№ 150
гр. Пазарджик, 01.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500103 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 и следващите от
Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се определение на В.ски районен съд №260525 от
30.12.2021г.постановено по гр.д.№381/2020г. по описа на същия съд, с което е
върната искова молба с вх.№2676 от 24.06.2020г., уточнена с молба с вх.
№2893 от 06.07.2020г., молба с вх.№3115 от 16.07.2020г., молба с вх.
№261168 от 11.11.2020г. и молба от 15.12.2021г.,всичките по описа на РС-В.,
с която са предявени от АС. Р. К., ЕГН-**********, с адрес гр.Р., ул.“Р.К.“
№1 чрез пълномощника адв. Д.Т., против З.И.Ч., ЕГН-**********, с адрес
гр.Р., ул.“Л.“ №59, О.Й.Б., ЕГН-********** и А.А. Б., ЕГН-**********,
последните двама с адрес гр.Р., ул.“Бор“ №2 отрицателни установителни
искове с правно основание чл.124 от ГПК за признаване на установено в
отношенията между страните по делото, че ответникът З.И.Ч. не е
собственик на 19/20 идеални части/ в частта надвишаваща 1/20/ от жилищна
сграда с идентификатор 62004.5.613.1, находяща се в гр.Р., ул.“Р.К.“ №1а, а
ответниците О.Й.Б. и АНГ. АТ. Б. не са собственици общо на 19/20 идеални
части/в частта надвишаваща 1/20/ от жилищна сграда с идентификатор
62004.5.613.1, находяща се в гр.Р., ул.“Р.К.“№1а и е прекратено
производството по гр.д.№381/2020г. по описа на РС-В..
1
Прекратителното определение се обжалва с въззивна частна жалба, с вх.
№260074 от 17.01.2022г. подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от ищеца в
производството пред първата инстанция А.К. чрез пълномощника си адв.Д.Т..
Признава се факта, констатиран от съда, че ищецът е пропуснал срока да
отстрани нередовност на исковата молба, което жалбоподателят отдава на
недоглеждане от негова страна, като едва с частната въззивна жалба ищецът
представя вносна бележка за разпоредения от съда размер на държавна такса,
която е следвало да бъде довнесена-18.98лв. Допълва, че пропускът за
внасяне на държавна такса на основание чл.77 от ГПК е възможно да бъде
отстранен и в хода на делото и че отстраняването на същия сега, с подаването
на въззивната частна жалба не е недопустимо. Излага се и довод, че за един
от исковете е внесена напълно държавната такса, но делото е прекратено и по
отношение на него, което ищецът счита за неправилно. Моли да се отмени
обжалваното определение с което е прекратено производството по исковете и
е върната исковата молба.
В срок е постъпил писмен отговор на частната въззивна жалба от
ответниците А.Б. и от О.Б. Твърди се, че подадената частна въззивна жалба е
неоснователна. Твърди се, че с обжалваното определение е върната исковата
молба и е прекратено производството по делото по предявени отрицателни
установителни искове за собственост по отношение 19/20 идеални части от
жилищната сграда поради неизпълнение от ищеца на указанията на съда във
връзка с отстраняване на нередовности в исковата молба, като с
разпореждането за оставяне на исковата молба без движение, съдът е указал
на ищеца за неблагоприятните последици при неотстраняване на
нередовностите в срок съгласно чл.129 ал.3 от ГПК. Излага се и довод, че
ищецът не е поискал при условията на чл.63 от ГПК продължаване на срока
преди изтичане на определения му такъв от съда на основание чл.64 от ГПК и
че няма спор в съдебната практика, че последицата от процесуалното
бездействие на страната да отстрани нередовностите в ИМ, включително и да
внесен дължимата държавна такса води като последица връщане на исковата
молба. Допълва, че поправеното процесуално действие се счита за редовно,
но от момента на извършването му, а когато неотстраняването на
нередовността не стане в указания срок, процесуално действие се счита за
неизвършено /чл.101 ал.2 и ал.3 от ГПК/ и че именно поради това за страните
са уредени възможности да искат удължаване или възстановяване на срока,
2
като това не става автоматично с приемане от съда за забавеното изпълнение.
Допълва се, че в същност заплащането на таксата е станало след
постановяване на прекратителното определение по чл.129 ал.3 от ГПК. Моли
да се отхвърли частната жалба като неоснователна.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Пред В.ски районен съд е инициирано на 24.06.2020г исково
производство по подадена искова молба с вх.№2676 от ищеца АС. Р. К. от
гр.Р. и против ответниците З.И.Ч., О.Й.Б. и АНГ. АТ. Б., всичките от гр.Р.,
обл.Пазарджик с искане за приемане на установено между страните, че
тримата ответници не са собственици на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор
62004.5.613 по КККР на гр.Р. с площ от 646 кв.м. заедно с жилищна сграда
/Къща“ с идентификатор 62004.5.613.1. на площ от 118кв.м. на два етажа и за
изкупуване на имота по реда на чл.33 от ЗС.
По повод оставяне на ИМ без движение с последваща молба от 06.07.
2020г. с №2893, претенцията е формулирана по следния начин: Да се признае
за установено, че ответницата З.И.Ч. не е собственик на жилищната сграда с
идентификатор 62004.5.613.1 по КККР със застроена площ от 118кв.м. на два
етажа в частта надвишаваща 1/24 ид.ч., а ответниците О.Й.Б. и АНГ. АТ. Б.
не са собственици на същата жилищна сграда в частта надвишаваща 1/24
ид.ч. и да се постанови изкупуване на притежаваните от тримата ответници
части в имота и жилищната сграда. По цената на исковете ищецът е заявил,
че данъчната оценка на жилищната сграда е от 4051.40лв, при което
дължимата държавна такса по отрицателния установителен иск срещу двете
групи ответници е в размер на по 40.51лв или общо 81.02лв, а цената на
иска по чл.33 от ЗС е 1/12ид.ч. от 4051.40лв/жилището/ и 1274.70лв -за
половината от дворното място или 1612.70лв при което ищецът е посочил
дължимата държавна такса е от 4% или 64.51лв.Уточнено е, че при
входирането на исковата молба е внесена държавна такса от 50лв и с
процесната молба довнася държавна такса от 95.53лв С втората молба във
връзка с отстраняване на нередовности ищецът е посочил, че отрицателният
установителен иск по отношение на ответницата З.Ч. касае признаване на
установено, че ответницата не е собственик на жилищната сграда, в частта
надвишаваща 1/12 ид.ч. и разваляне на договора за прехвърляне на
3
жилищната сграда за размера над 1/12 ид.ч. По отношение на другите двама
ответници О. и А.Б. да се приеме за установено, че не са собственици на
жилищна сграда в частта надвишаваща 1/24ид.ч. и се постанови на основание
чл.33 от ЗС изкупуване от З.Ч. на 1/24 ид.ч. от жилищната сграда с
идентификатор 62004.5.613.1, а от О. и А.Б. ½ ид.ч. от дворното място с
идентификатор 62004.5.613 и 1/24 ид.ч. от жилищната сграда с
идентификатор 62004.5.613.1, като за претенцията по чл.33 от ЗС ищецът е
посочил обща държавна такса от 64.50лв. Производството по исковата
претенция по исковете по чл.87 ал.3 от ЗЗД е прекратено с влязло в сила
определение на РС-В. №260404 от 28.07.2021г. потвърдено с въззивно
определение №268 от 28.10.2021г. по в.ч.гр.д. №671/2021г. на Окръжен съд
Пазарджик.
С определение №260006 от 06.01.2021г. РС-В. е разделил
производствата по предявените искове по чл.124 от ГПК като отрицателните
установителни искове и за отмяна на нотариалните актове да продължат да се
разглеждат по делото, а исковите претенции по чл.33 от ЗС да се образуват в
отделно производство.
След размяна на книжата по исковата молба с разпореждане №261104
от 01.12.2021г. /л.95/исковият съд за пореден път е оставил исковата молба
без движение с указания до ищеца да отстрани констатирани нередовности, а
именно-несъответствия между изложените факти и обстоятелства и
формулиран петитум за приемане на установено по отношение на З.Ч., че не
е собственик в частта надвишаваща 1/12ид.ч. или за 11/12 ид.ч. от
жилищната сграда с идентификатор 62004.5.613.1, а другите двама ответници,
че общо двамата не са собственици в частта надвишаваща 1/24 идеална част
от същата жилищна сграда, като е налице противоречие между каква идеална
част от процесната сграда притежава прехвърлителя Ш. К., З.Ч. и върху
каква част не са собственици З.Ч., О.Б.и А.Б.; несъответствие между
твърдението за това З.Ч. с каква част се е разпоредила от имота в полза на
другите двама ответници. Изложени са и доводи, че ищецът не е внесъл
изцяло дължимата държавна такса по предявените отрицателни
установителни искове в размер на 1% от данъчната оценка на имота, но
не по-малко от 50лв за всеки от исковете, като съдът е посочил, че в
случая се дължи държавна такса от 50лв за разглеждане на ОУИ на А.К.
4
против З.Ч. и още 50лв държавна такса за разглеждане на ОУИ предявен
от А.К. против О. и А.Б.. Съдът е отчел, че ищецът е внесъл държавна
такса в общ размер на 81.02, вместо държавна такса от 100лв, или следва да
довнесе по сметка на РС-В. още 18.98лв. Препис от разпореждането за
оставяне на ИМ без движение е връчено на ищеца на дата 10.12.2021г.
Отстранени са нередовностите във връзка с претендираните размери на
непритежаваните идеални части от процесните имоти от ответниците. Няма
внесена допълнителна държавна такса съгласно указанията на съда, като в
разпореждането е указано и неблагоприятната последица за ищеца при
неотстраняване на нередовностите-връщане на исковата молба.
За да прекрати производството по делото и да остави без разглеждане
исковата молба по предявените отрицателни установителни искове, съдът е
приел, че ищецът не е довнесъл по сметка на РС-В. държавна такса от 18.98лв
за разглеждане на ОУИ в указания едноседмичен срок и не е представил
вносен документ, като не е поскано от ищеца удължаване на срока за
отстраняване на нередовностите. Между впрочем по този факт няма спор, че
ищецът не е внесъл държавната такса в указания му от съда срок, като се
признава и факта, че допълнителната такса е внесена с подаване на въззивната
частна жалба. Липсва и оспорване от страна на ищеца на размера на
държавната такса така както е определен от исковия съд, като съображението
на ищеца е, че първоначално внесената частично държавна такса е достатъчна
да бъде разгледан един от исковите, но в частната жалба ищецът не сочи кой
от двата отрицателно-установителни искове иска да бъде разгледан за сметка
на другия и защо. Избор от частния жалбоподател не е направен.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна в исковото производство в предвидения от закона срок
при наличие на правен интерес да иска отмяна на прекратителното
определение, с което се прегражда пътя на развитие на исковото
производство инициирано от тази страна.
Разгледана по същество частната въззивна жалба е основателна.
Разсъжденията на исковия съд са принципно верни, правилни и
съответни на закона, но в хипотеза когато исковият съд е дал надлежни и
съответни на закона указания по довнасянето на следващата се държавна
5
такса с оглед характера и естеството на защитаваното от ищеца материално
имуществено благо.
От изложените обстоятелства в исковата молба както и от направеното
искане, се налага извода, че ищецът АС. Р. К. е предявил отрицателни
установителни искове срещу трима ответници за защита на еднородни по своя
характер и естество имуществени блага-право на собственост върху подробно
индивидуализиран недвижим имот, който има определена данъчна оценка,
която е под 5000лв.
В хипотеза на чл.72 ал.1 във връзка с чл.69 ал.1 т.2 от ГПК дължимата
държавна такса по чл.1 от ТДТССГПК се определя върху имуществения
интерес от воденето на делото независимо от броя на предявените искове и
начина на съединяването им. Съдебната практика е категорична, че ако по
делото се претендира защита на едно благо-в случая право на собственост,
държавната такса е една, колкото и да са основанията, от които това благо се
извежда при наличие на общност на основанието. Или в случая, от ищеца са
предявени отрицателни установителни искове за собственост, с които
ищецът търси защита само за едно единствено свое имуществено благо-
правото си на собственост върху жилищната сграда, съизмеримо с размера на
данъчната оценка на имота върху която следва да се определи една
държавната такса независимо от броя на ответниците и от броя на
предявените отрицателни установителни искове за собственост. Претендира
се защита само на едно имуществено благо като държавната такса, която се
дължи е една независимо колко са основанията от които това право се
извежда и колкото и да са лицата, които го претендират или от които се
претендира. Налице е и общност на основанието, доколкото се защитават
едни и същи интереси, затова се дължи една единствена държавна такса.
Идентичността и еднородността на предявените отрицателни установителни
искове за собственост е достатъчно основание за приемане, че в случая
защитавания материален интерес е един и същ, има едно и също основание и
съдържание, чрез него се защитава от ищеца едно и също благо при общност
на основанията, което означава, че в случая следва да бъде събрана само една
единствена държавна такса за предявените ОУИ в размер на 1% от
държавната такса, или в случая само сумата от 50лв. Сумата е внесена от
ищеца още с образуването на исковото производство и е призната от исковия
6
съд, нещо повече, внесена е и допълнително още сума като държавна такса
по ОУИ, която се явява недължимо платена, доколкото исковият съд е приел,
че минималната такса само за един от предявените ОУИ е от 50лв.
Предвид изложеното Пазарджишкият окръжен съд намира, че В.ският
районен съд е дал неправилни указания по размера на дължимата държавна
такса по предявените ОУИ. В случая, същата / от 50лв/ е внесена по
отношение на всичките предявени отрицателно установителни искове още с
образуването на производството, поради което не е имало причина съдът да
оставя на това основание ИМ без движение и да изисква доплащане на още
18.98лв или общ размер на държаната такса по ОУИ в размер на 100лв. Освен
това дори да се приеме, че дължимата такса е в размер на 100лв при внесени
повече от 80% от дължимата държавната такса, доколко е процесуално
издържано, макар че е налице формално нарушение допуснато от ищеца, в
тази хипотеза да се прекратява изцяло исковото производство, при
възможност на използване на други налични процесуални способи за
събирането на таксата както в хода на производството така и дори при
постановяване на окончателния съдебен акт. Фактът, че такъв висок процент
държавна такса е внесен от ищеца е достатъчно сериозна индиция за
намерението на ищеца да защити накърнения си материален интерес, като
пропускът да се внесе остатъка трудно би могъл да се квалифицира за
толкова съществен и значителен, че безусловно да доведе до прекратяване и
то на цялото исково производство още повече, че като краен резултат тази
сума е и внесена. В тази хипотеза няма как да бъде прието и успешно
защитавана тезата, че незначителният остатък от държавната такса не е
внесен, поради което изобщо няма основание да се разгледа по същество нито
един от предявените ОУИ, доколкото е невъзможно да се приеме в случая е
налице процесуална нередовност за таксата и за двата предявени
отрицателно-установителни иска. В този смисъл е и практиката на ВКС на
РБ-определение №467 от 20.09.2011г. на ВКС по ч.гр.д.№506/ 2011г.-III г.о;
определение № 60349 от 14.10.2021г. на ВКС по гр.д.№2543/ 2021г. трето г.о.
и други.
Затова Окръжният съд намира, че ще следва да отмени изцяло
обжалваното определение и да върне делото на РС-В. за извършване на
следващите процесуални действия по разглеждането на спора по същество.
7
Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на В.ски районен съд №260525 от 30.12.2021г.
постановено по гр.д.№381/2020г. по описа на същия съд, с което е върната
искова молба с вх.№2676 от 24.06.2020г., уточнена с молба с вх.№ 2893 от
06.07.2020г., молба с вх.№3115 от 16.07.2020г., молба с вх.№261168 от
11.11.2020г. и молба от 15.12.2021г., всичките по описа на РС-В., с която са
предявени от АС. Р. К., ЕГН-**********, с адрес гр.Р., ул.“Р.К.“ №1 чрез
пълномощника адв. Д.Т., против З.И.Ч., ЕГН-**********, с адрес гр.Р.,
ул.“Л.“ №59, О.Й.Б., ЕГН-********** и А.А. Б., ЕГН-**********, последните
двама с адрес гр.Р., ул.“Бор“ №2, отрицателни установителни искове с
правно основание чл.124 от ГПК за признаване на установено в
отношенията между страните по делото, че ответникът З.И.Ч. не е
собственик на 19/20 идеални части /в частта надвишаваща 1/20/ от жилищна
сграда с идентификатор 62004.5.613.1, находяща се в гр.Р., ул.“Р.К.“ №1а, а
ответниците О.Й.Б. и АНГ. АТ. Б. не са собственици общо на 19/20 идеални
части /в частта надвишаваща 1/20/ от жилищна сграда с идентификатор
62004.5.613.1, находяща се в гр.Р., ул.“Р.К.“№1а и е прекратено
производството по гр.д.№381/2020г. по описа на РС-В..
ВРЪЩА гр.д.№381/2020г. на В.ски районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия съгласно мотивите на въззивната инстанция.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8