Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №460

 

гр. Русе 3.11 . 2017 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание  на 17.10. през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                            Председател:           ИСКРА БЛЪСКОВА

                                            Членове:              МАРИЯ ВЕЛКОВА

                                                                           ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

                                             

при секретаря   Галина Иванова в присъствието на

прокурора като разгледа докладваното от председателя в.г.д. № 579 по описа за 2017 год. за  да се произнесе, съобрази:

                             Производството е по чл.258 и сл ГПК.

                             Р.м. *** е обжалвала решението на Беленски районен съд,поставено по гр.д.№ 1015/2015 г.,с което предявените срещу нея искове са уважени.Развива оплаквания за неправилност на същото.Иска от съда да го отмени и да отхвърли предявените искове по изложените в жалбата съображения.

                             Ответницата по жалбата иска от съда да потвърди обжалваното решение.

                             Въззивният съд,след като провери оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,прие за установено следното:

                             Жалбата срещу решението,с което е уважен иска по чл.108 ЗС е неоснователна.

                             Безспорно е по делото,че ответницата по жалбата е собственица на процесния имот-първи етаж от двуетажна жилищна сграда в гр.Бяла по ул.“….,което е удостоверено с НА № 46/1987 г.Вторият етаж се ползва за живеене от жалбоподателката/природена нейна сестра/,съпруга и и втората и майка.Твърденията и,че не ползва първия етаж и че ответницата по жалбата не е имала претенции за него изцяло се опровергават от всички събрани по делото доказателства,както и от твърдения на пълномощника и по време на процеса пред първата инстанция със същия характер.Така например в отговора на исковата молба се твърди,че тя е извършила основен ремонт на процесния имот със свои средства-дори е направила искане за заплащане на сумата 10000 лв.за извършените подобрения,което съдът е възприел като предявен насрещен иск,но с нередовна искова молба.Дадена и е възможност да преведе претенцията си в необходимата форма,но това не е сторено и насрещният иск не е приет.Според началните показания на св.Генко Й.-неин съпруг,ремонтът се е наложил с цел общото запазване на къщата,защото се появили мишки,мухъл и плесен.Но по-нататък твърди,че е подменена подовата настилка,поставен е ламинат и нови тапети,подменена е дограмата с ПВЦ такава,както и водопроводната инсталация.Къщата е с направена изолация отвътре и отвън.

                             В друг аспект са показанията на св.С. П.,която установява,че жалбоподателката и семейството и живее на първия етаж.Тя е ги е посетила на кафе преди известно време и по тяхно настояване разгледала етажа,където се извършвал ремонта.Според свидетелката „там видимо се живеело във всички стаи,защото там били дрехите на Р.“.На нея ответницата по жалбата се оплаквала,че си иска имота по всякакъв начин.Тъй като постоянно живее в Испания е предлагала на жаалбоподателката да и изкупи етажа или да и плаща наем за това,че го ползва,но на предложенията и не е откликвано.

                             На основание изложеното следва да се кредитират показанията на св.П.,както е приел и първоинстанционният съд,тъй като същата не е в родствени взаимоотношения със страните,в каквито е св.Й.Предвид събраните доказателства законосъобразно е заключено,че предявеният иск по чл.108 ЗС е основателен и същият е уважен.Решението в тази част като правилно следва да се уважи.

                             Жалбата срещу решението,с което е уважен искът по чл.59 ЗЗД е основателна.

                             Искът за присъждане на обезщетение за ползването на имота,от който ответницата по жалбата е лишена,е предявен за петгодишен период преди завеждането на иска.Този иск не е доказан по отношение на периода,както и на постоянното ползване.Св.Й.,който признава единствено извършването на ремонта,но не и ползването на имота,не е уточнил точно кога се е случило това.В същия неясен смисъл са и показанията на св.П.,която е посетила имота един единствен път,“преди няколко години“.Няма никакви доказателства,установяващи ползването за целия претендиран петгодишен период,нито пък за ползването му понастоящем.Няма такива и за възпрепятстването и да го ползва.Дори напротив,св.Й. установява,че“ преди една година е идвала дъщеря и В. и останала седмица-две,като е оставила багаж.Идвала е и другата и дъщеря И. и също е пребивавала в имота“.

                             При тези данни искът за присъждане на обезщетение за ползване се явява неоснователен като недоказан.Като е приел обратното,районният съд е постановил неправилно решение,което следва да се отмени и предявеният иск да се отхвърли.

                             Разноските,присъдени в полза на Т.П. следва да се редуцират до размер на сумата 600 лв.Разноски за тази инстанция не следва да се присъждат в полза на нито една от страните и остават за тяхна сметка така,както са направени,с оглед на изхода на спора/отхвърляне на единия от исковете.

                             По изложените съображения въззивният съд

                                                Р  Е  Ш  И:

                             ОТМЕНЯ решение № 123/12.6.2017 г.,постановено по гр.д.№ 1015/2015 г.на Беленски районен съд в частта,в която Р.М. *** е осъдена да заплати на Т.М.П. сумата 6040.80 лв.-обезщетение за ползване на недвижим имот-първи етаж на жилищна сграда на същия адрес за периода 28.12.2010 г.-28.12.2015 г.със законовата лихва върху сумата и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

                             ОТХВЪРЛЯ предявения иск.

                             ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

                             РЕДУЦИРА присъдените в първата инстанция разноски в полза на Т.П. до размер на сумата 600 лв.

                             РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му до страните.

 

 

                                                                   Председател:

 

 

 

                                                                   Членове: