Р Е Ш
Е Н И Е
№ 357
гр. Добрич, 08.12.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ДОБРИЧ, в публично
съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, V
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при
участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от
председателя адм. дело № 307/ 2020 г. по
описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 172, ал. 5, във връзка с ал. 1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП).
Образувано
е по жалба на В.Б. ***, срещу
Принудителна административна мярка „Принудително преместване на МПС“, наложена
от В.М.И., служител в звено „Общинска полиция“, представляваща действия по
репатриране на л.а. „Фолксваген“ с ДК № ТХ 0800 АР, разпоредени от служителя.
В
жалбата се твърди, че на 04.06.2020 г. е бил неправомерно преместен личният
автомобил на жалбоподателката на наказателен паркинг в гр. Добрич, ул.
„Простор“ № 12. Оспорващата сочи, че
ѝ е бил връчен Констативен протокол № 00000880/ 04.06.2020 г. на Общинско
предприятие „Паркинги и пазари“ – Добрич, като заплатила 51 лв. глоба за
преместване и престой. Изразява се несъгласие с наложената ПАМ, тъй като същата
е постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че в констативния
протокол няма поставена отметка кое е извършеното нарушение, не е записано и
коя е нарушена правната норма, което е нарушение на
административнопроизводствените правила. Релевира доводи, че не са налице
предпоставките, за налагане на ПАМ, а именно липсва обозначаващ знак за
възможността да бъде приложена държавна принуда чрез репатриране. Сочи се, че
разпоредбата на чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП съдържа три различни хипотези, при
които компетентните органи имат право да прилагат принудителна административна
мярка, а от издаденият КП не става ясно точно в коя хипотеза е бил паркиран
преместеният автомобил. Добавя, че личният ѝ автомобил не е бил паркиран
по начин, създаващ опасност за другите участници в движението, не е създавал
невъзможност за преминаването на другите участници в движението и не е пречил
на движението на другите участници. Иска отмяна на принудителната
административна мярка, обективирана в Констативния протокол (КП), за който
твърди, че не отговаря на целите на ЗДвП и не може да служи за основание за
прилагане на въпросната ПАМ. Претендира заплащане на сторените по делото
разноски.
В
хода по същество от страна на жалбоподателя се излагат и съображения, че не е
измерено разстоянието от автомобила до пешеходната пътека и не е ясно в
действителност дали има извършено такова нарушение, като се релевират и доводи,
че паркираното превозно средство не е паркирано по начин, по който да създава
опасност за другите участници в движението.
Ответникът
– В.М.И., младши инспектор в Звено "Общинска полиция" към Първо РУ –
Добрич при ОД на МВР - Добрич, оспорва жалбата. В представен писмен отговор по
делото излага съображения, че автомобилът на жалбоподателката е бил паркиран
на по-малко от пет метра пред пешеходна пътека, което е в нарушение на чл.98,
ал.1, т.5 от ЗДвП, както и е в нарушение на чл.4, ал.2, т.4 от Наредба за
организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на
превозни средства и пешеходците на територията на Община град Добрич. Сочи се,
че преди пешеходната пътека има поставен пътен знак Д-17 /пешеходна пътека/,
като се излагат и съображения, че движението по бул. „Добруджа“ е с висока
интензивност, движението по пешеходната пътека е изключително натоварено и
създава условия за ПТП. Паркирането на автомобила по този начин е създало
реална опасност за пешеходците, като им е ограничило видимостта от идващите
МПС. Твърди се, че издадената ПАМ е съобразена с втората хипотеза на чл.171,
т.5, б.“б“ от ЗДвП – паркирането по начин създаващ опасност за другите
участници в движението /в конкретния случай за пешеходците/, като за тази хипотеза
няма изискване да има поставен неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на ППС.
Административен
съд - Добрич, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
На
04.06.2020 г. В.М.И., от звено „Общинска полиция“ при Районно управление
„Полиция“ при ОД на МВР град Добрич, в присъствието на свидетеля П.К. – касиер
репатратор в отдел „Контрол синя зона“ при Община град Добрич, е извършил
проверка на бул. „Добруджа“, в близост до Съдебната палата, при която е
установил, че моторно превозно средство с рег. № ТХ 0800 АР, „Фолксваген“, е
„паркирано на разстояние по-малко от пет метра преди пешеходната пътека“. В
образеца – бланка на КП няма поставена отметка в нито едно от квадратчетата. Като фактическо обстоятелство е посочено“паркирано
на разстояние по-малко от пет метра преди пешеходната пътека“. Отразил е, че
проверката е в отсъствие на водача, като за констатираното са съставени 9 броя
снимки. Позовал се е на Заповед № 1 от 02.01.2019 г. на Кмета на Община град
Добрич и е разпоредил принудителна административна мярка (ПАМ) – преместване на
паркирано МПС. В КП е записал, че МПС е транспортирано с автокран съответен
номер и е разтоварено на Общински охраняем паркинг в гр. Добрич, ул. „Простор“
№ 12, като са уведомени органите на ОД на МВР – Добрич за това в 11.20 часа.
Отбелязал е изрично, че разходите за преместването на МПС са за сметка на
собственика на транспортираното МПС. КП е подписан от съставителя и свидетеля
по него.
Не
е спорно, че жалбоподателката е заплатила 51 лв. по сметка на Общинско
предприятие „Паркинги и пазари“, след което е взела автомобила си от
наказателния паркинг.
Като
доказателство по делото е приета Заповед № 01/ 02.01.2019 г., издадена на
основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация и във връзка с чл. 168, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата, чл. 39, ал. 2 от Наредбата, съгласно която е наредено от Кмета на
Община град Добрич дейността към ОП „Паркинги и пазари“ по принудителното
отстраняване на неправилно паркирани пътни превозни средства /репатриране/ да
се извършва в екип поименно – шофьор /кранист/ към ОП „Паркинги и пазари“,
касиер паркинг към ОП „Паркинги и пазари“ и изброени конкретни младши
инспектори към звено „Общинска полиция“; Заповед №10/08.01.2019 г., на кмета на
община Добрич, с която е утвърдена Инструкция за работа при репатриране на
неправилно паркирани МПС на територията на община Добрич, както и самата
Инструкция; Ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата за 04.06.2020
г. ог 08 часа до 20 часа; Длъжностна характеристика на длъжността младши
инспектор от звено „Общинска полиция“ към І РУ при ОД на МВР Добрич.
С
писмо вх. №1857/ 06.08.2020 г. Началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Добрич уведомява съда, че в гр. Добрич, по бул. „Добружда“, в близост до
Съдебната палата преди пешеходната пътека има поставен знак за принудително
преместване на автомобила към дата 30.07.2020 г., но няма информация дали към
дата – 04.06.2020 г. е имало такъв знак.
С
писмо вх. №1928/ 13.08.2020 г. Кмета на община гр. Добрич уведомява съда, че
към 04.06.2020 г. на процесното място не е бил наличен знак за принудително преместване
на автомобили.
Като
свидетел по делото е разпитан П.К. – касиер репатратор, част от екипа в
съответния ден по репатриране на автомобила, който потвърждава констатациите от
КП. Сочи, че и от приложените снимки по делото се установява, че ясно се вижда,
че автомобила не е на пет метра от пешеходната пътека. Не са измервали
разстоянието, но тъй като се знае, че един бордюр е 70 см., се вижда, че са три
бордюра, т.е. на 2,10 м. е бил автомобила паркиран от пешеходната пътека.
Твърди, че предупредителен знак за репатриране не е необходим.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен
акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Като
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, наложената
ПАМ следва да отговаря на изискванията за законосъобразност, посочени в чл. 146
от АПК - да е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма
и процедура, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с
целта му.
Съгласно
чл. 168, ал. 1 от ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи
длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от
собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да
нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно
пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач. Анализът на тази разпоредба
сочи, че компетентните да налагат визираната в нея ПАМ длъжностни лица са: 1/
определените от министъра на вътрешните работи и/или 2/ определени от
собствениците или администрацията, управляваща пътя. Между страните по няма
спор, че администрацията, управляваща пътя, откъдето е репатриран автомобилът
на жалбоподателката, е Община град Добрич. В случая преместването е извършено
от служител на звено „Общинска полиция“ при Първо РУ Добрич към ОД на МВР -
Добрич. В тази връзка компетентността на органа, извършил преместването, се
установява със Заповед № 01/ 02.01.2019 г. на Кмета на Община град Добрич,
както и от Длъжностната характеристика
на служителя.
Предмет
на осъществявания съдебен контрол в настоящото производство е принудителна
административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство
без знанието на неговия собственик" по отношение на лекия автомобил на
жалбоподателката, за което е издаден Констативен протокол № 00000880/
04.06.2020 г., на бланка, на която е записано Общинско предприятие
"Паркинги и пазари".
ПАМ
е наложена в противоречие с материалния закон. Съображенията за това са
следните:
Налаганите
по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, ПАМ не са сред изрично посочените в
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ, за които се изисква да се налагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите по контрол съобразно тяхната
компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица, т.е. за ПАМ от този вид
няма законово изискване за писмена форма, поради което прилагането им може да
се разпореди устно или да се извърши чрез действие. Поради това мотивите за
издаване на такъв вид ПАМ следва да бъдат изведени от фактите, предхождащи
и/или съпътстващи прилагането ѝ. С оглед липсата на законодателно
ограничение на доказателствените средства за доказване на релевантните факти,
то съставения от административния орган протокол и изготвения снимков материал
се явяват доказателства за фактическите основания на органа, послужили за
прилагане на принудителната административна мярка. В настоящия случай в
Констативния протокол е отразено, че е издаден от ответника, в същият обаче
няма отбелязване с отметка на извършеното нарушение, като обстоятелства е
записано, че автомобила е паркиран на разстояние по-малко от 5 метра преди
пешеходната пътека. Към КП е приложен и снимков материал, от който е видно, че
автомобила е паркиран преди пешеходната пътека.
Разпоредбата
на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП съдържа три различни хипотези, при
наличието, на които законодателят е дал право на компетентните органи да
прилагат принудителна административна мярка "преместване на пътното
превозно средство без знанието на собственика". Първата е, когато
превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места,
обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на паркирано превозно средство. Втората, когато превозното средство е паркирано
по начин, който създава опасност за другите участници в движението. И третата,
когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници
в движението. Така установените от законодателя предпоставки, при наличието на
които е допустимо принудителното преместване, сочат на една изключителна
ограниченост на ситуациите, при които е допустима тази пряко въздействаща върху
правото на неприкосновеност на личната собственост мярка.
Следователно,
за приложението на нормата следва да се установи наличието на една от трите
хипотези - дали превозното средство е било паркирано в нарушение на правилата
за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване, дали е създавало опасност или дали е правило
невъзможно преминаването на други участници в движението. Видно от съставения
протокол за извършеното принудително преместване, то е извършено, защото автомобилът
е бил на по-малко от пет метра преди пешеходната пътека. Така посоченото
фактическо основание не се вмества в нито една от хипотезите на чл. 171,т.5,
б.”Б” от ЗДвП цитирани по-горе. Видно от описанието органът не се е позовал на
първата хипотеза – забрана за паркиране. Другите две хипотези – създаване на
опасност или да се прави невъзможно преминаването на другите участници в
движението, също не се констатират. Не е посочил изрично кои участници в
движението има предвид по смисъла на т.28 от § 6 от ДР на ЗДвП, но предвид
обстоятелството, че е отбелязал наличието на пешеходна пътека, може да се
предполага, че е имал предвид пешеходците. В съставения протокол не е посочено,
че паркираният автомобил създава за тях опасност или прави невъзможно
преминаването им. В случая не са и приобщени доказателства в този аспект.
В случая административният орган нито е посочил, нито твърди в хода на делото,
че процесното така паркирано превозно средство води и до създаването на
конкретна опасност. Не е налице позоваване на такова обстоятелство. Въпреки, че
съдът извършва цялостен контрол за законосъобразност на оспорените пред него
административни актове, недопустимо е съдът да обосновава законосъобразността
на акт с фактически установявания, които не са посочени в акта и каквито
органът не е вменил на адресата на акта (по аргумент от чл. 170, ал. 1 от АПК,
релевантни са само фактическите основания, посочени в акта и доказателствена
тежест да установи само тях носи административният орган). Поради което дори и
в случая да се приеме, че паркираното превозно средство създава опасност (данни
за каквато не се установят по делото), доколкото съдът не установява наличието
на предпоставката за прилагане на процесната ПАМ, сочена от органа, то не са
налице основания да се приеме, че приложената ПАМ е в съответствие е в
съответствие с материалния закон.
Принудителните
мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично изброените в закона случаи,
които са точно посочени в правната норма и следва да се прилагат по реда и
начина, предвидени там. Материалноправните норми, регламентиращи такива мерки,
подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в
хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга
директно и безусловно правната сфера на адресата. В този смисъл, недопустимо е
прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, респ. при
липса на всички нормативноустановени за това условия и както е в случая – при
неясна воля на органа, при което са възможни разнопосочни тълкувания, което е
недопустимо предвид изключителния характер на мярката.
Единствено постановените в съответствие с материалния
закон административни актове обезпечават постигането на целта на закона, т.е. в
случая следва да се приеме, че оспорената ПАМ е и в несъответствие с целта на
закона - чл. 146, т. 5 от АПК.
При
този изход на спора и изричното искане на жалбоподателката за присъждане на
направените по делото разноски, това искане следва да бъде уважено, като на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ОД на МВР - Добрич следва да заплати на В.Б.Й.
*** сумата от 10 лв. (десет лева) заплатена държавна такса за образуване на
делото.
Предвид
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 5, изр. второ от
Закона за движение по пътищата, Административен съд – Добрич, V състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на В.Б.Й.
***, Принудителна административна мярка
„Принудително преместване на МПС“, наложена от В.М.И., служител в звено
„Общинска полиция“, представляваща действия по репатриране на л.а. „Фолксваген“
с ДК № ТХ 0800 АР, разпоредени от служителя.
ОСЪЖДА
ОД на МВР - Добрич да заплати на В.Б.Й., ЕГН **********,***, сумата от 10 лв. разноски по делото (десет
лева).
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: