№ 1783
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100508340 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20075270/23.03.2021г. по гр.д. № 55038 по описа за 2020г.
на Софийски районен съд, 35-ти състав е отхвърлен иска, предявен с искова
молба вх. № 22021551/09.11.2020г. на Н. Й. Б., ЕГН ********** с адрес: гр.
София, ул. **** и съдебен адрес: адв. И.Ю., гр. София бул. ****, Търговски
дом, кантора № 308 срещу Апелативен специализиран наказателен съд , с
адрес: гр. София , ул. **** за заплащане на основание на чл. 2, ал.1, т.2 от
ЗОДОВ на сумата от 4999лв., ведно със законната лихва от 21.08.2020г. до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от нарушение на чл. 5 § 3 от Конвенция за защита на правата на човека
и основните свободи с Определение от 21.08.2020г. по ВНЧД № 418/2020г. по
описа на АСпНс, ІІ-ри състав.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. №
25060755/06.04.2021г. по регистъра на СРС от ищеца Н. Й. Б., ЕГН
********** в частта, в която иск е отхвърлен . Посочил е, че решението е
постановено при нарушение на материалния и на процесуалния закон,
необосновано. Навел е твърдения, че неправилно било прието от СРС, че с
1
определението си ответникът бил обсъдил и замяна на мярката за
неотклонение в „ гаранция4. Действително ответникът обсъдил искането за
замяна на вече наложената най-тежка мярка за отклонение но не бил обсъдил
възможността за налагането на мярка „гаранция“. Такива аргументи не
можело да се презумират а следвало да има конкретни мотиви на ответника за
тази мярка. Правото му да бъде освободен под „гаранция” било гарантирано
от чл. 5, § 3 от ЕСКПЧ, както и по чл. 9.3. от Международния пакт за
граждански и политически права, ратифициран с Указ № 1199 / 23.07.1970г.
на президиума на Народното събрание, обн. ДВ, бр. 60/1970г. в сила от
23.03.1976г. за България. Ако задържаното лице можело да представи
гаранция за по нататъшното си участие в процеса без да бъде задържано,
националните власти нямали право на усмотрение. Неправилно било прието
от СРС, че не било установено разглеждането на делото да не е направено в
разумен срок. Задържан бил 2 години към момента на подаване на исковата
молба, този срок бил достатъчен за да се разгледа делото, включително и
поради това че дела със задържани лица следва да се разглеждат с приоритет
и сравнително бързо. Посочването от СРС че по делото предстояли разпити
на много вещи лица и свидетели било абстрактно . Искането му за
освобождаване под гаранция изобщо не било разгледано нито от СпНС нито
от АпСпНС. Изобщо не било обсъждано дали може да представи гаранция.
Претендирал е разноски.
Въззиваемият – ответник по исковете – Апелативен специализиран
наказателен съд не изразил становище по жалбата.
Контролираща страна - П. на Р.Б. е оспорила жалбата. Посочила е, че
решението на СРС в е правилно.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ вх. №
22021551/09.11.2020г. на Н. Й. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул.
**** и съдебен адрес: адв. И.Ю., гр. София бул. ****, Търговски дом, кантора
№ 308 срещу Апелативен специализиран наказателен съд , с адрес: гр.
София , ул. **** с която е поискал от съда да осъди ответника да му заплати
на основание на чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ на сумата от 4999лв., ведно със
законната лихва от 21.08.2020г. до изплащането й, представляващи
2
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на чл. 5 § 3
от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи с
Определение от 21.08.2020г. по ВНЧД № 418/2020г. по описа на АпСпНС, ІІ-
ри състав. Посочил е, че вече две години бил задържан с мярка за
неотклонение „задържане под стража” по НОХД № 2597/2019г. по описа на
Специализиран наказателен съд, 20-ти състав, като с Определение от
21.08.2020г. по ВНЧД № 418/2020г. по описа на АпСпНс, ІІ-ри състав било
оставено без уважение искането му за изслушване на медицинска експертиза
и е потвърдил Определението по НОХД № 2597/2019г. по описа на
Специализиран наказателен съд, 20-ти състав , с което било оставено без
уважение искането му за замяна на тази мярка. Отправеното от него искане
било за освобождаването му под гаранция, каквато в размер на 1000лв.
посочил, че може да плати. Това искане изобщо не било обсъдено нито от
СпНС, нито от АпСпНС. Правото му да бъде освободен под „гаранция” било
гарантирано от чл. 5, § 3 от ЕСКПЧ, както и по чл. 9.3. от Международния
пакт за граждански и политически права, ратифициран с Указ № 1199 /
23.07.1970г. на президиума на Народното събрание, обн. ДВ, бр. 60/1970г. в
сила от 23.03.1976г. за България. Ако задържаното лице можело да представи
гаранция за по нататъшното си участие в процеса без да бъде задържано,
националните власти нямали право на усмотрение. В следствие на
произнасянето на ответника ищецът затвърдил усещането си за липса на
законност, за липса на върховенство на закона и на правото за липса на
справедливост в българския съд, у него се породило чувства за
безпомощност, унижение, лишаване от основни човешки права поради
забавеното произнасяне повече от 2 години по искането му за освобождаване
под гаранция, което не било разумен срок. Неразглеждане на искането довело
до изпадане в дълбока депресия, затворил се в себе си, отказвал да контактува
с околните и с близките, изпаднал в тежки душевни страдания, нежелание за
конструктивни действия и липса на житейска мотивация, справедливото
обезщетение а които вреди бил в размер на процесната сума. Претендирал е
разноски.
Ответникът Апелативен специализиран наказателен съд не е изразил
становище.
Контролираща страна П. на Р.Б. е оспорил исковете.
3
По делото и приет неоспорен от страните протокол от 10.08.2020г. по
НОХД 2597/2019г. на Специализиран наказателен съд, съгласно който в
проведеното публично заседания по делото на 10.08.2020г. подсъдимият Н.Б.
чрез процесуалния си представител - адв. А., е направил искане да бъде
изменена мярката му за неотклонение „задържане под стража” в по-лека
такава, като е посочил, че вече 2 години е с най-тежката мярка и всеки път
изменението се отказва поради липса на новонастъпили обстоятелства, което
не било правилно, ритмичното насрочване на делото не водело до събиране
на доказатества в случая, защото от близо 200 свидетели разпитани били само
10, нямал вина за това забавяне, тежестта на престъплението за което било
повдигнато обвинение на този етап не можело да бъде аргумент за мярката,
нямало опасност на се укрие, имал съпруга и болна майка, отделно имал и три
деца, опасността от извършване на престъпление била хипотетична. Посочила
е, че мярката домашен арест” била по-подходяща включително с оглед
здравословното му състояние, това също било задържане, дори не говорела за
мярка „гаранция” защото това било като „... сън в лятна нощ...” . В същото
заседание пълномощникът на Н.Б. – адв. К., е поискал от съда да замени
мярката за неотклонение задържане под стража с друга по медицински
причини, защото с писмото си по делото СЦЗ е посочил, че медицинския
център към СЦС е с изчерпани терапевтични възможности. Такива искания
са направили и и адв. Н., адв. С., адв. Б. като адвокати на Н.Б., сочейки че
всяка мярка, различна от „задържане под стража“ би била по-подходяща. В
същото съдебно заседание Н.Б. лично е направил искане за замяна на мярката
за неотклонение, като изрично е поискал мярката да бъде изменена в
„парична гаранция“, като е посочил, че може да заплати такава в размер на
1000лв. или да бъде определена мярка „подписка”. С Определение от
10.08.2020г. СпНС е отхвърлил искането за изменение на мярката за
неотклонение, като е посочил, че са налице всички условия за задържане под
стража на подсъдимия Н.Б. – обвинения за извършени тежки умишлени
престъпления, етап на делото до съдебно следствие, опасност от укриване на
подсъдимия, липса на промяна на обстоятелства към момента на
произнасяния по вече направени искания за замяна на мярката последното от
които на 07.08.2020г.; опасност от извършване на престъпление, липса на
ограничения в срока на най-тежката мярка по време на съдебна фаза на
процеса, полагане на грижи за здравето на подсъдимия в условията на
4
задържането му под стража като е прието че мярката „задържане под стража”
е единствената, която би осигурила нормалното протичане на процеса с оглед
спецификата му.
Прието е Определение от 21.08.2020г. по ВНЧД № 418/2020г. по описа на
АпСпНС, с което жалбите срещу Определение от 10.08.2020г. на СпНС по
НОХД 12597/2019г. на адвокатите на Н.Б. – на адв. К. депозирал такава на
14.08.2020г. и на адв. А., депозирала такава на 13.08.2020г. , са оставени без
уважение. В мотивите на Определението от 21.08.2020г. е посочено, че за
подсъдимия се полагат своевременни и адекватни медицински мерки,
правилно било прието от първоинстанционния съд, че за замяна на мярката с
по-лека не са налице предпоставките на закона, че обвиненията са за тежки
умишлени престъпления, множество деяния в продължителен период,
засягащи значими обществени интереси - престъпления по чл. 321, ал. 3, пр.2
и пр. 3, т.1 вр. с ал.1 от НК; по чл. 255, ал. 3 вр. с ал.1, т.2 пр. 1, т.6 и т.7 вр. с
чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК; по чл. 255, ал. 3 вр. с ал.1, т.2,
пр.1, т. 6 и т. 7 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК; по чл. 253,
ал. 5 вр. с ал. 4 вр. с ал.3, т.1 пр.2 вр. с ал.2, пр.1 и пр. 3 вр. с ал.1 вр. с чл. 20,
ал. 2 вр. с ал.1 он НК; по чл. 339, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 от НК , че
може да се направи обосновано предположение за извършването им от
подсъдимия, че има опасност подсъдимия да се укрие, а и да извърши
престъпление, наказателното производство се развива ритмично и в разумен
срок, било образувано само преди година, разпределено на докладчика по
НОХД на 25.07.2019г., като в тази година имало обявена и извънредно
положение в страната и били предприемани действия с оглед ограничение на
последиците от заболяването; процесуалното поведение на подсъдимия било
част от причините да не се събират повече доказателства на този етап – отказ
от упълномощен от него защитник, а същевременно задължителна адвокатска
защита; изрично желание на защитниците му в заседание например от
10.08.2020г. да се призоват само 4-ма свидетели, трима от които не се явили..
Разпитан по делото св. Е. Б.а е заявила, че е съпруга на Н.Б., той бил
задържан на 26.10.2018г. и оттогава до момента на всяко заседание на съда
отправял искане за замяна на мярката „задържане под стража” в по-лека, това
било направено и през август 2020г., като този път след консултация с
адвокат, който го запознал с правата му ЕКЗПЧ и поради предстоящия му
рожден ден Н.Б. поискал мярката да бъде изменена. Нито СпНС нито
5
АпСпНС се произнесли по това искане за мярката ”парична гаранция”.
Ищецът бил много обнадежден, че искането му ще бъде уважено, че дългия
срок на задържането му ще повлияе, но това не било направено. Ищецът
няколко седмици спрял да се обажда по телефона на нея и на децата,
свидетелят го усетила, че е в голяма депресия. Тогава станало ясно че
българския съд няма да се съобрази с ЕКЗПЧ и това го карало да се чувства
обезверен, дори коментирали да подаване на молба до съда за консултации с
психолог, с когото да говори за обзелото го отчаяние, че ще му бъдат
зачетени правата.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и
допустимо.
По правилността на решението :
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т. 2 от ЗОДОВ и чл. 86
от ЗЗД.
Съгласно чл. 2, ал.1, т. 2 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди,
причинени на граждани от разследващите органи, П. и съда за нарушаване на
права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи /Конвенцията /. Съгласно чл. 5 , § 3 от
Конвенцията всяко лице, арестувано или лишено от свобода в съответствие
с разпоредбите на т. 1 (с) на този член, трябва своевременно да бъде
изправено пред съдия или пред длъжностно лице, упълномощено от закона да
изпълнява съдебни функции, и има право на гледане на неговото дело в
разумен срок или на освобождаване преди гледането на неговото дело в съда,
което освобождаването може да бъде обусловено от даването на гаранции за
явяване в съда.
Мерки на принуда в наказателното производство могат да причинят
различни страдания на наказателно преследвания, които да го увредят
неоснователно или прекомерно. Увреждането зависи от начина на
6
прилагането им, от естеството на мерките и от тяхната продължителност. То
може да настъпи и при основателно обвинение, защото и при тази хипотеза
мерките на принуда е възможно да бъдат наложени незаконосъобразно. Така е
в случая, в който мерките ограничават правата над необходимото и
достатъчното за постигането на целта на наказателното преследване или
продължат по-дълго от необходимото. В такива случаи държавата отговаря
имуществено за причинените вреди, доколкото те не са компенсирани при
определянето на размера на наложеното наказание, което наред с тежестта на
извършеното престъпление, причинените вреди, вината и другите
утежняващи и смекчаващи обстоятелства отчита и оказаното поправително
въздействие на изтърпяната процесуална принуда. Така дори при основателно
обвинение наказателно преследваният може да претендира обезщетение за
вреди от незаконното задържане под стража, домашен арест, други случаи на
лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 ЕКПЧОС и нарушаването на
права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на същата Конвенция; както и от нарушение
на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. /В този
смисъл Решение № 70/06.04.2019г. по гр.д. № 3243/2019г. на ВКс, ІV-то Г.О./.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата отговаря за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно
лице, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ исковете се предявяват срещу органа, от
чийто актове, действия/бездействия са претърпени вредите.
Със ЗОДОВ законодателят е уредил специална отговорност на държавата,
която е обективна и не е обвързана с вина на длъжностното лице-пряк
причинител на вредите. Отговорността на държавата е специфично
проявление на принципа за отговорност на възложителя на работа по чл. 49 от
ЗЗД и тя също е гаранционно-обезпечителна. ЗОДОВ определя специалния
ред и условия за обезщетение, като за неуредени случаи се прилагат общите
разпоредби на ЗЗД, съобразно § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането. Елемент от фактическия състав на
отговорността на държавата по чл.2 от ЗОДОВ, е установяване на
незаконосъобразността на акта, действието/бездействието на органа по чл. 2
7
от закона, от което се твърди, че са претърпени вредите, тоест дали
противоречат на материалноправни или процесуалноправни норми.
Съдът приема, че в конкретния случай от събраните по делото писмени
доказателства, се установява че срещу ищеца е образувано наказателно
производство, като пред съда е образувано НОХД 2597/2019г. по описа на
СпНС разпределено на докладчика на 25.07.2019г. по обвинение за множество
извършени престъпления от ищеца, по отношение на него е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража”, като в проведено пред СпНС съдебно
заседание на 10.08.2020г. ищецът е поискал мярката му да бъде заменена с по-
лека, като адвокат А. е посочила, че дори „домашен арест” ще е по-
подходяща”, а ищецът изрично е поискал мярката да бъде заменена с
„парична гаранция от 1000лв.“ или с „подписка“, искането е оставено без
уважение на 10.08.2020г., по подадените жалби от 13.08.2020г. и от
14.08.2020г. с Определение от 21.08.2020г. на Апелативен специализиран
наказателен съд жалбите са оставени без уважение. Тези обстоятелства се
установяват от приети по делото неоспорени от страните писмени
доказателства.
Съдът приема за установено по делото, че по искането от 10.08.2020г.
своевременно се е произнесъл Специализирания наказателен съд –
определение от 10.08.2020г., своевременно се е произнесъл и Апелативния
специализиран наказателен съд – с определение от 21.08.2020г. по жалбите от
13.08.2020г. и от 14.08.2020г. Този срок е съобразен със закона и съдът го
приема за разумен. Неоснователни са доводите на въззивника, че по искането
му за замяна на мярката за неотклонение с „парична гаранция” нямало
произнасяне. Установява се от приетия по делото протокол от 10.08.2020г. и
Определение от 21.08.2019г. че СпНС и АпСпНС са изложили подробни
мотиви за формирания извод, че единствената подходяща мярка за
неотклонение по отношение на подсъдимия Н.Б. в случая е „задържане под
стража”, обсъдили са всички обстоятелства , които са релевантни за
определяне на мярката за неотклонение, включително срока в който се
развива производството, тежестта на престъпленията, сложността на делото с
оглед на повдигнатите обвинения и следващите се процесуални действия,
епидемична обстановка в страната, съществуващото обосновано
предположение за извършване на престъпленията от ищеца, деянията, които
засягат значими обществени интереси , опасност подсъдимия да се укрие, а и
8
да извърши престъпление, здравословното му състояние и мерките, които се
полагат за него. Формирането на категоричен извод от АпСпНС и СпНС, че
единствената подходяща мярка за неотклонение по отношение на ищеца е
„задържане под стража” съдържа в себе си извод, че всяка друга мярка,
включително и „парична гаранция” не е подходяща, поради което и съдът
приема, че доводите на въззивника, че няма произнасяне по искането му за
мярка „парична гаранция“ са неоснователни. В подкрепа на извода на съда е
обстоятелството,че както СпНС, така и АпСпНС са формирали изрични
изводи , че делото се разглежда в разумен срок, което е една от
предпоставките по чл. 5, § 3 от Конвенцията за определяне на парична
гаранция.
Съдът приема, че по делото не е установено на този етап разглеждането на
наказателното дело да не се разглежда в разумен срок, което е допълнително
основание да се приеме, че освобождаването при мярка „парична гаранция”
не е задължително. Дали срокът в който се разглежда делото е разумен
зависи от сложността на делото , предмета на наказателното производството,
поведението на страните и на техните представители, поведението на
останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички
други факти, които имат значение за времето на разглеждането му. В случая
не се спори по делото, а и се установява от приетите по делото протокол и
определение, закрепили не само изводите на съдебните състави, но и
изявленията на ангажираните от ищеца адвокати по наказателните дела, че
НОХД пред СпНС е образувано през 2019г., разпределено на докладчика на
25.07.2019г., същото е по обвинения за множество тежки умишлени
престъпления, деяния в продължителен период, наложителни са разпити на
множество свидетели и вещи лица, процеса се развива по време на
епидемична обстановка в страната, налагаща ограничения за събиране на
много хора в ограничени пространства, подсъдимият се е отказвал от вече
упълномощени защитници, а защитата му е задължителна, наказателното дело
се насрочва за публични съдебни заседания ритмично. Така установеното
съдът приема, че не позволява извод, че към август 2020г. наказателния
процес се развива в неразумен срок. За този извод не е необходимо да се
изследват подробно книжата по наказателното дело, защото горепосочените
обстоятелства не са спорни по делото.
При така възприето съдът приема, че правилно районният съд е приел,
9
че не са налице основания за ангажиране на отговорността на ответника по
реда на чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ , поради което и решението следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноски:
Отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника,
въззиваемият не е претендирал разноски и такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20075270/23.03.2021г. по гр.д. № 55038 по
описа за 2020г. на Софийски районен съд, 35-ти състав
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10