Р Е Ш
Е Н И Е № 269
гр.Стара
Загора, 18.07.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VІI
състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар
Николина Николова, като разгледа докладваното от съдия Манолов административно
дело №135 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.166,
ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на И.М.Д.,
ЕГН:********** *** против Акт за установяване на публично държавно вземане
(АУПДВ) № 26/06/3/0/01311/2/01/04/01 от 15.01.2019г., издаден от Директора на
Областна дирекция – Хасково на Държавен фонд „Земеделие“. Оспорването се
основава на съображения, че административният акт е издаден в нарушение на
изискванията за форма и съдържание, при неправилно приложение на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, включително, че актът е издаден от некомпетентен орган. В жалбата се
твърди подаване от страна на жалбоподателя на заявление за подпомагане по
подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020, съфинансирана от ЕФВР, а на
22.01.2018г. подписване на договор №№26/06/3/0/01311/22.01.2018г. за
предоставяне на подпомагането. Сред
задълженията му по договора са и тези да създаде нови трайни насаждения от
сливи в размер на 3 дка допълнително към вече засадена овощна градина от 10 дка
в земеделски имот №044067 в землището на с.Хлябово и да закупи 1бр косачка в
срок до 15.04.2018г. До края на м.март 2018г. жалбоподателят изпълнил тези задължения,
с което сочи нарастване икономическия размер /ИР/ на стопанството с минимум
2000 евро. Въз основа на изпълнението, била издадена скица № К03054/12.04.2018г.
на Общинска служба по земеделие гр.Тополовград. При извършена проверка на място
на 11.06.2018г. било установено изсъхване на част сливовите дръвчета, каквито
били засадени през 2016г., но нито едно от новозасадените от жалбоподателя.
Уведомил още тогава проверяващите лица, че е подписал предварителен договор,
съответно и че през есента на 2018г. (когато е технологично и агротехнически
възможно) ще презасади отново сливови дръвчета на мястото на изсъхналите. През
м.октомври 2018г. закупил 300 бр. нови фиданки от сливи, които засадил в
посочения и понастоящем сливовите насаждения обхващали 13 дка.
Жалбата се поддържа от процесуалния
представител на жалбоподателя адв.Р., включително с доводи, че актът е издаден
от некомпетентен орган, при липса на основание за делегиране на правомощия.
Твърди се, че жалбоподателят не е бил уведомен за корекции на отговорите на
въпроси 4 и 5б от доклада за извършена проверка на място на 11.06.2018г.
Поддържат се доводи, че към датата на издаване на административния акт са
налични 666 бр. дръвчета, от които живи 622 броя, колкото са били и установени
при проверка от вещото лице през м.май 2019г., а от новозасадените през 2018г.
– 170бр., броят на живите бил 157. Изтъква се и специфика на сорта сливи
Стенлей, обуславящ засаждане на дръвчетата по схема на 6.5м-7м между редовете и
на 4.5-5м в реда, а по тази схема на засаждане минимално допустимия брой
дръвчета на декар би бил 34бр, съответно 70% съставляват 24 бр/дка, т.е. за
овощна градина от 13 дка, минималния брой дръвчета, които са живи следва да е
312 бр., а при проверката на 11.06.2018г. са установени 380бр или 86% от
препоръчаната схема. Излагат се подробни съображения, че не е налице никоя от
хипотезите във визираните в акта правни основания на чл.9, ал.1, т.2 и 4 от
договора и чл.37, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба №10/10.06.2016г., както и
изключително краткия срок за изпълнение на бизнес-плана – 15.04.2018г., (чл.6,
ал.1 от договора) при задължение за започване на реално изпълнение в срок не
по-дълъг от девет месеца, считано от сключването на договора, съответно, че
същият е следвало да бъде сключен далеч преди 22.01.2018г., за да може да се
започне реалното му изпълнение. Въпреки
краткия срок сочи изпълнени всички предвидени в бизнес-плана задължения –
създадена е овощна градина от 3 дка, според СТЕ 3.4дка, засадени са 170 сливови
дръвчета, закупена е 1 бр косачка и е завършен квалификационен курс. Твърди се,
че икономическия размер на стопанството е 2173,50 евро, с което е съобразено
изискването за увеличаване спрямо първоначалния размер с най-малко 2000 евро,
измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената в бизнес-плана крайна дата
на период за проверка. Към датата на подаване на заявлението за подпомагане (10.06.2016г.),
при сключване на договора (22.01.2018г.), така и при подаване на заявлението за
второ плащане (02.04.2018г.), не било установено обективно колко са били живите
сливови дръвчета. Отделно се твърди наличие риск за прихващане, въпреки
усилията и грижите на стопаните, каквито в случая бил положил оспорващия при
изпълнението на договора. Моли се съда да отмени АУПДВ №
26/06/3/0/01311/2/01/04/01 от 15.01.2019г. на Директора на Областна дирекция –
Хасково на Държавен фонд „Земеделие“ и присъждане в полза на жалбоподателя на
направените по делото разноски.
Ответникът, Директор на Областна
дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Хасково, в съпроводително писмо, с
което се представя административната преписка, излага становище за
неоснователност на жалбата по подробно изложени доводи. За безспорно установено
смята, че кандидатът не изпълнил изискванията за увеличение на икономическия
размер на стопанството спрямо първоначалния такъв с най-малко 2000 евро,
измерен в СПО. Позовава се на установеното на 11.05.2018г. при проверка на
място визуално несъответствие в размера на твърдяната за засадена от сливи
площ, а на 11.06.2018г. – от общо 666 бр. дръвчета, от които 286бр изсъхнали,
380бр живи (под 70%). Срокът за
изпълнение не бил предоговорен, за каквато
възможност жалбоподателят бил
уведомен с писмо №01-260-6500/517 от 26.02.2018г. Подаването на заявка за второ
плащане преди крайната дата за изпълнение на бизнес плана сочело на възможност
за презасаждане в нормативно определения в чл.15, ал.2 от Наредбата срок,
съответно и че искането за презасаждане след 01.11.2018г. не можело да бъде
уважено. Твърди още недоказано наличие на значителни валежи, възпрепятстващи
презасаждане на културите в рамките на агротехническите срокове за това. В
самия бизнес план била посочена формула за засаждане на насажденията, както и
крайната дата, към която да се преценява ръстът на стопанството. Към датата на
заявката за второ плащане било потвърдено изпълнение на договорните задължение.
Впоследствие при проверка на място било установено, че цялата площ на имота от
13 дка е недопустима, тъй като липсвала необходимата гъстота на културата.
Причина за отказа на ДФ „Земеделие“ твърди, че е липсата на нарастване, дори
липсата на първоначален икономически размер на стопанството, за което
кандидатът е бил одобрен и получил първо плащане. Извършеното през м.октомври
презасаждане на културата намира за неотносимо към установеното към м.април
неизпълнение на договора. По тези съображения иска отхвърляне на жалбата, както
и присъждане на разноските, направени за съдебно икономическа експертиза и
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Стара Загора, след като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 22.01.2018г. между ДФ „Земеделие“,
от една страна, наричана за краткост „Фонда“ и И.М.Д., като „Ползвател“ е
сключен Договор № 26/06/3/0/01311 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия“ по ПСРС 2014 – 2020, съфинансирана от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони, в размер на 29 337 лева (чл.3,
ал.1 от Договор №26/06/3/0/01311 от 22.01.2018г. (т.II, л.30-44). Сумата на помощта е предвидено да се
предостави на два етапа: първо плащане в размер на 19 558лв. платими в
двумесечен срок от сключването на договора (чл.3, ал.2, т.1 от договора) и второ плащане в размер на 9 779 лв. в срок до три
месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с
документи съгласно Приложение №11 към Наредба №10 от 10.06.2016г. заявка за второ плащане от Ползвателя, в случай на
одобрение на помощта след извършени проверки, включително на място относно
изпълнението на бизнес плана и анализ за установяване съответствието между
фактическото състояние и одобрения бизнес план, съгласно чл.8, ал.5 от договора
(чл.3, ал.2, т.2 от договора (л.31). В чл.3, ал.3 от договора е указан срок за
подаване на заявката за второ плащане - до 15.04.2018г. С тази дата е обвързано
и задължението за изпълнение на бизнес плана (чл.6).
От приложения към договор Бизнес план
е видно, че началния икономически размер на стопанството, измерен в СПО е 7245,01
евро, крайна дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана
-30.03.2018г., коригирана на 15.04.2018г., икономически размер на стопанството
към крайната дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана, измерен
в СПО – 9 418,51 евро (л.49). Към датата на кандидатстване налична за стопанството земя е имот №044067,
с площ 13.5дка, от които обработваема земя - 10дка с основна култура сливи
(Таблици 1 и 1А на л.51 и л.53). Стратегията за развитие на стопанството
включва целите – увеличаване на ИР на стопанството с минимум 2000 евро, измерен
в Стандартен производствен обем /СПО/; увеличаване на обработваемата площ в
стопанството с минимум 20% спрямо датата на кандидатстване в т.ч. на площта на
засетите/засадените култури; Достигане на съответствие със стандартите на
общността и преминаване на обучение. Специфични резултати – създадени нови трайни
насаждения най-малко 2дка (Таблица 7 „Цели и специфични резултати“ – л.57). В
таблица 8, относима за планираните инвестиции и дейности, които ще бъдат
извършени, е посочено, че увеличаването на СПО ще е посредством увеличение на
обработваемите площи с 3 дка, върху които ще създаде трайни насаждения от сливи
и по този начин ще увеличи икономическия размер на стопанството с 2000 евро,
измерен в СПО. В колона „Ж“ от таблицата като индикативна година на започване
на инвестицията/дейността, но не по-късно от избраната крайна дата на периода
за проверка изпълнението на бизнес плана е посочено „03.2018“ (л.60). В раздел
ІV от бизнес плана „Производствена програма на земеделското стопанство, т.1.1.
се съдържа описание на схемата на засаждане на земеделските култури посочени в
таблица №9/костилкови овощни видови (сливи), вкл., разположени в декар минимум
50 бр. дръвчета по схема 5х4метра. При същите условия се отглеждат и наличните
в стопанството овощни насаждения от сливи (л.62).
На 02.02.2018г. е изплатено от ДФ
„Земеделие“-РА, в полза на И.М.Д. сумата 19 558,00лв (т.I, л.23).
На 02.04.2018г. Д. е подал заявка за
второ плащане (т.II,
л.15), в която е декларирал наред
с другите обстоятелства изпълнение на бизнес плана (л.21), отглеждане на сливи
в имот от 13.5дка (л.25). Заявката е получила УИН 26063001311301.
На 23.04.2018г. е съставен Контролен
лист ОП1-ПМ за посещение на място, по заявка 2606301311301 от експерти Р.Д. и Д.Д. (л.148-157). В
Приложение №2 е отбелязано с „да“ за установена
косачка, моторна самоходна, с посочени данни, а според Приложение №4
„Посещение на място при растениевъдството“ – за имот № 044067, с.Хлябово, по
договор сливи 13.5дка, е отбелязано, сливи – площта визуално не съответства,
при посещение на място е констатирано голямо количество неприхванати (изсъхнали)
фиданки. С отговор „да“ е отбелязано за обстоятелствата, че културите, обект на
инвестицията са засадени, дейностите са реализирани, към момента на посещението
няма видимо неспазена гъстота на засаждане спрямо посочената в технологичната
карта (л.151). На 11.05.2018г. е съставен Контролен лист ОП1-ПМ за посещение на
място от експерти Д.Д. и Р.С. (л.158 и сл.), в който, в раздел забележки е
отразено, че при посещението на място е установено голямо неприхващане
(изсъхване) на сливи фиданки. Във връзка с точното определяне на изпълнението
на бизнес плана се предлага да бъде извършена проверка на място.
В
декларация от 11.05.2018г. И.М.Д. е посочил, че констатираното неприхващане на
част от фиданките на парцел № 044067 се дължи на продължителна суша през 2017г.,
поради проблемни дъждове през 2018г. и късното одобрение на проекта не могъл да
извърши презасаждане. Описал е процеса по предпосадъчна подготовка и засаждане
на фиданките. Декларирал е и че ще извърши презасаждане на неприхванатите
фиданки съобразно агротехническите срокове, след 01.11.2018г.
Със заповед № 352767 от 30.05.2018г.
на Началник отдел РТИ разпоредена
проверка на място в периода 30.05.2018 – 18.06.2018г., (л.175). Съответно
такава е извършена от експерти Ф. и Ш., констатациите са обективирани в Доклад
от проверка на място по заявка 352767 (л.176). В приложение КЛ 1А Контролни
въпроси и заключения (л.178), на въпрос по т.4 „Ползвателят поддържа размер на
стопанството не по-малък от размера, с който кандидатства или е бил одобрен, и
е подписал договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ – е отговорено
„да“, извършено измерване с GPS. На
въпрос 5а „Към момента на проверката в стопанството се отглеждат култури
и/или животни от приоритетни сектори е отговорено „Да“, установено при ПнМ. В
таблица 2 – Трайни насаждения (л.187) се сочат установени 666 бр.растения (колона
14), забележка – от 66 дръвчета 386 са изсъхнали, а 380 не са. Съдържа се
отрицателен отговор в графа 15 -най-малко 70% от растенията са живи. Според
приложение КЛ „проверка на място по документи“, приложени са документи – фактура
№56 от 09.03.2018г. за сливи стенлей, фактура №********** от 13.02.2018г. за
косачка моторна, самоходна Smart 53. Д. е подписал последната страница на
доклада на 11.06.2018г. видно от положен на последната страница подпис (л.200).
С декларация от 11.06.2018г. (л.202) Д. е декларирал, че по сключения на
22.01.2018г. договор е имал по-малко от три месеца за изпълнение (до
15.04.2018г.) Това, наред с продължителна суша през 2017г., проблемни дъждове
през 2018г сочи като причина за невъзможност да извърши презасаждане на
неприхванатите дръвчета. Отново декларира, че ще извърши презасаждане след
1.11.2018г.
С
уведомително писмо изх.№01-262-6500/73 от 15.06.2018г. Началник отдел РТИ Хасково уведомява Д. за
констатирани несъответствия, описани в приложен контролен лист (доклад за
проверка), предоставена е възможност за възражения (л.205). Няма данни за получаване на това
писмо.
С докладна
записка от 24.07.2018г. на Началник отдел РТИ Хасково уведомява Директора на Дирекция „Технически
инспекторат“ на ДФЗ се уведомява, че при извършено преброяване броя на живите
растения е под 70%. С уведомително писмо изх.№01-262-6500/217 от 01.08.2018г.
Началник отдел РТИ уведомява Д., а с писмо от 02.08.2018г. и Директор дирекция
„ТИ“ на ДФЗ, за несъответствия в
приложения контролен лист (доклад за проверка) като в приложение КЛ 1А т.І, при
отговорите на въпроси 4. и 5б. е допусната техническа грешка, и за двата
въпроса да се чете вярно с отговор „не“ (л.237). Тези точки са: т.4 -
Ползвателят поддържа размер на стопанството не по-малък от размера, с който е
кандидатствал и е бил одобрен и е подписал договор за предоставяне на финансова
помощ и т.5б - Увеличението на стопанството се формира изцяло с отглеждане на
животни и/или култури от приоритетните сектори (л.237-240).
С писмо
изх.№01-260-6500/906 от 23.08.2018г., получено на 24.08.2018г., Директора на ОД
Хасково на ДФ Земеделие уведомява И.М.Д. за откриване на производство по
издаване на АУПДВ за задължение в размер на 19 558,00лв, представляващи
пълния размер на полученото първо плащане по договора за предоставяне на
финансова помощ (л.297-299). Посочени са подробни съображения, основани на
установено при проверка на място, извършена на 11.06.2018г. в горепосочения
имот наличие на 666 бр дръвчета (18 реда по 37 бр дръвчета), от които 286 са
изсъхнали, 380бр са живи, т.е.под 70% от
насажденията са живи, съответно приета като допустима площ в стопанството – 0
ха, равняващ се СПО – 0 евро. Посоченото попада в хипотеза на чл.9, ал.1, т.2 и
т.4, вр. с чл.17, ал.1 от договора за подпомагане и чл.37, ал.1, т.2 и 3 от
Наредба №10/10.06.2016г. – некоректно изпълнение на БП и непостигнато
увеличение на ИР на стопанството спрямо първоначалния размер с минимум 2000
евро, измерен в СПО.
На 05.09.2018г. Д. е подал възражение
с вх.№01-260-6500/906#1 с твърдения, че няма вина за това че е чакал 2г. за
отварянето на програмата, което се случило на 3-тата година, както и че е
положил труд и усилия за реализация на проекта. Признава, че има изсъхнали
дръвчета, но те ще бъдат възстановени през октомври-ноември месец (л.301-302).
На 30.08.2018г. Д. е подал и възражение вх.№01-262-6500/217, в което излага
подробни доводи във връзка с опита си в отглеждането на плодни дръвчета,
датиращ от 2015г. Твърди, че нивата, която стопанисва е под наклон, половината
от нея, по дължина е тресавище, а горната част – скалиста, поради което трудно
се получавали нещата. Твърди, че не е злоупотребил с доверието на Фонда, не
симулира дейност, всички изисквания до сега е изпълнил (л.305-306).
С Акт за установяване на публично
държавно вземане (АУПДВ) № 26/06/3/0/01311/2/01/04/01 от 15.01.2019г., издаден
на основание чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и 9 от ДОПК,
Директора на Областна дирекция – Хасково на Държавен фонд „Земеделие“, въз
основа на изложени мотиви и на основание чл.37, ал.1, т.2 и 3 от Наредба №10 от
10.06.2016г., чл.9, ал.1, т.2 и т.4 и чл.17, ал.1 от Договор № 26/06/3/0/01311
от 22.01.2018г., чл.59, ал.1 и 2 от АПК, във връзка с чл.165 и чл.166 от ДОПК и
чл.20а, ал.2 и ал.4 от ЗПЗП, е
постановил следното: І. Отказва изцяло одобрената финансова помощ по
Договор №26/06/3/0/01311 от 22.01.2018г., същият се прекратява на основание
чл.9, ал.1, т.2 и т.4 от същия, чл.37, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба №10 от
10.06.2016г., и чл.24, ал.2, т.4 от Договора; ІІ. Определя на И.М.Д. задължение за подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558,00лв,
представляващ пълния размер на полученото първо плащане по договор №№
26/06/3/0/01311 от 22.01.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 11.06.2018г.
Органът се позовава на чл.17, ал.1
от Договора, която сочи, че във всеки случай по чл.9 от този договор за
изискуемост на полученото по чл.3, ал.2, т.1 от договора първо плащане и/или
наличие на основание по чл.37, ал.1 от Наредба №10/10.06.2016г., ползвателят
дължи обезщетение в размер на полученото по договора първо плащане, заедно със
законната лихва върху сумата, дължима от датата на неизпълнението, а ако тази
дата не може да бъде установена – от датата на установяване на неизпълнението.
Ползвателят на помощта е започнал изпълнение на бизнес плана си с отглеждането
на 10 дка сливи. Съгласно приложение
№2 към договора е заложено създаване на трайни насаждения 3 дка сливи, а
съгласно приложение №3 към същия договор – увеличаване на икономическия размер
с минимум 2000 евро, изчислен в СПО и увеличаване на обработваемата площ в
земеделското стопанство с минимум 20% спрямо датата на кандидатстване, в това
число площта на засетите култури. Според БП площта, която ползвателят трябва да
отглежда за стопанствата 2017/2018г. е 13.00 дка сливи. Начален ИР е 7245,01
евро, равняващ се на 10 дка сливи, ИР към датата на периода за проверка трябва
да бъде 9418,51 евро, равняващ се на 13 дка сливи. Съдържат се данни за
понятието и начина на изчисление на СПО, данни за подадена на 02.04.2018г.
заявка за второ плащане, в която е посочено, че в момента в стопанството се отглеждат
13 дка трайни насаждения – сливи. На 11.05.2018г. при извършено посещение на
място се сочи установено визуално несъответствие в размера на твърдяната за
засадена със сливи площ. При извършена проверка на място от отдел „РТИ“ на 11.06.2018г.
на имот №044067, с.Хлябово е установено наличие на общо 666 бр дръвчета (18
реда по 37 бр дръвчета) 286 са изсъхнали,
380бр са живи, т.е. под 70% от насажденията са живи. Приета като
допустима площ в стопанството – 0 ха, равняващ се СПО – 0 евро, което попада в
хипотеза на чл.9, ал.1, т.2 и т.4, вр. с чл.17, ал.1 от договора и чл.37, ал.1,
т.2 и 3 от Наредба №10/10.06.2016г. – налице е некоректно изпълнение на Бизнес
плана (т.2 от Наредбата и Договора), и не е постигнато увеличение на ИР на
стопанството спрямо първоначалния размер с минимум 2000 евро, измерен в СПО (т.3
от наредбата и т.4 от Договора). Органът се е позовал на разпоредбата на чл.37,
ал.1 от Наредбата, която е в смисъл, че ползвателят на помощта няма право да
получи второ плащане по чл.10, т.2 от Наредбата и дължи връщане на полученото
по чл.10, т.1 първо плащане по договора
за предоставяне на финансова помощ, заедно със законната лихва към него,
изчислена за период, посочен в договор, когато не е изпълнил изискванията на
т.2 и т.3 от същия в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова
помощ. Същото е регламентирано и в чл.9, ал.1, т.2 и т.4 от Договора.
Била е предоставена възможност за
писмени възражения по основателността и размера на публичното задължение с
писмо изх.№ 01-260-6500/906 от 23.08.2018г., съответно подадени от Д.
възражения с вх.№01-260-6500/906#1 от 05.09.2018г, и вх.№01-262-6500/217 от
30.08.2018г.
С вх.№ 01-262-6500/217#2 е получена
докладна записка съгласно която от допълнителна административна проверка от
отдел „Контролни проверки“ се потвърждава коректността на констатацията на
експертите, извършили проверка на място.
Възраженията са приети за
неоснователни, тъй като с писмо изх.№01-262-6500/517 от 26.02.2018г. връчено на
28.02.2018г. ползвателят бил уведомен за възможността да подаде искане за
промяна на договора, включително крайната дата на проверка, от която той не се
е възползвал. От това е направено заключение, че ползвателят е създал на свой
риск трайните насаждения. От неблагоприятна характеристика на терена се сочи,
че е можело ползвателят да предположи вероятност за неприхващане на част от
фиданките. От това, че е подадена заявка за второ плащане на 02.04.2018г.,
преди крайния срок – 15.04.2018г. е направен извод, че ползвателят е имал възможност
за презасаждане на изсъхналите дървета в нормативно определения в чл.15, ал.2
от Наредбата срок, а искането за презасаждане след 1.11.2018г. не може да бъде
уважено. Прието е за недоказано твърдението за значителни валежи,
възпрепятстващи евентуално презасаждане, поддържано в декларация от
11.06.2018г.
Във връзка с изложените мотиви и на
посочените основания на жалбоподателя е отказана изцяло одобрената финансова
помощ по договора и същия е прекратен, както и е определено задължение –
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лева –
пълният размер на полученото първо плащане по договора, ведно със законната
лихва върху тази сума от 11.06.2018г.
АУПДВ № 26/06/3/0/01311/2/01/04/01 от
15.01.2019г., е изведен с изх. № 01-260-6500/906#2 от 15.01.2019г. и съобщен на
Д. 23.01.2019г. (л.315).
По делото са приети като
доказателства документите, приобщени към административната преписка по
издаването на оспорения акт, представените и събрани по искания на страните.
За изясняване на спора, са допуснати,
изпълнени и приети Съдебно-агротехническа експертиза и Съдебно-икономическа
експертиза, заключенията
на които като компетентно и добросъвестно изготвени, неоспорени от страните, в
съответствие с другите доказателства по делото, съдът кредитира с доверие.
Според заключението на Съдебно-агротехническата
експертиза (т.I, л.40 и сл.), в периода 12.01.2018г. – 12.04.2018г.
е създадена нова овощна градина с площ
от 3.400дка. Възприета е схема на засаждане 5м между редовете и 4м вътре в
реда, има засадени 170бр сливови дръвчета, от тях в процес на растеж и
развитие, т.е. живи са 157 бр дръвчета. В цялата нива общия брой на сливовите
дръвчета е 666 бр, от тях живи са 622бр. В отговор на трети въпрос експертът
сочи, че теренът на имот № 044067 е с много ясно изразен наклон в посока от
север на юг, към момента на огледа в овощната градина няма скали, празни,
незаети от овошки места (терени). Редовете на овощните дръвчета са засадени по
дългата страна на нивата в посока изток-запад, т.е. по хоризонталите на терена.
Това се прави с цел да се предотврати до известна степен развитие на ерозионни
процеси извличане на горния орен слой на почвата от високите към по-ниските
части на нивата. Според отговора на въпрос №4, при засаждане на овощни дръвчета
на разстояние 6.5м между редовете и 4.5м в реда в 1дка ще има 34 бр дръвчета.
При възприета схема 5 м между редовете и 4м в реда в 1 дка от процесния имот
има 50 бр дръвчета. Общия брой живи дръвчета 622бр са разпръснати сравнително
равномерно из цялата площ от 13.320дка. В имота с площ от 13.320дка може да се
засадят 666 бр. дръвчета.
Според заключението на
съдебно-икономическата експертиза (т.I, л.45-47),
икономическия размер на стопанството на жалбоподателя, измерен в СПО
(стандартен производствен обем), по бизнес план е 7245,01 евро (14 700лв) към
началната дата на периода и спрямо площ от 10 дка, а към крайната дата на
периода и за площ от 13 дка – 9 418,51евро (18 421,00лв). Съгласно
приложение №6 към чл.14, ал.4 от Наредба №10/10.06.2016г. за култура сливи –
брой растения по технология в декар – 50 бр., минимален праг на гъстота в декар
– 35 бр., минимален процент прихващане 70%. На база установеното при проверката
на място от „РТИ“ гр.Хасково на 11.06.2018г. наличие на 666 бр. дръвчета, от
които изсъхнали 286бр, живи 380 бр, под 70% (57.06%), приетата допустима площ
на стопанството е 0 /нула/, равняващия се Стандартен производствен обем е
0/нула/ евро.
Въз основа на изложеното съдът формира следните правни
изводи:
Жалбата е насочена срещу подлежащ на
съдебно оспорване и контрол за законосъобразност административен акт – Акт
за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №
26/06/3/0/01311/2/01/04/01 от 15.01.2019г., издаден от Директора на Областна
дирекция – Хасково на ДФ „Земеделие“, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от лице с правен интерес, адресат на акта и
чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от него. С оглед на
изложеното жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Актът
е издаден от Директора на ОД на ДФЗ – Хасково в условията на делегация
на правомощия на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - Разплащателна
агенция в полза на директорите на областните дирекции, в съответствие с
териториалната им компетентност, да издават
решения за финансови корекции по чл.73, ал.1 ЗУСЕСИФ или АУПДВ по чл.166,
ал.2 от ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6. 3. „Стартова помощ за развитието
на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР
за периода 2014-2020г, във връзка с
установени неспазвания от тяхна страна на нормативни и договорни задължения,
допуснати при или по повод сключването и изпълнението на договори за
предоставяне на финансова помощ по силата на Заповед №О3-РД/286 от 01.02.2017г.
на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (л.13). Визираната подмярка 6.3 от
мярка 6 е по ПРСР 2014-2020г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони, т.е. подпомагането по мярката е с публични
средства, от източник, попадащ сред изброените такива в чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК. Посочената
разпоредба определя като публични държавните вземания за недължимо
платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или
неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми,
Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските
земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и
Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и
в правото на Европейския съюз.
По силата на чл.166, ал.2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В случая ръководител на съответната администрация е Изпълнителният директор на ДФЗ Земеделие – Разплащателна агенция, тъй като Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно чл.27, ал.3 от ЗПЗП, РА е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, а според ал. 5 (редакция към датата на издаване на акта, т.е. преди изменението, публикувано в ДВ бр.51/2019г.) вземанията на
Разплащателната агенция, които възникват въз основа на
административен акт, са публични държавни вземания.
Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”,
е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява /чл.20а
ал.1 и ал.2 ЗПЗП/, а според чл.
20а, ал. 4 ЗПЗП в редакция (обн.,
ДВ, бр. 12 от 2015г., доп., бр. 2 от 2018г.), действала към датата на издаване
на АУПДВ – 15.01.2019г., изпълнителният директор може да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени
заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност.
Следователно п
о силата
на чл.27, ал.3 и ал.5 и чл.20а, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗПЗП /в посочените
редакции/ и чл.166, ал.2 от ДОПК, в правомощията на Изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие” е да определи органът от ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция
компетентен за издаването на АУПДВ по схеми и мерки на Общата селскостопанска
политика, включително по подмярка 6.3. „Стартова помощ за развитието на малки
стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР
2014-2020г., включително в лицето на директорите на областните дирекции на
фонда съобразно териториалната им компетентност, каквато делегация в случая е
направил.
Правомощието на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ да издава актове за
установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК е предвидена към
днешна дата в чл.20а, ал.5 от ЗПЗП (ред. ДВ бр.51/2019г. в сила от 28.06.2019г.),
а възможността за делегиране на това правомощие – в ал.6 на същата норма.
Не е относима към случая разпоредбата на чл.20а, ал.5
от ЗПЗП, (ред. ДВ бр.2/2018г.), действала към датата на издаване на оспорения
акт, съответно липсата на предвидена възможност за делегиране на предвиденото в
тази норма правомощие на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за издаване
на решение за финансова корекция е неотносимо, тъй като в случая оспорения акт
не е решение за финансова корекция, а акт за установяване на публично държавно
вземане.
В случая Изпълнителният директор на ДФЗ Земеделие –
Разплащателна агенция, е определил надлежно органи, компетентни да издават
АУПДВ за вземания на Фонда, произтичащи от неспазване задължения на
ползвателите на подпомагане по подмярка 6.3., мярка 6 от ПРСР 2014-2020г. В
обхвата на териториалната компетентност на ОД на ДФЗ Хасково е територията на
област Хасково, към която се числи и с.Хлябово, където се реализира договора за
подпомагане, сключен с жалбоподателя Д.. Следователно обжалваният акт е издаден
от материално компетентен орган в лицето на Директора на ОД – Хасково на ДФ
„Земеделие“, при упражняване и в рамките на надлежно определени му със Заповед
№ОЗ-РД/286 от 01.02.2017г. на ИД на ДФ „Земеделие” правомощия.
Оспореният
АУПДВ № 26/06/3/0/01311/2/01/04/01 от 15.01.2019г. е в писмена форма и съдържа
подробни мотиви. Според чл.166,
ал.2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на
публично държавно вземане, то се установява по основание и размер с АУПДВ,
който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. В
случая е приложим реда, предвиден в АПК, доколкото не е предвиден такъв в
специалния закон – ЗПЗП. Като основание за вземането се твърди неизпълнение от
страна на Д. на нормативно и договорно предвидени задължения – за коректно
изпълнение на бизнес плана за развитие на стопанството му; и за постигане
увеличение на икономическия размер на стопанството и увеличаване на
обработваемата площ включително от гледна точка на засадените култури. С
неизпълнение на тези задължения и по аргумент от чл.37, ал.1, т.2 и т.3 от
Наредба №10/10.06.2016г. органът обвързва задължение на ползвателя за връщане
на полученото по чл.10, т.1 от наредбата първо плащане, ведно със законната
лихва. Задълженията на ползвателя на подпомагането /жалбоподател по делото/ за
коректно изпълнение на бизнес плана, съответно за увеличение на ИР на
стопанството, съответно и увеличаване на обработваемата площ са и договорно
предвидени в чл.9, ал.1, т.2 и т.4 от договора от 22.01.2018г. В приложимата за посочената подмярка Наредба
№10/10.06.2016г., на основание на която е сключен Договор № 26/06/3/0/01311 от
22.01.2018г. задължението за връщане на полученото първо плащане, ведно със
законната лихва към него, в хипотези на т.2 и т.3 на чл.37, ал.1, към които са
относими твърденията за неизпълнение в случая, не е обвързано с изискване за издаване на
индивидуален административен акт, като условие за възникване на вземане в полза
на Разплащателната агенция за връщане на полученото по договора първо плащане.
Данните, установени при извършените след подаване
заявката за второ плащане проверки за фактическо съответствие с представените
документи и заявени от ползвателя данни и техния анализ, са в основа на
изводите за неизпълнение, обуславящо и задължението, установено с оспорения
акт. Оспорващият е присъствал на проверка на място на 11.06.2018г. от експерти
от „РТИ“ Хасково (л.200). Същият е имал възможност и е възразил срещу
констатациите (л.202). Обстоятелството, че са извършени корекции в отрицателен
смисъл на първоначално поставените положителни отговори на въпросите по т.4 и
т.5б от доклада за проверка на място, не сочи на съществено процесуално
нарушение, тъй като не е променена приетата за относима към тези отговори
фактическа констатация – от гледна точка брой живи насаждения по-малко от 70%
на база установени 666 бр. растения (колона 14) и забележка – от 666 дръвчета 286
са изсъхнали, а 380 не са (л.187).
В съответствие с чл.26, ал.1 от АПК, с уведомително
писмо изх.№01-260-6500/906 от 23.08.2018г., получено на 24.08.2018г. от жалбоподателя
Д., Директора на ОД Хасково го е уведомил за откриване на производство по
издаване на АУПДВ за задължение в размер на 19 558,00лв, представляващи
пълния размер на полученото първо плащане по договора за предоставяне на
финансова помощ и основанието за установяването му – неизпълнение на нормативни
задължения, възпроизведени и в сключения договор – за коректно изпълнение на
бизнес плана и увеличаване на икономическия размер на стопанството и
обработваната земя (л.297-299). Д. е подал възражения срещу констатациите,
които са обсъдени в оспорения акт. С оглед на изложеното съдът не констатира
допуснати при издаването на оспорения акт съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
АУПДВ е издаден в съответствие с чл.37,
ал.1, т.2 и т.3
от Наредба № 10 от 10.06.2016г. Според чл.37, ал.1 от Наредбата „ползвателят на помощта няма право да получи
второто плащане по чл.10,
т.2 и дължи връщане на полученото по чл.10,
т.1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, ведно със
законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато:
бизнеспланът не е изпълнен коректно, включително и когато не е изпълнен в
срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ“ (т.2); „не е
постигнал увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо
първоначалния размер с най-малко 2000 евро, измерен в СПО, най-късно до
изтичане на посочената в бизнесплана крайна дата на период за проверка на
неговото изпълнение и/или увеличаване на обработваемата площ, в т.ч. на
засетите/засадените култури в стопанството, с най-малко 20 на сто от площта
спрямо датата на кандидатстване и/или увеличаване броя на отглежданите животни
(всеки вид) с най-малко 20 на сто спрямо животните към момента на
кандидатстване“ (т.3).
Финансовата помощ по подмярка 6.3, мярка 6 от ПРСР
2014-2020 е безвъзмездна и се предоставя за устойчиво развитие и растеж на
малките земеделски стопанства по представен от кандидата проект, включващ и
бизнес-план за развитие на стопанството, който след съответното одобряване за
финансово подпомагане, съответно сключване на договор, обуславя и задължение на
ползвателя за коректното му изпълнение. Според чл.14, ал.1, т.1 от Наредба
№10/2016г., „бизнеспланът трябва да доказва: 1. жизнеспособността на
земеделското стопанство за периода по чл.13,
ал.1“ (в случая 5 години); според т.2 „най-късно до изтичане на посочената
в бизнесплана крайна дата на период за проверка на неговото изпълнение:
предвидените в букви от а) до г) увеличавания, сред които увеличаване на
икономическия размер на стопанството спрямо началния размер с най-малко
левовата равностойност на 2000 евро, измерен в СПО (буква „а“) и/или
увеличаване на обработваемата площ в стопанството с най-малко 20 на сто, в т.ч.
на площта със засетите/засадените култури, спрямо датата на кандидатстване
(само за изцяло растениевъдни стопанства) – (буква „б“).
Изпълнение на тези задължения са поети от
жалбоподателя с Договор № 26/06/3/0/01311 от 22.01.2018г. Според бизнес плана
налична за стопанството земя е имот №044067, с площ 13.5дка, от които
обработваемата земя е била 10дка с основна култура сливи (Таблици 1 и 1А на
л.51 и л.53). Поетите от ползвателя задължения са за увеличаване на ИР на
стопанството с минимум 2000 евро (при първоначален 7245.01евро), измерен в
Стандартен производствен обем; увеличаване на обработваемата площ в
стопанството с минимум 20% спрямо датата на кандидатстване в това число на
площта на засетите/засадените култури; Достигане на съответствие със
стандартите на общността и преминаване на обучение. Специфични резултати –
създадени нови трайни насаждения най-малко 2дка (Таблица 7 – л.57). В таблица 8
е посочено, че увеличаването на СПО ще е посредством увеличение на
обработваемите площи с 3 дка, върху които ще създаде трайни насаждения от сливи
и по този начин ще увеличи икономическия размер на стопанството с 2000евро,
измерен в СПО. В колона „Ж“ от таблицата като индикативна година на започване
на инвестицията/дейността, но не по-късно от избраната крайна дата на периода
за проверка изпълнението на бизнес плана е посочено „03.2018“ (л.60).
Финансовия план е направен за пет стопански години в приходната и разходната си
част. В таблица 12 е предвидено за стопанската 2017/2018г. отглеждане на 13 дка
трайни насаждения от сливи (л.63-л.64). В таблица 15 е предвиден индивидуално
СПО-ИР на стопанството 18 421,00лв за стопанска 2017/2018г. (л.66). Според
таблица 16, увеличаване на обработваемата площ в земеделското стопанство от 10
дка през стопанските 2015/2016г. – на 13 дка в стопанската 2017/2018 година.
Според чл.6, ал.1 от Договор № 26/06/3/0/01311 от 22.01.2018г. „ползвателят се
е задължил да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от
сключване на договора до 15.04.2018г.“
Според чл.9, ал.1 от Договор № 26/06/3/0/01311 от
22.01.2018г. Фондът изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане
по чл.3, ал.2, т.1 от този договор и ползвателят няма право да получи второто
плащане по чл.3, ал.2, т.2 от този договор, когато е налице някоя от
хипотезите, предвидени в точки от т.1 до т.15. Според т.2 на чл.9, ал.1 – „когато
не е изпълнил коректно бизнес плана, включително в частта на заложените
специфични цели и резултати съгласно приложение №3 и инвестиции в дълготрайни
материални и/или нематериални активи, съгласно Приложение №2, както и когато
бизнес плана не е изпълнен в срока по чл.6, ал.1 от този договор“ (15.04.2018г.).
С според т.4 на чл.9, ал.1 от договора – когато „не е постигнал увеличаване на
икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко
2000 евро, измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената в бизнесплана
крайна дата на период за проверка на неговото изпълнение и/или увеличаване на
обработваемата площ, в т.ч. на засетите/засадените култури в стопанството, с
най-малко 20 на сто от площта спрямо датата на кандидатстване и/или увеличаване
на броя на отглежданите животни (всеки вид) с най-малко 20 на сто спрямо
животните към момента на кандидатстване.
В случая се твърди в оспорения акт, че допустимата
площ в стопанството на жалбоподателя е установена на 0ха, равняващия се СПО е 0
евро, тъй като при проверка на 11.06.2018г. на имот №044067 е установено
наличие на 666 бр дървета, (18 реда по 37 бр дръвчета), от които 286 бр – изсъхнали,
380 бр.живи. Направен е извод за некоректно изпълнение на бизнес плана от гледна
точка предвиденото отглеждане на 13.00 дка сливи и неизпълнение на задължението
за увеличаване на ИР на стопанството с минимимум 2000 евро (при първоначален ИР
7245.01 евро, измерен в СПО), най-късно до посочената в бизнес плана крайната
дата на период за проверка на неговото изпълнение и увеличаване на
обработваемата площ с минимум 20 % спрямо датата на кандидатстване, в т.ч. площта
със засадените култури в стопанството,
както разпоредбите на чл.9, ал.1, т.2 и т.4 от Договора регламентират.
Основните възражения на жалбоподателя са в насока, че
не е установено да е изсъхнало някое от новозасадените от него дръвчета, че
след сключване на договора е имал твърде кратък срок за изпълнение, изсъхването
на дръвчета се отнася за засадените през 2016г. и че през есента на 2018г. е
извършил презасаждане на изсъхналите дръвчета.
Според
разпоредбата на чл.5, ал.11 от Наредбата, при изчисляване на общия начален
икономически размер на стопанството по ал.2, т.3 се взема предвид цялата
налична в земеделското стопанство земя, като чл.5, ал.2, т.3 регламентира, че
за подпомагане могат да кандидатстват лица, които към датата на подаване на
заявлението за подпомагане по ал.1 трябва да имат икономически размер на
стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО) в границите между
2000 евро и 7999 евро включително. Общият начален икономически размер на
стопанството на жалбоподателя към датата на подаване на заявлението за
подпомагане, е попадал в тези граници, а именно – бил е 7245,01евро, изчислен
на база 10.0дка насаждения от сливи (бизнес план-т.II, л.49, в този смисъл и СИЕ). Изпълнението на бизнес
плана в срок до 15.04.2018г. се свързва и с изискване спрямо ползвателя за
увеличаване на икономическия размер на стопанството на 9418,51 евро, измерен в
СПО към 15.04.2018г. (буква „а“ на чл.14 ал.1 т.2 от Наредбата), и с изискване
за увеличаване насажденията от сливи от 10дка на 13 дка, съответно – увеличаване
на обработваемата площ в стопанството с най-малко 20 на сто, в т.ч. на площта
със засетите/засадените култури, спрямо датата на кандидатстване (само за
изцяло растениевъдни стопанства) – (буква „б“ – чл.14, ал.1, т.2 от наредбата).
На 02.04.2018г. ползвателят е декларирал с подаване
заявката за второ плащане, изпълнение на бизнес плана в срок. Нито към датата
на сключване на договора (22.01.2018г.), нито към датата на заявката за второ
плащане (02.04.2018г.) са декларирани данни за настъпили промени в състоянието
на стопанството, включително форсмажорни обстоятелства, които да се обсъждат
като възможна причини за изсъхване на част от дръвчетата в стопанството,
установено на 11.06.2018г. Не се доказва от ползвателя към датата, посочена
като крайна на периода за проверка изпълнението на бизнес плана да е постигнал
ръст на икономическия размер на стопанството. От установеното при проверката на
място на 11.06.2018г., че 286 броя от общо 666 бр дръвчета са изсъхнали като
само 380бр са живи, следва да се приеме,
че броят на живите насаждения в стопанисвания имот е под 35 бр/дка, т.е. под
70% от всички насаждения. Изложеното е обусловило извода на административния
орган, че цялата площ е недопустима, съответно икономическия размер на
стопанството е 0. Този извод се потвърждава от доклада от извършената проверка
на място от 11.06.2018г. и СИЕ по делото. Преценката за процента на прихващане
се следва спрямо броя засадени дръвчета при избрана и приложена в случая от
ползвателя схема на разполагане на насажденията (50 бр/дка, на разстояние 5м х
4м), а не спрямо друга схема, каквато приложената не е. В приложение №6 към
чл.14, ал.4 от Наредбата, минималния брой на растенията на единица площ, също е
предвидено, че при технология на отглеждане на сливи 50 бр/дка, минималния праг
на растенията на декар е 35бр, какъвто в случая не е достигнат (установен е
57%, според СИЕ). Обстоятелството, че ползвателят е извършил презасаждане на
изсъхналите дръвчета през есента на 2018г. и че понастоящем (по данни от
Съдебно агротехническата експертиза) броят на живите насаждения в имота е над
70 на сто, не опровергава установеното неизпълнение към крайната дата за
проверка изпълнението на бизнес плана – 15.04.2018г., нито констатациите за
състоянието на стопанството към стопанската 2017/2018г.
Възражението на жалбоподателя, че изсъхналите
насаждения не са от новозасадените от него през м.март 2018г не променя извода
относно икономическия размер на стопанството. Проверката на изпълнението на
бизнес плана включва съответствието на земеделското стопанство в неговата
цялост с предвиденото в бизнес плана негово състояние за съответната стопанска
година. Извод за ръст може да се направи на база икономическия размер на цялото
стопанство. Установения голям брой изсъхнали
дръвчета (над 70% от изобщо засадените в имота) и при положение, че именно
отглежданите насаждения в този имот са релевантни за изчисление икономическия
размер на стопанството, е пречка да се приеме че са изпълнени задълженията,
поети в сферата на растениевъдството, и че стопанството бележи ръст.
Ползвателят не е постигнал увеличаване икономическия размер на стопанството
спрямо началния му размер с най-малко левовата равностойност на 2000 евро,
измерен в СПО (буква „а“), съответно и увеличаване обработваемата площ в
стопанството с най-малко 20 на сто, в това число на площта със засадените
култури от сливи, спрямо датата на кандидатстване (когато са били 10.00дка), с
което и не е изпълнил коректно бизнес плана. Налице е хипотезата на чл.37, ал.1,
т.2 и т.3 от Наредба №10/10.06.2016г, следователно ползвателят на помощта дължи
връщане на полученото по чл.10,
т.1 първо плащане на подпомагането по договора за предоставяне на финансова
помощ в размер на 19 558,00лв. С оглед установените по делото факти,
анализирани по-горе и предвид цитираните норми от Наредба № 10 от 10.06.2016г.,
съдът намира, че в случая административният орган е действал в съответствие с
приложимите материалноправни разпоредби и е приложил правилно материалния
закон.
Дължи се на основание чл.37, ал.1 от
Наредбата и законната лихва върху размера на подлежащото на връщане първо
плащане на подпомагането по мярката, изчислена за период, посочен в договора.
В чл.17, ал.1 от Договора е предвидено,
че ползвателят дължи обезщетение в размер на полученото по договора първо
плащане, заедно със законната лихва върху сумата, дължима от датата на
неизпълнението, а ако тази дата не може да бъде установена – от датата на установяване
на неизпълнението. Органът е приел, че начална дата за изчисление на дължимата
лихва е 11.06.2018г. – датата на извършената проверка на място. Съдът приема,
че и в тази част актът е издаден в съответствие с материалния закон.
Следователно жалбата е неоснователна, а оспорения
АУПДВ като издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при правилно
прилагане на материалния и процесуалния закон, в съответствие с целта на
закона, се явява законосъобразен.
При
този изход на спора, следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на
ответника направените по делото разноски за възнаграждение на вещото лице в
размер на 300 лева (л.33). С оглед разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, вр.
чл.144 от АПК и Тълкувателно решение №3/13.05.2010г. по т.д. №5/2009г. на ВАС,
основателни са претенциите на процесуалния представител на ответника в негова полза да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Но
разпоредбата на чл.143 АПК не съдържа регламентация досежно
определянето на размера на юрисконсултското възнаграждение. С оглед на това и в
съответствие с чл.144 АПК, приложение следва да намери
съответната разпоредба на ГПК, т.е. чл.78, ал.8 и чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Съгласно последната разпоредба размерът на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде от 100 до 200 лв. В случая спорът не е фактически и правно
сложен. По тази причина съдът счита, че са налице основания да бъде присъдено
минимално предвиденото възнаграждение в чл.24 от Наредба за заплащането на
правната помощ, а именно 100 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 предложение
последно от АПК и чл.143, ал.3 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на И.М.Д., ЕГН:********** *** против Акт за установяване на публично държавно
вземане № 26/06/3/0/01311/2/01/04/01 от 15.01.2019г., издаден от Директора на
Областна дирекция – Хасково на Държавен фонд „Земеделие“, като
неоснователна.
ОСЪЖДА И.М.Д.,
ЕГН:********** ***, да заплати на Областна дирекция –Хасково на ДФ „Земеделие“ сумата 400лв,
представляваща направените по делото разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване чрез Административен съд Стара Загора в
14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: