Решение по дело №2343/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260486
Дата: 19 март 2021 г. (в сила от 12 април 2021 г.)
Съдия: Петър Богомилов Теодосиев
Дело: 20201100902343
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№....................

гр. София, 19.03.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ

 

разгледа търговско дело № 2343 по описа за 2020г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, образувано по жалба на „М.Г.“ ЕООД (с настоящо наименование „С. 43“ ЕООД) срещу отказ №20201109134205/17.11.2020г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията по заявление №20201109134205/09.11.2020г., подадено за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 ЗМИП.

Обжалваният отказ е постановен при мотиви, че заявителят не е посочил и не представил декларация за физическите лица – действителни собственици по смисъла на §2, ал. 1, т. 1 и ал. 5 ЗМИП, за чието вписване е подадено процесното заявление.

Възраженията в жалбата са, че с оглед изключението, предвидено в §2, ал. 1, т. 1 ЗМИП, за жалбоподателя не е налице задължение да заяви за вписване физическите лица, които в крайна сметка управляват, контролират или в чиято полза се осъществява дейността му по смисъла на §2, ал. 1 ЗПИМ.

Жалбата е неоснователна.

Разпоредбите на чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 4 ЗМИП предвиждат задължения на юридическите лица за деклариране на действителните им собственици, които съгласно легалното определение на §2, ал. 1, т. 1 ЗМИП могат да бъдат само физически лица.

В случай, че юридическото лице няма действителни собственици - физически лица, които да покриват хипотезите на §2, ал. 1, т. 1 ЗМИП (каквито са и твърденията в жалбата), юридическото лице въобще няма задължение за подаване на декларация и заявление по чл. 63, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.

В случай, че юридическото лице има действителни собственици по §2, ал. 1, т. 1 ЗМИП, то следва да подаде заявление и декларация, в които да са посочени данните по чл. 63, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ за тези физически лица (като наред с тях посочи и данните относно юридическите лица, чрез които физическите лица опосредено управляват, контролират или получават полза от дейността на субекта на задължението по чл. 63, ал. 5 ЗМИП).

И в двата посочени случая вписването по партидата на дружество в търговския регистър на данни относно друго юридическо лице по реда на чл. 63, ал. 4 ЗМИП без вписване на данни за физическите лица – действителни собственици по §2, ал. 1, т. 1 ЗМИП ще е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 4 ЗТРРЮЛНЦ, според която в регистъра се вписват именно и само обстоятелства, за които законът предвижда, че подлежат на вписване.

Процесното заявление е подадено за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 ЗМИП, но без декларирани данни относно физическите лица – действителни собственици на заявителя, което по изложените съображения е достатъчно да се приеме, че обжалваният отказ е постановен в правилно приложение на чл. 24, ал. 1, вр. чл. 21, т. 2 ЗТРРЮЛНЦ, а жалбата срещу него се явява неоснователна.

            Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „М.Г.“ ЕООД (с настоящо наименование „С. 43“ ЕООД) срещу отказ №20201109134205/17.11.2020г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му.

Преписи от решението да се изпратят на жалбоподателя „С. 43“ ЕООД и на Агенцията по вписванията.  

 

 

                                                                    СЪДИЯ: