ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 977
гр. Перник, 16.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500680 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 278 вр. с чл. 274, ал.1, т.2, вр. с чл. 248,
ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Р. И. И., чрез адвокат А. А., срещу
определение № 1420 от 26. 10. 2021г., постановено в з. з. на 26. 10. 2021г., по
гр. д. № 4384 / 2021г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с което е
оставена без уважение молбата на Р. И. И. за изменение на решението,
постановено по делото, в частта за разноските, като неоснователна. Частната
жалбоподателка моли определението да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно и решение № 226 от 11. 10. 2021г. на Пернишкия районен
съд да бъде изменено в частта му за разноските, като на нея й се присъди
сумата 574,10лв., представляваща направените от нея разноски в
производството пред Пернишкия районен съд.
В частната жалба е направено искаne за допускане на 1 /един/ свидетел, с
чиито показания ще установи обстоятелството, че при посещение от нея в
ответното дружество и устна молба към юристите за отписване на сумите,
като погасени по давност, същите са заявили, че няма да бъдат отписани до
представяне на съдебно решение.
Съдът намира, че това искане следва да бъде оставено без уважение и
1
частната жалба да бъде разгледана по същество в закрито съдебно зaседание,
тъй като кореспонденцията между нея и ответното дружество следва да се
води в писмен вид, а не в устен такъв пред юрисконсултите.
Насрещната страна „Топлофикация Перник“ АД – гр. Перник не е
депозирала писмен отговор.
Пернишкият окръжен съд намира, че частната жалба се явява редовна.
Същата е подадена в срок от активно легитимирана страна, имаща правен
интерес от обжалване на постановения съдебен акт. Следователно същата е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното определение, което е
постановено по реда на чл. 248, ал.3 от ГПК - за изменение на решение № 226
от 11. 10. 2021г. по гр. д. № 04384/ 2018г. по описа на Пернишкия районен съд
не е нищожно и не е недопустимо.
По доводите за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
определение, Пернишкият окръжен съд намира следното :
Производството по гр. дело № 4384 по описа за 2021 г. на Пернишкия
районен съд е образувано по искова молба, подадена от Р. И. И., чрез адвокат
А. А., с която срещу "Топлофикация - Перник" АД е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за отричане на
съществуващо в полза на ответника право на принудително изпълнение
спрямо ищцата за сумата от 2671.59 лева – главница за доставена топлинна
енергия до недвижим имот, находящ се в *** в периода от 01.07.2009г. до
30.04.2012г., както и 430,83 лева мораторна лихва за периода от 30.08.2009г.
до 19.03.2013г., поради погасяването им по давност.
Ответното дружество "Топлофикация - Перник" АД е подало писмен
отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който е признало иска, посочило е, че
сумите са начислени така, както е посочено в исковата молба, но действия по
изпълнения не са предприемани, поради което са погасени по давност.
Поискано е съдът да се произнесе с решение при признание на иска, както и
да възложи разноските по делото на ищцата на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
С изрична молба от 07.09.2021г. ищцата се е противопоставила
решението по делото да бъде постановено по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК.
С решение № 226, постановено на 11.10.2021г. по гр. дело №
2
4384/2021г., Пернишкият районен съд е уважил изцяло иска, като е намерил,
че ответникът е направил признание на иска и с извънпроцесуалното си
поведение не е дал повод за завеждането му, поради което е приел, че не
дължи разноски по делото.
За да постанови обжалваното определение, с което е оставена без
уважение молбата на ищеца по чл. 248 ГПК за изменение на решението в
частта за разноските, като в полза на ищеца бъдат присъдени всички
направени по делото разноски, Пернишкият районен съд е приел, че са
осъществени предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК. На първо място съдът е
посочил, че е ирелевантно, че решението не е постановено по реда на чл. 237
ГПК с оглед изричното противопоставяне на ищеца, доколкото изискуемото
от законодателя процесуално поведение на ответника е осъществено и той е
признал иска. На следващо място, позовайки се на практиката на ВКС, съдът
е изложил мотиви, че различните правила и начинът на осчетоводяване на
вземането от кредитора няма значение в отношенията между страните, като е
без правно значение дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки
го като загуба или продължава да го води по избран от него начин, за да може
да осчетоводи последващо доброволно плащане. Посочил е още, че
ответникът не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул или
друга възможност за извънпроцесуална принуда.
Определението е правилно.
За да се възложат разноските в производството върху ищеца, то
предвид нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, трябва ответникът с поведението си да
не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска, като в настоящия
случай признание на иска е направено още с отговора на исковата молба.
Последващото изрично противопоставяне от страна на ищеца производството
да се развие по реда на чл. 237 ГПК и да се постанови решение при признание
на иска, не следва да бъде в ущърб на ответника и той да понесе
отговорността за разноските, ако за него са налице предпоставките по чл. 78,
ал. 2 ГПК. В случая от значение е единствено своевременно направеното
признание на иска от страна на ответното дружество.
На следващо място, настоящият състав на съда намира, че е налице и
втората кумулативно необходима предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК, като
ответникът "Топлофикация - Перник" АД не е дал повод за предявяване на
3
иска, макар и в информационната му система да излиза задължение на ищцата
за заплащане на суми за доставена топлинна енергия. Според трайната
съдебна практика чрез отрицателния установителен иск за несъществуване на
вземане като погасено по давност, длъжникът не отрича материалната
легитимация на кредитора. След изтичането на давността вземането
продължава да съществува, но то не може да събере със средствата на
държавната принуда, а доброволното изпълнение по него е винаги дължимо
/чл. 118 ЗЗД/. Решението, с което такъв отрицателен установителен иск е
уважен, формира сила на пресъдено нещо върху това, че кредиторът не
притежава право на принудително изпълнение за своето вземане срещу
длъжника, поради изтичане на давностния срок, но не и че ако длъжникът
плати след срока, това плащане е без основание, или е ненадлежно /вкл. и
след влизане в сила на решението, с което е уважен установителният иск/.
Наличието на счетоводни записвания в ответното дружество на
погасените по давност парични задължения на ищцата, съставлява
доказателство относно факта, че в счетоводството на ответното дружество се
води задължение на ищеца в съответния размер, но не е доказателство за
установяване обстоятелството, че ответникът е дал повод за предявяване на
иска, защото кредиторът няма задължение сам да зачете изтеклата в полза на
длъжника погасителна давност и предвид на това да намали размера на
задължението. В тази връзка, кредиторът не е задължен и да отписва свои
вземания и при отправени му единствено устни молби за това. Кредиторът би
дал повод за завеждане на делото и съответно би дължал разноски в
производството, ако той предяви иск или се снабди с изпълнителен титул за
вземането си, оспорвайки направеното от длъжника основателно възражение
за изтекла погасителна давност или пък ако оспори предявения против него
иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност,
какъвто не е настоящият случай. В този смисъл е и трайната практика на ВКС,
обективирана в Определение 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. 510/2018 г. на ВКС,
IV Г. О., на което са базирани множество други определения на ВКС,
съгласно които дори и да признае иска, ответникът няма да отговаря за
разноски само при положение, че няма на свое разположение валиден
изпълнителен титул, какъвто е изпълнителния лист.
По изложените съображения Пернишкият окръжен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение искането на частната жалбоподателка за
допускане на 1 /един/ свидетел, с чиито показания ще установи
обстоятелството, че при посещение от нея в ответното дружество и устна
молба към юристите за отписване на сумите, като погасени по давност,
същите са заявили, че няма да бъдат отписани до представяне на съдебно
решение.
Потвърждава определение № 1420 от 26.10.2021г., постановено в з. з.
на 26.10.2021г., по гр. д. № 4384 / 2021г. по описа на Районен съд – гр.
Перник.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5