РЕШЕНИЕ
№ 14350
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110134498
по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
от 281,50 лв., представляваща непогасена част от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „.... за причинени вреди на л. а. .... вследствие
на ПТП от 12.10.2021 г., както и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в
размер на 25,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
27.06.2022 г. до окончателното плащане.
Ищецът .... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „.... – на 12.10.2021 г., около 16:30 часа, в .... срещу магазин ....., е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования
при него л. а. .... Поддържа, че ответникът .... е застраховател по валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участвал в ПТП-то л. а. ..... Сочи, че
събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил – ...., който поради шофиране с несъобразена със
състоянието на пътната настилка скорост /мокра пътна настилка/ допуска съприкосновение
със спрелия пред него за изчакване на разрешителен сигнал на светофарната уредба л. а. ....
който от своя страна вследствие на удара се измества напред и реализира удар със спрелия
пред него друг автомобил. Допълва, че за процесното ПТП е съставен протокол за ПТП №
1776460/12.10.2021 г., като на водача на застрахования при ответника автомобил – .... е
съставен и АУАН № 479050/12.10.2021 г., с който му е взето административно отношение.
Заявява, че във връзка с ПТП-то при него е образувана щета № 470421212153291 и е
съставен опис № 51-01300-12387/21/13.10.2021 г., като от застрахования е постъпило искане
за заплащане на застрахователно обезщетение за възстановяване щетите по застрахования
автомобил. Заявява, че при обработване на щетата е констатирано, че е налице „тотална
щета“, доколкото ремонтът за отстраняване на уврежданията по автомобила ще надхвърли
70 % от действителната му стойност, определена на 5 868,00 лв., за което собственикът му –
... е била уведомена с писмо с изх. № 012387/12.11.2021 г. Сочи, че регистрацията на
1
автомобила е прекратена на 22.11.2021 г., в какъвто смисъл е отбелязването върху
Свидетелство за регистрация – част I, както и удостоверение с рег. №
214134007766/22.11.2021 г. Пояснява, че на 08.06.2022 г. в доверен сервиз е извършен
допълнителен оглед на автомобила и е изготвен опис на претенция № 51-01300-
12387/21/08.06.2022 г., като е направен и снимков материал. Твърди, че с доклад по щета от
23.11.2021 г. е определено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 4 694,40 лв.,
от която е прихванал неплатените вноски от застрахователната премия в общ размер на
359,55 лв. С уточнителна молба от 21.09.2022 г., докладвана в открито съдебно заседание на
24.11.2022 г., ищецът заявява, че претенцията му от общо 4 426 лв. се формира като сбор от
стойността на щетата в размер на 4 401 лв. и сторените ликвидационни разноски в размер на
25,00 лв., като с плащане от 21.04.2022 г. ответникът му е възстановил сумата от 4 144,50
лв., поради което претендира остатъка от 281,50 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 27.06.2022 г. до окончателното плащане. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .... е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск по размер при твърдението, че определеното от ищеца
застрахователно обезщетение е завишено. Пояснява, че изплатеното от него обезщетение от
4 144,50 лв. е определено съобразно изискванията на чл. 499, ал. 2 и чл. 390 КЗ, поради
което същото отразява действителната стойност на причинените вреди. Счита, че
действителната стойност на л. а. .... към момента на настъпване на процесното ПТП възлиза
на 5 526 лв., а размерът на запазените части се равнява на 25 %, като по този начин е
определил следващото се на ищеца обезщетение. Не оспорва обстоятелството, че към
12.10.2021 г. л. а. .... е бил застрахован при него по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, механизма на настъпване на процесното ПТП, наличието на причинно-
следствена връзка с твърдяните увреждания по л. а. ...., както и плащането на
застрахователното обезщетение от ищеца в полза на застрахованото лице. Счита, че с
изплащане от негова страна на сумата от 4 144,50 лв. претенцията на ищеца следва да се
счита за изцяло удовлетворена, поради което отправя искане за отхвърляне на предявения
иск. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установи наличието на следните предпоставки: 1. действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4.
действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“.
В случая, съдът приема, че посочените по-горе предпоставки са налице, доколкото
всички юридически факти, включени във фактическия състав на регресното вземане и
некасаещи неговия размер, са отделени за безспорни между страните с доклада по делото от
29.08.2022 г., срещу който те не са възразили. Нещо повече, за тяхното осъществяване
2
свидетелстват и събраните по делото писмени доказателства – застрахователна полица за
застраховка „.... № 470421212153291/23.11.2021 г., протокол за ПТП № 1776460/12.10.2021
г., материалите по щета № 44012512100513, свидетелство за регистрация – част I по
отношение на л. а. .... с отбелязване относно прекратяване на регистрацията му считано от
22.11.2021 г., платежно нареждане от 25.11.2021 г., удостоверяващо заплащането на сумата
от 4 334,85 лв. в полза на собственика на увредения автомобил, извлечение от банковата
сметка на ищеца в .... и др., както и извършеното от ответника извънсъдебно плащане на
част от регресното вземане, равняващо се на сумата от 4 144,50 лв., което по същество
представлява конклудентно признание относно наличието на дълг на посоченото основание.
Ето защо, с оглед на разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема, че фактите, не
касаещи размера на вземането, са доказани, като спорният по делото въпрос касае
единствено размера на вредите, причинени на застрахования при .... по застраховка „.... л. а.
.... респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца.
В тази връзка по делото е изслушано и прието заключение на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, което като обективно изготвено от специалист в съответната
област, обосновано и отговарящо на поставените задачи съдът кредитира, от което се
установява, че всички вреди по процесния л. а. .... описани в протокола за ПТП, са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 12.10.2021 г., като средната пазарна
стойност на ремонта е в размер на 11 480,90 лв. Действителната стойност на увреденото
МПС по средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 5 782 лв., т. е. по-ниска от
посочената по-горе средна такава. В разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ е предвидено, че
„тотална щета“ е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишава 70 % от действителната му стойност. В настоящия случай, съдът приема, че е
налице „тотална щета“, доколкото разходите за ремонта изцяло надвишават стойността на
увреденото МПС. При пълна загуба се изплаща обезщетение в размер на действителната
стойност на МПС към момента на настъпване на събитието, намалена със стойността на
запазените части. Според експерта стойността на запазените части е 25 %, или 1 446 лв.,
като тази стойност следва да се приспадне от стойността на автомобила /5 782 лв./, при
което размерът на дължимото обезщетение възлиза на 4 336 лв. На основание чл. 411, ал. 1,
изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във
връзка с щетата, за която не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 25 лв.
В случая, тази сума съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета
по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на
дължимата от ответника сума. Така, общият размер на дълга възлиза на 4 361 лв., като
между страните не се спори, че извънсъдебно ответникът е заплатил на ищеца сумата от 4
144,50 лв., поради което същият е останал задължен за разликата от 216,50 лв., до който
размер предявеният срещу него иск е основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли
за разликата до пълния предявен размер от 281,50 лв., или за размера от 65,00 лв.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 27.06.2022 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора – частична основателност на предявения иск, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 546,06 лв. –
платена държавна такса, депозит за САТЕ и адвокатско възнаграждение, чието реално
заплащане съдът прие за доказано с оглед представените договор за правна защита и
съдействие от 15.06.2022 г., фактура № 1141/15.06.2022 г. и платежно нареждане от
17.06.2022 г. /л. 85-87 от делото/. Релевираното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение съдът счете за неоснователно, тъй като претендираният
размер от 300,00 лв. съответства на минималния такъв, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1
3
от Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
редакцията към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие –
15.06.2022 г./, както и при съобразяване на начисления върху него ДДС. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 21,31 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер на основание чл.
78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на
извършената дейност от процесуалния му представители и липсата на фактическа и правна
сложност на делото, приключило в рамките на едно открито съдебно заседание без
събирането на допълнителни доказателства, освен първоначално допуснатите, приемайки, че
определянето на юрисконсултско възнаграждение в максимално претендирания размер от
360,00 лв. не се явява съответно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...., със седалище и адрес на управление: ....., да заплати на ...., ЕИК ..... със
седалище и адрес на управление: ......, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, сумата от 216,50 лв.,
представляваща непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „.... за причинени вреди на л. а. .... вследствие на ПТП от
12.10.2021 г., както и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на
25,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.06.2022 г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от
216,50 лв. до пълния предявен размер от 281,50 лв., или за размера от 65,00 лв.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: .....да заплати на ...., ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: .... 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
546,06 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ..... да заплати на ...., ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: ......, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 21,31
лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4