Решение по дело №2921/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260460
Дата: 12 ноември 2020 г. (в сила от 26 април 2021 г.)
Съдия: Ася Трифонова Ширкова
Дело: 20204430102921
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№…………….........

гр.Плевен,12.11.2016г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря Марина Гечевска, като разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 2921 по описа за 2020г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба на С.П.С. против „Т.П.“ ЕАД. Ищецът твърди, че  подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК за сумата от 320 лева, недължимо платена на ответното дружество. Твърди, че тази сума била заплатена по заповед за изпълнение по ч.гр.дело №7207/2017г.  по описа на РС Плевен. Твърди, че сумата е недължимо платена, тъй като заповедта за изпълнение била обезсилена с определение от 02.02.2018г. Ищецът твърди, че на 15.09.2017г. ответникът подал заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.дело № 7208/20176г. Твърди, че по делото била издадена заповед за изпълнение, след което ищецът заплатил сумата от 320 лева и подал възражение срещу заповедта. Твърди, че издадената заповед била обезсилена. Поради това ищецът навежда доводи, че сумата е платена недължимо, тъй като е настъпило обогатяване на ответното дружество и обедняване на ищеца със сумата от 320 лева. Твърди, че сумата е платена без основание, а не за реално дължими суми. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответното дружество е получило сумата от 320 лева без правно основание.

          В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва претенцията. Твърди, че действително е подал заявление по чл.410 ГПК и било образувано ч.гр.д. № 7208/2017г. по което на 15.09.2017. била издадена заповед за изпълнение. Не спори, че срещу заповедта било подадено възражение от длъжника, с което оспорва размера на част от сумата. Не оспорва, че впоследствие ищецът е заплатил сумата от 320 лева, както и допълнително още 70 лева разноски, поради което в едномесечния срок не е предявил установителен иск. Твърди, че не е предявил установителен иск именно поради обстоятелството, че ищецът е заплатил изцяло сумите, дължими за доставена топлоенергия и разноски по ч.гр.дело. 

          В съдебно заседание страните поддържат становищата си.

          От фактическа страна, съдът приема следното :

          На 20.05.2020г. е образувано ч.гр.дело №1841/2020г. по описа на РС Плевен, с което С.П.С. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу „****“ ЕАД Плевен, с което съдът е разпоредил издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. По делото е постъпило възражение от длъжника и съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви установителен иск. Исковата молба е предявена в законовия срок поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоначално, на 14.09.2017г. „Т.П.“ ЕАД е подало заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу С.П.С. за заплащане на консумирана, но незаплатена топлоенергия за периода 01.02.2016г. – 30.04.2017г. на стойност 319,34 лева и лихва върху главницата за периода 04.04.2016г. – 08.09.2017г. в размер на 19,17 лева. По делото съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение №4741/15.09.2017г., с която разпоредил Длъжникът С.П.С., ЕГН **********, с адрес *** и с постоянен адрес по направена справка за адресна регистрация: ****ДА ЗАПЛАТИ на кредитора “****със седалище и адрес на управление:***, представляван от ****, пълномощник юрк. ****, сумите: 319,34лв. – главница, представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2016г. до 30.04.2017г.; 19,17лв. – лихва върху главницата за периода от 04.04.2016г. до 08.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 14.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: 25лв. – внесена държавна такса и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В срок длъжникът възразил, че не дължи сумата. След подаване на възражението, съдът издал Разпореждане № 17116/11.10.2017г., с което указал на заявителя, че може да предяви установителен иск в едномесечен срок от получаване на разпореждането. Заявителят получил разпореждането на 29.11.2017г. На 28.11.2017г. е представил становище, че длъжникът е изплатил изцяло дължимите суми за главница и лихва. Моли съда да  издаде изпълнителен лист само за направените в заповедното производство разноски. На 25.01.2018г. заявителят е подал становище, че длъжникът на 09.01.2018г. е заплатил и направените по делото разноски, поради което няма правен интерес от издаване на изпълнителен лист за главница, лихва и разноски. С оглед подаденото становище, с определение №421/02.02.2018г. съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение на парично задължение №7208/15.09.2017г.

В производството по чл.55 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че е получил сумата на правно основание, а именно заплащане на дължима ползвана топлоенергия за периода 01.02.2016г. – 30.04.2017г.

 Съдът счита, че подадения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед извършеното плащане на главница, лихва и разноски, в случай, че кредиторът беше предявил установителен иск, то същият би бил недопустим поради липса на правен интерес от завеждането му. Това е причина кредиторът да не предяви установителен иск за вземането си. След плащане и на разноските, съдът не е издавал изпълнителен иск и за тях, тъй като няма правен интерес и е обезсилил издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Именно изпълнението на цялото задължение по заповедта за изпълнение, след подаване на възражението и преди изтичането на срока по чл.415 ал.4 от ГПК е препятствало възможността да се предяви установителния иск, който би бил недопустим поради плащане от страна на длъжника. Длъжникът сам е избрал, независимо от подаденото възражение, да заплати доброволно извънсъдебно задължението, което се претендира с процесната заповед.

Съдът приема, че с така извършеното плащане, макар и извънсъдебно, длъжникът е направил признание за дължимостта на претендираните със заявлението суми и не може да се приеме, че след като заповедта е обезсилена именно, поради полученото след нейното издаване плащане, длъжникът има право връщане на платеното на отпаднало основание. Признание, че дължи, по смисъла на закона е налице, когато се признава съществуване на задължението, което кореспондира на признатото право. Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл.116, б.„а“ от ЗЗД: 1.същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, 2.да е отправено до кредитора или негов представител и 3.да се отнася до съществуването на самото задължение. Признаването на фактическия състав не означава признаване на последиците от този фактически състав към момента на признаването. В практиката се приема, че признаването на дълга може да бъде направено и с конклудентни действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитора. В този смисъл са Решение №100/20.06.2011г. на ВКС по търг. дело №194/2010г., II т.о., Решение №131 от 23.06.2016г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015г., IV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, Решение №49/04.04.2017г. по дело №50236/2016 на ВКС, ТК, IV г.о.

Ако се приеме обратното, че длъжникът е платил без основание, тъй като заповедта за изпълнение е обезсилена, в случаите, когато същата е обезсилена поради плащане, това би означавало, че всеки длъжник, платил в хода на съдебното производство при сключена спогодба и последващо прекратяване на делото, ще има право да търси обратно заплатената сума, поради отпадане на основанието за плащане. Защото в тези случаи, заповедта подлежи на обезсилване поради прекратяване на делото.

С оглед изхода на спора и представения списък с разноски, съдът счита, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 100 лева.

          По изложените съображения, съдът

                                                 Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С.П.С. с ЕГН **********,*** офис партер, против „****” ЕАД с Булстат ****с адрес на управление ***, представлявано от законния си представител ****, иск да бъде признато за установено, че „****” ЕАД с Булстат ****с адрес на управление ***, представлявано от законния си представител ****, дължи на С.П.С. с ЕГН **********,*** офис партер, сума в размер на 320.00лв. платена без основание.

ОСЪЖДА С.П.С. с ЕГН **********,*** офис партер да заплати на „****” ЕАД с Булстат ****с адрес на управление ***, представлявано от законния си представител ****, разноски по делото в размер на 100 лева.

          Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му пред ПлОС. 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: