РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1955
гр. Пловдив, 07 ноември 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХІІІ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на дванадесети януари през две хиляди и двадесет
и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
с участието на
секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, и прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като
разгледа докладваното от съдия ПАСКОВ адм. д. № 2308 за 2021 г. по описа на Административен
съд – Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от М.Д.А. ЕГН **********, пребиваващ към момента в
Затвора-гр. Пловдив, чрез пълномощника му адв. М., против
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) - София, за
присъждане на обезщетение в общ размер на 56 000 лв., за понесени от ищеца
неимуществени вреди от бездействията на администрацията в Следствения арест-гр.
Пловдив и в Затвора-гр. Пловдив до датата на завеждане на исковата молба.
В исковата молба е посочено, ищецът е държан в
пренаселени килии, в които нетната площ е под 3 кв. м., без постоянен достъп по
санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода. Твърди се, че килиите
не е имало естествено осветеност в тях е имало гризачи, дървеници и мухъл,
поради което не може да се спи от тях.
Претендира присъждане на разноски по делото в размер
на 10 лв. за внесена по делото ДТ. Както и присъждане на възнаграждение по чл.
38, ал.1, т.2 от ЗА.
В съдебно заседание. процесуалният представител на
ищецът адв. М. моли за уважаване на исковата претенция.
Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", чрез процесуалния си представител юриск. Ч., оспорва
предявената искова претенция и моли за отхвърлянето й като недоказана и
неоснователна. В отговора на исковата молба претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурор от ОП – Пловдив, изразява становище за
неоснователност на иска.
Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество
е частично основателен.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
По делото е приета справка от Началник сектор „Арести“
ОС ИН гр. Пловдив/л.34 в която е отразено следното:
Ищецът А. е пребивавал на територията на Арест-Пловдив в
периодите както следва: от 30.01.2015 г. до 08.05.2015
г.; от 30.10.2018 г. до 29.05.2019 г., от 18.08.2020 г. до 22.04.2021 г.
През юни 2009 г. е бил открит новият арест Пловдив, който се намира в
рамките на Затвора Пловдив. Арестът представлява масивна двуетажна сграда с
2495 кв. м РЗП. Квадратурата на килиите
отговаря на изискванията от мин. 4 м2 на задържано лице, арестант.
Помещения, в които се настанявали задържани лица, към онзи момент, са били
оборудвани: две килии с по три легла с размери 190/71 см, 58 килии с по две
легла, имало е също маса за хранене с размери 60/60 см. и два броя кръгли
табуретки с диаметър 30 см. Постелъчният инвентар в килиите е възглавници,
одеяла и чаршафи. Ищецът А. през цитираните периоди е бил настанен
последователно в следните килии: за първия процесен период в килия № 203 на ет.
2, която е с квадратура 14,74 м2 и е съжителствал с още две
задържани лица и предоставената им жилищна площ е отговаряла на изискуемите по
стандарт, за втория процесен период в килия № 210 на ет. 2, която е с
квадратура 14,74 m2 и е
съжителствал с още две задържани лица и предоставената им жилищна площ е
отговаряла на изискуемите по стандарт, за третия процесен период в килия № 208
на ет. 2, която е с квадратура 14,74 m2 и
е съжителствал с още две задържани лица и предоставената им жилищна площ е отговаряла
на изискуемите по стандарт . Килиите са били оборудвани с три легла с размери
190/70 см, като две от леглата са разположени едно върху друго, има също маса
за хранене е размери 60/60 см. и два броя кръгли табуретки с диаметър 30 см.
Постелъчният инвентар в килията е бил възглавници, одеяла и чаршафи. Чаршафите
се сменят и изпират ежеседмично в пералните помещения на ареста. Предоставена е
и възможност на задържаните лица да ползват собствени чаршафи. Коридорите и
всички общи помещения в ареста се почистват и дезинфекцират ежедневно.
Поддържането на чистотата в килиите се осъществява от задържаните в тях лица.
Всяка килия е снабдена със собствен санитарен възел и мивка с постоянно
течаща студена вода, а топла се подава всеки ден сутрин и вечер в рамките на
обема на бойлерите, по един за двата етажа на Арест-Пловдив, изградена е
модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление по изискуемите
стандарти за осветеност. Размерите на санитарния възел са 125/112 см.Извеждането
до банята на Арест-Пловдив става по утвърден график месеца за месец с
периодичност два пъти седмично най-малко, а при възникнали нужди от медицинско
естество- по съответното предписание.
Арест- Пловдив е оборудван с водни климатични конвектори свързани към
водогреен газов котел, който се използва за отопление на ареста, а за охлаждане
през летния сезон конвекторите са свързани с чилърна инсталация.
Вентилационната система в ареста представлява всмукателна и нагнетателна
уредба. Посредством въздушни турбини въздухът от арестното помещение се
изсмуква и отвежда навън, а посредством други въздушни турбини пресен въздух
отвън се вкарва в килиите.
Дневна светлина прониква през прозорец с размери 150/150 см. Прозорецът е с
отваряемо крило за по-добра вентилация и достъп на свеж въздух. На всички
задържани под стража лица ежедневно се осигурява задължителното време за
престой на открито.
Провеждана е била редовно дезинфекцията на арестните помещения, като към
становището са приложени наличните в архив на Арест-Пловдив протоколи за ДДТ
обработка за визираните процесии периоди.
По делото е приложено Становище на на
- Инспектор „СДВР“ /л.55/ в което е посочено следното:
Ищецът М.Д.А. е преведен от Следствен арест Пловдив
в Затвора Пловдив на 28.04.2021г. Настанен е в стая „Транзит“ на приемно
отделение, където пребивава до разпределянето си в 5-та група на 07.05.2021г.
Стаята е с обща площ от 18.17 кв/м, от които 14,90 кв/м. площ на стаята и
3,27кв/м. площ на санитарния възел.
Стаята има един прозорец с размери 1,20 х 1,00кв/м., позволяващи
проникването на достатъчно дневна светлина и вентилация на помещението. Ищецът
е пребивавал съвместно с други лишени от свобода, както следва: на от 28.04. до
01.05. 2021г. съвместно с 4 лица, от
02.05 до 07.05.2021г. с 1 лице.
По делото е прието
становище на ИСДВР /л.63-64/в което е отразено следното:
В затвор гр. Пловдив и в системата на ГДИН единствения
меродавен документ, от които може да се направи справка за броя на л. св. по
спални помещения е „Сведение за разпределение и движение на лишените от
свобода“, което пък по утвърдената „Номенклатура на делата със срокове за
съхраняване на ГДИН и териториалните и поделения“ - ТС-НО-5, утвърдено със
заповед № Л-42/02.01.2020г. на Главния директор на ГДИН и утвърдена от
Държавната агенция „Архиви“, се съхранява за срок от три години.
Наличната
информация за настаняването на ищеца М.Д.А. е от 04.06.2019г.
до 15.06.2020г. когато е излежавал присъда в затова гр. Пловдив в трета
затворническа група. За горе-упоменатият период има подробна информация. Същият е освободен по изтърпяване на
15.06.2020г.
През наличния период ищецът е изтърпявал наказание, като
първоначално е обитавал спално помещение № 22 на пост №3;
На
04.06.2019г. съгл. протокол № 1319/04.06.2019г. той е бил преместен в спално
помещение № 22 на пост № 3.
В становището в табличен вид е
отразен броя на лишени свобода лица, площта на помещението, площта на
санитарния възел и брой на л. св. при 4 кв.м. по периоди.
Отразено
е, че във всички спални помещения в които е бил настаняван ищеца, а и във
всички спални помещения в затвор гр. Пловдив има обособени санитарни възли, с
достъп до течаща студена вода. Оборудването на спалните помещения е стандартно
и еднакво за всички л. св., а именно легло с размери 90x180см. и шкаф с размери 45х50см.
Къпането
на лишените от свобода е в обща баня, като всички л. св. имат достъп до течаща
топла вода съгласно утвърден график за разпределение на времето на л. св. от
съответната група.
Размерите
на спалните помещения са като следва:
Спално помещение №22 на пост №3 е с един отваряем
прозорец, който е с размери 1.20 х 1.20.
Л. св. А. е бил
назначен на работа в „обособено производство" към ДП ФЗД - ТП
Пловдив, на 6-дневна работна седмица, 8-часов работен ден съгл. зап №
2177/16.08.2019г., като той е работил до освобождаването си.
Хигиената в спалните помещения се осъществявала от настанените, като за целта получават
съответните прибори, както и могат да си закупуват от лавката на затвора вещи,
предмети и хранителни продукти, които л. св. могат да получават, ползват и
държат при себе си (зап. № ЛС - 04- 642/28.11.2018г) на Министъра на
правосъдието. Съответния отговорник на спалното помещение изготвя график за
почистване, което е на доброволен принцип.
По делото е прието становище на ИСДВР /л.60-61/ в което е посочено
следното:
В затвор гр. Пловдив и в системата на ГДИН
единствения меродавен , документ, от които може да се направи справка за броя
на л. св. по спални помещения е „Сведение за разпределение и движение на
лишените от свобода“, което пък по утвърдената „Номенклатура на делата със
срокове за съхраняване на ГДИН и териториалните и поделения“ - ТС-НО-5,
утвърдено със заповед № Л-42/02.01.2020г. на Главния директор на ГДИН и
утвърдена от Държавната агенция „Архиви“, се съхранява за срок от три години. >
През наличните периоди ищецът със
заповед № 863/30.06.2015г. е бил настанен в шеста група, стая № 12. Размерите
на спално помещение № 12 е 41.65 кв.м. без санитарният възел с три отваряеми
прозореца с размери 1.50x1.10
м., 1.00x1.10 м. и 1.00x1.00 м.. Санитарният възел
е 2.52 кв.м. с един отваряем прозорец 0.30x1.15м..
Със заповед № 977/24.07.2015г. той е бил настанен в трета група, стая № 36.
Размерите на спално помещение № 36 е 15.06 кв.м. без санитарният възел с един
отваряем прозорец с размери 1.20x1.20 м.. Санитарният възел е 2.56 кв.м..
Със заповед № 1251/11.09.2015г.
ищецът е бил настанен в трета група, стая № 27. Размерите на спално помещение №
27 е 39.02 кв.м. без санитарният възел с два отваряеми прозореца с размери 1.20x1.20 м. и 1.20х1.20м..
Санитарният възел е 4.36 кв.м. с един отваряем прозорец 1.20х1.20м..
Със заповед № 883/01.07.2015г. той е
бил назначен на работа в „Обособено производство“.
Със заповед №
1824/18.12.2015г. за показана добра работа и примерно поведение е бил награден
с писмена похвала.
Със заповед № 369/02.03.2016г. във връзка с националния празник 3-ти март,
показана добра работа и примерно поведение е бил награден с извънредна
хранителна пратка.
С протокол № 936/06.04.2016г. от заседание на комисия по чл. 73 от ЗИНЗС и
зап. № 577/07.04.2016г., от 13.04.2016г. е бил преместен в 30 ОТ „Смолян“.
С
протокол № 2613/11.05.2021 г. ищецът е бил
преместен в трета група, стая № 25.
Размерите на спално помещение № 25 е 31.32 кв.м. без санитарният възел с
два отваряеми прозореца с размери 0.50x1.20 м. и 1.20х1.20м.. Санитарният възел е 4.49
кв.м. с един отваряем прозорец 0.40x1.20м.
В становището в табличен вид е отразен броя на лишени свобода лица по
периоди.
С протокол № 3269/22.06.2021г.. е преместен в трета група, стая № 27.
Размерите на спално помещение № 27 е 39.02 кв.м. без санитарният възел с
два отваряеми прозореца с размери 1.20x1.20 м. и 1.20х1.20м.. Санитарният възел е 4.36
кв.м. с един отваряем прозорец 1.20х1.20м..
Със зап. № Л-1908/22.07.2021г. е назначен на работа в „Обособено
производство“. Л.св. А. не е изявил желание за включване в индивидуални и
групови работи.
С ищеца А. са били провеждани беседи и разговори по различни поводи - при
планиране на присъдата, за участие в групова работа, при мотивиране за
започване на работа, при желание от негова страна и др..
Във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща
студена вода. Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно
отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на
лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците.
Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените, като за
целта получават съответните прибори, както и могат да ги закупуват от лавката
на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на
разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода
могат да получават,
По делото е приета справка от В. Т.- мл.експерт в която е отразено
следното: В Затвора гр.Пловдив разполагат с постелен
инвентар и спално бельо- чаршафи, калъфки, дюшеци, одеала, възглавници,
достатъчно за да бъдат обезпечени всички лишени от свобода. Всеки лишен от свобода при постъпването си
получава спално бельо и постелен инвентар, за което се води отчетност. По
утвърден график от Началника на Затвора, два пъти седмично - в понеделник и
четвъртък, всеки лишен от свобода. има право да занесе спалното си бельо за
изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на бельото по преценка на
лишения от свобода има право бельото му да бъде заменено, като оформи молба
адресирана до Началника на затвора. В затвора няма условия да раздават чисто
нов постелен инвентар, но всичко описано се предава изпрано, чисто и
обезпаразитено. .
Във всяка стая в Затвора гр.Пловдив има достъп до денонощно течаща вода.
Случаи, в които няма такъв е единствено при отстраняване на ВиК.
По делото е прието становище на Н. Х. Д. -техник строителство и архитектура
в които е посочено следното:
През периода на изтърпяване на наказанието на ищеца А. от 01.05.2015 г. до
30.10.2021 г. в затвора гр. Пловдив не са правени основни ремонти на килиите на
лишените от свобода, като цяло ,поради пренаселеността на затвора и липсата на
финансови средства
В затвора гр. Пловдив се извършва своевременна смяна на течащи кранчета,
отстраняват се течове, сменят се осветителните тела. Не се допуска да има
счупени прозорци/същите се подменят своевременно/
През 2017г. се е лоизвърши боядисване на общите помещения на л. св.
Дограмата е била подменена с нова/ПВЦ/.Поставили са гранитогрес в общите
умивални. На пети пост се е извършило боядисване на килиите на л. св.
През 2019 г. се еизвършил основен ремонт на входа и стълбището на пост 5 и
6 .
През 2020 г. се е извършил основен ремонт на входа и стълбището на банята и
медицинския център. Със собствени сили/ лишени от свобода назначени като
строители по щата на домакинците и строителни материали ,предоставени по
централно сключени договори от ГД ИН се извършват ремонти и базата се поддържа
в сравнително добро състояние, имайки в предвид старата материална база. Банята е обща, като подът е с мозайка, а
стените са с фаянсови плочи. Всеки ден по график има осигурена баня за л. св.
Осигурена е топла вода от котел ,който работи на въглища и е на територията на
Затвора. Същият е ново закупен през януари 2017 година. Въглищата се осигуряват
редовно от централна доставка от ГД ИН. В Затвора - Пловдив няма изградена
смукателна и нагнетателна вентилация. Помещенията се вентилират от прозорците,
които се намират във всяка стая и тоалетна. Същото се отнася и за наказателните
килии.
Възможно е да се появява мухъл, тъй като лишените от свобода сушат дрехите
си в килиите и вътре се получава конденз.
По делото бе разпитан свидетеля М. Л. който заяви следното:
Той е изтърпял заедно с ищеца наказание лишаване от свобода, като в момента
са в една килия с него в Затвора - Пловдив. Преди това са били пак заедно, в
един отряд - трети отряд. Преди това са били
в различни отряди, но са работили заедно. Виждали са се постоянно. Като
цяло условията в килиите не са добри. В тоалетната няма топла вода, няма течаща
студена вода, не се поддържат баните, мръсни са. Прозорецът е много високо, мирише
постоянно в тоалетната. Всички прозорци
са много на високо, поради което няма светлина в килиите. Има мухъл по тавана
от влагата, между дограмата на прозорците има цепнатина от която постоянно духа
и денонощно става течение. Лятото е
страшна жега. През зимата има парно, но вечерта точно, когато е най-студено се
спира, към осем, девет часа го се спират и сутринта към 6,30 часа се пуска. В стаята ни има мебели - железни шкафове и
маси, две маси. В момента в стаята сме десет човека, с две маси и един стол и
четири или пет шкафа железни. Вечерно време също се спира тока, поради което до тоалетната
ходят на лунна светлина килиите са били пренаселени, Не съществува вентилация.
Прозорците почват от над 2 метра височина и са крайно недостатъчно да се
проветри, постоянно мирише на мухъл и не може да се проветри. Топла вода няма в стаята. Има баня, където се
къпят два пъти седмично, като работещите всеки ден ползват банята след работа,
но на 50 човека се падат 10 душа, поради което винаги има скандали.
Пръска се против хлебарки и дървеници - два, три пъти годишно се пръска, но
няма никакъв ефект, пак има дървеници и хлебарки - постояно са наядени.
Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС въвежда
специална отговорност на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. А чл. 3, ал.1 от ЗИНЗ въвежда
забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на цитираната
разпоредба за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 205 от АПК, искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Съгласно 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата
за лишаване от свобода се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", която е юридическо лице към министъра на правосъдието, като
затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията", в които по
силата на чл. 16, ал. 1 от закона са включени и арестите, са териториални
служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Следователно
отговорността на ответника произтича пряко от закона и административния
характер на дейността по ръководство и контрол върху местата за лишаване от
свобода, която включва организация, ръководство и наблюдение на реда и
условията в тези места. Като административен орган със статут на юридическо
лице, който следи дейността по изпълнение на наказанията да бъде изпълнявана в
съответствие с нормативно установените изисквания, той носи отговорност за
вредите от незаконните действия и бездействия на включените в състава му
административни звена и длъжностни лица при извършване на дейността по чл. 284,
ал.1 от ЗИНЗС.
Следва да се отбележи, че основателността на иска за
вреди по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС предполага наличието на три кумулативно
изискуеми предпоставки: 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните
органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; 2)
настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца като същата се
предполага до доказване на противното и
3) пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт,
незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
На първо място по отношение на периода за които се
претендират неимуществени вреди. Съдът намира за установено следното:
Ищецът претендира обезщетение за престоя му В Следствения арест-гр. Пловдив за
следните периоди:
1.
02.02.2015г.-05.05.2015г.
2.
29.10.2017г.-12.05.2018г.
3.
17.08.2020г.-28.04.2021г.
Видно от цитираното по горе становище е, че той е пребивавал в ареста
през следните периоди:
1.
от 30.01.2015 г. до 08.05.2015 г.
2.
от 30.10.2018 г.
до 29.05.2019 г.
3.
от 18.08.2020 г.
до 22.04.2021 г.
Ищецът в съдебно заседания прави
възражение за изтекла погасителна давност Вземайки предвид по-горе изложеното,
касаещо периода, за който се твърдят за причинени неимуществените вреди, се
явяват неоснователни и направените възражения за изтекла погасителна давност за
част от същия период. Погасителната давност се
свързва с изтичането на предвиден в закона период от време, през който субектът
на правото бездейства и не го упражнява. Предвид липсата на специална правна
уредба в ЗИНЗС относно погасителната давност, на основание, както на §1 от ЗР
на ЗОДОВ във връзка с чл.203, ал.2 от АПК, във връзка с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, така и в
съответствие с регламентираното в чл.46 от Закона за нормативните актове, следва
да намерят приложение правилата на чл.110 – чл.120 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/,
уреждащи института на погасителната давност. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишен
давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо /чл.114, ал.1 от ЗЗД/. В случаи на непозволено
увреждане, какъвто е настоящия, това е моментът на прекратяване на увреждащите
действия или моментът на прекратяване на фактическото състояние, когато
увреждането е следствие от бездействие. Съгласно разрешението, дадено в т.4 от
Тълкувателно решение №3 от 22.04.2004 год. на ВКС по тълкувателно гр. дело
№3/2004 год. на ОСГК, когато вредите произтичат от незаконни действия или
бездействия на административните органи, началният момент на погасителната
давност за предявяване на иска за заплащането им е от момента на
преустановяването им. Съобразно горното, след изтичане на законово
регламентирания давностен срок, правото на иск за вземането на ищеца за
обезщетение за претърпени вреди, се погасява. По аргумент от нормата на чл.120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно,
а следва да се предяви, като възражение. В случая такова възражение е направено
от ответника и доколкото възражението за погасяване на вземането по давност е
правоизключащо възражение, след неговото изразяване, съдът дължи произнасяне
относно това дали претендираното вземане по предявения иск срещу Главна
Дирекция "Изпълнение на наказанията", е погасено по давност.
В случая това касае периода 02.02.2015г.-05.05.2015г.
Ищецът
А. е постъпил в ареста на 02.02.2015г. и на 05.05.2015г. е напуснал същия.С оглед на законовата презумпция на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, то преустановяване на незаконосъобразното
бездействие на затворническата администрация по отношение тази част от
исковата претенция следва да се приеме, че в случая погасителната
давност започва да тече от момента на преустановяване на незаконосъобразните
бездействия, а именно 05.05.2015 год., като петгодишният давностен срок би
изтекъл на 05.05.2020г. Предвид горното съдът намира исковата претенция за този
период за погасена по давност.
Ето защо съдът
намира, че искът в тази му част следва да бъде разгледан по същество само за
следните периоди:
1.
от 30.10.2017 г. до 12.05.2018 г
2.
от 18.08.2020 г. до 22.04.2021 г.
Ищецът претендира обезщетение за престоя му в затвора
гр- Пловдив за следните периоди:
1.
05.05.2015г. до 08.12.2016г.
2.
от 12.05.2018г. до 15.06.2020г.
3.
от 28.04.2021г. до датата на предявяване на исковата молба в съда /25.08.2021г./
Видно от цитираните по-горе становища, е че той е
пребивавал в Затвора в гр. Пловдив през следните периоди:
1.
от 30.01.2015 г. до 13.04.2016г., когато е бил преместен в ЗООТ гр. Смолян
2.
от 29.10.2018г. до 15.06.2020г .
3.
от 28.04.2021г.до датата на предявяване на исковата молба в съда/.
В исковата си молба
ищецът не претендира обезщетение за престоя му в затвора гр. Смолян. На следващо място процесуалният представител на ответника прави
възражение за изтекла погасителна давност.
За периода 30.01.2015 г. до 13.04.2016г.,
както се посочи по-горе, погасителната давност започва да тече от
момента на преустановяване на незаконосъобразните бездействия, а именно от
13.04.2016г и изтича на 13.04.2021. Исковата молба е била подадена на
25.08.2021г., т.е. исковата претенция за този период е погасена по давност.
Ето защо съдът следва да се произнесе
по същество за следните периоди
1.
от 29.10.2018г. до 15.06.2020г .
2.
от 28.04.2021г.до датата на предявяване на исковата молба в съда/.
Съдът не кредитира твърденията на ищеца относно това,
че в следствения арест не са били спазени законовите изисквания.
По делото е приета справка от Началник сектор „Арести“
ОС ИН гр. Пловдив/л.34/ видно от която е, че в помещенията в които ищецът е пребивавал
има достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух, поддържа
се хигиена, т.е. спазени са общите принципи и стандарти, поарди което искът в
тази му част следва да се отхвърли като неоснователен.
Съдебната практика на Европейския съд по правата на
човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република
България, относно заявени нарушения на чл.3 от ЕКПЧ,
произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода и задържането под
стража, е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни
случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право.
Критериите от значение за преценката дали условията за
изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в
нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС. В решението на ЕСПЧ по делото "Нешков и
други срещу България" е посочено, че вече постановените решения се отнасят
до нарушения на чл. 3 от ЕКПЧОС, касаещи повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп до естествена
светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното
достойнство при използване на тоалетната. ЕСПЧ е приел, че нарушенията не
са вследствие от изолирани случаи, а произтичат от повсеместен проблем, в
резултат на лошото функциониране на българската пенитенциарна система и
недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително отношение.
В контекста на тази съдебна практика, по см. на чл. 3
от ЕКПЧОС, "безчовечно или унижаващо отношение" предполага страдание
или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение,
свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите
на посочените решения на ЕСПЧ, мерките за лишаване от свобода могат често да
съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода
лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така
че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и
трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието,
свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на
лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени.
В случая се претендират и неимуществени вреди
вследствие от поставянето на ищеца в неблагоприятни условия в затвора гр.
Пловдив за посочените по-горе периоди.
Предметът на делото е очертан в исковата молба, според
която се търси обезщетяване за твърдени от ищеца претърпени неимуществени
вреди, които са последица от: липса на достатъчно жилищна площ.
Съгласно чл.43, ал.4 от ЗИНЗС,
минималната
жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4
кв. м., както е и според стандартите, възприети от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване
от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения
за осъществяване на поправително въздействие, като в ал. 5 е посочено
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения да се определят с правилника за прилагане на
закона. В чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните помещения се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, като количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията
на съответните стандарти за обществени сгради. А според чл. 20, ал.3 от ППЗИНЗС
на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и
течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Размерите на спалните помещения в които е пребивавал
ищеца през процесния период са посочени по-горе в настоящето решение.
Отговорността на държавата за причинените вреди по чл.
284, ал.1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина
на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата
отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при
изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях.
С оглед доказателствената тежест
в процеса, съдът констатира, че ответникът не е представил каквито и да е
доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в Затвора - Пловдив
за периода от 29.10.2018г. до
04.06.2019г.
Относно
останалите периоди предвид информацията в табличен вид в цитираните по-горе
становища съдът намира, че не са били спазени изискванията чл.43, ал.4 от ЗИНЗС
за минималната жилищна площ за един
лишен от свобода за следните периоди от 04.06.2019г до 15.06.2020г.; от
11.05.2021г.до 13.15.05.2021г.; от 25.05.2021г. до 21.06.2021г.; на
22.06.2021г.; от 21.06.2021г. до 12.07.2021г.; от 20.07.2021г. до 28.08.2021г.
За тези периоди съгласно практиката на Съда по правата
на човека е налице самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът
е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на
чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
По делото обаче не се установиха данни да има гризачи
и дървеници, в каквато насока са твърденията на ищеца и разпитаните по делото
свидетели. От страна на затворническата администрация са представени конкретни
данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които се
установи, че касаят целия исков период. Отделно от това, от страна на ищеца не
се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за
хигиената в помещенията в Затвора – Пловдив, в т. ч. и за наличието на инсекти
и гризачи.
Видно от събраните писмени доказателства по делото,
няма нарушение на чл. 20, ал.3 от ППЗИНЗС, тъй като в спалните помещения е
осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода.
По отношение на топлата вода пък, по делото се
установи, че времето за достъп до такава е посочено в утвърден от началника на
затвора гр. Пловдив график, за разпределение на времето на лишените от свобода.
В този смисъл оплакванията на ищецът относно липсата на топла и студена вода и
санитарен възел са неоснователни и недоказани.
Предвид всичко изложено съдът намира, че е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД
"Изпълнение на наказанията" само по отношение на конкретно
установените факти по делото: относно пренаселеността на помещенията в затвора
гр. Пловдив, които водят до извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 ЕКЗПЧОС.
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 284, ал.5
от ЗИНЗС, според която в случаите по ал. 1 (държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3),
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване
изискванията на чл. 52 от ЗЗД (по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ), съгласно
която размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя
по справедливост. Съгласно чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2
съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора. Понятието "справедливост" е морално -
етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието.
Справедливостта е морално-етична категория и включва съотношението между
деянието и възмездието. Следва да се има в предвид, че вредите, които следва да
се обезщетят на ищеца имат компенсаторен характер. Размера на обезщетението
като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде
определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на
претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и
интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице.
Настоящия съдебен състав се съобразява с постановените
три осъдителни решения срещу България на Европейският съд по правата на човека
(ЕСПЧ) от 4 юни 2020 г., по делата Ч. и
К., Й. и Д. и и други, образувани по единадесет жалби на
лишени от свобода, относно размерът на присъдените обезщетения за претърпените
вреди на национално ниво.
В случая, от съда се отчитат обстоятелствата,
съставляващи проявления на незаконосъобразната административна дейност и
периода на исковата претенция - времето, през което ищецът е пребивавал в
затвора гр. Пловдив в пренаселени помещения, което е 674 дни. Съобразно това и
при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, съдът счита, че справедливото
обезщетение, което следва да се присъди на ищеца, за неимуществените вреди
настъпили за периодите от Предвид цитираните по горе становища и справки съдът
намира, че ищецът е пребивавал в помещения, които не отговарят на минималната
жилищна площ за един лишен от свобода, през следните периоди: от 29.10.2018г. до 15.06.2020г.; от 11.05.2021г до 16.05.2021г.;
от 21.05.2021г. до 22.06.2021г.; от 25.06.2021г. до 12.07.2021г.; от
20.07.2021г. до 25.08.2021г. /датата на подаване на исковата молба/ или
общо 299 дни вкл. в затвора Пловдив което възлиза на 1 794 лева,
За останалата част - за разликата над 1 794 лева до пълния предявен размер от 56 000
лева исковата претенция, като неоснователна, следва да се отхвърли.
Юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника, съразмерно на отхвърлената част на иска,
не следва да се присъжда предвид разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС,
които се явяват специални по отношение на чл.78 ал.3 от ГПК и чл.143 от АПК, и
които не предвиждат присъждането на такова, извън случаите на пълно отхвърляне
на исковата претенция. Ето защо, въпреки само частичната основателност на
исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава
възможност.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
- София да заплати на М.Д.А.
ЕГН **********, пребиваващ към момента в Затвора-гр. Пловдив, сумата
в размер на 1 794 /хиляда седемстотин деветдесет и четири/ лева
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на
престоя му в Затвора – Пловдив за следните периоди: от 29.10.2018г. до 15.06.2020г.; от 11.05.2021г
до 16.05.2021г.; от 21.05.2021г. до 22.06.2021г.; от 25.06.2021г. до
12.07.2021г.; от 20.07.2021г. до 25.08.2021г.
ОСЪЖДА
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София да заплати на М.Д.А. ЕГН **********, сумата в размер на 10 /десет/ лева
представляваща внесена по делото ДТ.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част по периоди и за разликата до пълния му предявен
размер от 56 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ искането, направено от процесуален
представител на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София
за присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета
от АПК в 14 – дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Пловдивски
административен съд, съгласно чл. 285, ал.1, пр.2 от ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: