РЕШЕНИЕ
Номер 1336 16.07.2019 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На шестнадесети май две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Магдалена Койчева
Като разгледа докладваното от съдията
АН дело номер 1568 по описа за 2019 г.,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 16-1030-001625 от 09.06.2016г. на Началник
група, Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - Пловдив, с което на основание
чл.180, ал.1,т.1,пр.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ и чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП, на С.К.А., ЕГН **********, са наложени следните
административни наказания “Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лв. съответно за нарушение по чл.96 от ЗДвП, “Глоба” в размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от право да се управлява МПС за 1
/един/ месец съответно за нарушение по чл.123,ал.1, т.3,б.„а” от ЗДвП, КАТО НАМАЛЯВА наложената на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП “Глоба” в размер от 100
/сто/ лв. за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „а” от ЗДвП на 50 / петдесет/
лв. и ПОТВЪРЖДАВА процесното
наказателно постановление в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава
ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
16-1030-001625 от 09.06.2016г. на Началник група, Сектор „Пътна полиция” към ОД
на МВР - Пловдив, с което на основание чл.180, ал.1,т.1,пр.2 от Закон
за движение по пътищата /ЗДвП/ и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, на С.К.А.,
ЕГН **********, са наложени следните административни наказания “Глоба” в размер
на 20 /двадесет/ лв. съответно за нарушение
по чл.96 от ЗДвП, “Глоба” в размер на
100 /сто/ лв. и лишаване от право да се управлява МПС за 1
/един/ месец съответно за нарушение по чл.123,ал.1,т.3,б. „а” от ЗДвП. Жалбоподателят
С.К.А., по изложените в жалбата съображения, моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Редовно
призован, не се явява лично в съдебно заседание, представлява се от
процесуалния си представител адв. С., която поддържа жалбата.
Въззиваемата страна – Сектор ПП при ОДМВР - Пловдив,
редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени материалите по делото и
законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по
същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против С.К.А.,
за това, че на 05.05.2016г. около 16:40 часа в гр.Пловдив на ул.”Брезовска” №
36, същият като водач на товарен автомобил „Форд Транзит”, с рег. № ****,
собственост на „Месака Пласт” ЕООД – гр.Пловдив, не е взел мерки, паркираното и
описано по-горе МПС да не потегли само, вследствие на което същото потеглило
само назад и ударило паркирания зад него лек автомобил „Тойота” с рег. № ****,
с което причинил ПТП с материлани щети. Противоправното поведение на жалбоподателя
продължило, като напуснал местопроизшествието
без да окаже съдействие за установяване на вредите от ПТП.
С това
виновно е нарушил чл.96 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б. „а” от ЗДвП.
Наказателно постановление е издадено въз
основа на АУАН от 13.05.2016г., съставен от свид. Й.К. – п. и. към сектор Пътна
полиция при ОДМВР - Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка
пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН. Съставен е и Протокол за
ПТП по случая.
Така изложените фактически
положения, при които са осъществени съставите на изследваните нарушения, съдът
намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, писмени и
гласни доказателства - показанията
на актосъставителя Й.К., показанията на
свид. Ц.Т., показанията на свид. В. Т.. В показанията си актосъставителят потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации. Що се отнася до заявеното
от същия, че не си спомня конкретния случай, следва да се отдаде на това, че от
една страна е минал продължителен период
от време, а от друга – естеството и натовареността на извършваната от
свидетеля работа, който не би могъл да си спомня за абсолютно всички извършени
от него проверки по ЗДвП. От своя страна свид. Т.заявява, че самият жалбоподател
А. признал за потеглянето на паркираното от него процесно МПС с ход назад и причиненият
удар с това на другото МПС – „Тойота” в конкретното време и място, касаещи
случая, като на място били явни и вредите - притисната ламарина на „Тойотата” в
задния капак. Свид. Т.потвърждава тръгването им от местопроизшествието заедно с
жалбоподателя, както и обстоятелството,че по това време шофьорът на „Тойотата”
- Т. е отсъствал. Свид. Т. потвърждава причининение му щети от
тежкотоварния автомобил, отсъствието му на местопроизшетвието, както и
обяснението, което му дал жалбоподателят при срещата им едва в районното управление
- че оставил процесното МПС на скорост и тъй като мястото било под наклон, МПС
тръгнало само назад.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите като достоверни, логични, последователни и съотвестващи на
писмените доказателства по делото.
Отделно от това, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и
доколкото същата не беше оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за
доказани посочените в последния обстоятелства. Нещо повече самият жалбоподател
е подписал АУАН с изричното отбелязване,
че няма възражения, което на практика е признание за разбиране на
отговорността, с която е ангажиран жалбоподателят и за какво точно негово
поведение.
Съдът
намира, че несъмнено са били осъществени от страна на водача административните
нарушения по цитираните правни квалификации. Безспорно всички доказателства
сочат, че жалбоподателят, като водач, не е взел мерки по паркирания от него
товарен автомобил да не потегли сам, с което последния всъщност е потеглил
назад и причинил ПТП с другия автомобил – „Тойота”. Безспорно се установи, че
жалбоподателят е извършил и другото нарушение, като не е оказал съдействие за
причинените от него имуществени вреди по другия автомобил. В тази връзка, по
несъмнен начин от показанията на свид. Т.се установява, че жалбоподателят А. напълно
е съзнавал за реализираното от него ПТП, с което е причинил имуществени вреди на
друг автомобил, които са били явни, но въпреки това, и независимо от
обстоятелството, че другият шофьор е отсъствал, не е оказал съдействие за установяване
на имуществените вреди. Последното е сторил едва в районнто управление, след
подадена от свид. Т. жалба за щетите по автомобила му. Т.е инициативата за
установяване на имуществените вреди е била единствено и вследствие на предприетите
от страна на потърпевшия Т. действия. Категорично не е достатъчно просто да се
осъзнае едно причинено ПТП и да се забележи,че са причинени вреди от него, без
да се окаже съдействие по установяването им. В този смисъл неоснователни са
възраженията на защитата, доколкото твърденията й касаят други хипотези,
вменяващи задължения при съгласие или спор между участници в ПТП, а както бе
категорично установено по делото, другият шофьор на „Тойотата” въобще не е присъствал.
Ето защо основателно е ангажирана отговорността на жалбоподателя по вменените
му нарушения.
За установените
нарушения правилно са определени санкционните норми,
на чието основание са им наложени наказания, в минимално предвидения в закона размер,
съответно за нарушението по чл.96 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв., а за нарушението по
чл.123, ал.1,т.3, б. „а” от ЗДвП – лишаване от право да се управлява МПС в срок
от 1 месец. Настоящата инстанция, намира,че единствено, глобата от 100 лв,
кумулативно наложена с лишаването от право на управление на МПС за нарушението
по чл.123, ал.1,т.3, б. „а” от ЗДвП, се явява с неоправдано завишен размер.
Предвид това, Съдът счете, че същата следва да се намали в минимален размер от
50 лв., като така наложеното наказание
би съотвествало на степента на обществена опасност на деянието и деееца.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да упражни същото в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съдържат законово определените реквизити, като са спазени и предвидените в закона срокове досежно тяхното съставяне, респективно издаване. В този смисъл неоснователни се явяват наложените в тази посока възражения от страна на жалбоподателя.
Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 16-1030-001625 от
09.06.2016г. на Началник група, Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - Пловдив,
с което на основание чл.180, ал.1, т.1,пр.2
от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/ и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, на С.К.А., ЕГН **********, са наложени
следните административни наказания “Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лв. съответно за нарушение по чл.96 от ЗДвП, “Глоба” в размер на 100 /сто/ лв.
и лишаване от право да се управлява МПС за 1 /един/ месец съответно за
нарушение по чл.123, ал.1, т.3,б. „а” от ЗДвП, следва да се ИЗМЕНИ в частта,
с която на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена “Глоба” в
размер от 100 /сто/ лв. за нарушение по чл.123,
ал.1, т.3, б. „а” от ЗДвП, като същата бъде НАМАЛЕНА на 50 /петдесет/ лв., в останалата част
наказателното постановление следва да се ПОТВЪРДИ като правилно и
законосъобразно.
За
горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.К.