Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Добрич, 06.01.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Добричкият районен съд, гражданско отделение,
четвърти състав, в публично заседание на шести януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: Татяна Лефтерова-Савова
Секретар:
Диана Й.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 985/2019
г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано въз основа искова молба на ЕТ „***Д.Б.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ж.к.
„***”, бл.32, вх. Г, ет.2, ап.6, с която против „Г.2016” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „25-ти септември” №41, вх. А,
ет.8, ап.39, са предявени обективно съединени искове за осъждане на ответника
да заплати на ищеца, следните суми: 1863 лева, представляваща главница – дължима
сума за извършени от ищеца услуги, като вземането е обективирано в издадена
фактура № **********/23.03.2017 г., както и сумата от 355,50 лева - обезщетение
за забава в размер на законната лихва начислена за периода от 24.03.20107 г. до
18.02.2019 г. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните от ищеца права
Между страните е налице облигационна
обвързаност, въз основа сключен между тях устен договор за изработка, по силата, на който ищецът
извършва възложени му от ответника услуги с автокран, на обекти на „Г.2016”
ЕООД. За извършените услуги са съставени товарителници за извършената и приета
работа, както и фактура № 4546/23.03.2017 г. на стойност 1836 лева. Твърди се,
че ответникът не е заплатил сумата по издадената фактура. С ответното дружество
били проведени разговори, но изпълнение на задължението за плащане по издадената фактура не последвало. Ищецът
претендира плащане
на сумата от 1836 лева, както и обезщетение за забава в размер на 355,50 лева,
начислено върху главното задължение, за периода от 24.03.2017 г. до 18.02.2019
г.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва основателността
на предявените искове. Заявява, че ищецът е представил по делото подправена
товарителница.
В съдебно заседание страните поддържат заявените по делото
писмени становища
Добричкият районен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от
фактическа страна, следното:
Видно от фактура №
**********/23.03.2017 г., издадена от ЕТ „***Д.Б.“, с получател „Г.2016“ ЕООД,
счетоводният документ е издаден за извършени от издателя услуги с автокранове и
транспорт, съгласно 4 бр. товарителници - №№0008428, 0011675, 0008340 и
0012580. Дължимата сума по издадената фактура е 1836 лева с ДДС. Документът е
подписан от ***Б. за издател и от К.Щ. – за получател.
По делото е представено
постановление от05.08.2019 г. по пр.пр. № 413/2019 г. по описа на ОП-Добрич, с
което е потвърден отказ на РП – Добрич по пр.пр. № 1142/2019 г., да бъде
образувано досъдебно производство по жалба на К.З.Щ.. Видно от мотивната част
на постановлението на ОП – Добрич, жалбата е подадена при твърдения, че ЕТ „***Д.Б.”
е въвел в заблуждение жалбоподателя, като е издал фактура № 4546/23.03.2017 г.
въз основа подправена товарителница № 0012580/13.02.2017 г. Изводите на
РП-Добрич и на ОП-Добрич съвпадат, а именно, че в товарителница №
0012580/13.02.2017 г. не е налице умишлено нанасяне на неверни обстоятелства.
От потвърдително писмо за
задължения/вземания, издадено от ищеца на 17.01.2019 г., се установява, че към
31.12.2018 г. същият има вземане към ответника в размер на 1836 лева по фактура
№ **********/23.03.2017 г. Този факт е
потвърден от ответника с поставянето на подписи и печат на „Г.2016“ ЕООД в
същия документ, след изявлението, че ответното дружество има вземания/задължения към ищеца по посочената от него фактура и в
претендирания размер.
По искане на ищеца, по делото е
допуснато изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, от приетото заключение,
на която се установява, че процесната фактура е включена от ищеца като облагаема
сделка в дневника му за продажби и в справка-декларация по ДДС, а от ответника
– в дневника за покупки с право на данъчен кредит в пълен размер, както и в
подадена справка-декларация по ДДС пред ТД на НАП. Задължението на ответника
към ищеца, за извършени от последния услуги със строителна техника е в размер
на 1836 лева, а обезщетението за забава е в размер на 355,47 лева, като същото
е изчислено за периода от 24.03.2017 г. до 18.02.2019 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявените искове намират правно
основание в разпоредбите на чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 258 и сл. ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Същите са допустими, а разгледани по същество, те са основателни, като
аргументите за този извод, са следните:
Правоотношението, от което произтича
правото на ищеца е по договор за изработка. Този договор е консенсуален, двустранен, възмезден и неформален. Съгласно разпоредбата на чл.258 ЗЗД, даваща легалната дефиниция на договора за изработка, това е съглашение, с което едната страна – изпълнител
се задължава да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а
последната – да заплати възнаграждение. Съществените условия на договора
обхващат неговия предмет, възнаграждение и изпълнение на поръчаното.
Следователно, доказването на твърдяната договорна връзка
означава установяване на съвпадащи волеизявления на страните досежно елементите
от същественото ѝ съдържание. Няма изискване за спазване на специална форма, с
оглед действителността на договора.
За успешно провеждане на иска, в
тежест на ищеца е да установи,
че е налице валиден договор, с който е постигнато съгласие за извършване на определени услуги, както и че е изпълнил задълженията си по договора. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен
факт от действителността - неосъществяване на
дължимо поведение от
страна на ответника, а именно заплащането на
уговорената цена, е достатъчно само твърдението на ищеца, като в тежест на ответника е да установи наличието на положителния
факт, който го изключва – точно изпълнение.
Между страните не се спори относно факта на
сключването на
сочения от ищеца договор, извършването на услугите от страна на ищеца, както и
издаване на процфесната фактура. Ответникът не оспорва подписа в графа
получател по същата. Ищецът – изпълнител по процесния договор, установи изпълнението
на своето задължение по договора, именно – извършване на услуги с автокран, на
обект на ответника.
Страните по делото са търговци и като
такива, на основание чл. 53, ал.1 ТЗ, те са длъжни да водят счетоводство, в
което да отразяват движението на имуществото на своето предприятие.
Разпоредбата на чл.55, ал.1 ТЗ сочи, че редовно водените книги и записванията в
тях, могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на
търговски сделки. По делото, по безспорен начин бе
установено, с оглед приетата съдебно-счетоводна експертиза, че процесната
фактура е осчетоводена и при ищеца, и при ответника, като последният я е включил в дневника за покупки с право на данъчен
кредит в пълен размер, както и в подадена справка-декларация пред ТД на НАП.
Както бе посочено, страните не спорят, че се намират в
облигационна връзка въз основа сключения между тях договор за изработка, като
доказателство за валидното им обвързване в това правоотношение е и самата
фактура. В нея са вписани: възложителят и изпълнителят, видът на услугите,
стойността на същите, начин на плащане, като документът е подписан от страните
по сделката. Ответникът не оспорва истинността на положения подпис.
Предвид факта на осчетоводяване на
фактурата, съдът приема, че същата удостоверява надлежно изпълнение на
задължението на ищеца като изпълнител по процесния договор и възникване на
задължението за заплащане цената на извършените услуги от страна на възложителя
– ответник в производството, в полза на изпълнителя.
В практиката си ВКС последователно приема,
че фактурата отразява възникнало между страните правоотношение, като
осчетоводяваното ѝ от ответното дружество, включването ѝ в дневника
за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея, представлява
недвусмислено признание на задължението по издадената фактура.
С оглед установеното, съдът намира, че между страните по делото
е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, с предмет извършване
на услуги с автокран. Ищецът е изпълнил своите задължения по договора, а ответникът е приел извършеното, но не е заплатил
дължимото възнаграждение.
При горните доводи, съдът намира
предявеният главен иск за основателен, поради което същият следва да бъде уважен
изцяло. Предвид основателността на главния иск, акцесорният също се явява
основателен и подлежи на уважаване, но до размера посочен в ССчЕ – 355,47 лева,
като за горницата, до пълния претендиран размер от 355,50 лева, същият следва
да бъде отхвърлен.
С оглед
изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се следват
сторените от него разноски, като съдът присъжда същите в пълен размер,
доколкото отхвърлената част от иска по чл.86 ЗЗД е в размер едва на 0,03 лева.
Така ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 813,44
лева, от която: 123,44 лева – държавна такса, 540 лева – адвокатско
възнаграждение и 150 лева – възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, Добричкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Г.2016” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, бул. „25-ти септември” №41, вх. А, ет.8, ап.39 да
заплати на ЕТ „***Д.Б.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, ж.к. „***”, бл.32, вх. Г, ет.2, ап.6, сума в размер на 1863 лева,
представляваща главница – дължима сума по сключен между страните устен договор
за изработка, вземането, по който е обективирано в издадена фактура №
**********/23.03.2017 г., както и сумата от 355,47 лева, представляваща
обезщетение за забава в изплащане на главницата, в размер на законната лихва,
начислена за периода от 24.03.20107 г. до 18.02.2019 г., като отхвърля иска за
обезщетение за забава, за горницата над 355,47 лева до пълния претендиран
размер от 355,50 лева.
ОСЪЖДА „Г.2016” ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „25-ти септември” №41, вх. А,
ет.8, ап.39, да заплати на ЕТ „***Д.Б.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ж.к. „***”, бл.32, вх. Г, ет.2, ап.6, сумата от 813,44
лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Добричкия
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: