Решение по дело №6229/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4633
Дата: 23 октомври 2024 г. (в сила от 23 октомври 2024 г.)
Съдия: Силвия Георгиева Цепова
Дело: 20241110206229
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 май 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4633
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20241110206229 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. К., срещу наказателно постановление №
*********г., с което на жалбоподателя Г. К. е наложено следното
административно наказание: „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 40
ал.1 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение
на чл. 123 ал.1 т.1 ЗДвП.
В жалбата се оспорват фактическите констатации в АУАН и НП. Иска се
от съда да отмени издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява. Той
пъддържа жалбата и доводите в нея. Иска от съда да отмени издаденото НП.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява. По делото
са постъпили писмени бележки. Претендират се разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
1
На 04.09.2023г., е издадено НП **************г., с което на
жалбоподателя Г. К. е наложено следното административно наказание:
„глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 40 ал.1 ЗДвП и
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение на чл. 123 ал.1 т.1
ЗДвП.
Съставянето на НП е било предшествано от съставен на 26.07.2023г.
АУАН при идентична словесна обосновка и дадена правна квалификация на
твърдяно нарушение. В двата акта е отразено Г. К. да е извършил
административни нарушения на 12.06.2023г.
АУАН е връчен на сочения нарушител, видно от отразеното в него, същият е
изписал словесно на италиански език името си. Същото е сторил и на
приложена по делото декларация от 26.07.2023г.
Настоящият състав прие за установена изложената фактическа
обстановка въз основа на писмените доказателства по делото, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 283 НПК.
Гореизброените доказателства изграждат фактическата обстановка по
случая, като между тях относно фактите, предмет на доказване в
производството, няма съществени противоречия, поради което съдът ги
кредитира в съдкупност.
Следва да се отчете, че в хода на съдебното следствие съдът е събрал
гласни доказателстевни средства, които кредитира. От същите съдът установи
описаните факти, както и обстоятелството Г. К. да не владее български език в
степен, позволяваща му да чете и разбира български език.
От правна страна:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, тя е основателна, като съображенията на
съда в тази насока са следните
При съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на
административнонаказателното производство и ограничаващи правото на
защита на твърдяния нарушителя.
2
Наказателното постановление и АУАН съдържат както описание на
описание на фактическата обстановка, така и съответна правна квалификация
на твърдяното административно нарушение. В таози смисъл не следва да се
приеме, че посочените актове не съдържат изискуемите от закона реквизити.
Съществено обоче обстоятелство за настоящото производство се явява
фактът тъврдяното административно нарушение да се сочи като извършено от
лице, което е чуждестранен гражданин. Този факт е несъмнено установен от
всички доказателства по делото и досежно него в производството не
същестува спор. Характера на направеното възражение предполага
установяване на обстоятелството свързано с възможността на субекта на
ангажираната административнонаказателна отговоронст да се запознае както
с твърдяното нарушение, така и с възможността да възрази срещу
направените констатации, респективно да представи доказателства във връзка
с производството. Процесуалните инструменти за защита в
административнонаказателното производство предполагат обезпечаване
възможността на сочения нарушител реално да реализира правата си, а не
формално да се запознае с акта / като възприеме наличие на съставен такъв на
хартиен носител/ и съответно обжалва наказателното постановление. В
действителност в производството е видно, че жалбоподателят е имал
възможност да ползва превод от български език на италиански език, но това се
случва в хода на развитие на образуваното вече в съдебна фаза производство.
По делото липсвата доказателства, които да очертават предприетите
процесуални действия от страна на наказващия орган да установи, владее или
не субекта на твърдяното нарушение български език в степен, позволяваща му
да установи съдържанието на акта и твърденията в него, съответно ако не, да
бъдат извършени необходимите процесуални действия, които законът дава
като валиден процесуален инструмент, за да се обезпечи правото на
нарушителя да се запознае със съдържанието на твърдяното нарушение и
съответно организира защитата си своевременно. Тези процесуални способи
предполагат извършване на превод на актовете на съответния език, явяващ се
ползван в достатъчна степен от нарушителя, така щото същият да разполага с
възможност да организира защитата си, като направи възражение срещу
констатациите в акта и приложи доказателство по производството.
Следва да се отчете, че в АУАН и в издадената декларация, в мястото за
възражения и съответно в разписката за връчване, името на жалбоподателят е
изписано единствен чрез използване на латиница, бед да има данни, че същият
е разбрал съдържанието на това, което подписва. По делото липсват каквито и
да е доказателства адми-нистративнонаказаващият орган да е предприел
действия по установяване на обстоятелството владее ли чуждестранния
гражданин български език писмено и говоримо и съответно ако не, да е
преведе на ползвания от него език както АУАН, така и НП.
Съгласно българското законодателство и единната практика на
Европейския съд, кагото участника в производството от съдебен характер не
владее съответния език –официален за страната и производството, на същия
3
следвада се обезпечи вазъможността да реализира адекватно правата си като
всички документи и актове, съответно действия извършени в устен и
състезателен процес с негово участие, следва да са на езикът, който той
владее. Противното води до съществено нарушение на основни права,
закриляни от законодателството.
Така ЕКЗПЧОС, въвеждайки защита на основни права и свободи на
личността, предвижда закрила и на всяко лице обвинено в криминално
престъпление. Изхождайки от характера на администартивнонаказателното
производство съдът счита, че тези основни рамкови постулати следва да
намерят пряко отражение в съответната степен на проекция и в настоящото
производство, именно за да се гаранитират основни човешки права и свободи.
Така в чл.6 ал.3 б.“а“ на ЕСЗПЧОС предвижда, че всяко лице обвинено в
криминално престъпление има право да бъде незабавно подробно
информирано за характера и причините за обвинението спрямо него на
разбираем за него език, като в чл.13 от Конвенцията е гарантирано правото на
личността на ефективно средство на защита, като предвижда на всеки, чиито
права и свободи, предвидени в Конвенцията са нарушени, да разполага с
ефикасни вътрешно правни средства за тяхната защита. От своя страна чл.14
от Конвенцията забранява дискриминацията при упражняването на правата и
свободите, включително и на плоскостта на ползван език.
Така изцяло в светиланата на въведеното в Конвенцията съдът счита, че
законосъобразното административнонаказателно производство в тази
хипотеза предполага и изисква активност от страна на
административнонаказаващия орган съсредоточена в обезпечаване
упражняването на основни права на твърдяния нарушител в хода на
производството от самото му начало. Нещо, което видно от цялата
административнонаказателна преписка не е сторено.
В този смисъл съдът счита, че атакуваното НП се явява
незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения,
ограничаващо пряко правото на защита на твърдяния нарушител и като такова
следва да бъде отменено.

Водим от горното съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление **********., с което на
жалбоподателя Г. К. е наложено следното административно наказание:
„глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 40 ал.1 ЗДвП и
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право
4
да управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение на чл. 123 ал.1 т.1
ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- град
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията предвидени в НПК и по реда на
глава дванадесета от АПК.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5