РЕШЕНИЕ
№ 255
гр. Карлово, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320101375 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415
от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, предявен от „Е.М.” ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., район В., ж.к.М.Д., ул. „Р.П.К.” №
***, с ЕИК *********, представлявано от Р.И. М.Т. с ЕГН **********, в
качеството си на управител, чрез пълномощника адв.Д.П. - АК С.З.,
преупълномощена от „И.Д.А.Д.“, адрес за призоваване; гр. С.З. бул. „Ц.С.В.”
№ ********* против ЕМ. СТ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. А.К.“
№***.
В исковата молба се твърди, че на 29.10.2008 г. в гр. К. бил сключен
Договор за потребителски кредит по кредитни програми № ******* от
29.10.2008г. между „С.И.Б.“ АД /С./ с ЕИК *********, в качеството на
Кредитор и ответника Е.С. К.. По силата на този договор „С.И.Б.” ЕАД
отпуснала на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 10 000 лв.
(десет хиляди лева). Кредитополучателят се задължил да върне ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в
договора.
Твърди се, че съгласно чл. 4.(1) главницата по кредита се олихвява с
годишна лихва, равна на сбора на Банковия лихвен процент за кредити в
национална валута на Банката /БЛП/ плюс преференциална лихвена надбавка
в размер на 2,9%. за срока на издължаване на кредита. Към датата на
сключване на договора БЛП бил в размер на 4,9% годишно.
Кредитът се издължавал на 120 месечни анюитетни погасителни вноски
1
в съответствие с погасителния план. Крайният срок за погасяване е
29.10.2018г.
След усвояване на Кредита, кредитополучателят погасил част от
месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си. Поради
изтичане на крайния срок за издължаване на кредита, вземането станало
изцяло изискуемо.
Междувременно на основание сключен Договор за прехвърляне на
парични вземания (цесия) от 28.09.2012г. и приложенията към него между
„С.” АД, с ЕИК ********* и „Е.М.” ЕООД, с ЕИК *********, задължението
на Е.С. К., произтичащо от Договор за потребителски кредит по кредитни
програми № ******* от 29.10.2008г., било изкупено от „Е.М.” ЕООД.
В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за
задълженията и договорите, ответникът бил уведомен, че кредитор спрямо
него по отношение гореописаното парично вземане вече било „Е.М.“ ЕООД.
Съгласно приложено пълномощно, цесионерът „Е.М.“ ЕООД бил изрично
упълномощен от цедента „С.” ЕАД, да извършва уведомяване от името на
цедента. Уведомления за цесия били изпратени на посочения в договора
постоянен адрес на Е.С. К.. Писмото се върнало в цялост, като на известието
за доставка било отбелязано „преместен“. На основание чл.18 от договора
уведомлението се считало получено. Въпреки това, ищецът моли на
основание чл.235 ал.3 ГПК съдът да приеме, че длъжникът е надлежно
уведомен с връчването на уведомление изходящо от цедента, като
приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея по делото, ответникът получавал уведомлението,
изходящо от „С.” ЕАД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на
процесиите вземания, като ставал надлежно уведомен за извършената цесия,
доколкото имало възражения в тази насока.
Поради непогасяване на дължимите суми „Е.М.“ ЕООД пристъпило към
принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на
Заявление до Районен съд гр. К. за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу длъжника за сумата от 3000 лв. – главница – частично
от обща главница 7 637.82 лв. Било образувано частно гражданско дело №
867/2021 г. по описа на Районен съд гр. К., по което била издадена Заповед за
изпълнение на претендираните суми. Срещу издадената заповед ответникът
Е.С. К. подал възражение, което пораждало правния интерес на ищцовото
дружество да предяви настоящия установителен иск.
„Е.М.“ ЕООД моли съда да признае за установено, че ответникът Е.С.
К., дължи на дружеството сумата от 3000 лв. – главница, представляваща част
от общо дължима главница в размер на 7 637.82 лв. по Договор за
потребителски кредит по кредитни програми № ******* от 29.10.2008г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 08.06.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, за което по ч. гр. д. №867/2021 г. по
2
описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК. Претендират се направените разноски по делото, включително и
тези в заповедното производство.
Ответникът оспорва иска като недопустим и същевременно –
неоснователен. Твърди, че с просто око се виждало, че на гърба договорът за
цесия, който бил предоставен като доказателство, подписът на господин Ф.Я,
и структурата на почерка съответствала на почерка на П.А., които се явявали
представители на „С.“ ЕАД /цедента/. Ако господин А. бил представител и
упълномощено лице на господин Ф.Я,, то следвало той да се подпише със
зепетая на неговото място. В така предоставеното доказателство нямало
запетая преди подписа, поради което ответникът оспорва подписа като
истинност и легитимност и смята, че този договор следва да бъде обявен за
нищожен, а от там – да бъдат прекратени техните искания към него.
Със същите доводи оспорва и „Потвърждението за извършена цесия на
парични взимания на основание чл. 99 от ЗЗД.
Твърди, че в договора за кредит, който също бил представен като
доказателство, нямало клауза или точка, където да е записано и упоменато,
че: „Длъжникът предоставя и дава разрешение на „С.“ ЕАД да предоставя и
преотстъпва на трети лица личните му данни“, което било грубо нарушение
на Закона за личните данни, съгласно Българското и Европейско
законодателство, и било престъпление по смисъла на НК.
В уведомлението за цесия по чл.99 от ЗЗД, което било представено като
доказателство, липсвало пощенско клеймо на Пощенската служба - клон К.,
дата и подпис на служителя който е доставил и който е върнал писмото
обратно на подателя. Ответникът заявява, че цесията била незаконна и било
учудващо, че от „Е.М.“ ЕООД сега успели да намерят точния му адрес, а
преди това – не. С тези си действия същите нарушавали конституционните му
права, а с предоставените документи. които според ответника са с невярно
съдържание, целяли да го лишат и от справедлив процес.
На следващо място, ответникът се позовава на настъпила погасителна
давност. Договорът за кредит, представен с исковата молба, бил сключен на
29.10.2008 г., а съгласно сега действащото българско законодателство – чл.
110, чл. 111 и член 112 от ЗЗД, към датата на подаване на иска от ищцовата
страна давността била изтекла.
Относно молбата на ищцовата страна към настоящото дело да бъде
изискано и приложено частно гражданско дело 867/2021г. по описа на
Районен съд гр. К., моли да не бъде уважена, поради факта че не му било
известно и не бил запознат със същността на това дело.
Счита, че исканата счетоводна експертиза от ищците се целяло да бъде
натоварен излишно с допълнителни такси и нямало какво по-различно да се
установи с нея освен факта, че за посочените в договора суми е изтекла
погасителна давност съгласно ЗЗД и Българското законодателство. Моли съда
да не уважава това доказателствено искане.
3
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. дело №867/2021 г. по описа на РС К. е видно, че
по заявление на ищцовото дружество за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК е била издадена Заповед № 444/10.06.2021 г. за следните суми:
3000 лв. – главница, представляваща част от общо дължима главница в размер
на 7 637.82 лв. по Договор за потребителски кредит по кредитни програми №
******* от 29.10.2008г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в
съда – 08.06.2021 г., до окончателното изплащане на вземането; 60.00 лева –
разноски по делото за заплатена държавна такса.
Срещу заповедта в срок е постъпило възражение от ответника (тогава
длъжник), поради което съдът, на осн. чл.415, т.2 от ГПК, е дал указания на
ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за
предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу него. Искът е
допустим, предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
Представени са в заверен препис Договор за потребителски кредит по
кредитни програми с приложен погасителен план, от които е видно, че
договорът е сключен на 29.10.2008 г. между „С.И.Б.” АД, от една страна – в
качеството на кредитор, и от друга – ответникът Е.С. К., в качеството на
кредитополучател. Съгласно уговореното, банката е отпуснала на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 10 000 лв. със срок за
издължаване 120 месеца от датата на усвояването му.
От представения в препис договор за прехвърляне на парични вземания
от 28.09.2012 г., се установява, че цедентът С. ЕАД продава на цесионера
Е.М. ООД вземанията, подробно описани в Приложение №1 към договора,
където под №1998 е вписан общият дълг на Е.С. К. в размер на 10 000 лева.
Приложено е и потвърждение за извършената цесия.
По делото е представено в препис нотариално заверено пълномощно от
16.11.2012 г., с което П.Г. А. и Х.А.Ф. в качеството си на законни
представители на С. ЕАД упълномощават Р.И. М.Т. и Т.И.В., представляващи
Е.М. ООД, в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 28.09.2012 г.,
да реализират правата на банката по отношение на длъжниците от
Приложение 1, включително и с право да изготвят, подписват и предприемат
действия по връчване на уведомления по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД /т.4 от
пълномощното/ и да преупълномощават адвокати и адвокатски дружества
/т.8/.
Представено е в препис пълномощно от 01.02.2019 г., с което
управителят на Е.М. ООД Р.И. М.Т. е упълномощила А.Д. „И.Д.“, ЕИК:
*******, представлявано от адв. И.И. и адв. Ж.Д. да реализират правата на
упълномощителя, във връзка с договора за цесия от 28.09.2012 г. между С.
ЕАД и Е.М. ООД, включително и с право да уведомяват длъжниците съгласно
разпоредбата на чл.99 от ЗЗД /т.4 от пълномощното/ и да преупълномощават
4
адвокати и адвокатски дружества /т.5/.
С последващи пълномощни управителят на Е.М. ООД Р.И. М.Т. е
преупълномощила А.Д. „И.Д.“, представлявано от адв. И.И. и адв. Ж.Д., а те
от своя страна – адв. Ж.Д., адв. И.И., адв. Д.П., адв. Н.К. и адв. П.Д. да
реализират правата на Е.М. ООД в качеството му на цесионер по договори за
цесия.
А.Д. „И.Д.“, представлявано от адв. И.И. и адв. Ж.Д. е с актуално
състояние „И.Д. – А.Д.“, видно от представеното удостоверение с изх.
№1770/23.11.2016 г. на Старозагорски окръжен съд.
Представена е справка от Търговския регистър, от която се установява,
че Е.М. ЕООД, ЕИК: ********* е правоприемник на Е.М. ООД, ЕИК:
*********.
От представените Уведомление с изх. № 7459/15.10.2020 г. и
Уведомление с изх. № 7460/15.10.2020 г. е видно, че С. ЕАД, чрез
пълномощника си адв. Ж.Д., е направила опит да уведоми Е.С. К. за
извършената на 28.09.2012 г. цесия на задължението му, както и че вземането
е станало предсрочно изискуемо и дължимите суми по Договора за кредит
29.10.2008 г. следва да бъдат платени по сметка на Е.М. ООД в 7-дневен срок.
От приложената обратна разписка се установява, че уведомленията са
върнати невръчени, с отбелязване, че адресатът е „преместен“.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, която
съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена, се установява, че
на 29.10.2008 г. по счетоводна сметка ********** с титуляр ЕМ. СТ. К. са
преведени 10 000 лв. по Договор за потребителски кредит по кредитни
програми № ******* от 29.10.2008 г.
До дата на цесията – 28.09.2012 г., по Договор за потребителски кредит
по кредитни програми № ******* от 29.10.2008 г. са внесени суми покриващи
както следва: 513.09 лв. – внесени суми за погасяване на просрочен кредит;
1129.64 лв. – внесени суми за погасяване на кредит; 529.55 лв. – внесени суми
за погасяване на просрочена лихва.
В счетоводната система на „Е.М.“ ЕООД след датата на цесия, а именно
от 28.09.2012 г. до 29.12.2021 по задължението по договора за кредита е
постъпила сума за погасяване в общ размер на 2150.00 лв., както следва:
31.10.2012 г. – 500.00 лв.; 09.01.2013 г. – 500.00 лв.; 25.02.2013 г. – 250.00 лв.;
25.03.2013 г. – 150.00 лв.; 23.04.2013 г. – 150.00 лв.; 22.05.2013 г. – 150.00 лв.;
24.06.2013 г. – 150.00 лв.; 24.07.2013 г. – 150.00 лв.; 22.08.2013 г. – 150.00 лв.
Внесените суми покриват следните задължения по Договор за
потребителски кредит по кредитни програми № ******* от 29.10.2008 г. –
главница в общ размер на 2362.18 лв.; договорна лихва в общ размер на
2293.64 лв.
По Договор за потребителски кредит по кредитни програми № *******
от 29.10.2008 г. размерът на неиздължената сума за главница към датата на
5
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 08.06.2021 г., е в размер на 7637.82
лв.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от
правна страна:
По допустимостта:
Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от
получаване на съобщението, изпратено до заявителя „Е.М.” ЕООД, че е
постъпило възражение от длъжника Е.С. К..
По основателността на иска по чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр.
с чл.79, ал.1 ЗЗД:
От представените писмени доказателства се установи по несъмнен
начин, че Е.С. К. е кредитополучател по Договор за потребителски кредит по
кредитни програми от 29.10.2008 г. предоставен му от „С.И.Б.“ АД в размер
на 10 000 лева. Кредитът е бил изцяло усвоен на същата дата, видно от
заключението на ССчЕ.
Възраженията на ответника се свеждат до валидността на договора за
цесия от 28.09.2012 г. с който цедентът „С.“ ЕАД е прехвърлил вземането на
цесионера „Е.М.” ООД и надлежното му уведомяване, уведомяването им за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и изтекла погасителна
давност на задължението
Съдът намира иска за неоснователен, като съображенията за това са
следните:
В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Когато тя е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се
обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Въз основа на
изложеното се приема, че предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
й. Банката кредитор може да иска издаване на заповед за изпълнение, след
като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една
или повече вноски, което действие следва да предхожда по време сезирането
на заповедния съд. По делото се установи, че преди подаване на заявлението
ищецът не е обявил на длъжника предсрочната изискуемост (сторил го е едва
с връчване на книжата по чл.131 ГПК), поради което само на това основание
искът следва да се отхвърли.
За пълнота съдът следва да посочи, че не споделя възраженията на
6
ответника за изтекла погасителна давност.
Процесният договор за банков кредит не представлява периодично
задължение, макар и да е уговорено изпълнението му на части съобразно
приложен погасителен план. В случая е налице хипотезата на разсрочено
плащане на възникнал дълг, по отношение, на който се прилага общата
петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. В този смисъл са решенията на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК /така решение № 261 от 12.07.2011 г.
по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и Решение № 28 от 05.04.2012 г.
по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, ГК, III г. о. /.
По отношение началния момент на давността следва да се съобрази
разпоредбата на чл. 430, ал. 1 ТЗ, съгласно която с изтичане на срока по
кредита, кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с
уговорената договорна лихва, като ако не е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита (както е в случая), вземането на кредитора става
изискуемо след изтичане на уговорения срок. От този момент започва да тече
давностният срок. В случая периодът на погасителния план е изтекъл на
29.10.2018 г., като очевидно възраженията на ответника за изтекла
погасителна давност са неоснователни.
По искане на ответника е открито производство по реда на чл.193 ГПК
досежно автентичността на подписите в Договор за цесия от 28.09.2012г.
между „С.“ АД, с ЕИК ********* и „Е.М.” ЕООД, с ЕИК ********* и на
Потвърждение за извършената на 28.09.2012 г. цесия. Доколкото се оспорва
истинността на частни документи, които не носят подписа на оспорващата
страна, съдът е указал, че съгласно чл.193, ал.3, изр.2-ро тежестта на
доказване е за страната, която ги е представила – „Е.М.“ ЕООД. Ищцовото
дружество не е ангажирало доказателства в тази връзка, поради което се
налага извод, че провеждането на процедурата по чл.193 ГПК е успешно. Това
води до изключване на оспорените документи от доказателствата по делото,
като съдът дължи произнасяне с изричен диспозитив.
С оглед всичко изложено, искът следва да се отхвърли поради
ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК и липса на доказателства за прехвърлянето му в
патримониума на ищеца „Е.М.“ ЕООД.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на спора, на ответника се
полагат разноските в исковото и заповедното производство. Такива обаче не
се претендират и съответно – не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА ДОКАЗАНО на основание чл.194, ал.3, вр. с ал.1 и 2,
вр. с чл.193 от ГПК направеното от ответника ЕМ. СТ. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. К., ул. А.К.“ №*** оспорване на истинността на Договор за цесия от
28.09.2012г. между „С.” АД, с ЕИК ********* и „Е.М.” ЕООД, с ЕИК
********* и на Потвърждение за извършената на 28.09.2012 г. цесия.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.М.” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., район В., ж.к. М.Д., ул. „Р.П.К.” №
***, с ЕИК *********, представлявано от Р.И. М.Т., в качеството й на
управител, иск за признаване за установено, че ЕМ. СТ. К., ЕГН **********,
с адрес: гр. К., ул. А.К.“ №***, дължи на ищцовото дружеството сумата от
3000 лв. – главница, представляваща част от общо дължима главница в размер
на 7 637.82 лв. по Договор за потребителски кредит по кредитни програми №
******* от 29.10.2008г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в
съда – 08.06.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, за което по ч.
гр. д. №867/2021 г. по описа на РС Карлово е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
8