Р Е Ш Е Н И Е
№............/............2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на четиринадесети октомври 2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Ангелина Георгиева и с участието на
прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна прокуратура изслуша докладваното
от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно административно-наказателно
дело № 1956/2021 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба от „Лагис“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от управителя И.Н.А. със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ***чрез пълномощника адв. В.П. срещу решение № 352/14.07.2021
г. на Варненския районен съд (ВРС), постановено по НАХД № 1793/2021 г., с което
е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия Г № 0025695, с който на „Лагис“
ЕООД, за нарушение на чл.483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), на
основание чл. 638, ал. 4 от КЗ, във връзка с чл. 683, ал. 1, т. 2, връзка чл.
461, т. 1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лева.
Касаторът
твърди, че решението на ВРС е неправилно поради нарушение на материалния закон,
тъй като с него е потвърден електронен фиш, който не е съобразен с чл.189 ал.4
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и не съдържа описание на нарушението.
Смята, че погрешно е посочена като нарушена разпоредбата на чл.638 ал.1 т.2 от КЗ вместо тази по чл.647 ал.3 от КЗ. В съдебното заседание пълномощника
изтъква, че в електронния фиш не е посочено, че автомобилът е бил управляван.
Иска отмяна на съдебното решение и отмяна на
електронния фиш.
Ответникът –
Областна Дирекция на МВР – Варна, по съображения, изложени в депозирани чрез
процесуален представител писмени бележки с вх.№14980/13.10.2021г. оспорва касационната жалба като неоснователна
и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно, предвид
съответствието на електронния фиш с нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В случай на уважаване на
касационната жалба и претендиране на разноски за адвокатско възнаграждение,
моли за присъждането им в минимален размер.
Представителят
на контролиращата страна – ВОП, изразява становище за основателност на
касационната жалба, като смята, че електронния фиш не съдържа реквизитите по
чл.189 от ЗДвП, защото липсва описание на фактите относими към състава на извършеното нарушение. Иска отмяна на
решението на ВРС и отмяна на електронния фиш.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на
правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспорения
пред районния съд електронен фиш дружеството „Лагис“ ЕООД е наказано за това,
че на 18.01.2021г.,
в 10:01 часа в гр.Варна, по бул.“Васил
Левски“ в посока бул.“Княз Борис І“, на място с GPS кординати: 43.216261 27.958771 е установено управление на МПС-лек автомобил
марка „Киа Сийд“ 1.6 ЦРДИ с рег.№ ****, регистрирано в Република България,
което не е спряно
от движение, и за което собственикът му не е сключил задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Гореописаното е квалифицирано като нарушение
на чл.483, ал. 1, т. 1 от КЗ и на основание чл. 638, ал. 4,
вр.чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ. Нарушението е заснето с
автоматизирано техническо средство/система № 11743с9.
След извършени справки на интернет
страницата на „Гаранционен фонд“ е установено, че към дата 18.01.2021г. за лек
автомобил марка „Киа Сийд“ с рег.№ ****
няма активна застраховка „Гражданска отговорност“. При справка в
информационните масиви на МВР е установено, че МПС-то е собственост на „Лагис“
ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя И.А.. Електронният фиш /ЕФ/ е издаден на собственика
на МПС.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, ВРС е приел, че е установено извършването
на административното нарушение, описано в оспорения пред него електронен фиш. Районен
съд – Варна е приел, че електронният фиш съдържа всички изискуеми
реквизити и отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението
по пътищата, към който препраща чл. 647, ал. 3 от КЗ. ВРС е констатирал,
че не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящата
касационна инстанция намира решението на ВРС за правилно, като напълно
възприема изложените в него съображения и достигнатите въз основа на тях правни
изводи.
Неоснователно
касационният жалбоподател поддържа, че в електронния фиш липсва описание нарушение
с посочване на съставомерните му признаци. Видно от съдържанието на оспорения
пред ВРС електронен фиш дружеството е наказано за допуснато нарушение на чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Съгласно тази правна норма, договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко физическо
или юридическо лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. В
случая неизпълнението на това императивно задължение е установено по делото и
дори не се оспорва от касатора.
Според чл.
647, ал. 3, изречение първо от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство
или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение по пътищата. Съгласно чл. 189, ал. 4, изречение
второ от ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното
ѝ заплащане. Както правилно е отбелязал решаващият състав на ВРС в
мотивите към обжалвания съдебен акт, електронният фиш съдържа всички законово
изискуеми реквизити. Констатираните факти изцяло
кореспондират с посочената нарушена правна норма на чл. 483, ал.1, т. 1 от КЗ,
като същите изпълняват в пълна степен изискването на чл. 189, ал. 4, изречение
второ от ЗДвП за описание на нарушението.
Съдът
намира, че разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ е категорична, че при
установено управление на МПС без сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, отговорността се понася от
собственика на МПС под формата на налагане на глоба или имуществената санкция
по ал. 1. Изричното посочване на имуществената санкция като наказание за
нарушението по тази разпоредба, ясно сочи, че законодателят включва в кръга на
субектите на нарушението и юридическите лица, независимо от факта кое физическо
лице е управлявало автомобила. Разпоредбата на чл.638, ал. 4 от КЗ, препраща
към чл. 638, ал. 1 от КЗ относно вида и размера на конкретните наказания: глоба
за физическите лица и имуществена санкция за юридически лица и ЕТ. Налице е
управление на описаното в електронния фиш МПС в момента и на мястото, посочени в него
чрез посочване на посоката на движение и GPS
координатите. При въвеждането, на които в интернет пространството се локализира именно
мястото, посочено в ЕФ, което се установява от наличните по преписката
доказателства включително снимка, която е неразделна част от
електронния фиш. От представеният снимков материал се установява, както
регистрационният номер на автомобила, така и че същият се движи по улица. За
целите на производството не е наложително да се установява конкретното лице –
водач.
Съгласно чл. 344, ал. 1 от Кодекса на застраховането
застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна
полица или друг писмен акт. А съгласно чл. 487, ал. 1 КЗ наличието на застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
се удостоверява със застрахователна полица, издадена по реда на чл. 575, ал. 1,
и знак, който се издава от Гаранционния фонд. Наказаното дружество не твърди
притежаването на застрахователна полица и такава не е представена нито пред ВРС, нито пред
настоящата съдебна инстанция, с оглед на което отговорността по чл. 638, ал. 4
от КЗ е правилно ангажирана.
Наложеното в
случая административно наказание законосъобразно е определено в изрично
посочения в санкционната норма фиксиран размер, поради което пред съда не стои
въпросът за неговото намаляване.
Мотивите на
въззивната инстанция относно липсата на основания за квалифициране на случая
като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН са достатъчно изчерпателни и
напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо
да бъдат преповтаряни.
По изложените съображения, касационният съдебен състав намира, че
обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон
и при липса на заявените в касационната жалба основания за неговата отмяна,
поради което е дължимо оставянето му сила.
Предвид
крайния изход на спора и изрично и своевременно заявеното искане на
процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ, и като съобрази,
че делото не се отличава с
висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането
само на едно открито съдебно заседание, съдът намира, че в полза на ответната
страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за
касационната съдебна инстанция, изчислени съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 80,00 лева, които касационният
жалбоподател следва да бъде осъден да заплати.
По
изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо,
предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Шести касационен
състав на Административен съд – Варна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 352/14.07.2021 г. на Варненския районен
съд, постановено по НАХД № 1793/2021 година.
ОСЪЖДА „Лагис“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от
управителя И.Н.А. да заплати в полза на Областна дирекция на МВР –
Варна разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в
размер на 80,00 (осемдесет) лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.