№ 154
гр. Момчилград, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20225150100124 по описа за 2022 година
Производството е по чл.49 ал.1 от СК- развод по исков ред.
В своята искова молба ищецът АЛ. ХЮС. ХЮС. се посочва, са с
ответницата и С.Х. са сключили граждански брак на 24.11.2006г. в
гр.Момчилград, за което е бил съставен съответният акт. От брака си
страните са имали едно дете- Е. А.Х., родена на 04.07.2007г. в
гр.Момчилград, ЕГН- **********.
По време на съвместното си живеене родителите на Е. А.Х. /страните в
настоящото производство/ са обитавали жилище, собственост на бабата и
дядото по бащина линия, който е бил посочен като административен адрес на
двете страни в настоящото производство и по документите им за
самоличност- гр.Момчилград, ул. „Захари Стоянов“ № 43. Към настоящият
момент ищецът А.Х., заедно с дъщеря си Е. Х., живеели в същото жилище, а
майката С.Х. го е напуснала още към края на 2013г.
Ищецът заявява, че от края на 2013г. съпрузите са били във фактическа
раздяла , и от периода - края на 2013г. до настоящ момент бащата А.Х.
упражнявал родителските права на дъщеря си, полагал сам грижи за
отглеждането, възпитанието и обучението й, самостоятелно осигурявал
1
издръжката и задоволявал нуждите й съобразно нейното развитие и възраст.
От фактическата раздяла на страните, майката не е предложила, респективно
не е заплащала издръжка за детето си.
В исковата молба се посочва, че детето имало спокойна среда, в която
живеело и се обучавало, осигурена й била е грижа- има самостоятелно
обособена стая, прехрана, облекло и най-вече обич, а
съответния родителски контрол от страна на баща си. Към настоящ момент
детето е било в 8 клас и учило в ПГТХВП “Св.Св. Кирил и Методий“-
Момчилград.
Ищецът заявява, че е Управител в търговско дружество- „****“ ЕООД,
което е било вписано в Търговския регистър и регистъра за юридически лица
с нестопанска цел, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Момчилград, ул. „Захари Стоянов“ № 43, съгласно извлечение за от Т. и
Удостоверение с изх. № 1/28.02.2022г., т.е. той като баща е работел, и
осигурявал добри условия за живот за дъщеря си и това щяло да продължи и
за в бъдеще.
Ищецът сочи, че с напускането на семейното жилище от страна на
съпругата С. С. ХЮС., е довело като последица до дълбоко и непоправимо
разстройството на брака по чл.49 ал.1 от СК. Бракът между страните е бил
изчерпан от съдържание и смисъл, според морала и закона и същият е
дълбоко и непоправимо разстроен, и двамата съпрузи не поддържали никакви
контакти помежду си.
През време на фактическата раздяла те не са имали нито съпружески,
нито икономически контакти, тъй като майката не е предоставяла издръжка за
дъщеря си. В житейски план страните отдавна са престанали да бъдат съпрузи
и семейството им се е разпаднало. Запазването на такъв формален, изпразнен
от съдържание брак не е било оправдано нито от гледна точка на интересите
на съпрузите, детето, нито на обществото. В случая всеки един от съпрузите
водел напълно самостоятелен живот, в който не присъствал другия брачен
партньор.
Заявява се ,че по време на брака в режим на СИО съпрузите не са
придобили движими вещи и МПС. Не притежавали влогове или ценни книжа
в банки. От края на 2013г. до към настоящия момент, той ищецът- А.Х. нямал
информация за съпругата си Семра Мустафа. Известен му е бил факта, че
2
Семра Мустафа е заминала да живее при родителите си, но не разполагал с
неин актуален телефонен номер и адрес.
Между страните не са били правени опити за установяване на контакт,
което обуславял факта, че страните са във фактическа раздяла. Счита бракът
за дълбоко и непоправимо разстроен и вината за това е била изцяло на Семра
Мустафа, тъй като същата е напуснала дома и детето си.
Предвид изложеното моли съда да постановите решение, с което да се
прекрати сключеният между АЛ. ХЮС. ХЮС., ЕГН- **********, и С. С.
ХЮС., ЕГН- **********, граждански брак изцяло по вина на С. С. ХЮС..
Иска след прекратяване на брака между страните съпругата СемраСеид
Х. да си възстанови предбрачното си фамилно име Мустафа и за в бъдеще да
се нарича С.С. Мустафа. Претендира упражняването на родителските права
на непълнолетната Е. А.Х., с ЕГН- ********** на него, като баща, като
местоживеенето на детето Е. А.Х., да бъде определено по постоянния адрес на
бащата: град Момчилград, ул. „Захари Стоянов“ № 43. Иска да постанови
съответен режим на лични отношения на майката с детето Е. А.Х., по
справедливост и съобразно преценката на съответните социални служби за
необходимостта от връзката на детето с майката, като съобразите с желанието
на детето и оценката на социалния работник-психолог. Не възразява майката
С. С. ХЮС. с ЕГН- ********** и роднините по майчина линия да имат
възможност по всяко време да имат контакт с Е. А.Х., родена на 04.07.2007 г.
в град Момчилград, ЕГН- ********** извън режима на лични отношения,
като се съобразят с учебната програма на детето и след като го съгласуват с
бащата АЛ. ХЮС. ХЮС.. Иска осъждането на майката С. С. ХЮС. с ЕГН-
********** да заплаща издръжка на детето Е. А.Х., в размер на 200 лева
месечно, дължима до 5-то число на текушия месец. Претендира и заплащане
на издръжка за минало време- в срок една година преди подаване на
настоящата искова молба /от м.03.2021 г. до датата на подаване на настоящата
искова молба/, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или
просрочена месечна вноска до настъпване на законни основания за изменяне
на размера на издръжката или нейното прекратяване. Майката С. С. ХЮС. да
заплаща ежемесечна издръжка на детето си Е. А.Х. по банков път, чрез
бащата АЛ. ХЮС. ХЮС., по посочена от него банкова сметка.
Ответницата С. С. ХЮС., уведомена за исковата молба лично от кмета
3
на населеното място- с.Рабово, общ.Стамболово- за което се подписала в
съобщението, в законоустановеният едномесечен срок не е представил
писмен отговор по смисъла на чл.131 от ГПК. Не е направил доказателствени
искания.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.АЙЛИН Х. от АК-
София с изрично пълномощно, която поддържа иска, по изложените във
исковата молба и изразени във съдебно заседание съображения.
Ответницата, редовно призована лично за съдебното заседание, не се
явява и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приложените по делото писмени доказателства, както и
гласните доказателства- удостоверение за сключен граждански брак /изд.въз
основа акт № ****/2006г., и удостоверение за раждане /изд.въз основа на акт
№ 0207/2007г./- и двете на общ.Момчилград, както и показанията на
свидетели- описани подробно, се установява, че страните са съпрузи от
24.11.2006г., и от брака си имат едно дете- Е., родена на 04.07.2007г. в
гр.Момчилград. С показанията на свидетелите, а и социалният доклад на
ДСП- Момчилград, се установява, че страните са заживяли в гр.Момчилград,
на ул.“ Захари Стоянов“ № 43- в къща, собственост на родителите на ищеца.
Установява се с горните доказателства, че през 2013г. ответницата е
напуснала семейното жилище и семейството си, в т.ч. и детето си, и е
заминала и оттогава насам не се е връщала и не осъществявала контакт със
съпруга си. Детето Е. е ученик в 8 клас- в ПГТХВП “Св.Св. Кирил и
Методий“- Момчилград. Понастощем в жилището на посоченият по-горе
адрес живее ищецът, ведно с детето.
По делото се установи, че ищецът е Управител в търговско дружество-
„****“ ЕООД / едноличен собственик на капитала е той/, което е вписано в
Търговския регистър и регистъра за юридически лица с нестопанска цел, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Момчилград, ул.
„Захари Стоянов“ № 43., съгласно извлечение за от Т., като от Удостоверение
с изх. № 1/28.02.2022г., се установява, че същият има доходи.
От ДСП- Момчилград и ДСП- Харманли, са постъпили два броя
социални доклада, в които са описани горните обстоятелства, в т.ч. че детето
4
се отглежда от своят баща, жилището- посочено по-горе, както и че същото
има контакти с майки си /дядото по майчина линия/ по телефона. С майката е
осъществен контакт, при който се установили горните обстоятелствата, и за
редовните връзки по телефона на майката и детето, както и ме детето е
гостувало на майка си. Майката е била нетрудоспособна поради психично
заболяване и не е била в състояние да заяви дали иска детето да се отглежда
от бащата. Посочва се в докладите, че емоционалната връзка на майката с
детето не е прекъсната, а и бащата не възразявал да си общуват.
От показанията на свидетелите, посочени в съдебният протокол се
установява, че страните са разделени от десетина години, като ответницата е
напуснала дома, и детето се отглеждано от бащата, с помощта на дядото. Не
са виждали ответницата да е издавала да види детето или пък да дава пари.
Детето е било гледано много добре.
От изложеното е видно, че са налице предпоставките за допускане на
развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по
вина ответника по делото.
Тези обстоятелства се подкрепят, както от становището на ищеца по
делото, така и от поведението на ответника, а също така и от показанията на
свидетелите и социалните доклади, а именно, че съпрузите, като семейство не
живеят заедно от близо 10 години- от 2013г., когато ответницата е напуснала
дома и семейството, в т.ч.и своето дете, и че бракът не може да
просъществува повече. Безспорно е обстоятелството, че между страните са
изчезнали добрите чувства на любов, уважение и взаимопомощ, характерни за
всяка брачна връзка, и това е довело до едно отчуждение между тях. По
отношение на вината за това състояние на брачните отношения, съдът
намира, че ответницата е допринесла със своите действия- същата е
напуснала дома и семейството, в т.ч.и своето дете, и е спряла да се грижи за
своето дете и да дава издръжка на същото, като в резултат на което двамата
съпрузи заживели в различни жилища и населени места- ищеца с
малолетното дете е останало да живее в Момчилград- на посоченият адрес, а
ответницата- е отишла да живее в дома на своите родители- в с.Рабово,
общ.Харманли, но не и в семейното им жилище в Момчилград. Установи се,
че за роденото от брака им дете- родено през 2007, се грижи единствено и
само бащата /от 2013година насам/, като не се установи майката- ответникът
5
по делото да е участвала в процеса на отглеждане и възпитание, в т.ч. не се
установи и да е давал издръжка за това дете от 2013 година насам.
Установи се, че страните не поддържат контакти по-между си, и това се
дължи на поведението на ответницата /посочено по-горе/, като последната не
е спряла общуването с детето- по-често по телефона и когато детето е
посещавало дома на майки си по време на ваканциите.
Предвид това съдът намира действията на ответницата като
нехарактерни за един брачен съюз, основан на принципите на равноправие,
любов, уважение и взаимопомощ, и същите са довели отчуждаването между
тях, в резултат на което страните се разделили през 2013г. и нямат контакти
по-между си.
Съдът счита, че отговорност за това състояние на брака на страните е
виновното поведение единствено и само на ответницата, която е напуснала
самоволно семейното жилище, съпруга и детето си, за което са налице
достатъчно доказателства- показанията на свидетелите, твърденията на ищеца
и социалните доклади. Предвид на това съдът приема, че ответницата по
брачното дело със своето поведение е допринесла до загубване на чувството
на любов и уважение, и е допринесъл до разпадането на тази брачна връзка.
Т.е., по така описания начин, ответницата, като съпруга, е изразила своето
неуважение към съпругът си, и със своето поведение е нарушила нормални
контакти по време на съвместното съжителство. Очевидно е, че ответницата,
показвайки това неуважително отношение спрямо своят съпруг, а и детето си,
като го е оставила в дома на бащата, не е положиле достатъчно усилия за
запазването или възраждането на брака им, поради и към настоящия момент
ще е обществено неприемливо запазването му. Последното би означавало да
се запази една конкретна брачно-правна връзка, която е лишена от смисъл и
съдържание- а от това никой няма нужда.
Предвид на това съдът намира, че са налице условията за прекратяване
на брака, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по
вина на ответницата, т.к., е налице укоримо поведение от негова страна
спрямо ищеца по делото- описано по-горе, и което е недопустимо по една
брачна връзка. Предвид на това съдът приема, че са налице условията за
прекратяване на брака по вина на ответницата, по изложените по- горе
доводи.
6
Съдът, като установи, че от брака си страните имат родено от брака си
дете, намира, че следва да се произнесе по въпроса за упражняване на
родителските права, местоживеене на детето, определяне на режим на лични
отношения между родители и деца, както и за присъждане на съответна
издръжка на детето. Установи се, че към настоящият момент и от 2013г.,
детето Е. е при своят БАЩА, който живее в Момчилград, на ул.“Захари
Стоянов“ № 43, в къща, собственост на неговите родители, и БАЩАТА
полага основните грижи за неговото отглеждане и издържане. Не се установи
ответницата, като МАЙКА да участва в този процес, както и не се установи да
дава издръжка за детето. Самото дете е на 15 години, и се нуждае от по-
специални грижи, които бащата може да осигури- в този смисъл са горните
доказателства.
Ето и защо упражняването на родителските права над роденото от брака
дете следва да бъде предоставено на БАЩАТА- ищец по делото, и
меестоживеето на детето да е на адреса на бащата- описан по-горе, като за
МАЙКАТА следва да се определи съответния режим на лични отношения, а
именно да вижда и да взема детето при себе си всяка първа и трета събота и
неделя на месеца за времето от 09,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя /с
преспиване/, и един месец през годината, във време, което не съвпада със
платения годишен отпуск на бащата, като вземането и връщането на детето
следва да става в дома на бащата, където и да се намира адресът.
Съдът намира, че по този начин ще бъдат най-добре защитени правата
и законните интереси на детето, и няма да се прекъсне емоционалната и
физическата връзка между родителя и детето. Съдът, предвид възрастта на
детето намира, че за неговата издръжка са необходими по 400 лева месечно,
от които половината следва да поеме майката, а останалата част, ведно със
неотменимите грижи по отглеждането и възпитанието следва да се поемат от
бащата. Съобразно и това съдът намира, че МАЙКАТА следва да бъде
осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200 лева, считано от
датата на завеждането на исковата молба в съда, т.е. дължима от 07.03.2022г.,
платими до 5-то число на месеца, чрез БАЩАТА и законен представител, до
навършване на пълнолетие или настъпването на друга изменяваща и
прекратяваща издръжката, причина. Съдът намира, че са налице и условията
за присъждане на издръжка за минало време, т.к. такава се търси, а и се
установи, че са налице условията за това, ето и защо ответницата следва да
7
бъде осъдена да заплати и издръжка в общ размер 2 400 лева- издръжка за
минало време и за периода от 07.03.2021г. до 06.03.2022г.
Съдът, приема, че ответницата е в състояние да заплати този размер на
издръжката, т.к., въпреки, че не са събрани доказателства за неговите доходи,
е във работоспособна възраст /въпреки посоченото в социалният доклад
заболяване/, и може да формира доходи. Съдът намира, че са събрани
доказателства за доходите на ищеца, и от тях е видно, че същия е млада
възраст, и може и формира такива- същият е собственик и управител на
търговско дружество.
Съгласно правилото на чл.143 ал.1 и ал.2 от СК, всеки родител дължи
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, според своите
възможности и материално състояние, и независимо дали е работоспособно и
може да се издържа от своито имущество. Съгласно чл.142 ал.1 от СК,
конкретния размер на дължимата издръжка се определя при спазване на
синхрона между нуждите на детето и възможностите на родителя, при
определени в нормата на чл.142 ал.2 от СК размери- а именно, не по-малко от
една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната, който
момента на завеждане на иска е 650 лева. Съдът намира, че така присъденият
размер на издръжката от 200 лева е в рамките на предвиденото в закона, и
размерът не е непоносим за майката.
Предвид наличието на искане от страна на ищеца за следбрачното
фамилно име на ответницата, съдът следва се произнесе и по този въпрос, ето
и защо съпругата след прекратяването на брака следва да носи предбрачното
си фамилно име МУСТАФА.
Съдът, предвид на обстоятелството, че страните нямат семейно жилище
по смисъла на закона /не са събрани доказателства за такова/, а са живели
посоченият по-горе адрес в Момчилград, в жилище, собственост на
родителите на ищеца, поради и което не следва да се произнася по този
въпрос.
От събраните по делото доказателства, обсъдени в предходните абзаци,
и предвид твърдо изразеното от страните становище за прекратяване на брака
им, съдът намира, че следва да бъде прекратен техния брак, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на ответника.
При този изход на делото съдът определя окончателна държавна такса
8
от 40 лева, поради и което ответницата следва да бъде осъдена да заплати
сумата от 15 лева по сметка на съда, като ищеца е заплатил първоначално 25
лева.
Предвид горното и с оглед на обстоятелството, че вина за
разстройството на брака има само ответницата, следва същата да бъде
осъдена да заплати на ищцата направените от същата разноски по делото,
чийто размер възлиза на 1 375 лева /25 лева- първоначално внесена
държавна такса/ и 1 350- адвокатско възнаграждение, т.к. като по делото се
установи, че ищецът е заплатил, респ. уговорил заплащане на адвокатски
хонорар на пълномощника- адв.А.Х. /видно от приложеното по делото
пълномощно, в същото е посочен размерът на уговореното
адв.възнаграждение, поради и което такова се присъжда в горният размер.
Следва ответницата да бъде осъдена да заплати в полза на съда и
следващата се държавна такса върху определения размер на издръжката на
детето, и същата е в размер на 288 лева.
Следва също така бъде осъдена да заплати и държавна такса върху
определената издръжка за минало време /за 1 година назад от подаването на
исковата молба/ и тя е в размер на 97,60 лева, или общата държавна такса за
издръжките е в размер на 385,60 лева.
Водим от изложеното , съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключеният между АЛ. ХЮС. ХЮС. с ЕГН-
**********, и С. С. ХЮС. с ЕГН- **********, граждански брак с акт № ****/
24.11.2006г. на общ.Момчилград, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство, по вина на ответника С. С. ХЮС. с ЕГН- **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над роденото от
брака дете Е. А.Х., родена на 04.07.2007г. в град Момчилград,
ЕГН- **********, на бащата- АЛ. ХЮС. ХЮС. с ЕГН- **********0,
като за МАЙКАТА С. С. ХЮС. с ЕГН- **********, определя следният режим
на лични отношения с детето Е., а именно да вижда и да взема детето Е.
А.Х. при себе си всяка първа и трета събота и неделя на месеца за времето
9
от 09,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя /с преспиване/, и един месец
през годината, във време, което не съвпада със платения годишен отпуск на
бащата, като вземането и връщането на детето следва да става в дома на
бащата, където и да се намира адресът.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеето на детето Е. А.Х. с ЕГН- **********,
да е на адреса на бащата- АЛ. ХЮС. ХЮС. с ЕГН- **********0 в
гр.Момчилград, ул.“Захари Стоянов“ № 43, и всеки друг адрес на бащата.
ОСЪЖДА МАЙКАТА С. С. ХЮС. с ЕГН- **********, да заплаща
ежемесечна издръжка на своето дете Е. А.Х. с ЕГН- **********, чрез
бащата и законен представител АЛ. ХЮС. ХЮС. с ЕГН- **********0, в
размер на 200 лева, считано от датата на завеждането на исковата молба в
съда, т.е. дължима от 07.03.2022г., платими до 5-то число на месеца, до
навършване на пълнолетие или настъпването на друга изменяваща и
прекратяваща издръжката, причина.
ОСЪЖДА МАЙКАТА С. С. ХЮС. с ЕГН- **********, да заплати
издръжка за минало време /за периода от 07.03.2021г. до 06.03.2022г./ в
размер на 2 400 лева общо на своето дете Е. А.Х. с ЕГН- **********,
чрез бащата и законен представител АЛ. ХЮС. ХЮС. с ЕГН- **********0,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда.
Съдът не се произнася по въпроса за ползването на семейното жилище,
поради липса на искане.
ПОСТАНОВЯВА Е. А.Х. с ЕГН- **********, да носи
предбрачното си фамилно име МУСТАФА, след
прекратяването на брака.
ОСЪЖДА Е. А.Х. с ЕГН- **********, да заплати по сметка на
съда, окончателна държавна такса в размер на 15 лева, и държавна такса
върху определената издръжка в размер на 385,60 лева.
ОСЪЖДА Е. А.Х. с ЕГН- **********, да заплати на ищеца АЛ.
ХЮС. ХЮС. с ЕГН- **********0, сумата в размер на 1 375 лева,
представляващи направени от нея разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на
10
съобщението пред Кърджалийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
11