№ 1112
гр. Варна, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20223110106058 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр. С., срещу С. Е. С., с адрес в с. С., с искане да бъде постановено
решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи в полза на ищеца:
776,29 лв. – главница по сключен между страните Договор CCIR *** за кредитна карта
за физически лица от 08.11.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 417 ГПК в съда до окончателното изплащане
на задължението;
177,45 лв. – обезщетение за забава за просрочената главница по сключен между
страните Договор CCIR *** за кредитна карта за физически лица от 08.11.2018г. за
периода от 23.02.2019г. до 27.10.2020г.;
72,00 лв. – сторени от ищеца разходи за уведомяване на длъжника към 20.10.2020г.
Твърди се в исковата молба следното: Паричното вземане на ищеца произтича от
сключен между страните Договор CCIR *** за кредитна карта за физически лица от
08.11.2018г. По силата на цитирания договор банката открива на името на клиента С. С.
кредитна карта „М.С.“. Банката предоставя на картодържателя, да ползва при условията на
договора кредитен, лимит в размер на 1000,00 лв. Минималната погасителна вноска по
кредита е 30,00 лв. Срокът за ползване на разрешения кредитен лимит бил до 30.11.2020г.
Уговорен бил и лихвен процент в размер на 1,35 % за всеки отделен месец. Посочената
лихва се начислявала ежедневно, считано от датата на всяка транзакция, извършена в
рамките на отчетния период на база 360 дни. При непогасяване на пълния размер на
ползваната част от кредитния лимит се дължи лихва за просрочие. Ответникът не е
изпълнявал надлежно основното си задължение по договора – да заплаща изцяло и в срок
месечните си погасителни вноски. От 18.12.2018г. същият е изпаднал в забава. Броят на
вноските, които не са платени на падежа са три, в общ размер на 117,28 лв. за периода от
18.12.2018г. до 15.02.2019г. За същия период не са заплатени и вноските за договорната
лихва, тъй като не са извършвани плащания за месеците декември 2018г. и януари 2019г., а
кредитният лимит е бил усвоен почти напълно. Едва на 31.01.2019г. е било извършено
плащане на 77,07 лв., с което са погасени лихви. Последното извършено плащане е било на
1
15.05.2019г. Кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на 23.02.2019г.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника. Излага се, че искът е неоснователен. Искането за издаване на кредитна карта не
съдържало подпис на ответника. Липсва подпис на ответника и в документа, наречен
„протокол за получаване на банкова карта“. В условията на евентуалност се оспорва размера
на претенцията.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Установява се от Договор с номер CCIR 339-00289-2018 за кредитна карта за
физически лица от 08.11.2018г., че страните по делото влезли в облигационна обвързаност,
по силата на която в полза на С. С. бил разрешен кредитен лимит в размер на 1000,00 лв.
Срокът на действие на договора бил до 30.11.2020г. Договорът е подписан от ответника С.,
като подписът не е оспорен в настоящото производство. Установява се още, че на същата
дата – 08.11.2018. банката – кредитодател е открил за ползване от ответника банкова карта –
„М.С.“. Приложено на л. 27 от делото е и предварителното искане за издаване на кредитна
карта за физически лица. Същото съдържа подпис на кредитоискателя – С. С., а подписът не
е оспорен в производството.
Издадената банкова карта „М.С.“ е била получена от ответника, видно от протокол за
получаване на банкова карта, който носи подпис на С. С., като подписът не е оспорен в
производството. Ищецът е представил по делото и неговите ОУ за банкови карти.
До ответника е изпратена покана за доброволно изпълнение, предвид просрочените
вноски по кредита, която ПДИ е била редовно връчена.
Видно от опис към фактура с номер 2330 от 10.08.2020г. за уведомяване на ответника
за задължението чрез ПДИ ищецът е сторил разноски в размер на 72,00 лв.
По делото бе допуснато извършването на ССЧЕ, като от заключението на вещото
лице се установява следното: Съгласно Договор с номер CCIR 339-00289-2018 за кредитна
карта за физически лица от 08.11.2018г. на лицето С. С. е разрешен кредитен лимит в размер
на 1000,00 лв. Същият е предоставен на банката за ползване на картова сметка „М.С.“ с
титуляр С.. Усвояването на кредитния лимит е извършвано на различни дати. Усвоеният
кредитен лимит в размер на 1009,53 лв., от които 968,82 лв. лични покупки и теглене.
Считано от 18.12.2018г. кредитополучателят е изпаднал в забава. Общо дните, с които е
просрочено задължението са 67. Именно поради това ищецът е обявил непогасената част от
кредита за предсрочно изискуема. Общо направените от ответника вноски са в размер на
233,24 лв., като след приспадане дължимата главница е в размер на 776,29 лв. Дължимата
лихва за забава е в размер на 177,78 лв. за периода от 23.02.2019г. до 27.10.2020г.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
В настоящия казус ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно и
главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми. В тежест
на ответника бе да докаже, че е изпълнил точно своето задължение по сключения договор за
издаване и ползване на безконтактна кредитна карта, както и всички направени
правоизключващи възражения.
Съобразно така разпределената доказателствена тежест ищецът успя да установи, че
претендира сумата по делото въз основа на облигационно правоотношение между „***“ АД
и С. Е. С. - Договор с номер CCIR 339-00289-2018 за кредитна карта за физически лица от
08.11.2018г., въз основа на което в полза на физическото лице е разрешен кредитен лимит в
размер на 1000,00 лв. Същият е предоставен на банката за ползване на картова сметка
„М.С.“ с титуляр С.. Договорът между страните е подписан от С., а подписът не е оспорен в
производството. Неверни са твърденията в отговора на исковата молба, че ответникът не
бил подписал искането за издаване на кредитна карта, както и документа, наречен „протокол
за получаване на банкова карта“.
2
От заключението по допуснатата ССЧЕ, която съдът кредитира изцяло се установи,
че съгласно Договор с номер CCIR 339-00289-2018 за кредитна карта за физически лица от
08.11.2018г. на лицето С. С. е разрешен кредитен лимит в размер на 1000,00 лв. Същият е
предоставен на банката за ползване на картова сметка „М.С.“ с титуляр С.. Усвояването на
кредитния лимит е извършвано на различни дати. Усвоеният кредитен лимит в размер на
1009,53 лв., от които 968,82 лв. лични покупки и теглене. Считано от 18.12.2018г.
кредитополучателят е изпаднал в забава. Общо дните, с които е просрочено задължението са
67. Именно поради това ищецът е обявил непогасената част от кредита за предсрочно
изискуема. Общо направените от ответника вноски са в размер на 233,24 лв., като след
приспадане дължимата главница е в размер на 776,29 лв. Дължимата лихва за забава е в
размер на 177,78 лв. за периода от 23.02.2019г. до 27.10.2020г.
Следователно ищецът е изпълнил своето задължение по договора, като е издал
кредитна карта до договорения кредитен лимит, а ответникът е извършал плащания с
картата и е теглил пари в брой.
Ответникът не ангажира доказателства, че е изплатил посочените по – горе
суми. Установи се, че ответникът е бил уведомен чрез ПДИ за задължението към ищеца,
като за това уведомяване са сторени разходи в размер на 72,00 лв. Същите се явяват
дължими от ответника, доколкото неговото противоправно поведение е довело до
необходимостта от начисление на тези разходи.
Исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Съдът, като взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът дължи на ищцовата страна сторените от последната разноски в настоящото
производство и предхождащото го заповедно производство по ч.гр.д. с номер 13728/2020г.
по описа на ВРС в общ размер на 1047,16 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. Е. С., ЕГН
**********, с адрес в с. С., дължи на „***“ АД, ЕИК ***, сумата от:
776,29 лв. – главница по сключен между страните Договор CCIR *** за кредитна карта
за физически лица от 08.11.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 417 ГПК в съда – 28.10.2020г. до
окончателното изплащане на задължението;
177,45 лв. – обезщетение за забава върху просрочената главница по сключен между
страните Договор CCIR *** за кредитна карта за физически лица от 08.11.2018г.,
начислена за периода от 23.02.2019г. до 27.10.2020г.;
72,00 лв. – сторени от „***“ АД, ЕИК ***, разходи за уведомяване на длъжника С. Е.
С., ЕГН **********, за настъпване на предсрочна изискуемост на задължението към
20.10.2020г. (връчване на ПДИ),
за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. с
номер 13728/2020г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА С. Е. С., ЕГН **********, с адрес в с. С., да заплати на „***“ АД, ЕИК
***, сумата от 1047,16 лв., представляваща сбор от сторени разноски в настоящото
производство и предхождащото го заповедно производство по ч.гр.д. с номер 13728/2020г.
по описа на Районен съд - Варна, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок,
3
който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4