Р Е Ш Е Н И Е
№ 2568 22.07.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3968 по описа на съда за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Д.А.А. се твърди, че за периода от *** до *** ответницата има задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода, в размер на 2321.97 лв. и мораторна лихва към главницата, за периода от *** до *** в размер на 204.78 лв., за обект, находящ се в гр.П., ул. „***” № **. Твърди, че за потребените за посочения период количества вода са издадени фактури за главници, подробно посочени в исковата молба, с посочена дата на издаване, дължима сума и период, за който се дължи сумата. Ответницата фигурирала в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Ответницата имала качеството на потребител съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004г., тъй като била собственик на водоснабдения недвижим имот – имотът бил собствен на бащата на ответницата А. С. А., поч. на ***, а ответницата в качеството си на наследник и на ползвател на имота била титуляр на партидата. Останалите наследници не живеели в имота и не го ползвали. В имота имало монтирано измервателно устройство с номер ***. Сочи се, че е сключено споразумение за разсрочване на задължение № ***/***, подписано от назначения *** на ответницата, която страдала от ***, с което се признавала дължимостта на сумите. Изложени са съображения за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като по образуваното ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. било подадено възражение, поради което се и предявявали настоящите искове. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество горепосочените суми. Претендира се и законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в производството.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. е видно, че е издадена заповед за изпълнение № *** от ***, с която е разпоредено Д.А.А. да заплати на „ВиК” ЕООД сумата от 2321.97 лв. – главница, представляваща неплатени задължения за питейна и отведена канална вода за периода от *** – *** за обект, находящ се в гр.П., ул. „**“ № **; 204.78 лв. – обезщетение за забава за периода *** – ***, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – *** до окончателното погасяване, както и разноските по делото от 320 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 50.54 лв. държавна такса.
По делото е приложена справка за неплатени задължения на Д.А.А., аб. № ***, адрес ***, за периода *** – ***, в размер на 2321.97 лв. главница и 204.78 лв. лихва. Представена е и справка за водомер - № ***, на посочения абонат.
Представен е опис на фактури, за периода *** – ***, както и карнета за обект, находящ се в гр.П., ул. „***” **.
По делото е представено споразумение за разсрочване на задължение от ***, сключено между страните по делото, подписано от попечителя на ответницата, по силата на което задължението на длъжника по фактури в периода *** до *** възлиза на 2526.75 лв.
На ответницата, чрез попечителя е връчена покана за доброволно изпълнение на ***, с която тя е поканена да заплати сумата от 2274.30 лв. главница и 143.85 лв. лихва.
Представени са Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г., както и Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр.Пловдив, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027 от 09.06.2006г.
По делото е представена справка за размер на задълженията на ответницата към дата ***, според която дължимият остатък е 1294.71 лв. главница от дата *** до *** и обезщетение за забава в размер на 88.02 лв. за периода от *** до ***.
Видно от писмо на О. П., Д.А.А. е поставена под *** с решение № ***/***г. по гр.дело № ***/***г. на Окръжен съд Пловдив, в законна сила от ***.
Представено е удостоверение за наследници на А. С. А., видно от което законни наследници на лицето са трите му дъщери Д.А.А., Ж. А.А. и С. А.А..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.Г., която изяснява, че отчита от две години водомера в процесния обект на ул. „***“ № **. Имотът бил водоснабден, ответницата живеела на първия етаж, като водомерът се намирал в шахта, заедно с общия водомер. На втори етаж имало семейство с отделен водомер. Свидетелката отчитала водата по показания на водомера. Последните няколко месеца отчитанията се подписвали от Д.. Достъпът до водомера бил свободен. По времето, през което свидетелката отчитала имота, всичко било точно. Теч на вода може да имало преди този момент. Започнала да отчита от ***.
Разпитана е и св.Б., която изяснява, че е отчитала водомерите в имота на ул. „***“ преди *-* години. Водомерът бил отвън, в шахта, подписвала се Д.. Отчитането било по показания. Водомерът трябвало да бъде сменен преди *-* години, имало такава заповед. Връчвано било известие за смяна на водомера. Водомерът отчитал, нямал повреда, но ако бил над 10-годишен, трябвало да се смени. На етажа на Д. имало течове. Имало теч на тоалетното казанче, който се отчитал на водомера на Д. и на общия водомер. Подписите на карнетите от *** ***г. били на свидетелката, както и почеркът. Ако водомерът не се сменял, почвало начисляване на вода по * кубика на човек при повреден водомер. В карнетите по делото такива начисления не били правени. Било отразено, както били показанията.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което след датата на входиране на заявлението по чл.410 ГПК – *** до завеждане на исковата молба на *** и след тази дата до изготвяне на заключението са отразени постъпили плащания за процесния период от ***г. до *** от Д.А. на стойност 1027.26 лв. главници и 146.69 лв. лихви за забава. Размерът на осчетоводените фактурирани задължения за потребена студена вода за обект в гр.П., ул. „***“ № ** с абонатен номер ***по един брой водомер – *** е 2 321.97 лв., а на лихвите за забава по всяка от фактурите за периода от ** до *** – 204.78 лв. Задълженията на абоната са редовно осчетоводени по счетоводни сметки, дневници и регистри за посочения период. Фактурираното количество потребена вода съответства според вещото лице на количеството отчетена потребена вода по записаните показания в карнетите по водомер ***. След приспадане на постъпилите плащания към датата на проверката на вещото лице, размерът на задълженията е 1294.71 лв. главници и 88.02 лв. лихви за забава.
Прието е заключение и на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което в имота на ответницата е налично измервателно устройство. Имотът бил водоснабден. На водомера била налична оловна пломба, която не била монтирана на корпуса му. Измервателното устройство не било годно съгласно изискванията на Закона за измерванията и Наредбата на МС, както и съответните заповеди на ДАМТН. При огледа на вещото лице била намерена нарушена пластмасова пломба на ВиК оператора с № ***. Средството за измерване не представлявало тип средство за измерване, одобрено от ДАМТН. Водомерът не бил изправен и не бил годен да отчита точно преминалите през него количества вода.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № *** по описа на Пловдивски районен съд за ***г., че против издадената заповед за изпълнение № *** от *** е подадено възражение, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Приложимият нормативен акт за процесния период е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. По делото няма спор, че отношенията по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия, като няма възражения ответницата да е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия, поради което следва да се приеме, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и Общите условия на ВиК Пловдив.
Съдът намира обаче, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, по следните съображения. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, заключението на която съдът възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, е видно, че монтираното в имота на ответницата средство за измерване не представлява тип средство за измерване, което да е одобрено от ДАМТН, не отговаря на изискванията на Закона за измерванията и на Наредба на МС за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като водомерът не е изправен и не е годен да отчита точно преминалите през него количества вода. Според вещото лице на процесния водомер липсва пластмасова пломба на ВиК оператора на една от холендърните му връзки и няма точни данни кога тя е била поставяна. Следователно се налага извод, че водомерът не представлява годно средство за измерване, съобразно нормативните изисквания. В тези случаи, съгласно чл. 26, ал. 2 от Общите условия при повреждане на индивидуален водомер на потребител, „ВиК“ – операторът начислява количеството изразходвана вода според средномесечния разход за съответния период от предходната година за срока на предписанието по чл. 20 от Общите условия, като след изтичането му „ВиК“ – операторът таксува потребителя по реда на чл. 25, ал. 8 от Общите условия. Липсват твърдения в тази насока, като от изложеното в исковата молба и приложените доказателства може да се направи извод, че претенцията се основава на реален отчет на показанията на средство за измерване. В случая обаче не може да се приеме, че изискванията и за този отчет са спазени, тъй като разпоредбата на чл. 32 на Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи предвижда, че услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл. 21, ал. 4 от Общите условия изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. При невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негов представител и липсата на друга инициирана от потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и за двете страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и от поне един свидетел – чл. 35, ал. 5 от Наредбата. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора – чл. 35, ал. 5 от Наредбата. Представените карнети, отразяващи претендираните задължения, са частни свидетелстващи документи, съдържащи изгодни за издателя факти - за доставка на определено количество услуги и възникнали в негова полза парични вземания. Същите не са редовно водени, тъй като видно от съдържанието им подписи не са полагани редовно. При голям брой от отчитанията изобщо липсва положен подпис, а освен това следва да се има предвид, че ответницата Д.А.А. е поставена под *** с решение № ***/*** по гр.дело № ***/****г. на Окръжен съд Пловдив, в законна сила от ***, тоест преди процесния период с начална дата ***. С оглед разпоредбата на чл.5, ал.3 от Закона за лицата и семейството ответницата извършва правни действия със съгласието на ***, като не се твърди, както и не се установява дори и в случаите, в които в карнетите е полаган подпис от ответницата, това да е ставало със съгласие на *** Х.Л..
Следва да се посочи още, че представеният от ищцовото дружество опис на фактури не би могъл да послужи като годно доказателство относно конкретните видове задължения на абоната за процесния период, доколкото представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата ги страна данни. Заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза също не е в състояние да установи наличието на претендираните вземания, тъй като тя изхожда единствено от счетоводните записвания при ищеца, направени на база първични счетоводни документи, които не могат да обвържат надлежно другата страна по спора. Поради това съдът намира, че обемът на доставените ВиК услуги не е доказан и предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, със ***
С. Л. Н. срещу Д.А.А., ЕГН ********** ***, с ***Х.М.Л. искове за признаване за
установено, че Д.А.А. дължи следните суми - сумата от 2321.97 лв. главница,
представляваща неплатени задължения за питейна и отведена канална вода за
периода от *** – *** за обект, находящ
се в гр.П., ул. „***” № **, абонатен номер ***; 204.78 лв. обезщетение за забава
за периода *** – ***, ведно със законната лихва от датата на постъпване на
заявлението в съда – *** до окончателното погасяване, предмет на издадената
заповед №*** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от *** по
ч.гр.дело № ** по описа на ПРС за ***г.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.