Решение по дело №289/2023 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 176
Дата: 9 май 2023 г.
Съдия: Петя Йорданова Котева
Дело: 20231720200289
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. П., 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20231720200289 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 42-0004539 от
14.12.2022г., издадено от и.д. директор на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” (РД „АА”) - София, с което на „ИТАЛИАНО-
БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ИМПОРТ-ЕКСПОРТ” ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Твърди ливади”, ул. „23-ти
декември” № 4, представлявано от Р.Т. на основание чл. 104, ал.3 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтПр) е наложена имуществена санкция в размер
на 1000лв (хиляда лева) за нарушение на чл. 32, §. 1, изр.1-во, предл. 1-во от
Регламент (ЕС) № 165/2014, вр. чл. 33, §. 3, изр. 1-во от същия регламент.
Дружеството-жалбоподател „ИТАЛИАНО-БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР
ИМПОРТ-ЕКСПОРТ” ЕООД, чрез пълномощника си адв. Г. Б. от ПАК,
оспорва процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в
обжалвания акт липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, не са посочени датата и мястото на извършване на деянието,
което е довело до съществено нарушение на процесуалните правила при
неговото издаване, предвид императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т.5 от
ЗАНН. Излага съображения, че за описаното нарушение неправилно е
приложена санкционната норма на чл. 104, ал.3 от ЗАвтПр. Оспорва да е
извършил вмененото нарушение.
Дружеството-жалбоподател се представлява в хода на съдебното
1
производство от пълномощника си адв. Б., който поддържа изложените в
жалбата съображения за отмяна на процесното НП. Релевира допълнителните
доводи, че АУАН не е бил съставен, респективно, не е подписан от законния
представител на нарушителя или от лице, което да е изрично упълномощено с
такива права – за съставяне в негово присъствие, предявяване и връчване на
съставени на дружеството АУАН. Претендира присъждане на направени по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган - директор на РД „АА”-София–
редовно призован, не изпраща представител за участие в съдебното
производство. В придружителното писмо, с което
административнонаказателната преписка е изпратена в съда е изложено
становище за законосъобразност на НП, като е направено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в случай, че
същият надвишава размера, предвиден в чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН при
спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и пред
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява основателна.
От фактическа страна:
В сградата на ОО „АА” в гр. П. била извършена комплексна проверка
на дружеството-жалбоподател „ИТАЛИАНО-БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР
ИМПОРТ-ЕКСПОРТ” ЕООД, ЕИК *******, притежаващо лиценз на
Общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари.
По време на документалната проверка свидетелите Й. Ц. П. и К. Г. В. –
инспектори в РД „АА” – София, констатирали, че транспортното предприятие
при извършване на обществен превоз на товари не е осигурило правилното
използване на дигиталния тахограф, който е монтиран в моторно превозно
средство с рег. № ******* от водача И.С.К., ЕГН **********, като не са
въведени ръчно в записващото устройство символите на държавите на начало
и край на работните смени за периода от 01.11.2021г. до 30.09.2022г, в това
число и на 21.06.2022г., видно от дигиталната карта на водача (запис на
електронен носител при преглед с програма Car Tracker). Така установените
обстоятелства били описани и квалифицирани от св. Й. Ц. П. като нарушение
на чл. 32, §. 1, изр.1-во, предл. 1-во от Регламент (ЕС) № 165/2014, вр. чл. 33,
§. 3, изр. 1-во от същия регламент в съставения АУАН № 331721 от
03.11.2022г., в който било прието, че нарушението е извършено в гр. П. на
03.11.2022г. Актът бил предявен и връчен на упълномощено лице, съгласно
2
представеното пълномощно с рег. № 135 от 10.02.2022г. на нотариус с рег.
№134 в район П., което го подписало без възражения. В срока по чл. 44 от
ЗАНН не били подадени и писмени възражения пред АНО.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното
НП, в което били възприети изцяло фактическите и правните констатации,
дадени от актосъставителя, като на основание чл. 104, ал.3 от ЗАвтПр била
наложена на въззивното дружество имуществена санкция в размер на 1000лв.
за нарушение на чл. 32, §1, изр.1-во, предл. 1-во от Регламент (ЕС) №
165/2014, вр. чл. 33, § 3, изр. 1-во от същия регламент.
Процесното НП е връчено на нарушителя на 19.01.2023г.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка е установена, след преценка на
приобщените към делото по реда на чл. 84 от ЗНН, вр. чл. 283 от НПК
писмени доказателства: АУАН № 331721 от 03.11.2022г., копия на разпечатка
от система Car Tracker, два броя пълномощни на нотариус с рег. № 134 в
район П., длъжностна характеристика на актосъставителя, Заповед № РД-08-
30 от 24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията, Заповед № 355 от 19.09.2022г.на изпълнителния директор на
ИА „АА” и събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Й. Ц.
П. и К. Г. В., които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и
кореспондиращи.
От правна страна:
Съдът констатира, че АУАН и НП са съставени от материално и
териториално компетентни органи. Това е така, защото относно
актосъставителя правомощието му е определено в чл. 92, ал.1, вр. чл. 91, ал.3
от ЗАвтПр, а относно АНО - същия черпи правата от т. І.6. на приетата като
писмено доказателство по делото Заповед № РД-08-30 от 24.02.2020г. на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
каквато длъжност заема лицето, издало процесното НП, предвид приложената
Заповед № 355 от 19.09.2022г. на изпълнителния директор на ИА „АА”.
Предвид свидетелските показания на Й. Ц. П. и К. Г. В. които
кореспондират със съдържанието на АУАН категорично се установи, че
нарушението и нарушителя са установени на 03.11.2022г. при извършената
документална проверка в сградата на ОО „АА” в гр. П., поради което
съставения АУАН и издаденото НП са изготвени при спазване на сроковете
по чл. 34 и чл. 52 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка на атакуваното НП съдът
констатира, че в хода на административното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на
защита на санкционираното лице и неправилно приложение на материалния
закон.
Основателни се явяват наведените от защитника на дружеството-
3
жалбоподател съображения за съставянето на АУАН в присъствието на
пълномощника З.Д.А., която няма права да представлява дружеството
изрично за съставяне на АУАН в отсъствието на неговия управител Р.Т.. По
делото са приложени два броя пълномощни – първото с № 1355 от
10.07.2017г. на нотариус с рег. № 134 в район П. и издател управителя на
дружеството Р.Т., с което той е упълномощил А.Т. да представлява
дружеството пред множество институции, но не и за съставяне на АУАН. В
т.14 от пълномощното изрично е посочено, че упълномощеното лице има
право да преупълномощава други лица с правата по това пълномощно. С
пълномощно с № 135 от 10.02.2012г. на нотариус с рег. № 134 в район П.
пълномощника А.Т. е преупълномощил З.Д.А., с такива права, т.е. от своя
страна А.Т. не е преупълномощил трето лице с права, които не притежава. В
този смисъл съставянето на АУАН в присъствието на пълномощника З.А.,
която не е имала нужната представителна власт за това, както и да го
подписва и да получава препис от акта води до извод, че е допуснато
съществено процесуално нарушение по чл. 40, ал.1 от ЗАНН, изискващо акта
да се състави в присъствието на нарушителя, като отделно от това АНО не
ангажира доказателства за коректно уведомяване на наказаното дружество за
датата на съставянето на АУАН.
Описаните процесуални нарушения се явяват от категорията на
съществените, тъй като пряко засягат правото на защита на наказаното лице и
за възможността му да я реализира в пълен обем и то още в първия момент от
образуваното административнонаказателно производство, когато следва да
узнае какво нарушение му се вменява, въз основа на какви факти и
обстоятелства, за да може да даде обяснения по тях и да направи възражение
по смисъла на чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Съгласно вменената за нарушена норма на чл. 32, §. 1, изр. 1-во от
Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета
транспортните предприятия и водачите осигуряват правилното
функциониране и използване на дигиталните тахографи и картите на водача.
Същевременно чл. 33, §.1 от същия регламент въвежда минималните
изисквания към превозвача, по отношение правилното използване и
функциониране на тахографите, които се изразяват в задължения на
транспортните предприятия: да осигурят на техните водачи подходящо
обучение и инструктаж относно правилното функциониране както на
дигиталните, така и на аналоговите тахографи; да провеждат редовни
проверки, за да се уверят че техните водачи използват правилно тахографите
и да не предоставят на техните водачи никакви преки или непреки стимули,
които биха могли да насърчават злоупотребата с тахографи; да издават
достатъчно на брой тахографски листове на водачите на превозните средства,
оборудвани с аналогов тахограф, като вземат предвид както факта, че
тахографските листове са лични по своя характер, така и продължителността
на експлоатационния срок на уредите и евентуалното задължение за заменяне
на тахографските листове, които са повредени или са били иззети от
4
оправомощен служител на контролен орган; да издават на водачите само
листове по одобрен образец, подходящ за използване в уреда, монтиран в
превозното средство, а когато превозното средство е оборудвано с дигитален
тахограф, транспортното предприятие и водачът осигуряват в случай на
проверка правилното изготвяне на разпечатка на данните при поискване от
служител на контролните органи, като се има предвид експлоатационният
срок на уреда. В процесния случай е посочено, че нарушението се изразява в
това, че превозвачът не е осигурил правилното използване на дигиталния
тахограф, предвид констатацията, че водача И.С.К. не е въвеждал ръчно в
записващото устройство символите на държавите на начало и край на
работните смени за посочен период. От така направеното описание на
конкретното нарушение в АУАН и в НП не става ясно кое от задълженията за
осигуряване правилното използване на тахографа от страна на водача, които
са вменени с разпоредбата на чл. 33, §.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г.
дружеството-жалбоподател не е спазило. Безспорно е, с оглед съдържание на
посочената норма, че транспортното предприятие е длъжно да осигури
правилното използване и функциониране на тахографите от страна на
водачите, но за да се приеме, че дружеството-жалбоподател е реализирало
състава на вмененото му нарушение, не е достатъчно да се установи само
неизпълнение на разпоредбите за работа с тахографа от страна на водача на
съответното пътно превозно средство, а да се посочи, че това неизпълнение е
в следствие на определено действие или бездействие на превозвача, т.е.
еднопосочно и категорично да се впише кое от вменените задължения не е
изпълнено. Ето защо съдът намира, че процесното
административнонаказателно обвинение е предявено при непълнота на
съществен елемент от фактическия състав на твърдяното нарушение, което
представлява непълно описание на същото и е в разрез с императивните
изисквания на чл. 42, ал.1 т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Същото обуславя
допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на процесното
НП, тъй като рефлектира върху правото на защита на санкционираното лице,
което е лишено от възможността да разбере какво дължимо действие или
бездействие не е реализирало. Констатираната неяснота и непълнота при
описание на нарушението в АУАН и в НП възпрепятства и дължимия съдебен
контрол досежно наличието на нарушение, тъй като е неясно какви точно
задължения, вменени му изрично с цитирания Регламент не е изпълнило
санкционираното лице, които именно са довели до не осигуряване на
правилно използване на тахографа.
На следващо място от описанието на нарушението е видно, че
административната отговорност на превозвача е ангажирана за това, че не е
осигурил „правилното използване на дигиталния тахограф”, а е наказан на
основание чл. 104, ал.3 от ЗАвтПр, с която се санкционират превозвач или
лице по чл. 12б, ал.1, извършващо превози за собствена сметка, които не са
осигурили „правилното функциониране на тахографа”. Функционирането на
тахографа е свързано с техническите характеристики на устройството и
5
неговата работа, т.е. това е дейност, различна от използването на тахографа,
поради което и несъответствието между словесното и цифрово описание на
нарушението, от една страна, и приложената санкционна разпоредба, от друга
страна, е довело до нарушение на чл. 57, ал.1, т.6 и т.7 от ЗАНН.
Едновременно с гореустановеното, съдебният състав констатира, че
нито в АУАН, нито в НП е посочено мястото на извършване на процесното
нарушение. Самото естество на нарушението е такова, че моментът и мястото
на неговото извършване не съвпада с мястото и времето на установяването
му. От съдържанието на АУАН и на НП не може да се изведе извод за
мястото на реализиране на процесното нарушение, което е довело до
нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, ал.1, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5
от ЗАНН.
Посочените процесуални нарушения опорочават производството по
ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател досежно вмененото обвинение за нарушение на чл. 32, §. 1,
изр.1-во, предл. 1-во от Регламент (ЕС) № 165/2014, вр. чл. 33, §. 3, изр. 1-во
от същия регламент, поради което обжалваното НП следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
За пълнота на решението съдът счита за необходимо да посочи, че в
случая АНО не доказа по несъмнен начин извършването на процесното
нарушение, което е в негова тежест. Не са налице доказателства, от които да е
възможно да се формира категоричен извод за неизпълнение от страна на
превозвача на нормативно закрепените задължения, поради което НП е и
материално незаконосъобразно.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на дружеството-жалбоподател, което има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП и с оглед
разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на
л. 38 договор за правна защита и съдействие от 31.01.2023г. се установява, че
санкционираното лице е възложило на адвокат Г. Б. от АК П. оказването на
правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство
пред Районен съд П. по обжалване на процесното НП. Договореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 400.00 лева и е заплатено изцяло в
брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд.
По делото е направено възражение по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира
за неоснователно, тъй като възнаграждението е уговорено в минимално
предвидения размер в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към
6
който препраща разпоредбата на чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата,
поради което и не следва да бъде намалявано под този най-нисък предел.
Предвид изложеното искането на пълномощника на жалбоподателя за
присъждане на разноски следва да бъде уважено в пълния заявен размер от
400.00 лв, който следва да се заплати на „ИТАЛИАНО-БЪЛГАРСКИ
ЦЕНТЪР ИМПОРТ-ЕКСПОРТ” ЕООД, ЕИК ******* от ИА „АА”-София, в
чиято структура се намира АНО.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 от
ЗАНН и чл. 63д, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0004539 от 14.12.2022г.,
издадено от и.д. директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация”-София, с което на „ИТАЛИАНО-БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР
ИМПОРТ-ЕКСПОРТ” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. П., кв. „Твърди ливади”, ул. „23-ти декември” № 4,
представлявано от Р.Т. на основание чл. 104, ал.3 от Закона за автомобилните
превози е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв (хиляда лева) за
нарушение на чл. 32, §. 1, изр.1-во, предл. 1-во от Регламент (ЕС) № 165/2014,
вр. чл. 33, §. 3, изр. 1-во от същия регламент.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”-
София, с адрес: гр. София, ул. „Витиня” № 1 да заплати на „ИТАЛИАНО-
БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ИМПОРТ-ЕКСПОРТ” ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Твърди ливади”, ул. „23-ти
декември” № 4, представлявано от Р.Т. сума в размер на 400лв (четиристотин
лева), представляваща съдебни разноски по АНД № 00289/2023г. по описа на
Районен съд П..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд П. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7