Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

гр. В.25.11.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Врачански районен съд, ІV-ти наказателен състав, в публичното заседание на 28.10.2019г., в състав:

Председател: ИСКРА КАСАБОВА

 

При секретаря Ц.Ц.като разгледа докладваното от съдията НАХД №771 по описа за 2019г. въз основа на закона и доказателствата

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №423 от 11.07.19г. на  Директор на РДГ гр.Б.с което на М.Я.М. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение на чл.32, ал.1 от ЗРА е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1500/хиляда и петстотин/лв., на основание чл.70 ал.1 от ЗРА

и на основание чл.90, ал.1 от ЗРА е отнета в полза на държавата един брой рибарска въдица с макара, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.В.в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

РАЙОНЕН   СЪДИЯ:

М О Т И В И :

М.Я.М. ***, с ЕГН **********, е обжалвал НП №423 от 11.07.19г. на  Директор на РДГ гр.Б., с което за извършено нарушение на чл.32, ал.1 от ЗРА, му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1500/хиляда и петстотин/лв., на основание чл.70 ал.1 от ЗРА, а на основание чл.90, ал.1 от ЗРА е отнета в полза на държавата един брой рибарска въдица с макара. С жалбата и в с.з. лично се иска отмяна на НП и наложената със него глоба, като се излагат съображения и за изключително тежко семейно положение.

Ответникът по делото не ангажира становище.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

   На 18.04.2019г. около 13.00 часа служителите на РДГ гр.Б.– Св.К.Х. К.и Св.И.М.И. били на обход в района на с.Г., когато минали покрай намиращият се в близост язовира на с.Г., където забелязали жалбоподателя М.Я.М. *** да извършва любителски риболов със един брой риболовен уред – въдица с макара. Приближили го със служебният автомобил представили се и го попитали дали е запознат, че от 15.04. до 31.05. е забранен риболова. Констатираното действие било извършено в периода на забраната за улов на риба и други водни организми. Констатирали и че към момента на проверката  нямало нито една уловена риба.

 Въз основа на констатираното св. К.Х. К., в присъствието на св.И.М.И. съставил АУАН №423/18.04.2019г., с който било повдигнато административно обвинение на жалбоподателя М. за нарушение на чл.32, ал.1 от ЗРА.Със същият акт била иззета един брой въдица.В последствие въз основа на акта било издадено НП №423 от 11.07.19г. на  Директор на РДГ гр.Б., с което на основание  чл.70 ал.1 от ЗРА, била наложена глоба в размер на 1500 лв. на жалбоподателя Със същото НП на основание чл.90, ал.1 от ЗРА в полза на държавата били отнети уреда - средство за извършване на административното нарушение – един брой въдица с макара.

Горната фактическа обстановка се установява от АУАН, НП показанията на свидетелите К.Х. К.и И.М.И., КП, Разписка, Входящ лист, длъжностна характеристика,  Трудов дотовор, Заповед на МЗХ №РД 49-199 от 16.05.2011г., известие за доставяне, писмени бележки, както и от останалите приложени ведно с административнонаказателната преписка доказателства.

 

Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, като предявена от надлежно легитимирано лице, имащо интерес от обжалване, разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна по следните съображения:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице – служител на на РДГ гр.Б., на длъжност старши инспектор и в сроковете по ЗАНН.Атакуваното НП е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и съгласно Заповед на МЗХ №РД 49-199 от 16.05.2011г. 

От друга страна настоящият съдебен състав намира, че при изготвянето и на АУАН и на НП са допуснати нарушения на процесуалните правила регламентирани от разпоредбите на чл.42 т.3 пр.2  и т.4 от ЗАНН респективно на чл.57 ал.1 т.5 пр.3 и 4 от ЗАНН, които са самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП.

И в АУАН и в НП следва да се посочи конкретното място на извършване на нарушението, в случая с изписването, че нарушението е извършено: „на язовира на с.Г.” не е достатъчно от към конкретика, тъй като, от една страна не става ясно, къде точно е местоположението на твърденият язовир, а от друга не става ясно, къде точно е било позиционирано лицето по време на твърдяното нарушение по протежението на самият язовир, дали от към язовирната страна, или от към преливника или на друго място.

По делото няма приложени документи от които да се установи местоположението на язовира в близост до които се намира мястото на извършване на нарушението, но от публикуваният на сайта на община К.- АКТ за общинска собственост №66 от 07.06.1999г.,  е видно че има такъв язовир и същият се намира в землищата на с.Г. и с.О.и по конкретно извън регулация на с.Г. в парцел 17, с граници и съседи  2бр.частни ниви, 10 бр. частни овощни градини, 7 полски пътища, общински напоителен канал, 2бр. зеленчукови култури, 2бр.общински дерета, общинска зеленчукова култура,  общинска изоставена нива и землищна граница. Язовир „Г.“ е с площ 154.414 дка.

Отделно от изложеното до тук единствено свидетелят И.М.И. сочи факти и обстоятелства досежно мястото на нарушението, в показанията си като твърди, че - язовир Г. се намира след с.Г. в посока към с.О., както и че са забелязали нарушителя, който е извършвал риболов, в самото начало на язовира до язовирната стената, откъм пътя по които се стига до язовира от дясната страна.

Самият актосъставител не сочи, конкретика относно местонарушението като следва да се отбележи, че дори и свидетелите да са единни в твърденията си относно мястото на нарушението то, това не санира допуснатото нарушение, тъй като мястото на нарушението следва да е точно и ясно конкретизирано в АУАН и НП.

Посоченото  освен, че води до липса на отразено място на нарушение, води и до непълнота по отношение на описанието на нарушението и на обстоятелствата, при който е извършено, които пък реквизити са нарушения на чл.42 т.4 пр.1 и 2 от ЗАНН  и чл.57 ал.1 т.5 пр.1 и 5 от ЗАНН, като в тази връзка дори показанията на разпитаните по делото свидетели не способстват съществено за изясняване на фактическата обстановка.

Не на последно място следва да се отбележи и че акта е съставен съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели на мястото, на което е констатиран нарушителя, тоест накъде в „близост до язовира“, но в същност неизвестно къде.

Също така отговорността на нарушителя е ангажирана на основание чл.32 ал.1 от ЗРА, съгласно който „Във водните обекти по чл.3, ал.1, т.1 и 2 се забранява уловът на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване съгласно приложение № 1.” Видно от цитираното приложение в същото е посочен различен период на забрана в зависимост от съответния воден обект и съответните видове риба и водни организми, но в АУАН и НП  не е посочено дали визираният воден обект попада в обсега на чл.3 от ЗРА, нито пък е посочено наличие на уловени риби  и към кое семейство риба спадат, за да може да се съобрази приложение №1, съотносимо ли е към тях или не.

По делото няма представена Заповед на министъра, от която да се изхожда касателно периода на забрана. Същевременно за 2019г. има две Заповеди на МЗХ, които въвеждат забранителен режим за улов на риба на територията на Р.Б., но по делото не се сочи коя се има в предвид от наказаващият орган и неговите служители.

От друга страна от Заповед на МЗХ №РД 09-376 от 12.05.2019г. става ясно, че е забранен улова на риба, както следва: В пункт І  - т.4. е посочено че:„Пролетно – летни размножаващи се риби в зависимост от надморската височина  на рибностопанските обекти на страната както следва :

от 15.04.2019г. – до 31.05.2019г., в обектите намиращи се до 500м. надморската височина и

от 01.05.2019г. – до 15.06.2019г.”, в обектите намиращи се от 500м. до 1500м надморската височина.

 По делото обаче липса отразяване във фактическата обстановка посочена в АУАН и НП относно това дали процесният рибностопански обект попада в обхвата на забранителният период за обектите намиращи се до 500м. надморската височина или за тези намиращи се от 500м. до 1500м надморската височина, които както се посочи по – горе са различни както по отношение на началният,  така и на крайният срок.

Отделно от изложеното и поради липсата на доказателства в тази насока, може само да се гадае дали рибите в процесният водоем спадат към групата на Пролетно – летни размножаващи се риби, респективно дали по отношение на тях е в сила забрана за улов в периода от 15.04.2019г. – до 31.05.2019г., или в периода от 01.05.2019г. – до 15.06.2019г.

От друга страна съгласно чл.32 ал.2 от ЗРА периодите на забрана посочени в приложението могат да бъдат променяни и с нарочна заповед на Министъра на земеделието и храните, от която да се изведе друг различен краен срок на забраната за улов.

В самият АУАН и в НП срок в които важи твърдяната забра не е отразен, като нито в обстоятелствената част на АУАН, нито в тази на НП се съдържат факти свързани с това, какъв е бил периодът на забраната визиран в посочените два акта, която е нарушил жалбоподателя и за каква риба се е отнасяла. Не на последно място поради липсата както на необходимата конкретика, така и на доказателства представени от АНО не става ясно дали посочения воден обект - /Язовир Г./, попада в хипотезите за водни обекти визирани от чл.3, ал.1 и 2 от ЗРА, поради което не може да се приеме, че жалбоподателя е извършвал риболов в рибностопански обект по чл.3 от ЗРА.

В случая следва да се отбележи и, че легалната дефиниция за РИБОЛОВ е дадена в самия закон §1, т.26 от ДР  съгласно която „"Риболов" е поставянето на разрешени уреди и средства във водата, за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване.” От която следва, че състава на нарушението предвижда няколко отделни хипотези изразяващи се както следва:

1. в поставянето на разрешени уреди и средства;

2. изваждане на улова;

3. пренасяне;

4. превозване;

От изложеното в обстоятелствената част на АУАН и НП се извежда извода, че жалбоподателя следва да е извършил визираното нарушение в хипотезата на пр.1 на т.26 от §1 на ЗРА, за което обаче цифрово отразяване в посочените два акта липсва, както липсва и словесно описание от което да се изведе извод, че лицето нарушител не просто е имал въдица, която е държал в ръце или е била поставена на брега без да се ползва по предназначение, но че същата е била поставена по начин по които с нея се е целяло постигане на улов на риба от същият водоем.

Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени такива и са достатъчно основание за отмяната на атакуваното НП, само на това основание,  тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице.

Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.

Съгласно константната съдебна практика, за да е описано нарушението следва в обстоятелствените части на АУАН и НП да се съдържат обстоятелства и факти, които описват извършеното нарушение с неговите обективни и субективни признаци и участието на привлеченото към адм. наказателна отговорност лице в неговото извършване /конкретни действия, съответно бездействия от страна на извършителя/. В случая минимални предпоставки за това липсват.

Настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че дори и да не бяха налице посочените по - горе съществени нарушения допуснати от наказващият орган при изготвяне на АУАН и НП, то налице е допуснато и още едно нарушение от страна на същият изразяващо се в не прилагането на чл.28 от ЗАНН предписващ освобождаване от административно наказателна отговорност при установена маловажност на деянието, защото наказващият орган е бил длъжен в рамките на задълженията си по чл.52 ал.4 и чл.53 ал.1 от ЗАНН и на базата на събраните по административната преписка доказателства да се произнесе след извършена преценка досежно степента на обществената опасност на деянието и дееца, /за който няма данни да е със обременено съдебно минало, респективно да има други нарушения по този закон/, имотното му състояние, възрастта на нарушителя – 70 години, характера на нарушението, липсата на вредни последици от нарушението /макар тези последици да не са съставомерни за квалификацията на деянието, то те са правнорелевантни за окачествяването му като маловажно, и социалното му положение – пенсионер.

Не прилагането на чл.28 ЗАНН от наказващият орган, когато предпоставките за това са налице, представлява нарушение на материалния закон, опорочаващо правилността на издаденото Наказателно постановление. Освен това с извода/ за „маловажност”/, по никакъв начин не се омаловажават охраняваните от законодателя обществени отношения. Напротив, именно конкретният, задълбочен подход към всеки отделен случай от страна на контролните органи, спомага и е гаранция за утвърждаване на законосъобразността в тези обществени отношения и за изграждане на съзнание за необходимостта от съблюдаването на нормативните изисквания.

Действително законодателят е предвидил санкция за определено деяние, но израз на добра администрация е, когато контролните органи съобразят конкретните обстоятелства и стигнат до извод, че в някой случай става въпрос за маловажност на дадено нарушение, като се има предвид, че именно законодателят с чл.28 от ЗАНН, им е вменил и тази специална компетентност.

Затова и съдът ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №423 от 11.07.19г. на  Директор на РДГ гр.Б., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

При гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: