Решение по дело №7021/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 733
Дата: 6 април 2022 г.
Съдия: Теменужка Евгениева Симеонова
Дело: 20211100507021
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 733
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян

Десислава Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100507021 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 26.02.2021 г. по гр.д. № 24384/19 г., СРС, I ГО, 166 с-в е
отхвърлил като неоснователен предявения от А.Д. С., ЛНЧ *******, с адрес
гр. София, ул. „Ц.И.А. II№ ******* иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено спрямо ответника Столична Община, с адрес
гр. София, ул. „*******, че ищецът А.Д. С. е собственик на реална част с
площ от 613 кв.м., от които 358 кв.м. застроена площ и 255 кв.м. прилежащ
терен, намираща се в североизточната част на поземлен имот с кадастрален
идентификатор 68134.1114.158 по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-50/02.11.2011 г. на изпълнителния
Директор на АГКК с адрес в гр. София, район „Красна поляна“, м.
„Факултета“ и площ на целия имот от 5757 кв.м. защитрихована в зелено и
заключена между точки 1-2-3-4-5- 6-7-1 на находящата се на лист 29 от
делото схема, поради придобиване на имот по давностно владения
упражнявано за периода от 30.10.2002 г. до настоящия момент. Осъдил е
А.Д. С., ЛНЧ ******* с адрес гр. София, ул. „Ц.И.А. II№ ******* да заплати
на СО, с адрес: с адрес гр. София, ул. „******* на основание чл.78, ал.3 ГПК
1
сумата от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение в производството пред
СРС.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца А.Д. С., ЛНЧ
*******, с адрес гр. София, ул. „Ц.И.А. II № *******, със съдебен адрес:
гр.София, бул.*******, ет.*******, чрез адвокат А.Л. с мотиви, изложени във
въззивната жалба. Твърди се, че от представините от страните писмени
доказателства е установено, че ищцата е безспорен собственик на сградата
„Цех за печатни платки“, находяща се в УПИ ХI, кв.133 с кадастрален
идентификатор 68134.1114.158.4 по плана на гр.София, район „Красна
поляна“, с административен адрес: ул.“*******. Според приетата СТЕ,
сградата е построена между 1977 и 1988 г., а според представените клетвени
декларации, тя е построена в периода 1985-86 г. Сградата не е незаконна
построена и е отговаряла на действащите по това време строителни норми.
Счита, че причината за сградата да няма строителни книжа се дължи, че след
построяването й през 1986 г., Димитровски районен народен съвет, където е
построена сградата, се е разделил на четири общини и разрешенията и
строителните документи не са влезли в архива на община „Красна поляна“.
Според СТЕ, имотът отговаря на всички нормативни изисквания за площ и
евентуално за лице. Предметът на спора е прилежащата към сградата земя.
Счита, че СО няма валидни документи, с които да докаже собствеността си
върху тази земя. С представеният от СО АОС от 2001 г. общината се опитва
да фабрикува доказателства по настоящето дело, за да прикрие факта, че няма
доказателства, че теренът, върху който е построена сградата, попада в някоя
от хипотезите на чл.2 ЗОС. Нещо повече, тя е поискала от АГКК да заличи
сградата от кадастралната карта не по предвидения в ЗКИР и Наредба РД-02-
20-5 от 15.12.2016 г. начин. С решение № 388 по Протокол № 64/26.06.2014 г.
на СОС е одобрен ПУП-ИПРЗ на м. „Факултета“, който е изработен върху
основата на одобрена кадастрална карта от 2011 г. съгласно „ИПР процеснат
сграда с идентификатор 68134.1114.158.4 попада в УПИ ХII58, 163,
предназначен за обществено и делово обслужване и производство. Според
СТЕ, ПУП-ИПРЗ не е влязъл в сила за УПИ 158,163 от кв.133, поради
непредставяне на договори по чл.15, ал.3 или чл.17, ал.3 от ЗУТ. От това
процесуалният представител на въззивника прави два извода: няма
доказателства за това, че са изпълнени изискванията на ЗУТ-чл.15, ал.3 и
чл.17, ал.3 по отношение на УПИ ХI 158, 163 от кв. 133 към настоящия
2
момент, поради което за процесната сграда и терена, на който е изградена, е
в сила предходния ПУП, а именно ЧЗРП, одобрен с решение № 20 по
протокол № 24 от 30.03.2001г. на СОС, според който същата попадада в УПИ
ХI от кв.133. Към този момент, в който е взето решение № 388 по Протокол
№ 64/26.06.2014 г. на СОС и одобрен ПУП-ИПРЗ на м.“Факултета“, който е
изработен върху основата на одобрена кадастрална карта от 2011 г. СО не е
имала никакъв документ за собственост на процесния имот, защото границите
на урегулирани поземлени имоти могат да се променят с план за регулация
само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и
предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени
подписи, според изискването на ЗУТ, а такива доказателства вещото лице не
открива.
Относно придобивната давност и след проследяване статута и
образуването на ЮЛ, от което е закупена сградата, а именно „ЕОМ“ ЕООД-
заличен търговец, се прави извод, че процесният имот винаги е бил в
регулация, за него няма данни за реституционни претенции, че ДСО „М.“, от
когото „ЕОМ“ ЕООД поема съответна част от активите и пасивите и другите
права и задължения е било държавна собственост, от което следва, че
придобитите активи от дружеството са също държавна собственост. Излагат
се подробни съображения за предоставянето на държавното имущество за
стопанисване и управление на държавните предприятия, което се е
извършвало с административни актове, като се сочи, че за съжаление и
предвид характера на дружествата, които са били преобразувани, тези
административни актове за предостявяне или владеене не са били достъпни.
Накрая се твърди, че дори и да не е бил предоставен по съответния ред, то и
след като е бил застроен със средствата на държавното предприятие „ДСО
„М.“, на основание чл.81, ал.4, изр.2 от НДИ/отм./ имотът е продължавал да
се ползва от държавното предприятие и в последствие от „ЕОМ“ ЕООД.
Счита, че „ЕОМ“ ЕООД от момента на образуването си на 16.09.1991 г. с
разпореждане на МС, трайно е необезпокаявано се е разпореждал с
постройките, които са били негова собственост в имот с идентифискатор
68134-1114.158 и прилежаща им земя и е упражнявал фактическата власт
върху процесната земя, конкретно процесната реална част от недвижимия
имот под стопанската постройка с площ от 355 кв.м. Съгласно чл.82 от ЗС
владелецът може да присъедини към своето владение и владението на
3
праводателя си. От друга страна, от 30.10.2002г. ищцата, след сключване на
договора за покупко-продажба с „ЕОМ“ ЕООД трайно и необезпокоявано
осъществява непрекъснато владение върху имота, като го владее повече от 10
години. Това добросъвестно владение се установява от договора за покупко-
продажба, сключен между АД. С. и “ЕОМ“ ЕООД и договора за наем на
терен между Община „Красна поляна“ и „ЕОМ“ ИООД. От договора за
покупко-продажба се установява, че се продава сграда, част от масата на
несъстоятелността на несъстоятелно дружество, т.е. има постройка трайно
прикрепена към земята и построена в съотвествие с действащите по време на
строителството норми. Освен това, заедно с правата на собственост върху
сградата, “ЕОМ“ ЕООД/ в н./ прехвърля и всичките си останали права
свързани с имота, т.е. продавачът е смятал, че съществува и други права на
собственост върху сградата и земята, върху която е построена, които включва
и такива, възникнали вследствие на давностно владение върху сградата и
прилежащата земя. В договора за наем между Община „Красна поляна“ и
„ЕОМ“ ЕООД се говори за отдаване под наем на части от терен, а не за
прилежащи площи към сгради, като сравнението между площта на УПИ 133 и
квадратурата на отдедения под наем терен показва, че не целият УПИ е
предмет на този договор. Няма как да се установи дали предмет на договора е
тъкмо земята под сградата на ищцата и да се изключи възможността да става
въпрос за отдаване под наем на правото на ползване на незастроените части
на парцела. Тъй като Община „Красна поляна“ не е била и не е собственик на
въпросния парцел, респ. няма акт за собственост, който да индивидуализира
правото на собственост и обекта на това право, тя няма как да претендира, че
е отдала под наем тъкмо земята, върху която са построени сградите на „ЕОМ“
ЕООД/ в н./ и в частност сградата, продадена на ищцата. Освен това,
наемодателят може да не е собственик на отдадения под наем имот. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъдат уважени
претенциите върху имот, индивидуализиран в исковата молба и приетата
СТЕ. Не претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемият/ответник СО, район „Красна поляна“, със съдебен адрес:
гр.София, ул.“Освобождение“, чрез пълномощника юрисконсулт А.К.
оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
4
Съдът, намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.79
ЗС от А.Д. С. срещу СО за признавана за установено спрямо ответника СО, че
ищецът АД. С. е собственик на реална част с площ от 613 кв.м., от които 358
кв.м. застроена площ и 255 кв.м. прилежащ терен, намираща се в
североизточната част на поземлен имот с кадастрален идентификатор
68134.1114.158 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-50/02.11.2011 г. на изпълнителния Директор на АГКК с адрес в
гр. София, район Красна поляна, м. „Факултета“ и площ на целия имот от
5757 кв.м. защитрихована в зелено и заключена между точки 1-2-3-4-5- 6-7-1
на находящата се на лист 29 от делото схема, поради придобиване на имот по
давностно владения упражнявано за периода от 30.10.2002 г. до настоящия
момент.
Ищецът А.Д. С. твърди, че притежава едноетажна сграда-цех за печатни
платки, находящ се У ПИ XI, кв. 133 с кадастрален идентификатор
68134.1114.158 по плана на гр. София, район „Красна поляна“, местност
„Факултета“ с административен адрес ул. „******* ******* със застроена
площ от 330 кв.м. по документи и 358 кв.м. по контролно заснемане от
м.06.2018 г. Ответникът оспорва собствеността на ищеца върху земята, върху
която е построена сградата. Заявява, че е придобила сградата от предишния
собственик „ЕОМ” ЕООД, който е сключил със Столична Община, район
Красна поляна договор за наем на прилежащата земя под всички сгради в
имота, включително за прилежащата площ под сградата на ищеца. Твърди, че
изпълнява и към настоящия момент задълженията си за заплащане на наемна
цена по договора. Заявява, че ответникът не е собственик на земята, върху
5
която е построена сградата на ищеца, тъй като ищецът е придобил имота въз
основа на давностно владение. Към момента на подписване на договора за
наем между „ЕОМ” ЕООД и Столична Община, район „Красна поляна“
имотът не е бил общинска собственост, тъй като липсват доказателства в тази
насока, а към момента на издаване на АДС от 2015 г. не е могла да го
придобие чрез завладяване на безстопанствен имот, тъй като ищцата е била
във владение на имота. Моли съда да уважи предявения иск.
Ответникът Столична Община в срока по чл. 131 ГПК, е подала отговор, с
който оспорва иск като неоснователен. Твърди, че имотът върху който се
намира собствената на ищеца постройка е частна общинска собственост
актуван с Акт № 1153 за ЧОС от 29.01.2015, който акт е съставен въз основа
на чл. 59, ал. 1 ЗОС и предходен Акт за ОС № 585/2002г. Имотът е отдаден
под наем на предходния собственик на постройката „ЕОМ” ЕООД със
сключен договор за наем и последващи анекси към него. Оспорва ищцата да е
придобила по давност реалната част от имота, намираща се под нейната
собствена сграда и счита, че не са изпълнени изискванията на чл. 79, ал. 1 ЗС.
Оспорва имотът да може да бъде придобит на основание давностно владение.
По делото е безспорно, че ищецът АД. С. е придобила от „ЕОМ” ЕООД
собствеността върху едноетажна сграда-цех за печатни платки, находящ се
УПИ XI, кв. 133 с кадастрален идентификатор 68134.1114.158 по плана на гр.
София, район „Красна поляна“, местност „Факултета“ с административен
адрес ул. „******* ******* със застроена площ от 330 кв.м. по документи, а и
в тази насока е представеният с исковата молба Договор за покупко-продажба
от 30.10.2002 г. и приемо-предавателен протокол от същата дата.
Безспорно е, а и видно от депозирания към исковата молба Договор от
05.06.2003 г., праводателят на ищеца „ЕОМ” ЕООД е бил в облигационно
правоотношение със Столична Община, Район Красно село по Договор за
наем на общински терен на основание чл. 56 от ЗУТ от 05.06.2003 г. По
силата на този договор Наемодателят Столична Община, Район „Красно село“
отдава под наем на наемателя „ЕОМ” ЕООД частна общинска собственост -
терен с площ от 1680 кв.м., находящ се на бул. „******* ******* с
предназначение склад срещу месечен наем в размер 0,10 лева на квадратен
метър или общо 168 лева, платим до 25-то число на текущия месец. Ищецът
признава, че и към настоящия момент продължава редовно да плаща
задължението си по сключения договор за наем и анексите към него.
От правна страна:
Основният спор е дали в периода 2002 г.-2019 г. ищецът А.Д. С. е
придобила на основание давностно владение реална част с площ от 613
6
кв.м., от които 358 кв.м. застроена площ и 255 кв.м. прилежащ терен,
намираща се в североизточната част на поземлен имот с кадастрален
идентификатор 68134.1114.158 по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-50/02.11.2011 г. на изпълнителния
Директор на АГКК с адрес в гр. София, район „Красна поляна“, м.
„Факултета“ и площ на целия имот от 5757 кв.м.
Пълномощникът на ищеца се опитва да извлече доводи в насока
собствеността върху земята, върху която е построена сградата от приложения
по делото на първо място Договор за покупко-продажба, сключен между
„ЕОМ“ ЕООД и ищцата АД. С. за вещта постройка. Договорът е с дата
30.10.2002 г., като в него, обаче изрично е посочено, че се продава
постройката с площ от 330 кв.м., построена върху общински терен в района
на постройките. Нещо повече, в т.2 от договора е залегнала клаузата, че
продавачът си запазва правото на ползване на постройката за срок от 3 месеца
от датата на настоящия договор с цел съхранение на вещите от масата на
несъстоятелността, находящи се в нея. За да опази горните вещи,
Продавачът се задлъжава да сключи договор за наем с Община „Красна
поляна“ за прилежащия терен под постройката. Няма изрична клауза в
договора, но дори и по пътя на тълкуване волята на страните, не може да бъде
направен извод, че продавачът е смятал, че съществува и други права на
собственост върху сградата и земята, върху която е построена, които включва
и такива, възникнали вследствие на давностно владение върху сградата и
прилежащата земя. Нещо повече, отново в приемо-предавателния протокол
от 30.10.2002 г. в т.2 е посочен предмета на договора, а именно „ЕОМ“ ЕООД/
в н./ предава, а АД. С. приема собствеността върху постройката, построена
върху обшински терен в района на постройките на „ЕОМ“ ЕООД/ в н./.
Същото може да се каже за подробно развитите съображения за
предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление на
държавните предприятия, което се е извършвало с административни актове,
но според същите тези твърдения, тези административни актове за
предостявяне или владеене не са били достъпни. Да, имотът се е ползвал от
ДСО „М.“ и в последствие от „ЕОМ“ ЕООД от момента на образуването си
на 16.09.1991 г. с разпореждане на МС, трайно и необезпокоявано се е
разпореждал с постройките, които са били негова собственост в имот с
идентифискатор 68134-1114.158, но не и с прилежаща им земя, която никога
не е била негова собственост.
В договор за отдаване под наем на общински терен на основание чл.56
от ЗУТ от 05.06.2003 г., сключен между СО, район „Красна поляна“ и „ЕОМ“
ЕООД, отново е посочен предмета- частна общинска собственост терен с
площ от 1680 кв.м, находящ се на бул.“******* с предназначение склад. От
приложените по делото доказателства и приетата СТЕ се установява, че за
процесната сграда, собственост на ищцата, няма издадени строителни книжа,
а сочените във въззивната жалба причини за това са в сферата на
предположенията. Съгласно проучените от вещото лице застроителни
7
планове от 1987г./отм./, от 2001г. действащ и от 2014г./невлязъл в сила за
УПИ ХI 158, 163 от к.133 съществуващите постройки на територията, за
която КК е нанесен имот с идентификатор 68134.1114.158, включително и
процесната постройка, нямат траен градоустройствен статут и са предвидени
за разрушаване.
Настоящата инстанция приема, че именно по отношение на терена,
върху който е изградена постройката, то той е частна общинска собственост,
актуван с АЧОС № 585 от 13.02.2002 г. и АЧОС № 1153/29.01.2015 г. на
район „Красна поляна“. Според АОС № 585 от 13.02.2002 г., правното
основание е чл.2, ал.2, т.4 в редакцията към съставянето му, а именно
общинска собственост са и имотите, чиято собственост е възстановена на
общината при условията и по реда на специални закони. В АЧОС №
1153/29.01.2015 г. е посочено правно основание чл.59, ал.1 от ЗОС, а именно
(1) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2011 г.) При влизане в сила на кадастрална карта за
имотите - общинска собственост, се съставят нови актове за общинска
собственост, в които се посочват номерът и датата на предходно съставените
актове за общинска собственост. АЧОС и АОС е официален свидетелстващ
документ, който удостоверява, че извършените записвания действително са
направени, въз основа на предхождащите го актове и на посоченото в него
основание.
Давностният срок за имотите частна държавна и общинска собственост
е започнал да тече от 01.06.1996г. когато влиза в сила изменението на чл. 86
ЗС /ДВ бр. 33/1996 г./, според което давността е изключена като придобивен
способ само за вещите, които са публична държавна или общинска
собственост. Следователно за вещите частна държавна или общинска
собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл.
86 ЗС от ДВ бр. 33 от 1996 г. давностният срок започва да тече от 01.06.1996
г., като десетгодишния срок на недобросъвестното владение изтича на
31.05.2006 г. На тази дата течението на давностния срок е спряно с § 1 ДР ЗС
за срок от седем месеца, като с последващите изменения на правната норма
спирането на течението на давностния срок е продължено до 31.12.2017 г., а
според разпоредбата на пар.1 от Заключителните разпоредби към Закона за
допълнение на Закона за собствеността“ „давността за придобиване на имоти
частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември
2022 г.
8
СГС приема, че въззивникът/ищец/ не е доказал давностно владение
върху имота, считано от м. октомври 2002 г. до 01.06.2006 г. до която дата е
спряно течението на давностният срок, а и към 2015г.
Относно самото придобиване правото на собственост по давност следва
да се има предвид следното:
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Според чл. 68 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя.
Владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно,
несъмнително. Два са основните признака на владението-упражняване на
фактическа власт и намерение за своене на вещта. По отношение на владелеца
трябва да са налице кумулативното и на двата елемента от фактическия
състав на чл. 68 ЗС - корпус и анимус. Следва да се отчете, че не всяка
фактическа власт, респ. не всяко служене с вещта, представлява владение.
Принципът във вещното право, че който държи- владее, а който владее,
владее за себе си / чл.69 ЗС/, има изключения. Такова изключение е
държането на имота, по силата на наемно правоотношение - наемателят е
държател спрямо действителния собственик, до момента в който явно и
недвусмислено демонстрира промяната в анимуса, с който държи имота- т.н.
interversio possessiones.
От приложените по делото писмени доказателства-договор и анекси за
наем, се установява, че упражняваната фактическа власт от дружеството
„ЕОМ” ЕООД праводател на ищеца АД. С. и в последствие от самия ищец е
държане по силата на сключен договор за наем без намерение да се свои
имота. Във въззивната жалба се твърди, че по време на владението на
праводателя на ищцата, както и в периода от 2002 г. до 2015 г., когато ищцата
е влядяла имота не е имало вписване на актове за собственост завладяващи
правото на собственост върху прилежащата земя към собствената й сграда,
поради което нито праводателя, нито самата ищца не е имало как да знае, че
има други претенции върху въпросната собственост, респ. не е имало какво да
отричат. Това не отговаря на обективната истина, тъй като и както бе
отбелязано, има съставен предходен АОС № 585 от 13.02.2002 г., от една
страна. От друга е видно, че и праводателят на ищцата и самата ищца са
заплащали наем за терена на СО, т.е. няма как ищцата да приема, че е
праводателят е прехвърлил не само собствеността върху постройката, но и
собствеността върху прилежащата й земя. Първоначално установената
фактическа власт в качеството на наемател е на правно основание, а именно
като държател по договор за наем. Независимо от продължителността на
упражняването му, държането не може да доведе до придобиване по давност
на реалната част от дворното място, тъй като презумпцията на чл. 69 ЗС се
счита за оборена. За да се приеме, че упражняваната фактическа власт
представлява владение, упражняващото фактическата власт лице следва да
демонстрира промяна в намерението спрямо собственика на имота, което в
9
настоящия казус не е сторено. Ако собственикът на недвижим имот
предостави ползването му на трето лице, упражняваната от последното
фактическа власт представлява държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС -
налице е основание вещта да се държи не за себе си, а за другиго. За да се
трансформира така установената фактическа власт във владение,
упражняващото я лице следва да манифестира промяната в намерението, с
което държи имота и да противопостави тази промяна на собственика, тъй
като за да се придобие по давност правото на собственост фактическата власт
с намерение за своене следва да бъде упражнявана явно. Както е посочил и
СРС, не се ли установи по категоричен начин завладяване-промяната в
намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго
изключително за себе си, което да е намерило външна проява чрез действия,
които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или
владелец, не могат да се черпят права от поведение по време, когато
засегнатият собственик няма възможност /поради неведение/ да се брани. По
делото няма събрани доказателства, че ищецът явно и недвусмислено е
демонстрирал пред действителния собственик, че считано от определена дата
във времето на наемното правоотношение, е променил анимуса, въз основа на
който държи имота, поради което и съдът намира, че не е налице т.н.
interversio possessiones, за отдадения под наем имот.
Изводът е, че ищецът не е доказал твърдението си за установено
давностно владение върху реална част от дворното място през посочения
период, поради което и до предявяване на исковата молба на 03.05.2019 г. и
към настоящия момент, не е изтекъл предвиденият в чл.79у, ал.1 от ЗС 10
годишен давностен срок, поради което ищецът не е придобил имота по
давност.
Предвид изхода на делото и предявената претенция въззивникът следва
да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция във
вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.02.2021 г. по гр.д. № 24384/19 г. на
СРС, I ГО, 166 с-в.
ОСЪЖДА А.Д. С., ЛНЧ *******, с адрес гр. София, ул. „Ц.И.А. II
*******, със съдебен адрес: гр.София, бул.*******, ет.*******, чрез адвокат
А.Л. да заплати на СО, район „Красна поляна“, със съдебен адрес: гр.София,
ул.“Освобождение“, чрез пълномощника юрисконсулт А.К. направените
разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
10
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11