Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 25.09.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора
...................................., като разгледа докладваното от съдия
Христова а.х.д. № 224/2018г. по описа на Административен съд Ловеч, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
връзка с чл.64,
ал.7 от Закон за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Административното дело е
образувано по жалба на К.А.И. с ЕГН ********** и адрес ***, против Разпореждане
по чл.64, ал.1 от ЗМВР от 13.06.2018г. на полицейски орган – П.М.С. младши ПИ при
РУ на МВР ****, участък ****. С оспорения акт на жалбоподателя е разпоредено по
т.1 да осигури свободно придвижване на ППС и пешеходци по улица с идентификатор
****в с. ****, общ. ****, като премахне изсипаните там инертни материали и
паркираните превозни средства, и по т.2 всички спорни въпроси, касаещи
собственост на имоти в с. ****, да се решават по законоустановения ред.
В жалбата си оспорващият излага, че разпореждането е
издадено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила.
Доводите са, че същото не съдържа мотиви и правни и фактически основания за
издаването му, не е налице и спор за собственост, решаването на който да е
свързан с упражняване на правомощието на полицейския служител по опазване на
обществения ред. Моли съдът да отмени оспореното разпореждане.
В съдебно заседание оспорващият чрез упълномощен
адвокат поддържа жалбата на изложените основания и моли да се отмени разпореждането
като незаконосъобразно, за което излага и допълнителни доводи.
В съдебно заседание ответникът оспорва жалбата и моли
същата да се остави без уважение, като излага аргументи по съществото на спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.06.2018г. в РУ **** към ОД на МВР Ловеч постъпва
сигнално писмо от кметския наместник на с. **** (л.10). В писмото се излага, че
К.А.И. възпрепятства преминаването по общински път – второстепенна улица с
идентификатор ****в с. ****, общ. ****, изсипвайки инертни материали и
постоянно паркирайки лекия си автомобил в началото на улицата. Съпругата на
жалбоподателя в разговор заявила, че след възстановяване на наследствен имот,
пътят вече е тяхна собственост. Моли се за съдействие проблемът да бъде решен,
за да не се препятства свободното движение на превозни средства по улицата.
С резолюция от 12.06.2018г. върху сигналното писмо, е
разпоредено на мл. ПИ С. да извърши проверка и да предприеме действия по ЗМВР.
Последният изготвя докладна записка до Началника на РУ **** (л.7), в която
излага, че е извършил проверка по сигналното писмо съвместно с началника на
Участък **** и кметския наместник на с. ****. При проверката е установено, че
имотът е улица и е извън границите на имота на И., а в началото й има изсипана
купчина баластра и паркирани лек автомобил ****с рег.№ **** и туристическо
ремарке с рег.№ ****, които възпрепятстват достъпа до улицата. Изложено е още,
че с оглед резултатите от проверката С. е изготвил разпореждане по чл.64, ал.1
от ЗМВР на К.И. да осигури свободно придвижване на ППС и пешеходци по улицата,
като премахне инертните материали и паркираните превозни средства. Към
докладната записка е приложен снимков материал (л.9), от който е видно, че
купчината баластра и паркираните ППС заемат цялата ширина на платното и правят
невъзможно свободното преминаване по улицата.
В резултат на проверката С. издава на жалбоподателя
Разпореждане на полицейски орган по чл.64, ал.1 от ЗМВР от 13.06.2018г. (л.5),
с което на К.А.И. е разпоредено да осигури свободно придвижване на ППС и
пешеходци по улица с идентификатор ****в с. ****, общ. ****, като премахне
изсипаните там инертни материали и паркираните лек автомобил ****с рег.№ **** и
туристическо ремарке с рег.№ ****, както и всички спорни въпроси, касаещи
собственост на имоти в с. ****, да се решават по законоустановения ред.
От административния орган са представени по делото
писмо от Началника на СГКК Ловеч и скица на поземлен имот с идентификатор ****в
с. ****, общ. **** (л.34-35), от които се установява, че имотът е публична
общинска собственост с начин на трайно ползване „второстепенна улица“ и вид
територия „урбанизирана“.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (разпореждането
е връчено лично на К.А.И. на 13.06.2018г., видно от
отбелязването на същото, а жалбата е подадена при административния орган на 27.06.2018г.,
вх.№ 359000-5534). Оспореното разпореждане съдържа волеизявление на издателя му,
с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на
този акт. Разпореждането е акт по смисъла на чл.64, ал.1 от ЗМВР, поради което
и съгласно изричния текст на чл.64, ал.7 от ЗМВР подлежи на съдебно оспорване
по реда на АПК. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна
процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен
съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд,
втори административен състав намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при
служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна
проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването
на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Оспореното разпореждане е постановено в писмена форма, от компетентен орган и съдържа законово установените реквизити по чл.64,
ал.5 от ЗМВР, като са посочени правните основания за издаването му – чл.64,
ал.1 от ЗМВР, и фактически основания – в изпълнение на възложените функции по
опазване на обществения ред. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че
е налице нарушение на изискванията за форма по чл.64, ал.5 от ЗМВР, и в
частност тези по т.3, тъй като в разпореждането са налице изискуемите
задължителни реквизити, а подробните фактически основания за издаването на акта
се съдържат в съпровождащите издаването му документи, намиращи се в
административната преписка – сигнално писмо и докладна записка със снимков
материал. Последното е допустимо съгласно трайно установената съдебна практика
във връзка с приетото в Тълкувателно решение №16/31.03.1975г. на Общото
събрание на ГК на ВС, което не е загубило действието си. От горните документи
непротиворечиво се установява, че разпореждането е издадено, за да се осигури
свободно придвижване на ППС и пешеходци по улица с идентификатор ****в с. ****,
общ. ****, тъй като поради изсипаните от жалбоподателя инертни материали и
паркираните от него превозни средства това свободно преминаване е невъзможно. Няма
пречка мотивите да се съдържат и да бъдат изложени допълнително, с което са
постигнати целите, които законодателят преследва с изискването за мотивиране на
акта – страната е наясно със съображенията за издаване на разпореждането и е
възможен контролът за законосъобразност. В случая са ясни конкретните факти,
въз основа на които полицейският орган е счел, че следва да упражни
предоставените му властнически правомощия. Липсата на подробни мотиви в
административен акт е санирано, тъй като фактическите основания и конкретните
съображения за издаването му се съдържат в другите документи в
административната преписка.
Настоящият състав не констатира при издаване на
обжалваното разпореждане да е допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила, същото е издадено след провеждане на
регламентираното в специалния закон производство – чл.64 от ЗМВР. С оглед на
изложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.64, ал.5 от ЗМВР и
на чл.59, ал.2 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт при
спазване на процесуалните правила на закона – противно на възраженията на жалбоподателя.
Разпореждането е съобразено и с приложимите
материалноправни разпоредби на ЗМВР. Съгласно чл.64, ал.1 от ЗМВР, полицейските
органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации,
юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено, но ал.2 от същия
член дава възможност те да се издават и устно или чрез разбираеми за лицата
действия. В случая разпореждането е издадено писмено и съдържа изискуемите по
закон реквизити. Разпорежданията на
полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването
на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или
здравето му – чл.64, ал.4 от ЗМВР.
В чл.6 от ЗМВР са изброени основните дейности на
министерството на вътрешните работи, част от които е и охранителната, която
според чл.14, ал.1 от същия закон се изразява в дейност по опазване на
обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република
България.
От доказателствата по делото се установява
непротиворечиво, че в случая са били налице всички материалноправни основания
за издаване на процесното разпореждане. Органите на МВР са били сезирани със
сигнално писмо от кметския наместник на с. ****, извършили са проверка по
сигнала, като са установили, че действително чрез изсипаните на улицата инертни
материали и паркираните превозни средства, жалбоподателят е възпрепятствал
достъпа и е направил невъзможно свободното придвижване и преминаване на ППС и
пешеходци по нея. Към докладната записка на полицейския служител е приложен и
снимков материал, който в достатъчна степен доказва установеното при
проверката.
Нито при проверката на 13.06.2018г., нито в жалбата,
нито в хода по същество жалбоподателят е отрекъл, че той е автор на деянието –
затваряне достъпа до улицата чрез изсипване на инертни материали и паркиране на
негови превозни средства.
Съгласно чл.2, ал.2 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), всеки има право да се движи по пътищата, отворени за обществено
ползване, като спазва установените правила за движение. По делото е безспорно
установено, че имот с идентификатор ****в с. ****, общ. **** е публична
общинска собственост с начин на трайно ползване „второстепенна улица“, т.е.
отговаря на определението в ЗДвП за път, отворен за обществено ползване.
Безспорно е и това, че затварянето на път за обществено ползване чрез изсипване
на инертни материали и паркиране на МПС възпрепятства упражняването на правата
на гражданите по чл.2, ал.2 от ЗДвП и представлява нарушение на обществения
ред.
Няма легално определение в ЗМВР за понятието
„обществен ред“, но най-общо то трябва да се разбира като установени в
държавата обществени отношения, основани на правовия ред и морала, които
определят поведението на хората в процеса на обществения живот.
В настоящия случай, доказателствата в преписката са
редовно събрани и имат доказателствена сила и пред съда (чл.171, ал.1, изр.
първо от АПК). Към момента на произнасяне от административния орган, са били
налице всички факти, налагащи издаването на оспореното разпореждане – нарушение
на обществения ред от страна на жалбоподателя чрез възпрепятстване на
свободното придвижване на ППС и пешеходци по улица – публична общинска
собственост, и необходимост от премахване на изсипаните там инертни материали и
паркирани МПС, за да се освободи за движение улицата. Това разпореждане е в
изпълнение на задълженията на полицейския орган на възложените му функции по
опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по
пътищата в Република България (чл.14, ал.1 от ЗМВР).
В жалбата и в хода по същество се възразява и по
отношение съдържанието на диспозитива на разпореждането. Вярно е, че втората
точка от разпоредителната част съдържа общо задължение на правните субекти да
решават споровете за собственост по законоустановения ред, което произтича от
законите и без да бъде специално указвано от полицейските органи. Разпореждането
в тази му част е дадено с оглед данните по преписката, че съпругата на
оспорващия е възразила пред кметския наместник на селото, че след
възстановяване на наследствен имот, пътят
вече е тяхна собственост и имат намерение да го заградят, както и с оглед
твърденията в същия смисъл, дадени от оспорващия пред ответника при проверката на
13.06.2018г. (протокол от о.с.з. от 18.09.2018г., стр.5).
В първата точка на разпореждането обаче са посочени
конкретни задължения към жалбоподателя – да осигури свободно придвижване на ППС
и пешеходци по улица с идентификатор ****в с. ****, общ. ****, като премахне
изсипаните там инертни материали и паркираните превозни средства. Тези задължения
са вменени с оглед поведението на оспорващия, сериозно нарушаващо правото на
свободно придвижване на останалите жители и гости на с. **** по улица –
публична общинска собственост, което е конкретно установено по място и изпълнително
деяние, с оглед данните в административната преписка. С последното са изпълнени
изискванията на разпоредбата на чл.64 от ЗМВР за издаване на законосъобразно
разпореждане за опазване на обществения ред. В същия смисъл е и практиката на
ВАС – така Решение № 15935/22.12.2017г. по адм. дело № 7197/2016г. на ВАС, пето
отделение.
Нещо повече – по делото е безспорно установено, че
въпреки полицейското разпореждане по чл.64 от ЗМВР, което е задължително за
изпълнение, жалбоподателят е продължил да не спазва обществения ред, като не е
изпълнил предписаното му с разпореждането. За горното нарушение му е бил
съставен и АУАН от 27.06.2018г. – л.12 по делото.
Оспореният административен акт съответства и на целта
на закона. С разпореденото да се осигури свободно придвижване на ППС и
пешеходци по улицата се постигат целените от законодателя резултати по
правомерно осъществяване на охранителната дейност по опазване на обществения
ред, която се реализира от полицейските органи чрез предвидените в ЗМВР начини.
С разпореждането освен опазване на обществения ред се осигурява и безопасността
на движението, което също съответства на целите на закона.
Неоснователно е позоваването от оспорващия на
предходно решение на ВАС. Последното е постановено по различен казус и фактическа
обстановка. Освен това в цитираното решение е прието, че в документите от
административната преписка не се съдържат никакви фактически основания за
издаването на акта, докато в настоящия случай е точно обратното – в документите
по преписката са изложени подробни съображения за издаване на разпореждането,
които го мотивират от фактическа страна, включително с приложения снимков
материал.
По изложените съображения съдът намира, че оспореното
разпореждане е законосъобразно като издадено от компетентен орган, в
предписаната от закона форма, при съобразяване с административно-производствените
правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което
жалбата срещу него като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.
последно от АПК, Ловешки административен съд, втори административен състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.А.И. с ЕГН ********** и адрес ***,
против Разпореждане по чл.64, ал.1 от ЗМВР от 13.06.2018г. на полицейски орган
– П.М.С., младши ПИ при РУ на МВР ****, участък ****.
Решението може да бъде обжалвано чрез АС Ловеч пред
Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: