Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 05.04.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и седми март две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 1030 по описа на ВРС за 2018 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от Д.И.Н., ЕГН **********, с адрес *** 15 срещу „МБАЛ - Варна“,
Булстат: 1290002730113, със седалище
и адрес на управление ***, с
която са предявени обективно съединени
искове за признаване на извършеното със Заповед № ЛС-01-1/05.01.2018 г. и Заповед
№ ЛС-01-2/08.01.2018 г. на Началника на „МБАЛ-Варна“ уволнение и неговата
отмяна и за възстановяване ищцата на заеманата от нея преди уволнението
длъжност „лекар-специализант по гастроентерология“.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са
били в трудово правоотношение по силата на трудов договор от 29.03.2017г.,
съгласно който ищцата заемала длъжността – „лекар“ в Стационарен блок – Катедра
„Вътрешни болести“ – Първа клиника по вътрешни болести, Отделение по
гастроентерология. Трудовият договор бил за заместване, в условията на
шестмесечен изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя при осемчасов
работен ден. На 10.04.2017г. между страните бил сключен и последващ
трудов договор, по силата на който ищцата заемала длъжността – „лекар –
специализант по гастроентерология“, със срок до придобиване на права на специалист
по гастроентерология, но не по – късно от една година от допускането на
специализанта до държавен изпит. Сочи се, че на 19.12.2017 год. ищцата получила
15-дневно предизвестие за прекратяване на договора за допълнителен труд. На
11.01.2018 год. на ищцата били връчени атакуваните заповеди, първата от които
издадена на основание чл. 334 КТ, а втората – на съгласно чл. 71, ал. 1 КТ. Сочи
се, че трудовото правоотношение били прекратено по време на ползвания от нея
отпуск по болест, поради бременност. Позовава се на закрилата по чл. 333 КТ, доколкото
към момента на прекратяването ищцата ползва отпуск по болест. Навеждат се аргументи
за незаконосъобразност на издадените заповеди, поради немотивираност и
нарушаване на установени с КТ правила. Твърди, че договорът от 10.04.2017г. по
своите характеристики не съставлява договор за допълнителен труд, а срочен
договор за завършване на определена работа, предвид което не може да бъде
прекратен на основание чл.334 от КТ. По отношение на договора от 29.03.2017г.
счита, че шестмесечния срок за изпитван е изтекъл и договорът се е превърнал в
безсрочен, с оглед на което не може да бъде прекратяван на основание чл.71.
ал.1 от КТ.
В законоустановения едномесечен срок от получаването
на исковата молба и доказателствата към нея ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Възразява относно
приложението на закрилата по чл. 333 КТ, а също и по трансформирането на
договорът със срок за изпитване в безсрочен такъв. Във връзка с последното,
сочи че срокът за изпитване не е изтекъл, поради ползване на неплатен отпуск от
служителя. Сочи, че трудовият договор от 10.04.2017г. съставлява договор за
допълнителен труд, тъй като е сключен след основания трудов договор от 29.03.2017г.,
предвид което подлежи на прекратяване по чл.334 от КТ, като нормата на чл.333
от КТ не се прилага за този вид договори.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата поддържа исковата молба и моли за уважаване на обективно
съединените искове.
Процесуалният
представител на ответника оспорва исковете и поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните
по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните
обстоятелството, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника по
силата на трудов договор № 115/29.03.2017г., като е заемала длъжността „лекар“
в Стационарен блок – Катедра „Вътрешни болести“ – Първа клиника по вътрешни
болести, Отделение по гастроентерология, както и по силата на трудов договор №
119/10.04.2017г., като е заемала и длъжността „лекар – специализант по
гастроентерология“. Двата трудови договора са приобщени към доказателствения
материал по делото. Трудовият договор от 29.03.2017г. е сключен за определено
време – за заместване на д-р Яна Веселинова Димитрова с 6-месечен изпитателен
срок в полза на работодателя при 8-часов работен ден. Посочено е, че работникът
е постъпил на работа на 10.04.2017г. Трудовият договор от 10.04.2017г. е
сключен за определено време – до датата на придобиване на права на специалист
по гастроентерология, но не по-късно от една година от допускането на
специализанта до държавен изпит, при 8 часов работен ден. В договора е
посочено, че същият се сключва на основание чл.110 във вр.с
чл.68, ал.1, т.2 от КТ. Посочено е, че
работникът следва е постъпил на работа на 12.04.2017г.
От ответника са представени
длъжностните характеристики за длъжност „лекар, специализант в Отделение по
гастроентерология в Първа клиника по вътрешни болести в Катедра „Вътрешни
болести“ към Стационарен блок, подписана от ищцата на 11.04.2017г. и за
длъжност „лекар в Отделение по гастроентерология в Първа клиника по вътрешни
болести в Катедра „Вътрешни болести“ към Стационарен блок, подписана от ищцата
на 29.03.2017г.
Не е спорно още, че ищцата на
19.12.2017г. е получила предизвестие на основание чл.334 от КТ за прекратяване
на трудовия й договор за допълнителен труд с ответника след изтичане на 15 дни,
считано от деня, следващ връчването на предизвестието.
Със Заповед № ЛС-01-1/05.01.2018 г. на
Началника на „МБАЛ-Варна“ е прекратен трудовия договор за допълнителен труд на
ищцата за длъжност „ лекар, специализант в Отделение по гастроентерология“,
считано от 06.01.2018г., на основание чл.334 от КТ и във връзка с отправено
предизвестие.
Със Заповед № ЛС-01-2/08.01.2018 г. на
Началника на „МБАЛ-Варна“ е прекратен трудовия договор на ищцата с ответника за
длъжността „лекар“ в Отделение по гастроентерология, считано от 08.01.2017г.,
на основание чл.71, ал.1 от КТ в срока за изпитване.
Не е спорно между страните, а и се
установява от представеното писмо с обратна разписка, че двете заповеди за
прекратяване на трудово правоотношение са връчени на ищцата на 11.01.2018г.
Представени
от ищцата са два броя болнични листи, съгласно които същата е ползвала отпуск
по болест с диагноза „лъжливо раждане преди навършени 37 гестационни
седмици“ за периода от 29.11.2017г. до 28.12.2017г. и и с диагноза „наблюдение върху протичането на
друга нормална бременност“ за периода от 29.12.2017г. до 11.02.2018г. От ответника са представени още четири броя болнични листи
за ищцата, съгласно които е ползвала отпуск по болест за периода от 01.08.2017г.
до 29.11.2017г. с диагноза „заплашващ аборт“ и „лъжливо раждане преди навършени
37 гестационни седмици“. Представено е и заявление от
ищцата от 10.04.2017г., с което в качеството си на служител на длъжност „лекар“
в Отделение по гастроентерология, е заявила желание да ползва неплатен отпуск,
считано от 12.04.2017г. до придобиване на специалност по гастроентерология, както
и Заповед № ЛС-01-10/10.04.2017г. на Началника на „МБАЛ-Варна“, с която на
ищцата в качеството й на цивилен служител на длъжност „лекар“ в Отделение по
гастроентерология е разрешено ползването на неплатен отпуск за периода от
12.04.2017г. до датата на придобиване на право на специалист по „Гастроентерология“, но не по-късно от една година от
допускането на специализанта до държавен изпит.
Представени от ответника са и два броя
заявления от ищцата от 27.03.2017г., с което заявява желанието си да заеме
длъжността „лекар“ в МБАЛ-Варна към ВМА на пълно работно време за заместване на
д-р Яна Димитрова, считано от 10.04.2017г., и от 10.04.2017г., с което ищцата
заявява желание да бъде назначена по договор за допълнителен труд за извършване
на следната работа: провеждане на обучение за придобиване на клинична
специалност „Гастроентерология“ в Отделение по
гастроентерология“, на пълно работно време, за определено време, считано от
12.04.2017г.
При така установените фактически
обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените кумулативно обективно съединени искове
черпят правното си основание от разпоредбите на чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и са процесуално допустими.
Разгледани по същество исковете са неоснователни.
Съгласно разпределението
на доказателствената ответникът следва да установи законосъобразността
на извършеното уволнение.
Преди да разгледа законността на
уволнението съдът намира, че е необходимо да бъдат изследвани сключените от
страните два трудови договора в тяхната взаимовръзката.
Безспорно първо ищцата е сключила
с ответника трудов договор № 115/29.03.2017г., по силата на който заема
длъжността „лекар“ в Отделение по гастроентерология с уговорка да постъпи на
работа на 10.04.2017г. В деня на постъпването й на работа със същия работодател
е сключен трудов договор № 119/10.04.2017г. за длъжността
„лекар, специализант по гастроентерология“. И двата трудови договора са за 8-часов
работен ден и с уговорено едно и също трудово възнаграждение. Дори
представените длъжностни характеристики са почти идентични. Изложеното налага
извода, че въпреки, че в трудовия договор от 10.04.2017г. е посочено, че е
сключен на основание чл.110 от КТ, същият не съставлява допълнителен трудов
договор по смисъла на КТ. Допълнителният трудов договор със същия работодател
следва да касае извършване на работа, която не е кръга на трудовите задължения
по основния трудов договор и се изпълнява извън установеното в основния трудов
договор работно време. В настоящия случай задълженията по двата договора за
еднакви, а също и работното време. От съдържанието на процесните
трудови договори и обстоятелството, че вторият е подписан в деня на постъпване
на служителката на работа по първия, може да се направи извод, че вторият
договор има допълващо значение по отношение на първия, а именно има същността
на анекс/допълнително споразумение към него. С трудовия договор от 10.04.2015г.
единствено се изменя длъжността, която вместо „лекар“ става „лекар,
специализант“. Подписването на втория трудов договор е с оглед разпоредбата на
чл.11 от Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата
на здравеопазването, съгласно която обучението
за придобиване на специалност, при която се извършват лечебно-диагностична
дейност или здравни грижи, наричана за краткост "клинична
специалност", се осъществява въз основа на сключен срочен трудов договор
на основание чл. 68, ал.
1, т. 2 от Кодекса на труда на пълно работно време с база за
обучение по съответната специалност на длъжност за специализант, посочена в чл. 17, ал. 1,
като договорът е със срок до датата на придобиване на права на специалист, но
не по-късно от една година от допускането на специализанта до държавен изпит. В
настоящия случай ищцата вече има сключен действащ трудов договор с лечебното
заведение на пълен работен ден, с оглед на което не може да сключи втори такъв,
а само да внесе изменения в същия. От своя страна изричното предвиждане в чл.11
от Наредбата, че срочният трудов договор за длъжността „специализант“ следва да
бъде на пълен работен ден изключва изначално възможността, той да бъде сключен
като допълнителен трудов договор по смисъла на чл.110 от КТ.
С оглед горното съдът намира, че трудов
договор № 119/10.04.2017г. представлява анекс към трудов договор № 115/29.03.2017г., с който е изменена длъжността на
служителката. Доколкото в допълнителното споразумение не е премахната
договорката за шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя, то същата
следва да се счита действаща и след сключването на допълнителното споразумение.
Безспорно между страните е
обстоятелството, че трудовият договор от 29.03.2017г. е сключен с 6-месечен
срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя.
Съгласно чл.71, ал.4 от КТ в
срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или
служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е
изпълнявал работата, за която е сключен договорът.
Установи се от доказателствата по
делото, че ищцата е постъпила на работа на 10.04.2017г. Още на същата дата е
подала заявление да ползва неплатен отпуск, считано от 12.04.2017г. до
придобиване на специалност „Гастроентерология“, като
със заповед на работодателя й е разрешено ползването на неплатен отпуск, считано от 12.04.2017г. до придобиване на специалност. След това в периода от
01.08.2017г. до прекратяване на трудовия договор ищцата е ползвала отпуск при
временна неработоспособност, видно от представените от страните по делото
болнични листи.
Както разрешеният от работодателя
неплатен отпуск, така и отпускът при временна неработоспособност попадат в
категорията законоустановен отпуск, като са предвидени съответно в чл.160 и
чл.162 от ГПК. Следователно ползването на такъв отпуск не се включва в срока за
изпитване. Доколкото в настоящия случай ищцата фактически е полагала труд при
работодателя си в рамките на 2 работни дни, то шестмесечният срок за изпитване
не е изтекъл и работодателят законосъобразно е упражнил правото си да прекрати
трудовия договор, на основание чл.71, ал.1 от КТ.
Обстоятелството, че към момента
на прекратяване на трудовия договор ищцата е ползвала отпуск поради временна
неработоспособност, както и е била бременна, е ирелевантно.
Това е така, защото предварителната закрила по чл.333 от КТ е предвидена само
за изрично посочените в същата разпоредба основания за прекратяване на трудовото
правоотношение, като основанието по чл.71, ал.1 от КТ не е сред тях.
По гореизложените съображения
съдът намира, че законосъобразно от работодателя е извършено прекратяването на
трудовото правоотношение на ищцата със Заповед № ЛС-01-2/08.01.2018 г.
Издаването на Заповед № ЛС-01-1/05.01.2018 г. е без правно значение, доколкото
не е налице самостоятелно трудово правоотношение, което да бъде прекратено със
същата. От своя страна, последващото прекратяване на
основание чл.71, ал.1 от КТ има действие и по отношение на процесните
два трудови договора, предвид извода, че същите не са самостоятелни такива.
Следва да се отбележи също така, че съобразно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за
придобиване на специалност в системата на здравеопазването, обучението за
придобиване на специалност се прекратява с прекратяване на трудовия договор с
базата за обучение на основанията, предвидени в Кодекса на труда.
Следователно прекратено се явява трудовото правоотношение на ищцата както за
длъжността „лекар“, така и за длъжността „лекар, специализант“.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Д.И.Н., ЕГН **********, с адрес *** 15 срещу „МБАЛ - Варна“, Булстат: 1290002730113, със седалище и адрес на управление
*** обективно съединени искове за признаване на извършеното със Заповед №
ЛС-01-1/05.01.2018 г. и Заповед № ЛС-01-2/08.01.2018 г. на Началника на
„МБАЛ-Варна“ уволнение и неговата отмяна и за възстановяване ищцата на
заеманата от нея преди уволнението длъжност „лекар-специализант по
гастроентерология“, на основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от датата за обявяването му, посочена в съдебното заседание, а именно 05.04.2017г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: