№ 281
гр. гр. Добрич, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20223200500517 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№ 9692/09.06.2022 год. на „Елмарк Груп“ ЕООД с ЕИК: *********
и адрес на управление град В., р-н М., З.П.З., ул. „П.№** срещу решение №
466/25.05.2022 год. по гр.д.№ 20213230101569/2021 год. на Районен съд
Добрич ,с което е признато за незаконно уволнението на Г. Х. Г. с
ЕГН:********** и постоянен адрес гр. Д., ж.к. „Д.***, извършено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. второ от КТ и е отменена като
незаконосъобразна заповед №***/05.04.2021г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, издадена от М. Х. В. -управител на „Елмарк Груп“ ЕООД с
ЕИК: ********* и адрес на управление град В., р-н М., З.П.З., ул. „П.№**; Г.
Х. Г. с ЕГН:********** и постоянен адрес гр. Д., ж.к. „Д.*** е възстановен на
заеманата от него преди уволнението длъжност „*** ***“ в „Елмарк Груп“
ЕООД с ЕИК: ********* и адрес на управление град В., р-н М., З.П.З., ул. „П.
№**; „Елмарк Груп“ ЕООД с ЕИК: ********* и адрес на управление град В.,
р-н М., З.П.З., ул. „П.№** е осъдено да заплати на Г. Х. Г. с ЕГН:**********
и постоянен адрес гр. Д., ж.к. „Д.***, сумата от 650 лева – платено адвокатско
възнаграждение,а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
1
Районен съд - Добрич дължимата държавна такса в размер на 100 лева.
С доводи за постановяване на обжалваното решение при
несъобразяване на действителната фактическа обстановка и в отклонение от
материалния закон и задължителна съдебна практика се настоява за отмяната
му, като въззивният съд постанови ново по съществото на спора за
отхвърляне на исковете по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ. Въззивникът настоява за
присъждане на разноските за две съдебни инстанции, респ. въззивната
инстанция да не присъжда разноски на работника, даже ако обжалваното
решение бъде потвърдено.
Дружеството е изразило становище,че правилно и обосновано
първоинстанционниятсъд е приел за доказано извършеното от работодателя
съкращаване на една щатна бройка за длъжността,заемана от ищеца.
Дружеството споделя и изводите на съда,че подборът като елемент от
субективното право на работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение е проведен съобразно нормативно регламентираните
критерии,че въведените от работодателя критерии са относими към
оценяваната позиция,както и че са използвани еднаква база и метод за
оценяване качеството на работата на сравняваните лица,че подборът е
извършен измежду всички лица,заемащи еднородни длъжности и от надлежен
състав на назначена комисия,поради което правилно възраженията на
работника за опороченост на уволнението в тази насока са счетени за
неоснователни .
Дружеството счита ,че първоинстанционният съд не е коментирал
всички доказателства в тяхната съвкупност и възразява срещу направените
изводи на съда за извършен подбор от работодателя при липса на
съответствие между показатели и обективните качества на работника и
неправилното му оценяване, поради което правото на подбор не било
законосъобразно упражнено и прекратяването на трудовото правоотношение
било опорочено.Не били наведени твърдения и не били представени
доказателства,друг служител да е отказвал да изпълнява работата си и да се
налага по спешност да бъде заместван от други колеги,които е следвало да
бъдат в почивка след продължителен международен курс.
Независимо от изхода по спора,дружеството възразява срещу
присъждането на разноски на работника в производството пред ДРС,поради
2
непредставен списък по чл. 80 от ГПК.
При данни, че решението е било обявено на дата 25.05.2022 год. ,жалба
рег.№ 9692/09.06.2022 год.,изпратена по пощата на дата 07.06.2022 год. е
подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК ,във връзка с чл.315 ал.2 от ГПК и
чл.62 ал.2 от ГПК , от активно легитимирана страна-дружеството
работодател , носител на правото да предяви въззивна жалба против
постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни
последици в правната му сфера чрез уважаване на исковите претенции на
работника и е процесуално допустима.
Въззиваемият Г. Х. Г. счита жалбата за неоснователна и настоява да не
бъде уважавана, като оспорва наличието на данни по делото и правни
аргументи ,обосноваващи направените в същата оплаквания .
Истинската причина за уволнението му на дата 05.04.2021 год. била за
да бъде осуетена възможността ,той да придобие право да получи
обезщетението по чл.222 ал.3 пр.2-ро от КТ ,поради очакването му да
придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 27.05.2021 год.
(впоследствие и след завеждане на делото,НОИ определил,че това право е
придобито още на 02.04.2021 год. ).Твърденията на работодателя за проявено
от него безотговорно поведение били опровергани от показанията на
свидетел на работодателя –Н. Х.,заявил че стриктно и коректно е изпълнявал
трудовите си задължения,помагал на колегите и на него можело да се разчита.
Курса на 14.03.2020 год. не изпълнил ,поради страха си за живота и здравето
си ,породен от епидемията от коронавирус,ширещата се масова психоза и
въведено на дата 13.03.2020 год. извънредно положение.Продължил да
изпълнява задълженията си повече от година след този отказ без оплаквания
от работата му (такива твърдения не са наведени и доказателства не са
представени от работодателя).Заявява,че напълно споделя изводите на
първоинстанционния съд за извършен подбор от работодателя при липса на
съответствие между показатели и обективните качества на работника и
неправилното му оценяване.
Същевременно счита , че диспозитивът на първоинстанционния
съдебен акт напълно удовлетворява страната като резултат само формално,
тъй като Районен съд Добрич е счел за неоснователни възраженията му срещу
заповедта за уволнение,основани на твърдения и доводи ,че подборът не е
3
извършен измежду всички лица,заемащи еднородни длъжности,както и че в
състава на назначената комисия участва служител,който е следвало да бъде
включен в кръга на сравняваните лица. Макар по същество решението да е
правилно, то констатациите и правните изводи на съда по отношение на част
от изискванията относно провеждане на подбор не съответствали на
събраните доказателства и трайно установената съдебна практика.
Жалбата е неоснователна въз основана на фактически констатации
и правни изводи,както следва:
Добричкият районен съд е бил сезиран с искова молба рег.№ 2833 ,с
която Г. Х. Г. , ЕГН ********** ,от гр. Д., ж.к. „Д.*** е предявил против
„Елмарк Груп“ ЕООД , ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр. В., р-н М., З.П.З., ул. „П.№** искове по чл. чл.344 ал. 1 т. и 2 от КТ да
бъде признато за незаконно уволнението му , извършеното на основание чл.
328 ал. 1 т. 2. пр. ІІ от КТ и отменена заповед №***/05.04.2021 год. на
работодателя и за възстановяването му на заеманата преди уволнението
длъжност.
Пред въззивната инстанция не са посочени нови факти и не са
представени нови доказателства.Страните не оспорват направените от
първоинстанционния съд фактически констатации относно следните
обстоятелства:
Към датата на уволнението ищецът е заемал в „Елмарк Груп“ ЕООД
длъжността „*** ***“. Трудовото правоотношение е възникнало въз основа
трудов договор №***/12.08.2008г., на основание чл.67, ал.1, т. 1, във връзка с
чл.70 от КТ, с който ищецът е назначен на длъжността „Ш.“ с шифър по
НКПД:*** с шестмесечен срок за изпитване. С допълнително споразумение
№ ***/12.02.2009г. е договорено изменение в срока на договора: за
неопределено време. С допълнително споразумение № ***/04.03.2009г. е
променена заеманата от ищеца длъжност на „*** ***“ с НКПД:*. На
05.04.2021г. на ищеца са връчени предизвестие за прекратяване на трудовия
договор и заповед №***/05.04.2021г. на управителя на дружеството за
прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.328, ал.1, т.2 от
КТ - при съкращаване на щат. До 28.03.2021г. в утвърденото щатно
разписание на длъжностите в „Елмарк Груп“ ЕООД има 8 щатни бройки за
длъжност „*** ***“, 1 бройка за длъжност „*** ***, с.р.у.т.“ и 1 бройка за
4
длъжност “*** ***, съвместяващ с.“, всички заети.
Представени по делото от ответника характеристики за длъжностите
„*** ***, с.р.у.т.“ и “*** ***, съвместяващ с.“, установяват, че в кръга на
задълженията на заемащите ги служители са включени тези на длъжността на
ищеца и допълнителни такива, изпълващи съдържанието на съвместяваната
длъжност - ръководител участък транспорт и с.. Макар в първата част на
посочените задължения те да се припокриват със задълженията по
длъжностната характеристика за длъжността на ищеца, за втората част
задълженията са възложени само по длъжностната характеристика на другите
две лица.Така в длъжностната характеристика ,връчена на П.П.П. (*** ***,
с.р.у.т.) са включени задължения по упражняване на пряк контрол при
разпределяне на Ш.ите,осигуряване на изправност на превозните средства в
автопарка,доставка на автомобили , транспортни средства,горива и
консумативи за осъществяване на транспортната дейност на
фирмата,организация сваляне на информация от дигиталните карти на
превозните средства и тези на Ш.ите, а в длъжностната характеристика
,връчена на Р.К. (“*** ***, съвместяващ с.“) са включени задължения във
връзка с дейности по приемане,подреждане и заделяне на стоки и материали в
склада по поръчка на клиенти с мобилно устройство,работещо със складов
софтуер,заделяне и пренасяне на стоки по заявка за тестване във фабриката и
след това експедиция,участва в инвентаризации,поддържа чистотата в склада
,обработва поръчките и разпределя стоките за извозване до куриерска фирма.
Решение за промяната в щатния състав е взето от работодателя със
заповед № ***/22.03.2021г. на управителя на дружеството М. В., като е
съкратена 1 бройка за длъжността „*** ***“ в транспортното звено. На
същата дата е утвърдено ново щатно разписание на длъжностите, според
което щатните бройки за длъжността „*** ***“ са 7, при заети такива 8. Със
заповед № ***-1/29.03.2021г. на управителят на дружеството М. В. е
назначена комисия за извършване на подбор по реда на чл. 329, ал. 1 от КТ за
транспортното звено в състав: председател М. Х. В. (управител) и членове
М.С.П. (управител) и П.П.П. (*** ***, с.р.у.т.). Със заповедта е дадена
възможност на председателя на комисията при необходимост да привлича
експерти, съобразно квалификацията и професионалния опит, които
притежават, като участието им се оформя в протоколите за подбор. На
комисията е възложено при подбора на персонала да се ръководи от
5
утвърдените критерии за подбор по реда на чл. 329 от КТ и да изготви
протокол, по утвърдения образец. Протоколите от подбора, заедно с
предложенията, в които са отразени резултатите от извършеното класиране,
следвало да се представят в срок до 02.04.2021г. Със заповед № ***-
2/30.03.2021г. са утвърдени предложените от председателя на комисията
(само един подпис е положен) критерии и показатели за оценка на персонала,
които се отнасят за подбор на лица, заемащи една и съща длъжност – „***
***“; между работници и служители, които изпълняват еднаква по естество
работа в рамките на териториалната обособеност за обслужване на звената;
при равен брой точки предимство за оставане на работа имат лицата с тежко
семейно положение или здравословно състояние. Очертани са три критерия: -
раздел I „Квалификация“, с четири показателя - образование (с оценка от 0,5т.
до 5т.); допълнителна квалификация (с оценка 2т. или 3т., само ако има
значение за заеманата длъжност); професионален опит, придобит на тази или
сходна длъжност (с оценка за всяка година по 0,2 т., макс. 7т.);
професионален опит, придобит за втора специалност, която се прилага в
ежедневната работа /при съвместяване на длъжности/ с оценка за всяка
година по 0,1т. - раздел II „Работа в екип“, с три показателя – умение за
работа в екип (с оценка от 1т. до 5т., определена на база наблюденията на
прекия ръководител); екипна роля (с оценка от 1т. до 3т., определена на база
наблюденията на прекия ръководител); реакция при задаване на екипна
задача (с оценка от 1т. до 8т.); - раздел III „Трудова дисциплина“ - с
отрицателна оценка при наложено наказание „забележка“ от -1т. и при
наложено наказание „предупреждение за уволнение“ от -2т. Комисията е
съставила протокол от 02.04.2021г. за проведеното заседание за извършване
на подбора между 8 лица, заемащи длъжността „*** ***“. Най-малък брой
точки комисията е определила на Г. Г. – 14 точки и е предложила на
работодателя той да бъде съкратен. Оценката по първите два показателя от
раздел II „Работа в екип“ по утвърдените критерии – умение за работа в екип
и екипна роля, са поставени въз основа Оценка на работата/атестация,
извършена от прекия ръководител – управителя М. В.. Всички други
служители имат високи оценки по тези показатели, докато на ищеца са
поставени най-ниските оценки – 1. В представения от ответника протокол от
заседание на комисията по подбора са обективирани оценките на
съпоставяните служители по отделните показатели и с оглед сумарните
6
резултати, те са подредени в низходящ ред на крайната оценка. Оценката
поначало се основава на лични (субективни) преценки на всички членове на
комисията по подбора, а в утвърдените критерии е посочено, че точките по
първите два показателя от Раздел II се присъждат на база наблюденията на
прекия ръководител. В протокола на комисията са възпроизведени дадените
точки в съставената от управителя М. В. оценка на работата/атестация; на
практика се касае за определена оценка по тези критерии еднолично от член
на комисията по подбора.
В съдебното заседание от дата 12.04.2022 год. ,обяснения е дал
управителя на дружеството М. В.. Той е и председател на комисията за
извършване на подбора.Заявява, че до съкращаване на щата се стигнало
поради намаляването на обема на работата следствие Ковид пандемията, а
ищецът е освободен на база утвърдените критерии и защото на него най-
малко можели да разчитат - той отказва курсове, отказва да изпълнява
служебните си задължения, фирмата не може да разчита на него, създава
напрежение в колектива и това е била преценката, на базата на която е бил
освободен. Отказът на служител да изпълни курс по график води до големи
загуби на компанията и води до натоварване на другите служители и поради
това неговия избор бил да освободи именно ищеца по делото.В състава на
комисията по подбора участвали двамата управители и П.П., те съставили
протокола от извършения подбор.
В същото съдебно заседание показания като свидетел е дал и Н. Х.,
заемащ длъжност „*** ***“ от април 2017 год. в предприятието. Ищецът е
един от служителите, които обучили свидетеля при постъпването му на
работа.От самото начало на работата си бил с него, помагал му за естеството
на работа. Като колега, можело да се разчита на него. Свидетелят познава
ищеца като коректен с колегите си и стриктен до момента, в който отказал да
пътува по курс, който му бил по направление, защото се страхувал да не се
зарази с ковид. В този случай свидетелят и неговият колега се наложило да
тръгнат на неговото място и били лишени от възможност да ползват почивка.
Знае за здравословни проблеми с бъбреците на ищеца
Въз основа на тази фактическа установеност,която въззивният съд
възприема,като съответна на събраните по делото доказателства,при зачитане
изразените в жалбата и отговора на страните позиции на страните за
7
възприемане на част от изводите на първоинстанционния съд,то безспорно
работодателят е доказал настъпването на правнорелевантните факти,
необходими за приложението на използваното основание за уволнение по чл.
328, ал. 1, т. 2, пр. второ от КТ –реално съкращаване на една щатна бройка за
заеманата от ищеца длъжност.
С оглед предметния обхват на въззивната проверка,въведен с жалбата
по чл.260 от ГПК и отговора по чл.263 ал.1 от ГПК,спора между страните е
концентриран по въпроса дали правото на уволнение е упражнено при
спазване на изисквания за подбор по чл. 329 от КТ : извършен ли е измежду
всички лица,заемащи еднородни длъжности,участвал ли е в състава на
назначената комисия служител,който е следвало да бъде включен в кръга на
сравняваните лица, налице ли е съответствие между показатели и
обективните качества на работника ,т.е. бил ли е правилно оценен.
За да е законосъобразен подборът по обективните признаци, които имат
установените в чл. 329 ал. 1 КТ критерии, в него трябва да са били включени
всички необходими участници, да са приложени законовите критерии и
приетите оценки по отделните показатели да се основават на действителни
качества. Първото от тези условия е критерии за законосъобразността и
обективността на подбора и същевременно е гаранция за законосъобразното
прилагане на останалите изисквания. В подбора следва да участват всички
работници или служители, заемащи еднакви или сходни длъжности.
Критерият е съдържанието на трудовата функция, изводимо от щатното
разписание, както и от длъжностните характеристики за съответните
длъжности в щата. При определяне кръга на лицата, които да участват в
подбора не се изхожда от наименованието на длъжностите нито от сходствата
във възложените трудови функции, а от техните различия, като определящо
е дали различията са съществени. В подбора трябва да бъдат включени всички
работници или служители, изпълняващи еднакви или несъществено
различаващи се трудови функции.Видно от посоченото по-горе,трудовите
функции за длъжностите „*** ***, с.р.у.т.“ и “*** ***, съвместяващ с.“,
включват тези на ищеца,но и допълнителни такива,които са съществено
различни -ръководни,контролни,организаторски,снабдителски и
експедиционни .Горното обуславя извод,че лицата заемали тези длъжности не
е следвало да бъдат включвани в сравняваните при подбора лица.
8
Състава на комисията по подбор не е нормативно установен , а нейният
член- П. П. П. с оглед посоченото по-горе за различие на длъжността му с
тази на ищеца не е бил претендент за запазване на трудовото си
правоотношение,поради което не е налице конфликт на интереси,който да
опорочи взетите решения.
При извършената проверка, дали оценяването на работниците или
служителите е извършено съобразно критериите на чл. 329 от КТ, както и
дали поставените оценки по формалните критерии отговарят на обективната
истина при направено от ищеца оспорване на факти и обстоятелства във
връзка с осъществения подбор,въззивният съд счита ,че то не е било
правилно.Констатира се разминаване между показатели и обективни качества
на ищеца,изразяваща се в поставянето на по-ниска оценка по определен
критерий ,без да са представени документи от работодателя за съответност на
оценките на комисията –съдържащи се трудовото досие или допълнителни
такива относно ищеца,заемащ длъжността от 2009 год. и до сега,респ. гласни
доказателства за факти,обуславящи ниския размер на оценките освен за
единичен случай.В тази връзка правноирелевантен е навеждания довод от
дружеството,че не били изложени твърдения , и не били представени
доказателства,друг служител да е отказвал да изпълнява работата си-
доказване законосъобразността на уволнението е изцяло в негова тежест.В
случая съдът следва да направи преценка при правилно оценяване на работата
единствено на ищеца по определен критерий , дали реалната оценка, който
той ще следва да получи би променило извода на работодателя относно това,
на кои работници ще следва да се прекрати трудовото правоотношение. За
единичен случай на отказ на ищеца да изпълни възложената му задача-
международен курс и то при особени обстоятелства-на следващия ден след
обявяване на извънредното положение дават показания свидетелят Н. Д. Х. и
обяснения управителят М. В., което би могло да обоснове най-ниската оценка
по показателя „Екипна роля“ – поведение, фокусирано в собствената личност,
възпрепятстващо екипната работа, но не и също най-ниските оценки по
другите два показателя от този раздел – „Умение за работа в екип“ и „Реакция
при задаване на екипна задача“. Няма доказателства по делото, освен за
посочения единичен случай в началото на пандемията, ищецът да не е
изпълнявал задълженията си, да е допускал нарушения в екипността по време
на изпълнявани курсове спрямо своя партньор (според обясненията и
9
показанията курсовете се изпълняват от екипи, а не самостоятелно). Ищецът е
един от служителите, които са обучили свидетеля Х. при постъпването му на
работа, помагал му, като колега на него можело да се разчита. Тези
доказателства не обосновават поставената най-ниска оценка по всички
показатели от раздела „Работа в екип“. Напротив, определят като приложими
поне 3т. по първия показател и поне 2т. по третия показател. При това
крайната оценка на ищеца би била 17 точки, което би променило съществено
резултата от подбора. Освен това ищецът е оспорил поставените високи
оценки по тези показатели на назначените в началото на 2021г. двама
служители, като за обосноваването им ответникът не е ангажирал
доказателства, което е изцяло в негова тежест. Събраните доказателства
дискредитират поставените най-ниски оценки на ищеца по показателите по
критерия „Работа в екип“ и не обосновават поставените оспорени от ищеца
високи оценки на С.П.С. и Т.С.Н.. Субективното право на работодателя е
упражнено в противоречие със закона, което се изразява в обективното
несъответствие на оценката на обективно проявените професионални
качества с оглед възложената работа.
С оглед изложеното, съдът приема, че законосъобразността на
оспорения подбор не е доказана пълно и главно от дружеството.Извършеното
уволнение на ищеца при незаконосъобразен подбор определя иска по чл. 344
ал. 1 т. 1 КТ като основателен. При уважаване на обуславящата искова
претенция за незаконност на уволнението, основателен се явява и искът по
чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на предишната работа
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт не се
установява,същият да страда от порок, сочещ на нищожност или
недопустимост. Извършеното уволнение е незаконно и следва да бъде
отменено,съобразно настоящото изложение.Този извод обжалваното решение
съдържа,поради което и като законосъобразно постановено,въззивният съд
го потвърждава.
С оглед този изход на спора –основателност на исковете и
неоснователност на въззивната жалба и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на
работника-ищец и въззиваем се следват сторените съдебно деловодни
разноски за две съдебни инстанции.Такива са били присъдени с обжалваното
решение, което ДРС е отказал да измени по искане на работодателя в
10
производство по чл. 248 ал.1 от ГПК с определение № 1520/29.06.2022 год. по
съображения,че за удовлетворяване на искането за присъждане на
разноски,представяне на списъка по чл. 80 от ГПК не е условие,вън от
горното,такъв е наличен по делото,както и налични са доказателства за
извършване на разходите по водене на производството.За въззивната
инстанция ,дължими са разноските,сторени за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер от 710 лв.,който е предвидения минимум по чл. 7
ал.1 т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С оглед на горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 466/25.05.2022 год. по гр.д.№
20213230101569/2021 год. на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА „Елмарк Груп“ ЕООД с ЕИК: ********* и адрес на управление
град В., р-н М., З.П.З., ул. „П.№** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Х. Г. с
ЕГН:********** и постоянен адрес гр. Д., ж.к. „Д.*** сумата от 710
лв.,сторени съдебно деловодни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред
ВКС в едномесечен срок от обявяването му на дата 28.09.2022 год.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11