, инвентаризационен опис и др.; с колко и какви марки и модели машини,
поточни линии и агрегати е разполагало дружеството; съответните технически
паспорти, кога и как са били придобити - нови или втора употреба, на колко
смени е работено през годината, имало ли е текущи или спешни ремонти, за колко
време не е било работено и т.н. Не може да бъде установена необходимата мощност
и консумация на електроенергия на машините - съпоставено с реално
изразходваната от жалбоподателя електроенергия защото няма информация за производствената мощност и
технически паспорт на агрегатите, годините на производство, извършените планови
и спешни неотложни ремонти, както и каква консумация на ел.енергия е била
разходвана при натовареност на 100 % , какъв е бил разхода им за консумативи и
материали. Липсват издадени фактури от доставчика „ЕВН-Енергоснабдяване“ ЕАД за
доставена и разходена ел.енергия за периода. Експертът не е установил налична
информация относно необходимите консумативи-суровини и материали при получаване
на 1 килограм продукция за 1 час. Именно поради липса на цялата необходима
информация, експертизата не може да отговори дали е възможно за проверяваният
период да бъдат произведени от жалбоподателя количествата и вида готова
продукция и стоки на стойността, приета като фактическа констатация в РД и в
РА. Страните не са оспорили представеното заключение и са направили изрично
изявление същото да бъде прието.
По искане на ответника, съдът е
допуснал допълнителни задачи към вещото лице. В представеното допълнително
заключение (л. 627), вещото лице е установило по счетоводни данни по оборотна
ведомост за 2015 г. крайните салда по дебита на счетоводни сметки от група 30,
както следва: сметка 302/1 Основни материали - 742 861,10 лева без ДДС; сметка
303 Продукция - 82 972,85 лева без ДДС; сметка 304 Стоки - 173 629,48 лева без ДДС. Даден е отговор,
че за периода са проверени от ревизиращият екип всички предходни доставчици на
жалбоподателя, като доставките на пшеница, захар, коректор и минерална вода са
приети за реални и е признато правото за приспадане на данъчен кредит от
получателя на доставката. При получателя фактурите са включени в дневника за
покупките и в СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди, като е възникнало
правото за приспадане на пълен данъчен кредит от републиканския бюджет.
При извършената служебна проверка за законосъобразност
и обоснованост на обжалвания акт, настоящият съдебен състав констатира
следното:
При преценката на
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, съдът, на основание
чл. 160, ал. 2 от ДОПК следва да извърши проверка дали същия е издаден от
компетентен орган и в съответната форма;
дали са спазени процесуалноправните норми при издаването, както и
правилно ли е приложен материалния закон.
В настоящият
случай, оспорения РА № Р-02000218000804-091-001/10.01.2019 г. е издаден от компетентните
съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК органи – началник сектор „Ревизии“, като орган
възложил ревизията и главен инспектор по приходите, като ръководител на
ревизията.
Ревизионният акт
е издаден в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 120, ал. 1 от ДОПК
задължителни реквизити – имената и длъжностите на органите, които го издават;
номер и дата; данни за ревизираното лице; обхвата на ревизията; извършените
действия в ревизионното производство; мотиви за издаването му; разпоредителна
част, в която са определени задълженията на ревизираното лице; пред кой орган и
в какъв срок може да се обжалва; подписи на органите по приходите, които го
издават. Към ревизионния акт е приложен и ревизионен доклад №
Р-02000218000804-092-001/19.11.2019 г., като неразделна негова част съобразно нормата на чл. 120,
ал. 2 от ДОПК. При издаване на
ревизионния акт, органът по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби
на ДОПК и ревизионното производство е приключило в указаните срокове.
Съдът не установи
твърдените в жалбата оплаквания относно
допуснати съществени нарушения от органа по приходите в ревизионното
производство. Според жалбоподателя, ревизиращият орган не е положил усилия да
изясни напълно фактическата обстановка, не е съобразил събраните доказателства
в хода на ревизията и незаконосъобразно се позовава на приобщения Протокол №
077966/16.12.2015 г. за извършена инвентаризация в Мелница – Айтос, която се
стопанисва от „Г. Т. и сие“ ЕООД, тъй като инвентаризацията е проведена при
множество нарушения.
В жалбата е
посочено, че разглежданата ревизия е втора по ред за предприятието, като
предходната е завършила с РА, отменен изцяло от директора на ДОДОП. Решаващият
орган е дал задължителни указания, за които дружеството твърди, че въобще не са
спазени. Съдът установи наличието на тези указания в съдържанието Решение № 52/27.03.2020 г. на директора на
ДОДОП и счита, че същите са изпълнени коректно и в пълен обем.
На следващо място
трябва да се посочи, че както ревизиращият, така и решаващият орган са
съобразили всички представени по делото писмени доказателства като извлечения
от счетоводни сметки, главни книги, хронологични справки, други видове справки,
оборотни ведомости и др.; анализирали са ги в съвкупност и са достигнали до
изводи, които са съответни на така събраните доказателства. Фактът, че тези
изводи са в противоречие с изразената от жалбоподателя логика, не означава, че
компетентният орган не е положил необходимите усилия за събиране и изясняване
на необходимата информация, в съответствие с принципа за служебното начало,
прокламиран в чл. 5 от ДОПК - органите по приходите и публичните изпълнители са
длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват
фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните
вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения. Видно
от съдържанието на административната преписка, независимо, че счетоводната
документация на дружеството е била иззета от ГДБОП, данъчната администрация е
направила проверка на същата.
Основните
твърдения за съществени нарушения, съдържащи се в сезиращата жалба са свързани
с проведената на 16.12.2015 г. инвентаризация на обекта от органите на ТД на
НАП Бургас и представители на полицията. Според жалбоподателя именно фактите,
записани в съставения Протокол № 077966/ 16.12.2015 г. водят до
незаконосъобразност на всички изводи, съдържащи се в РД, респ. в РА.
Възражението в жалбата, че в протокола не е записано кои помещения и съоръжения
са проверени е изяснено от свидетеля Марин П., който дава подробни показания в
тази връзка, които съдът цени като обективни. Твърдението на жалбоподателя, че
към момента на инвентаризация в силозите се е намирало зърно се опровергава от
показанията на ангажирания от него свидетел В.В., която посочва, че в
последните месеци на 2015 г., зърното, което е доставяно, е постъпвало директно
в шахтата за мелене и след това брашното е изпращано за производство на хляб.
По делото не се установиха доказателства във връзка с релевираното възражение,
че дружеството е поискало повторна проверка на място за установяването на
съществуването на силози и резервоар с колонка за гориво.
Съдът възприема
за правилно тълкуването и на ревизиращия, и на решаващия орган, че към момента
на инвентаризация дружеството не е разполагало със складирано в силозите зърно.
Както се сочи и в обяснението на свидетеля П., представителят на дружеството
при реализираната на 16.12.2015 г. инвентаризация не е посочил във въпросния
лист друго място, където се съхранява стоки, материали и продукция, а като
обект на проверката в протокола е посочена Мелница – Айтос. В този смисъл, усилията
на жалбоподателя да докаже, че не е проверен целият обект остават недоказани,
след като в протокола не са вписани забележки не само относно различните места
(в границите на проверявания обект), където е извършена проверка, но и въобще
липсват посочени каквито и да са възражения от страна на представители на дружеството.
Съставеният протокол е официален документ, с обвързваща съда материална
доказателствена сила. Жалбоподателят не е поискал откриване на производство по
оспорване протокола от 16.12.2015г. по реда на ГПК, поради което същия следва
да бъде кредитират от съда.
Съдът намира за
необходимо да отбележи следното: многократно в жалбата (например л. 7, абзац
първи отгоре надолу) и в съдебно заседание (л. 440 – обратна страна) се твърди,
че дружеството е направило възражения срещу съставения РД. В действителност,
въпреки уваженото искане за предоставяне на по-дълъг срок, подобни възражения
не са ангажирани от ревизираното лице. Същото е представило само жалба до
директора на ДОДОП, поради факта, че административното обжалване е необходима
предпоставка за реализацията впоследствие на съдебно обжалване. Възражения
срещу РД (вх. № ИТ-00-11229/ 28.09.2017 г., л. 200) са представени в
предходното производство, но в нито един момент от настоящата ревизия,
настоящото административно обжалване и в проведеното сега съдебно производство
жалбоподателят не се е позовал на тях, не е поискал приобщаването им, поради
което не може да черпи права от тях.
При така
изложените мотиви съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят
отмяната на РА само на това основание.
Във връзка със
заявените в жалбата възражения и след анализ на събраните доказателства, съда
намира за установено следното:
Проведената ревизия
на „Георги Тончев и сне“ ЕООД е с обхват по приложението на ЗДДС за данъчния
период от месец декември 2015 г. и по приложението на ЗКПО за периода от
01.01.2010 г. до 31.12.2014 г. През посочените периоди дружеството стопанисва
търговски обект - мелница, с административен адрес гр. Айтос, ул. „Славянска“ №
52.
Обжалваният РА е
издаден във връзка с Решение № 34/05.02.2018г. на директора на ДОДОП Бургас, с
който изцяло е отменен РА по предходна ревизия, проведена през 2017 г. за
същите периоди. С решението на директора на ДОДОП са дадени указания на органа
по приходите, които в хода на новата ревизия следва да бъдат изпълнени. Тези
указания са изрично посочени и в настоящото Решение № 52/27.03.2019 г.
Основният спор
между страните е свързан с преценката за това дали за ревизираното
дружество „Г. Т. и сие“ ЕООД възникват задължения по реда на ЗДДС и на ЗКПО, и
ако такива възникват, правилно ли е определен техния размер и дължимите лихви.
Според жалбоподателя, дори и да възникват такива задължения, те са неправилно
определени. Съответно, органът по приходите застъпва обратната теза.
С цел
изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, в хода
на ревизионното производство органът по приходите е връчил на ревизираното лице
на основание чл. 37, ал. 3; чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК следните искания за представяне на документи
и писмени обяснения (ИПДПОЗЛ):
v №
Р-02000218000804-040-001/26.02.2018 г. (л. 345), връчено електронно на
26.02.2018 г. (л. 374, л. 375). По искане на задълженото лице, срокът за
предоставяне на отговор е удължен (л. 340 – л. 345). Отговор от дружеството е
изпратен електронно (л. 357) на 27.03.2018 г.
v №
Р-02000218000804-040-002/13.06.2018 г. (л. 234), връчено електронно на
14.06.208 г. (л. 328, л. 329). В отговор дружеството е представило молба (л.
237), с която уточнява, че С. К. е предоставил лични средства на дружеството, в
качеството му на негов собственик.
В ревизионния доклад
подробно са описани изисканите доказателства от задълженото дружество и
писмените доказателства, които същото е представило в отговор.
В
хода на ревизионното производство, органът по приходите е съставил протоколи за
приобщаване на доказателства относно проверяваното дружество, свързани с други
производства, реализирани от данъчните органи, както следва:
1.
Протокол № Р-0200021800804-ППД-001/02.11.2018г.
(л. 79) – предмет на приобщаване са ИПДПОЗЛ №
Р-02000216007572-040-01/25.01.2017 г. (л. 87 - л. 89); ИПДПОЗЛ №
Р-02000216007572-040-02/05.07.2017 г. (л. 84 - л. 86) и ИПДПОЗЛ №
Р-02000216007572-040-03/10.07.2017 г. (л. 81 - л. 83). На л. 90 от делото е
представен от дружеството опис на документи вх. № ИТ-00-8155/19.07.2017 г.,
включващ главни книги, оборотни ведомости, хронологични справки по различни
сметки за всяка от годините - 2010 г.; 2011 г.; 2012 г.; 2013 г.; 2014 г. и 2015 г.
2.
Протокол № Р-0200021800804-ППД-002/05.11.2018г.
(л. 52) – чрез него се приобщава Протокол сер. АА , № 0624083 (л. 54). Този
последен протокол е за приобщаване на различни документи от проверка, извършена
на 16.12.2015 г., както следва:
2.1. Протокол за извършена
проверка сер. АА № 0077966/16.12.2015 г. (л. 56 – л. 58).
2.2. Продажни цени към
16.12. 2015 г. на брашно - различни типове, трици, отсевки и ситни трици (л.
58).
2.3. Продажни цени към
16.12. 2015 г. на захар (л. 59).
2.4. Справка обр. № Кд-127 за
лицата, работещи по трудови/нетрудови (граждански) правоотношения в обект
Мелница – Айтос – кантар, стопанисван от „Г. Т. и сие“ ЕООД към 16.12.2015 г.
(л. 59 – обратна страна).
2.5. Дневни финансови отчети за
16.12.2015 г. (л. 60).
2.6. Опис на паричните
средства в касата към момента на започване на проверката 16.12.2015 г. (л. 61).
2.7. Въпросен лист за
уточняване на стоковата и касовата наличност в търговски обект (склад) от 16.12.2015 г. (л. 62).
2.8. Протокол за
претърсване и изземване от 16.12.2015 г. (л. 63 – л. 66).
2.9. Протокол за предприети
действия за обезпечаване на доказателства сер. АА № 0008173/16.12.2015 г. (л. 75) и приложение № 1за обезпечаване на доказателства на
технически носител (л. 75).
2.10.
Обяснение от пълномощник от 05.01.2016 г. (л. 63 - обратна страна) – относно
липсата на информация за търговската надценка.
2.11. Декларация
за стопанисвани обекти от задължено лице от 05.01.2016
г. (л. 67)
2.12. Искания до
Специализирана прокуратура от 24.08.2016 г. (л. 77 - обратна
страна) и от 26.08.2016 г. (л. 77) за предоставяне достъп до материали от
досъдебно производство, свързано с ревизията на „Г. Т. и сие“ ЕООД и
разрешение от наблюдаващия прокурор, дадено на 08.09.2016 г. (л. 78).
Във
връзка с претенциите на дружеството жалбоподател да бъде отменен процесния РА в
частта, в която е потвърден от директора на ДОДОП и предвид разнородните по
характер задължения, които възникват в тежест на ревизираното лице, съдът
намира, че следва да изложи мотиви поотделно за всяко от тях, както следва:
1.
Относно прилагането на ЗКПО
Нормата
на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО въвежда императив, че разходите, отчетени в нарушение
на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на
счетоводното им отчитане. Ревизиращият екип е установил нарушение при
определяне на разходите за гориво, за строително – монтажни работи и за плащане
на неустойки и глоби. С решението на директора на ДОДОП се отменя като
необосновано увеличението на финансовия резултат на дружеството с разходите за
СМР.
1.1.Преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството
във връзка с разходи за гориво.
В
хода на ревизията органът по приходите е установил, че дружеството е
реализирало разходи за гориво, които не са свързани с икономическата му
дейност. С ИПДПОЗЛ № Р-02000218000804-040-002/13.06.2018 г. (л. 234) и №
Р-02000218000804-040-001/26.02.2018 г. (л. 345), от дружеството са изискани
представяне на пътни листове и други документи, които да обосноват реализирания
разход на гориво. Дружеството не е ангажирало доказателства във връзка с направените
от ревизиращия орган искания. Не са открити пътни листове и при проверката на счетоводните
документи, иззети с опис от органи на ГДБОП. Ревизиращият орган е установил, че
разходите за гориво през ревизирания период са в следните размери: за 2010 г. –
7 396,76 лева; за 2011 г. – 4 196,93 лева; за 2013 г. – 4 631,
77 лева и за 2014 г. – 4 611,78 лева, като с тези суми се увеличава
финансовия резултат на дружеството през съответната година. В хода на
административното обжалване, след анализ на представената счетоводна информация
в нейната цялост, решаващият орган е достигнал до извода, че размерът на
разходите за гориво е неправилно определен и новоопределения размер е както
следва: за 2010 г. – 6 650,82 лева; за 2013 г. – 4 631,77 лева и за 2014 г. – 2957, 64
лева. Налице е особеност относно 2011 г. – новоопределения размер е
6 137,41 лева, който е по-висок от този, определен от ревизиращия орган,
поради което при съобразяване на нормата на чл. 155, ал. 8 от ДОПК за забрана
влошаването на жалбоподателя при обжалване, следва да се приеме, че релевантния
размер на разходите за гориво е 4 196,93 лева.
Съдът
счита за неоснователно направеното в жалбата твърдение, че прилагането на чл.
77, ал. 1 от ЗКПО от ревизиращия орган е само на база непредставянето на пътни
листове. Жалбоподателят не твърди, че такива документи съществуват, а само, че
органът не е положил усилия за задълбочена и изчерпателна проверка на цялата
счетоводна документация на дружеството. Съдът, обратно на посоченото твърдение,
счита, че административният орган е направил всичко необходимо за да установи
дали действително подобни документи за отчитане на разходи за гориво са били
съставяни. Безспорно по делото се установява, че подобни писмени доказателства
не съществуват, включително не са открити и в ГДБОП. Не е налице релевираното
възражение за бездействие на данъчните органи в тази връзка.
При така
изложените мотиви настоящата инстанция счита, че правилно е увеличен финансовия
резултат на „Г. Т. и сие“ ЕООД на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО във връзка с
чл. 4 от ЗСч (отм.) за 2010 г., за 2011 г., за 2013 г. и за 2014 г.
1.2.Преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството
във връзка с разходи за глоби и неустойки.
В
хода на ревизията проверяващият екип е установил от осчетоводените разходи по
сметка 692 Разходи за глоби и неустойки, че през 2014 г. дружеството е заплатило глоби,
наложени от ДАИ в размер на 1 200 лева. Съгласно чл. 26, ал. 6 от ЗКПО
тези счетоводни разходи не се признават за данъчни цели и на основание чл. 77,
ал. 1 от ЗКПО финансовия резултат на дружеството за 2014 г. следва да се
увеличи със сума в размер на 1 200 лева.
Според съда решаващият
орган е достигнал до правилния извод, че данъчната загуба за 2010 г. следва да
се намали със сумата от 6 650,82 лева и за 2011 г. - с 4 196,93 лева, както и
да се увеличи приспадната данъчна загуба от източник в страната за 2013 г. с 4
631,77лева., и за 2014 г. - с 4 157,64 лева, като на ревизираното дружество не
се определя корпоративен данък за внасяне за ревизирания период.
2. Относно
прилагането на ЗДДС
Жалбоподателят
претендира, че неправилна и незаконосъобразна е констатацията за установена
липса в размер на 922 156,50 лева без ДДС, върху която сума е начислен ДДС на
основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Релевира се възражение, че установената липса
е определена само на база сбора на счетоводни сметки 3021; 303 и 304 и
установената налична стока при инвентаризацията – на стойност 44 149,43 лева
без ДДС. Въвеждат се твърдения, че след като инвентаризацията е непълна на
практика липсата на зърно не може да се приеме за безспорно установена.
Претендира се, че сумата по сметка 303 е стойността на наличната продукция,
която органът по приходите не е инвентаризирал. Сочи се още в жалбата, че ако
действително за цялата 2015 г. липсва стока на стойност 752 928, 90 лева без
ДДС, на дружеството не е в състояние да обработи същата, тъй като липсват
необходимите производствени мощности и персонал; дружеството не е разполагало с
необходимите количества допълнителни материали (захар и консерванти); няма
достатъчно складови площи; би било налице консумацията на значително количество
електрическа енергия и др. Според жалбоподателя не е обследван и установен
размер на използвания данъчен кредит от дружеството и не е изследвано по наличната
счетоводна информация дали закупената от ревизираното лице пшеница е вложена
и/или продадена или се съхранява в силозите.
В Протокол №
0077966/16.12.2015 г. за извършената инвентаризация е отбелязана фактическа
наличност на стоки, материали и услуги в размер на 56 769,48 лева, като е
направено записване, че няма зърно за преработка. В хода на ревизията е
установена липса на пшеница в количество 1600 - 1800 тона, която липса не може
да бъде опровергана от жалбоподателя. Ревизиращият екип е установил доставните
цени на наличните стоки, материали и продукция (без ДДС) на база отчетната им
стойност, съдържаща се като информация в представени от дружеството счетоводни
справки за 2015 г. на сметки от група 30 (подробни данни са изложени в РД). Към
16.12.2015 г. (датата на инвентаризацията) общата отчетна стойност на наличните
стоки и продукция е в размер на 44 149,43 лева без ДДС.
Както и вещото
лице е установило в допълнителното си заключение (л. 627), в оборотната
ведомост на дружеството за периода 01.01.2015 г. – 30.11.2015 г. наличностите
по дебита на сметки от група 30 са както следва: сметка 3021 Основни материали
- 742 861,10 лева без ДДС; сметка 303 Продукция - 82 972,85 лева без ДДС;
сметка 304 Стоки - 173 629,48 лева без
ДДС. Следва да се има предвид, че закупената пшеница от дружеството е
осчетоводявана по сметка 3021. Видно от дневника за продажби (л. 429 – обратна
страна) за периода 01.12.2015 г. – 16.12.2015 г. няма извършени продажби
въобще, а са направени покупки на стойност 602,45 лева, като тази сума се
установява от дневник за покупките (л. 423). Органът по приходите приема, че
при инвентаризацията на 16.12.2015 г. наличните стоки са в размер на
13 508,83 лева, а на продукцията (различни видове брашна) – в размер на
30 640,60 лева. Направен е извод, че именно при тази инвентаризация е
установена липса на стоки (160 120,29 лева), на основни материали
(742 861,10 лева) и на продукция (52 332,25 лева) общо в размер на
955 313,64 лева. Обратно на твърдението в жалбата, ревизиращият орган е
установил, че за всички закупени стоки през 2015 г., осчетоводени по сметка 304
Стоки е използван пълен данъчен кредит. Проверените фактури са посочени в
Приложение № 1 към решението на директора на ДОДОП. Този факт е изследван и
напълно потвърден и от вещото лице, за което той е изразил становище в
представеното допълнително заключение (л. 627). В Приложение № 2 към цитираното
решение са посочени фактури, по които дружеството е ползвало пълен данъчен
кредит – фактурите се отнасят за закупени през 2014 г. и през 2015 г. основни
материали: пшеница на стойност 726 662,46 лева и дестилирана вода на
стойност 595 686,06 лева, като те са заприходени именно по дебита на
сметка 3021 Основни материали. В хода на ревизията от представените извлечения
от счетоводни сметки, хронологични справки, оборотни ведомости и главни книги и дневник за покупките не е
установен размера на ползван данъчен кредит за продукция на стойност
52 332,25 лева.
В случаи на
установени липси за стоки, за които дадено лице е използвало приспадане на
данъчен кредит, следва ДДС да бъде начислен. Съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС (приложима редакция ДВ, бр.
94/30.11.2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) регистрирано лице, което изцяло или
частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или
внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване
на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е
налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер
на приспаднатия данъчен кредит. Алинея четвърта предвижда, че корекцията по ал.
3 се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните
обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване
на този протокол в дневника за продажбите и справка-декларацията за този
данъчен период. Това изискване е подробно доразвито в чл. 66, ал. 1, ал. 2 и
ал. 5 от Правилника за прилагане на ЗДДС (приложима редакция ДВ, бр. 3/12.01.2007 г., в сила от
01.01.2007 г.) –
посочено е съдържанието на протокола, който се съставя; срока за съставяне и
отразяването на съставените протоколи в дневника за продажбите и в
справките-декларации за съответния данъчен период. Неприлагането на тези
изисквания е уредено законодателно, но то е допустимо само при точно определени
хипотези, регламентирани от чл. 80, ал. 2 от ЗДДС, а именно:
1. унищожаване, липса или брак,
причинени от непреодолима сила,
2. унищожаване, липса или брак,
причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са
причинени по негова вина или по вина на лицето, което използва стоката;
3. липси, произтичащи от промяна
на физико-химичните свойства в нормални размери, съответстващи на установените
норми за пределни размери на естествените фири, и липси на стоки при тяхното
съхраняване и транспортиране съгласно утвърдените стандарти, нормали и други
нормативни актове;
4. технологичен брак в
допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното
производство или дейност;
5. брак поради изтичане срока на
годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт;
6. брак на дълготрайни
материални активи по смисъла на Закона за счетоводството, когато балансовата им
стойност е по-ниска от 10 на сто от отчетната им стойност.
Безспорно е, че
дружеството не се е позовало на нито едно от тези обстоятелства (чл. 80, ал. 2,
т.1-т.6 от ЗДДС), с които да оправдае установените липси, поради което за „Г.
Т. и сие“ ЕООД възниква задължение по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС да начисли пълния
размер на приспаднатия данъчен кредит.
Съдът счита, че
правилно с РА са възложени задължения за ДДС в тежест на „Г. Т. и сие“ ЕООД,
като точния размер на същите е определен с решението на директора на ДОДОП. В
настоящото решение вече бяха разгледани претенциите на жалбоподателя относно
редовността на проведената инвентаризация. Както вече беше посочено, съдът
приема, че инвентаризацията е извършена при спазване на действащото
законодателство, като на дружеството е дадена възможност, както по време на
самата проверка, така и след това да ангажира доказателства и да направи
възражения. При всички процесуални действия са присъствали представители на
дружеството, като жалбоподателят не оспорва тяхната компетентност. Протоколът е
подписан от В.В. в качеството й на отчетник счетоводство, като същата е
направила лично изявление в съдебно заседание на 10.06.2020 г. В тази връзка, вещото
лице в представеното заключение достига до изводи, аналогични на ревизиращия
орган. След като самото дружество не е ангажирало доказателства за техническите
характеристики на използваната апаратура и оборудване; за технологията на
реализираните процеси; за необходимите консумативи за реализация на тези
процеси (вода, електроенергия и др.); за необходимия персонал и др.,
твърденията на жалбоподателя, че предприятието не разполага с възможности да
преработи суровини и материали на посочените стойности в готова продукция
остава недоказано. Относно твърденията, че има данни за закупено зърно в
периода 30.06.2014 г. – 31.01.2015 г., вещото лице не е установило
регистрирането на подобна покупка, а подобна информация не се съдържа и в
Приложение № 2 към решението на директора на ДОДОП. Относно установената липса
на зърно следва да се вземат предвид и показанията на свидетеля В. (свидетел на
жалбоподателя), че през декември 2015 г. постъпващото зърно веднага от
камионите е влизало в шахтата и е постъпвало за производство на брашно, като не
се е складирало в силозите.
Съдът счита, че
жалбоподателят не е оборил надлежно констатацията на ревизиращия орган относно
липсата на основни стоки. Следователно, за данъчен период декември 2015 г., на основание
чл. 79, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС следва да се направи корекция на ползвания от
ревизираното дружество данъчен кредит в размер на 180596,28 лева при
придобиването на липсващите стоки на стойност 160 120,29 лева и на липсващите
основни материали (пшеница) на стойност 742 861,10 лева.
В заключение,
следва да се посочи, че РА като правилен и законосъобразен следва да се
потвърди, а жалбата на „Г. Т. и сие“ ЕООД като неоснователна и недоказана – да
се отхвърли.
По делото е
направено искане за присъждане на разноски от ответника. След като съобрази разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр.
1 от ДОПК и изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че в полза
на ответника следва да се присъди сума в размер на 6 237,81 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 8, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд - Бургас, дванадесети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Г. Т. и сие“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Айтос, ул. „Славянска“ № 52, представлявано
от Т. Н. Т.– управител против Ревизионен акт (РА) №
Р-02000218000804-091-001/10.01.2019 г., издаден от Р. К.Т. на длъжност Началник
сектор при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията и И. И. Г.на длъжност главен
инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, относно
частта, потвърдена с Решение № 52/27.03.2019 г., произнесено от директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Г. Т. и сие“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати в полза на ЦУ на
НАП сумата 6 237,81 лева (шест хиляди двеста тридесет и седем лева и
осемдесет и една стотинки) юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: