Р Е Ш
Е Н И Е
№
142
Гр. Кубрат,
31.08.2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично заседание на двадесет и първи август, две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател: Албена Великова
при секретаря Вера Димова като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 167 по описа
на РСКт за
2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по
обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1, предл. второ
от ГПК, предявени по реда на
чл.422 от ГПК във вр. с чл.
240 ЗЗД.
Ищецът
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. България № 49, бл.53Е, вх.В представлявано от всеки двама между С.Н.Н., О.Л., Я.Я.Ч.и И.Х.Г.чрез
пълномощник юрисконсулт Р.И.И. твърди, че на 26.01.2017 г. между дружеството в
качеството на кредитор и Н.П.И. – като кредитополучател бил сключен Договор за
потребителски кредит Профи кредит Стандарт № **********.
По силата на цитирания договор кредиторът
предоставил заем в размер на 600.00 лева, който страните уговорили да бъде
върнат в срок от 24 месеца при годишен процент на разходите 49.88%, годишен
лихвен процент 41.17% и лихвен процент
на ден в размер на 0.11% или общо
задължение в размер на 890.16 лева. По избран и закупен пакет от допълнителни
услуги на стойност 600.00 лева, кредитополучателят дължал и допълнителна вноска
в размер на 25.00 лева. Така общото задължение на ответната страна било в
размер на 1490.16 лева, а размерът на вноската – 62.09 лева. Ищецът твърди, че
кредитополучателят е погасил само една вноска и не е извършвал други плащания,
а съгласно т. 12.3 от договора в случай, че длъжникът просрочи една месечна
вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на
договора за потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща покана, уведомление,
предизвестие или др. В случая на 26.06.2017 г. договорът е прекратен и обявена
неговата предсрочна изискуемост. Поради това, че ответникът не е изпълнил
задължението си съобразно уговореното, ищецът подал заявление срещу длъжника,
въз основа на което била издадена Заповед № 449/29.12.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 778/2017 г. по
описа на РС – Кубрат. Поради това, че длъжникът е уведомен за издадената
заповед по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с настоящата искова молба, подадена в
едномесечния срок от съобщаването, ищцовото дружество
моли съда да приеме за установено по отношение на Н.П.И., че му дължи претендираната сума в размер на 1425.71 лева,
представляваща главница за неизпълнено задължение по Договор за потребителски
кредит Профи кредит Стандарт № **********/26.01.2017
год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане, като претендират сторените разноски в настоящото и в
заповедното производство.
Ответникът
Н.П.И., ЕГН ********** с пост. адрес *** в срока по чл. 131 ГПК чрез особения
си представител адв.Пламен Христозов от АК-Разград
ангажира становище, че така предявеният иск е допустим. Оспорва основателността
му в частта за заплащане на сумата 600.00 лева, формулирана като дължимо
възнаграждение към ищеца за закупен пакет от допълнителни услуги като
противоречащ на императивните разпоредби на чл.10а, ал. 2 от Закона за
потребителския кредит, тъй като представлява такса свързана за действия по
отпускане и управление на кредита.
Съдът
след като съобрази събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл. 12 ГПК,
намира следното:
На
26.01.2017 г. страните са сключили договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № **********, по силата на който „Профи Кредит България“ ЕООД предоставило на Н.П.И. кредит в размер на 600 лева, който следвало да
бъде върнат за срок от 24 месеца при месечна вноска от 37.09 лева при годишен
лихвен процент от 41,17% и годишен процент на разходите (ГПР) 49,88%. В договора
за кредит е посочено, че кредитополучателя закупува пакет от допълнителни
услуги за 600.00 лева, които се заплащат на вноски от по 25.00 лева на месец,
като така общото задължение на И. е 1 490.16 лева с общ размер на
месечната вноска 62.09 лева.
На
26.01.2017 г. сумата 600 лева е преведена от ищеца по сметка на ответника.
Поради това, че последният не изпълнил задълженията си да погасява месечните
вноски, като платил само една от тях, ищецът депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, в което посочил, че претендира сумата 1425.71 лева
представляваща главница по договор за потребителски кредит Профи
кредит Стандарт № ********** и 4.20 лева
лихва за забава за периода от 13.04.2017 год. до 20.06.2017 год. По ч. гр. дело № 778/2017 г. е издадена заповед
за изпълнение за същите суми на същото основание.
В
настоящото производство ищецът претендира установяване на вземането му само за
главница от 1425.71 лева.
При
така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 от ГПК - за установяване на вземане за което е
издадена заповед за изпълнение. Материалноправното
основание на иска е чл. 240 от ЗЗД - за връщане на парична сума дадена по
договор за заем с възнаграждение за ползването на сумата.
За
да се уважат предявените искове ищецът следва да докаже фактите, които сочи да
обуславят исковата му претенция в т.ч.
наличието на сключен договор, съобразно твърденията в исковата молба,
изпълнение на договорните си задължения, като изправна страна и респ.
неизпълнението от страна на ответника на поетите от него насрещни задължения –
предмет на претенцията и размера им.
Липсата на плащане от страна на ответника е отрицателен факт, поради
което е достатъчно само ищецът да го твърди, доказването на обратното тежи
върху ответника. В тежест на ответника е разпределена доказателствена
тежест за доказване на правоизключащите възражения за
недължимост на сумите.
Безспорно
установено по делото е, че страните по същото са установили помежду си
облигационни правоотношения, произтичащи от сключения между тях договор за
кредит. Н.П.И. е получил сумата 600 лева по цитирания договор и дължи връщането
на същата с уговорените възнаградителни лихви, т. е.
дължи сумата 890.16 лева. Доколкото ищецът признава, че ответника е погасил
една вноска, то от сумата 890.00 лева следва да се приспадне 64.45 лева, при
което ответникът остава задължен към ищцовото
дружество със сума в размер на 825.71 лева.
Възражението
на особения представител за недължимост на основание
чл. 10а, ал. 2 ЗПК на възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги в
размер 600.00 лева, съдът намира основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Видно от представеното
към договора споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
заплащането на уговореното възнаграждение в размер на 600.00 лева се дължи при
предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги – приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и услеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. От споразумението не
се установява конкретно съдържание на вида, размера и действието, за което е
начислено допълнителното възнаграждение, като единствено за услугата приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит е посочено, че е в размер на
15% от общото възнаграждение (л.12 от делото).
Съгласно
§ 1, т.1 от ДР на ЗПК, по смисъла на този закон „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
„Допълнителни услуги“ по чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните престации на страните –
предоставяне на парична сума и връщане на същата (заедно с възнаградителна
лихва) на определен падеж. Ето защо съдът намира, че посочените в
допълнителното споразумение допълнителни услуги по своята същност са действия,
целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора.
Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията межу кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да
управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на
такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на
кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Поради
гореизложеното съдът намира, че посоченото допълнително възнаграждение по т.
нар. пакет от допълнителни услуги в размер на 600.00 лева се явява нищожно
поради противоречие с императивна правна норма, поради което се явява
недължимо.
Ето
защо съдът приема, че искът като основателен следва да се уважи за сумата 825.71
лева, ведно с акцесорната претенция за законна лихва
от датата на депозиране на заявлението – 28.12.2017 г., и да се отхвърли за
горницата над уважения размер до пълния заявен такъв от 1 425.71 лева.
При това се налага извода,
че се дължат
и част от направените в заповедното производство разноски в размер на 103.40 лева, които
съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат
приседни в настоящото производство.
При този изход на
спора частично основателна се явява претенцията на ищцовото дружество
за присъждане на направените по делото разноски
и по настоящото производство, като следва да се
осъди ответника да му заплати
на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК сумата
от 277.20
лева, съобразно уважената част от иска. При определянето им съдът взе
направените такива в размер на 250.00 лева – възнаграждение
за особения представител на ответника, 28.60 лева - довнесена държавна такса по установителното
производство и 200 лева - за
юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК във с чл.
25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, с оглед на материалния
интерес и предвид фактическа и правна сложност по делото,
по което е проведено едно съдебно заседание.
При това общата дължима сума за разноските
е в размер на 380.60 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.П.И., ЕГН ********** с пост. адрес *** дължи на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. България № 49, бл.53Е, вх.В представлявано от всеки двама между С.Н.Н., О.Л., Давид Хоур и И.Х.Г.чрез
пълномощник юрисконсулт Р.И.И. част от сумите по
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 449/29.12.2017
г. по ч. гр. д. № 7782/2017 г. по описа на Районен съд-Кубрат, а именно: сумата
825.71 лева (осемстотин двадесет и
пет лева, седемдесет и една стот.) - главница,
дължима по сключен между страните договор за потребителски кредит Стандарт № **********/26.01.2017
г., ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от 28.12.2017 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля
иска за горницата над уважения размер от 825.71 лева до пълния заявен размер от
1 425.71 лева, ведно със законна лихва за забава върху отхвърлената част.
ОСЪЖДА
Н.П.И., ЕГН ********** с пост. адрес *** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. България
№ 49, бл.53Е, вх.В сумата 380.60 лева
(триста и осемдесет лева, шестдесет стот.) за
направените разноски, от които 103.40 лева за тези в заповедното производство и
277.20 лева за настоящото делото.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Разградския окръжен съд.
Председател: /П/ Ал.Великова