ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4064
гр. София, 28.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Н. Б. В.
като разгледа докладваното от Н. Б. В. Частно наказателно дело №
20231110216240 по описа за 2023 година
като разгледа докладваното от съдията н. ч. дело № 16240 по описа на СРС за 2023
година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.4 – 6 от НПК.
С Постановление от 28.07.2023г. прокурор при Софийска района прокуратура (СРП)
е прекратил наказателно производство по досъдебно производство – следствено дело №
511/2019г. по описа на СлО – СГП, прок. преп. № 35548/2019г. на СРП, което било
образувано на 10.12.2019г. срещу неизвестен извършител за това, че пред надлежен орган на
властта (СРП) бил набеден адв. Й. Н. в престъпление по смисъла на чл.144, ал.3 вр. ал.1 от
НК, което било престъпление по чл.286, ал.1 от НК.
Срещу така съставеното постановление са подадени две самостоятелни жалби от
адв. К. Ш. и адв. Й. Н., които са инициирали настоящото производство.
В подадената от адв. К. Ш. жалба се излагат пространни доводи за
незаконосъобразност на прокурорския акт, като се акцентира на наличието на достатъчно
доказателства, от които да се направи законосъобразен извод за реализиране и на
субективните елементи от състава на престъплението, с правна квалификация по чл.286, ал.1
от НК. Сочи се, че целта на подадения в СРП сигнал е била единствено предупредителна.
Насочва се вниманието, че за умисъла на едно лице към осъществяване на определена
инкриминирана деятелност, следва да се изхожда не от неговите оправдания или обяснения,
а от надлежно събраните доказателства и обективно осъществените от дееца
действия/бездействия. С тези доводи се моли оспореното постановление да бъде отменено, а
делото да бъде върнато на прокурора със задължителни указания, касаещи правилното
приложение на закона.
Във втората жалба, подадена от адв. Й. Н. се набляга върху съзнателно игнориране
на част от събраната доказателствена съвкупност, от която се извеждат субективните
елементи на престъплението „набедяване”, като се допълва, че ако държавното обвинение
приема, че подадената жалба до СРП с твърдения за осъществено от негова страна
престъпление не е била подписана от лицето – М. Р. Р., то усилията на разследващите
органи е следвало да бъдат насочени към автора на подадения неверен сигнал и да бъде
потърсена отговорността му. Възприетото от прокурора виждане, че лицето Р. е действало
единствено с цел да бъде предупреден жалбоподателят, не обосновава последващите
действия, обективиращи неистовото желание да се образува досъдебно производство. И с
1
тази жалба се иска оспореното постановление на СРП да бъде отменено.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и с доводите в жалбите,
намери за установено следното:
Досъдебното производство е образувано с Постановление на СРП от 10.12.2019г. за
това, че пред надлежен орган на властта – СРП, бил набеден адв. Й. П. Н. в престъпление по
чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК – престъпление по чл.286, ал.1 от НК.
Повод за образуване на наказателното производство бил подаден сигнал на
05.08.2019г. от Й. П. Н. с твърдения, че лицето М. Р. го е набедила пред надлежен орган на
властта.
В хода на воденото разследване били събрани следните доказателства и
доказателствени средства, съдържащи се в: показанията на свидетелите Й. Н. (л.18-21, том
№ 2 от досъд. произв.), Е. К. (л.31-33, том № 2 от досъд. произв.), М. Р. (л.9-11, том № 4 от
досъд. произв.), К. Ш. (л.26-28, том № 4 от досъд. произв.), Р. П. (л.12-13, том № 5 от досъд.
произв.), приобщени били и писмени справки от операторите, предоставящи мобилни
услуги, както и такива от Сектор „БДС” – СДВР. В рамките на провежданото разследване
била назначена и изготвена и графическа експертиза (л.36-41, том № 2 от досъд. произв.),
както и допълнителна такава (л.20-26, том № 5 от досъд. произв.), приобщени са справки от
частен съдебен изпълнител, както и материалите по прок. преп. № 38132/2018г. по описа на
СРП.
Прокурорът от СРП приел, въз основа на доказателствените източници, за
установено като фактически обстоятелства следното:
Между свидетелката М. Р. Р. и нидерландският гражданин М. К. били налични
финансови отношения, свързани с инвестиции от страна на М. К., който предоставял в
различни периоди от време, определени финансови средства на свид. М. Р., която се
представяла за финансов мениджър и инвестиционен посредник. В един следващ момент,
нидерландският гражданин се отказал от своите идеи за инвестиране и поискал от свид. Р. да
му възстанови съответните суми, но свидетелката М. Р. отказала да го стори.
В тази връзка нидерландският гражданин К. предприел съдебно преследване спрямо
Р. в компетентния съд в Англия, като били образувани съдебни дела.
За подпомагане на действията на чуждия гражданин Котер, английската адвокатска
кантора потърсила съдействие от българските адвокати Й. П. Н. и К. П. Ш. . Адвокатите Н.
и Ш. направили няколко опита за контакт със свидетелката М. Р., като единствена среща с
нея била проведена в английска кантора в гр. Сътън, представляваща свид. Р. във водените
дела срещу нея в английския съд.
На 15.08.2018г. в деловодството на СРП била депозирана жалба от името на
свидетелката М. Р. Р., в която същата излагала твърдения, че е била тормозена и
заплашвана от адвокатите К. Ш. и Й. Н., с цел да възстанови твърдяна от нидерландския
гражданин М. К. голяма сума пари.
Във връзка с депозираната жалба била образувана прок. преп. № 38132/2018г. на
СРП, по която била възложена и извършена предварителна проверка. Преписката
приключила с отказ от образуване на досъдебно производство. Срещу това постановление
постъпила жалба в СГП, подписана и депозирана от свид. М. Р., с която същата искала да
бъде отменено постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство и да бъде
образувано такова производство срещу адвокатите Ш. и Н.. В тази жалба обаче,
свидетелката М. Р. не споменала, че адв. Ш. и адв. Н. са я заплашвали и са отправяли
закани за саморазправа спрямо нея и семейството ѝ, а изразила недоволство от това, че не е
била извършена пълна проверка и че не е било образувано досъдебно производство.
В резултат на извършената проверка двамата жалбоподатели (адв. Н. и адв. Ш.)
разбрали за подадената в СРП жалба и след приключване на производството по прок. преп.
№ 38132/2018г. с потвърден от прокурор при СГП отказ да се образува досъдебно
производство, на 05.08.2019г. в деловодството на СРП била депозирана жалба от адв. Й. Н.
2
за осъществен от свид. М. Р. състав на престъпление по смисъла на чл.286, ал.1 от НК –
набедяване в престъпление, като било образувано настоящото наказателно досъдебно
производство (прок. преп. № 35548/2019г.).
След извършена преценка на събраните по делото доказателствени материали и
приетото за установено от фактическа страна, прокурорът от СРП преценил, че са налице
основания за прекратяване на досъдебно наказателно производство прок. преп. №
35548/2019г. на СРП, сл. дело № 511/2019г. по описа на СлО – СГП, образувано и водено за
престъпление по чл.286, ал.1 от НК, като основен мотив на представителя на държавното
обвинение, защитен в оспореното постановление, е за липсата на доказателства, от които да
се изведе наличието на умисъл за извършване на разследваната деятелност, и затова на осн.
чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК прокурорът прекратил наказателното
производство.
При така установените фактически обстоятелства настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
И двете жалби са подадени в срока за обжалване (постановлението е съобщено на
14.11.2023г. на жалбоподателите, а жалбите са подадени по куриер на 22.11.2023г. – вж. л.7
и л.11 от съд. д.), но и двете се явяват недопустими като изхождащи от нелегитимирани
лица и като такива следва да бъдат оставени без разглеждане, а настоящото производство
прекратено, като съображенията за това са следните:
Престъплението по чл.286, ал.1 от НК е позиционирано в Глава Осма на Особената
част на Наказателния кодекс – „Престъпления против дейността на държавните органи,
обществени организации и лица, изпълняващи публични функции”, в частност в Раздел
III – „Престъпления против правосъдието”. От горното следва, че общият обект на
престъпленията против правосъдието са обществените отношения, свързани с
функциониране на реда на управление, а непосредствен обект са обществените отношения,
свързани с функционирането на правораздавателните органи.
На следващо място, изпълнителното деяние на основния състав по чл.286, ал.1 от НК
се осъществява чрез извършването на действия по набеждаване на трето лице в извършване
на престъпление и се счита за довършено със съобщаването на сведението, поради което и
престъплението се явява, такова на просто извършване (формално).
При така посочените принципни постановки, известни от наказателно-правната
теория, следва категоричен извод, че чрез престъплението „набедяване” не се засягат
конкретни права на физически и юридически лица (вкл. лични или имуществени), поради
което и не би могла да се формира и фигурата на „пострадало от престъплението лице”.
В тази връзка, както и с оглед дефиницията на „пострадал” по смис. на чл.74, ал.1 от
НПК, съдът приема, че жалбоподателите нямат качеството на „пострадало лице”, което е
легитимирано да атакува прокурорския акт за прекратяване по процесуалния ред на чл.243
от НПК. Съгласно разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК, право да обжалват постановлението
за прекратяване на наказателно производство имат изрично лимитативно изброени от
законодателя правни субекти, а именно: пострадалият от престъплението, ощетеното
юридическо лице и обвиняемият. Възникването на правото да бъде обжалван прокурорският
акт е обвързано с правен интерес от постигането на благоприятен резултат за съответния
субект. В тази последователност, интересът на пострадалото лице или ощетеното
юридическо лице, се свързва с възможността им в хода на съдебната фаза на наказателния
процес да встъпят като страни в процеса (вж. и Опр. № 2050/30.09.2022г. на СГС по
в. н. ч. д. № 3606/2022г., Опр. № 261786/31.05.2021г. на СГС по в. н. ч. д. № 1152/2021г. Опр.
№ 260029/06.01.2021г. на СГС по в. н. ч. д. № 4257/2020г.).
Намесата на съда в конкретния случай е изключена по силата на самия закон, поради
което настоящият съдебен състав не разполага с правомощия да провери
законосъобразността и обосноваността на атакуваното постановление на прокурора от
СРП.
3
Съдът обаче следва да посочи, че за жалбоподателите, като лица, които се приемат за
засегнати в по-широк смисъл, от деянието, остава възможността да се обърнат към
горестоящата прокуратура, а защитата им да бъде осигурена по реда на чл.200 от НПК.
Кръгът на лицата, които имат право да поискат инстанционен прокурорски контрол е по-
широк, в сравнение с лицата, които имат правен интерес в настоящото производство по
чл.243 от НПК.
При тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че жалбите са недопустими
и следва да бъдат оставени без разглеждане, като с оглед на изложеното и на осн. чл.243 от
НПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 35548/19 от 23.11.2023г. (опис на
СРП), подадена от адв. К. Ш. срещу Постановление на СРП от 28.07.2023г. за прекратяване
на наказателно производство по прок. преп. № 35548/2019г. на СРП, сл. дело № 511/2019г.
по описа на СлО – СГП, образувано и водено за престъпление по чл.286, ал.1 от НК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 35548/19 от 23.11.2023г. (опис на
СРП) подадени от адв. Й. Н. срещу Постановление на СРП от 28.07.2023г. за прекратяване
на наказателно производство по прок. преп. № 35548/2019г. на СРП, сл. дело № 511/2019г.
по описа на СлО – СГП, образувано и водено за престъпление по чл.286, ал.1 от НК.
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по н. ч. дело № 16240 по описа на
-ри
СРС – НО, 102 състав за 2023 година.
ПРЕПИСИ от същото да се изпратят на наблюдаващия прокурор от СРП, както и на
жалбоподателите адв. К. Ш. и адв. Й. Н. – за сведение.
Определението подлежи на обжалване и протестиране с частна жалба или частен
протест пред Софийския градски съд в 7-дневен срок от съобщаването му на прокурора
и на горепосочените лица.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4