Р Е Ш Е Н И Е

 

 

          №   966/  10.07.2018 година,   гр.Пловдив

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав на пети юли две хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРЪСТИНА ДИМИТРОВА

 

СЕКРЕТАР: ЕЛЕНА КАЛОНЧЕВА, като разгледа докладваното от председателя  гр.д.№2591 по описа за 2016г., намира за установено следното:

Искове с правна квалификация чл.152 ЗЗД във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на М.Н.Р., ЕГН ********** *** против А.В.М., ЕГН ********** и Т.Ж.М., ЕГН ********** ***. Като трети лица помагачи на страната на ответниците са конституирани А.А.Б. с ЕГН ********** ***, “Обединена българска банка”ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Цар Борис ІІІ”№1 и З.Д.З., ЕГН ********** ***, *.

Ищцата твърди, че на 15.08.2013г. е сключила договор за заем с ответника М. за сумата 20 000,00 лева, която й била необходима, за да погаси задълженията си към “Финансова къща Кристи”ООД. За обезпечение на задължението за връщане на заетата сума заемодателят поискал Р. да му прехвърли собствеността върху следните свои недвижими имоти: 1/самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.523.453.1.3 по кадастралните регистри на гр.****, находящ се в гр.****, ул.”****, който самостоятелен обект се намира в сграда №*, разположена в ПИ с идентификатор №56784.523.453, с предназначение на обекта – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ 104 кв.м., с прилежащи части: 1/3 ид.част от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – 56784.523.453.1.2, над обекта – няма; 2/ 2/8 ид.части от ПИ с идентификатор №56784.523.453, находящ се в гр.****, ул.”****, с площ 263 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м/, при граници: 56784.523.9508, 56784.523.590, 56784.523.592, 56784.523.595, 56784.523.449.

Първият от описаните имоти ищцата прехвърлила на ответника с нотариален акт за покупко-продажба №62, т.ІІ, н.д.№248/15.08.2013г., а вторият – с нотариален акт за дарение №63, т.ІІ, н.д.№249/15.08.2013г.

Твърди се, че противно на посоченото в нотариалните актове, владението върху прехвърлените имоти не е предавано и последните и досега се намират във владение на ищцата.

Поддържа се, че между страните по сделките е имало уговорка след като Р. изпълни задълженията си по договора за заем, ответниците да й прехвърлят обратно правото на собственост върху имотите. Тъй като не разполагала с лични средства, Р. погасила задължението си към ответника М. през м.януари 2014г. със суми от изтеглен от трето лице банков кредит. Така съпрузите М. прехвърлили собствеността върху имотите на кредитополучателя А.Б.. Впоследствие имотите са продадени при публична продан на друго лице.  

Като твърди, че не е получила обратно собствеността върху имотите си, ищцата /предвид уточненията, направени в уточняващи молби от 28.11.2016г. и от 24.03.2017г./ сезира съда с искане да се прогласи нищожността на сделките /продажба и дарение/, тъй  като същите противоречат на разпоредбата на чл.152 ЗЗД, а именно сключени са единствено с цел обезпечаване на дадения паричен заем, което е в противоречие със закона.   

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, които оспорват исковете. Оспорват фактическите твърдения на ищцата, с изключение на това, че са придобили имотите от ищцата и след това са ги продали на А.Б.. Оспорват твърдението за сключен договор за заем. Заявяват, че са закупили жилището за сумата 20000,00 лева, защото е било обременено с ипотека и защото предаването на владението е уговорено да се извърши един месец след заплащането на цената. В деня след изповядване на сделките А.М. заплатил на ипотекарния кредитор сумата 40720,00 лева, с което погасил задълженията на ищцата по два договора за заем – 245 и 285. Оспорва се, че ищцата владее имота към настоящия момент. Твърди се, че след сключване на атакуваните сделки, Р. отказала да напусне имота с обяснението, че е намерила друг купувач, който е готов да плати по-висока цена. Така ответникът М. се съгласил да продаде имота срещу сумата от 78000,00 лева на третото лице Б..

Третото лице помагач А.Б. застъпва становище за основателност на иска. Потвърждава твърдените от ищцата фактически обстоятелства.

Третото лице помагач „Обединена българска банка“АД чрез процесуалния си представител счита иска за неоснователен. Поддържа, че са налице валидно сключени сделки за покупко-продажба и дарение и няма доказателства, че страните всъщност са целели други последици.

Третото лице помагач З.Д.З. чрез процесуалния си представител счита иска за неоснователен. Счита, че се касае за злоупотреба с право, целяща да го увреди.  

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

С нотариален акт №62, т.ІІ, н.д.№248/15.08.2013г. и с нотариален акт №63, т.ІІ, н.д.№249/15.08.2013г. на нотариус С.Х., рег.№***, М.Н.Р. е продала и съответно дарила на ответника А.В.М. свои недвижими имоти, както следва: продаден е самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.523.453.1.3, находящ се в гр.****, ул.“****с предназначение – жилище, апартамент, при посочена в нотариалния акт цена в размер на 20 000,00 лева, заплатена преди сключване на сделката по банков път; дарен е недвижим имот, представляващ 2/8 ид.части от поземлен имот с идентификатор №56784.523.453, находящ се в гр.****, ул.“****. Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, продажната цена от 20 000,00 лева е заплатена в деня на изповядване на сделката от А.М. по банковата сметка на Р. в „Райфайзен Банк България“АД, като посоченото основание за извършеното плащане е покупко-продажба.

Имотите, предмет на описаните сделки са били ипотекирани като обезпечение на вземанията на Финансова къща „Кристи“ЕООД спрямо М.Р., произтичащи от договори за заем №245 от 25.01.2013г. и №285 от 20.06.2013г., с нотариални актове за учредяване на договорна ипотека №13, т.І, н.д.№13 от 25.01.2013г. на нотариус С.Х. и №139, т.ІІ, н.д.№332 от 20.06.2013г. на нотариус Б.Т..

Видно от приетото по делото заявление от у. на Финансова къща „Кристи“ЕООД, на 16.08.2013г. А.М. е заплатил по сметка на дружеството сума в размер на 40720,00 лева, с което е погасил заемите на ищцата по посочените по-горе договори за заем. Това се установява и от представеното платежно нареждане от същата дата /стр.37/.

С нотариален акт №1, т.І, н.д.№1 от 09.01.2014г. на нотариус С.Й.А.В.М. и съпругата му Т.Ж. М. са продали на А.А.Б. имотите, придобити от М.Р. на цена от 76 000,00 лева за жилищния имот и 2000,00 лева за идеалната част от поземления имот. Цената Б. е заплатила, както следва: за жилището 7000,00 лева е платила по банков път преди сделката, а остатъкът от 69 000,00 лева е платила от отпуснатия й от „Сибанк“ЕАД кредит с цел закупуване на имота; за идеалната част от поземления имот 1000,00 лева е заплатила на продавача по банков път преди сделката и 1000,00 лева от отпуснатия й заем от същата банка.

Приетата по делото експертиза установява, че след отпускане на кредита на А.Б., погасителните вноски към банката са заплащани от ищцата за определен период от време. Няма спор, че поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем и имотите са продадени на публична продан в производството по изпълнително дело №863/2014 по описа на ЧСИ Л.М. за удовлетворяване вземането на банката и купувачът З.З. е въведен във владение с протокол за въвод от 30.09.2016г.  

Разпитаните по делото свидетели на ищцата Г.К. и Б.Я.знаят, че между Р. и М. е бил сключен договор за заем. К. твърди, че е бил свидетел на преговорите на страните и че ищцата имала нужда от 20 000,00 лева, за да погаси заемите си към Финансова къща „Кристи“ЕООД. М. се съгласил да й даде сумата, като първоначално уговорили вземането му да се обезпечи чрез ипотека, но после размислил и поискал да се извърши покупко-продажба с уговорката да му се плати лихва от 5000,00 лева до края на годината, а след това той да продаде обратно апартамента на ищцата. Според свидетеля М. не искал да влиза да живее в апартамента, а Р. никога не е искала да го продава. Свидетелката Я.казва, че няма преки впечатления от отношенията между страните и всичко, което знае за заема й е било споделяно от ищцата.

Разпитаните свидетели на ответниците знаят, че М. *** до ***Свидетелката Г.Г., която работи като ***заявява, че през 2013г. ответникът идвал при нея, защото търсел имот в ***. Един ден й се обадил и казал, че е намерил такъв имот на ул.“****и я помолил да отиде с него на оглед. Имотът бил познат на свидетелката във връзка с *** – знаела, че е на пазара на недвижими имоти, предлаган от няколко агенции. На огледа страните обсъждали състоянието на имота, което не било много добро. Достоверността на показанията на свидетелката не е оборена от представеното удостоверение от „Реал Пловдив“ЕООД, сочещо че Р. не е била *** на тази агенция във връзка с продажба на апартамента на ул.“****, тъй като свидетелката изброява няколко ***, които според нея са предлагали имота на пазара и само една от тях е „Реал“.  

Свидетелят В.А.свидетелства за това, че след като закупил имот на ул.“**** ответникът не получил владението върху него. Помолил свидетеля като бивш *** на МВР да му съдейства. Към края на годината двамата отишли на адреса, позвънили, а отвътре някаква жена започнала да обижда и заплашва и заявила, че няма да напусне жилището.

Свидетелят Б.К.е придружил М. в деня, в който страните са се явили пред нотариус. Останал с впечатлението, че ответника си купува имот, защото никой не е говорил за заем.

Свидетелят П.Ч.знае, че на М. му се наложило в края на 2013г. – началото на 2014г.  да продаде един апартамент, защото имал „някакви проблеми“. Свидетелят ходил с него в банката, където той се срещнал с младо момиче, представило се като „купувачката“. Двамата влезли в банката, а после отишли при нотариус за сделката.

Така събраните доказателства по делото не доказват по безспорен начин, че между ищцата и ответника М. е съществувал договор за заем за сума от 20 000,00 лева и че продажбата и дарението са сключени с цел да обезпечат вземането на ответника спрямо ищцата по заемното правоотношение. Не могат да се кредитират показанията на свидетелката Я.като обективни и безпристрастни, доколкото всичко, което тя знае по случая го е научила от ищцата. Показанията на свидетеля К., който е близък приятел на Р. и е живял с нея в едно жилище, предвид разпоредбата на чл.172 ГПК, следва да бъдат преценявани с оглед на всички други данни по делото, предвид евентуалната негова заинтересованост в полза на ищцата. Неговите показания се опровергават от показанията на останалите свидетели. Така например той твърди, че М. не искал да влиза в апартамента, а според А. последният е правил опити да получи владението на жилището. Твърди също, че Р. не искала да продава жилището, а според Г. имотът е бил предлаган за продажба.

Ангажираните писмени доказателства също не могат да се възприемат като такива, които безспорно подкрепят тезата на ищцата и показанията на свидетеля К. за наличие на заемно правоотношение. Уговорената ниска цена при продажбата не е непременно индиция за прикриване на действителните намерения на страните, предвид съществуващата върху имота тежест – към момента на сделката той е бил ипотекиран в полза на трето лице. Последвалото плащане от страна на А.М. към ипотекарния кредитор за погасяване на задълженията на ищцата по договорите за заем може да намери своето логично и житейско обяснение като действие, предприето от новия собственик на имота за заличаване на ипотеката. В тази връзка не се намери отговор на уместно поставения въпрос защо на ищцата са били необходими 20 000,00 лева за погасяване на задълженията към Финансова къща „Кристи“ЕООД, когато в действителност те са възлизали на сума в размер на 40720,00 лева, която в крайна сметка е платена не от Р., а от М..

Освен признанието от страна на третото лице помагач А.Б., няма доказателства, че продажбата между М. и Б. се е извършила единствено с оглед на уговорката, че имотът ще се върне в патримониума на ищцата. Това прехвърляне не може да се счита като индиция за твърдения договор за заем предвид обстоятелството, че плащания по кредита за определен период от време са извършвани от ищцата, тъй като основание за такова плащане могат да бъдат редица други отношения, неотносими към настоящия спор.

Като има предвид изложеното по-горе, съдът счита, че искът следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като не се установи атакуваните сделки за покупко-продажба и дарение да са нищожни на основание противоречието им със закона и конкретно със забраната на чл.152 ЗЗД, съответно да са сключени не за да прехвърлят собствеността върху имотите, а за да обезпечат по недопустим начин даден от ответника на ищцата паричен заем.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответниците направените по делото разноски, които се констатират в размер на 130,00 лева – платен депозит за вещо лице. Адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда, тъй като липсват доказателства ответниците да са заплатили такова на процесуалния им представител адв.Г.В..  

По изложените съображения съдът  

 

                                                     Р Е Ш И:

 

          ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Н.Р., ЕГН ********** *** против А.В.М., ЕГН ********** и Т.Ж.М., ЕГН ********** *** иск по чл.152 ЗЗД във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на следните договори, като обезпечаващи заемно правоотношение: 1/договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №62, т.ІІ, н.д.№248/15.08.2013г. и с нотариален акт №62, т.ІІ, н.д.№248/15.08.2013г. на нотариус С.Х., рег.№***, с който М.Н.Р., ЕГН ********** е продала на А.В.М., ЕГН ********** самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.523.453.1.3 по кадастралните регистри на гр.***, находящ се в гр.****, ул.”****, който самостоятелен обект се намира в сграда №**, разположена в ПИ с идентификатор №56784.523.453, с предназначение на обекта – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ 104 кв.м., с прилежащи части: 1/3 ид.част от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – 56784.523.453.1.2, над обекта – няма; 2/ договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №63, т.ІІ, н.д.№249/15.08.2013г. на нотариус С.Х., рег.№***, с който М.Н.Р., ЕГН ********** е дарила на А.В.М., ЕГН ********** 2/8 ид.части от ПИ с идентификатор №56784.523.453, находящ се в гр.****, ул.”****, с площ 263 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м/, при граници: 56784.523.9508, 56784.523.590, 56784.523.592, 56784.523.595, 56784.523.449.

          ОСЪЖДА М.Н.Р., ЕГН ********** *** да заплати общо на А.В.М., ЕГН ********** и Т.Ж.М., ЕГН ********** *** сумата 130,00 лева – разноски за вещо лице.

          Решението е постановено при участието на А.А.Б. с ЕГН ********** ***, “Обединена българска банка”ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Цар Борис ІІІ”№1 и З.Д.З., ЕГН ********** ***, * в качеството им на трети лица помагачи на страната на ответниците А.В.М. и Т.Ж.М.. 

          Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: