Решение по дело №443/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2171
Дата: 15 ноември 2021 г.
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20217180700443
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2171

 

гр.Пловдив,15.11.2021г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

           Административен съд - Пловдив, петнадесети състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди двадесет и първа година в състав:

                             Административен съдия: Любомира Несторова

 

При секретаря  М.Г.

Като разгледа докладваното АД № 443 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

           Образувано е по жалба на „НОВА БИО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с управител А.П.К., с искане за прогласяване нищожността на Разрешение за строеж № 7 от 23.02.2011г., издадено от Главния архитект на община Хисаря, с което на основание чл. 148, ал.1 и 2, чл. 142, ал.2 от ЗУТ се разрешава на „С.“***104970, с управител К.С.Ф., да извърши надстрояване и промяна на предназначение за жилищни нужди на съществуваща стопанска постройка в парцел 25г-1, съгласно ПУП за разделяне и застрояване на стопански двор в с. Черничево, община Хисаря, одобрен със Заповед № РД-06-28 от 01.02.2000г.  

           В жалбата се посочва, че съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот от 04.02.2013г. на частен съдебен изпълнител, вписано: АП вп.№1572/27.02.2013г., рег.№ 110, том 12  "Нова Био Енерджи"ООД е собственик на дворното място, представляващо парцел № 33-25, 25-1, 25-2, 25а, 25а-1, 256, 256-1, 25в, 25в-1, 25г, 25г-1, 25г-2, 25г-3, 25г-4 по строително - регулационен план на Стопански двор - село Черничево, общ. Хисаря, обл. Пловдив, одобрен със Заповед №РД-0б-28/01.02.2000г., ведно с 4 построени сгради в дворното място, подробно описани в постановлението.

           Твърди се, че сградата от разрешението за строеж се намира в имот /УПИ/, собственост на жалбоподателя.

           В жалбата се инвокират оплаквания  относно нищожността на  атакуваното Разрешение за строеж. Твърди се, че липсват всички материалноправни предпоставки за издаването на Разрешението за строеж.

          Претендира  съдът да прогласи нищожността на Разрешение за строеж № 7 от 23.02.2011г., издадено от Главния архитект на община Хисаря и разноските по делото. Представят се подробни писмени съображения.

            Ответникът – Главен архитект на община Хисаря, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Посочва, че дори да са констатирани пороци на процесния административен акт, същите не обуславят неговата нищожност. Възразява относно претендираното адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на жалбоподателя.

           Заинтересованата страна –„С.“ ЕООД не изразява становище по жалбата.

            Жалбата е процесуално допустима, тъй като подаването й не е ограничено със срок, съгласно чл. 149, ал.5 от АПК. Ирелевантно е обстоятелството дали оспореният акт е съобщен надлежно.

            Жалбоподателят е заинтересовано лице като собственик на поземления имот по отношение, на който е издаден административния акт. Като носител на вещни права се легитимира с приетото по делото Постановление за възлагане на недвижим имот и от приетата СТЕ.Следва да се изясни, че правният интерес за оспорване с искане за обявяване на нищожност се преценя към момента на подаване на жалбата, съгласно ТР №3/16.04.2013г. по т.д.1/2012г. на ОС на колегиите на ВАС. Ето защо е без значение, че оспореният административен акт е издаден през 2011г., а жалбоподателят е придобил поземления имот през 2013г. 

            След като нищожният административен акт не поражда правни последици, то искането за обявяване на нищожността на акта може да се предяви без ограничение във времето. Ето защо завършването на строежа и въвеждането му в експлоатация по реда на чл. 177, ал.1 от ЗУТ не валидира разрешението за строеж, ако актът страда от особено съществен порок, обуславящ неговата нищожност.

          Разгледана по същество жалбата е основателна.

          Съгласно чл. 148, ал.7 от ЗУТ разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен.

            По делото е приета съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице Я. Р., неоспорена от страните, която съдът кредитира като безпристрастно, обективно и компетентно изпълнена, ведно с приложенията.

            Вещото лице посочва, че след като с Протокол от м.05.1994г. на комисия по чл.45, ал.З от ППЗСПЗЗ е одобрен Кадастрален и регулационен план /КРП/ на Стопански двор с.Черничево, Община Хисаря, територията, на която е разрешено надстрояване и промяна на предназначение за жилищни нужди на съществуваща стопанска сграда по процесното разрешение за строеж, е отредена за парцел 38, включващ имоти № 25г, 25г-1, 25г-2, 25г-3, 25г-4. Разрешението за строеж се отнася за имот №25г-1, където в кадастралната основа е показана само една сграда със сигнатура на навес без ограждащи стени /граници на застрояването - с пунктир/, с графично измерени размери 3,50м./1б,70м. и застроена площ 58 кв.м. В имота не е отразена стопанска сграда /стопанска постройка/.

             Със Заповед №РД-06-28/01.02.2000г. на Кмета на Община Хисаря е одобрено Частично застроително решение на "Стопански двор - кравеферма", с.Черничево. Този подробен устройствен план включва: Кадастрална основа, извлечена от КРП на Стопанския двор, одобрен с Протокол от м.05.1994г. на Комисия по чл.45, ал.З от ППЗСПЗЗ; Изменение на регулацията от КРП на Стопанския двор, одобрен с Протокол от м.05.1994г. на Комисия по чл.45, ал.З от ППЗСПЗЗ; Застроително решение на Стопанския двор.

             Частичното застроително решение, одобрено със Заповед №РД-0б-28/01.02.2000г. на Кмета на Община Хисаря представлява действащ ПУП - План за регулация и застрояване и към настоящия момент. Поради обстоятелството, че за негова кадастрална основа служи кадастралната основа на КРП на Стопанския двор, одобрен през 1994г., съществуващите сгради в двата плана са идентични. Поради одобрената промяна в регулацията по Заповед №РД-06-28/01.02.2000г., имот №25г-1 попада в отреждането за нов парцел 33, включващ имоти № 25, 25-1, 25-2, 25а, 25а-1, 256, 256-1, 25в, 25в-1, 25г, 25г-1, 25г-2, 25г-3, 25г-4. За парцела е предвидено застрояване със запазване на част от съществуващите сгради, а за други от тях - пристрояване, дадено като "новопредвидено застрояване".        Територията, на която се намира сградата по процесното разрешение за строеж е свободна от застрояване, т.е. няма предвиждане на ново застрояване или пристрояване на съществуваща сграда.

Общинската служба по земеделие Хисаря поддържа КВС на землището на с.Черничево. КВС на с.Черничево е изготвена и обявена в ДВ, бр.9 от 02.02.1999г. През 2012г. в КВС е попълнена "къща с площ 143 кв.м." в имот №210068 от Стопанския двор на с.Черничево. Местоположението и размерите й са по представено геодезическо заснемане. От скицата, в която е нанесена сградата се установява, че тя е попълнена с конфигурация, местоположение, размери и отстояния, съответстващи на тези от издадените виза, одобрени технически инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Сградата частично засяга застрояването на съществуващия в кадастралния план навес, но по-голямата й част е източно от него, върху празно място. Навесът очевидно е изцяло премахнат, тъй като при попълването на КВС такъв липсва /или изобщо не е бил попълван/.

              За населеното място няма влязла в сила кадастрална карта. Визата, по която са изготвени технически инвестиционни проекти, одобрени от Главния архитект на Община Хисаря и е издадено обжалваното разрешение за строеж е обявена за нищожна с Решение №1962/15.10.2019г. по адм.д. №368/219г. на Административен съд Пловдив /л.10-14 по делото/. Решението е потвърдено с Решение №12653/14.10.2020г. по адм.д. №1227/2020г. на ВАС.

              Експертът изяснява, че на визата за проектиране от 06.01.2011г. /л.66 по делото/ са дадени само три размера за задължителни отстояния: отстояние от сградата до разположените от изток складове - 10,50м., отстояние от сградата до разположената от север административна сграда - 14,00м.и размер на една чупка от сградата - 3,60м. Във визата е очертана сложна конфигурация на сградата в план. Чертеж "Ситуация" от одобрения архитектурен проект /л.75/ показва конфигурация на сградата, еднаква с дадената по визата. Размерът 3,60м. от визата в проекта е 3,87м.

               Никъде в проекта не са означени изискуемите по виза отстояния: 10,50м. до складовете от изток и 14,00м. до административната сграда от север. В архитектурния проект няма заснемане на съществуващата стопанска сграда, за която е разрешено надстрояване и промяна на предназначението за жилищни нужди. Никъде в чертежите /по всички части на проекта/ няма означения за местоположението, размерите в план, височината и помещенията от съществуващата сграда. Проектите по всички части са разработени като за сграда - ново строителство. Единствено в обяснителните записки и наименованието на проекта е записано, че той се отнася за надстрояване и преустройство на съществуваща стопанска сграда.

               Вещото лице посочва, че към 23.02.2011г. действащ ПУП - ПРЗ е одобреният със Заповед №РД-06-28/01.02.2000г. на Кмета на Община Хисаря "Частично застроително решение на "Стопански двор - кравеферма", с.Черничево" /л.28 по делото/.

                Извлечение от графичната част на ПУП - ПР, одобрен със Заповед №РД-0б-28/01.02.2000г. на Кмета на Община Хисаря е дадено на Приложение №1 към експертизата, върху което е ситуирана процесната сграда с местоположение и конфигурация по издадената виза за проектиране.

              Извлечение от графичната част на ПУП - ПЗ, одобрен със Заповед №РД-0б-28/01.02.2000г. на Кмета на Община Хисаря е дадено на Приложение №2 към експертизата, върху което е ситуирана процесната сграда с местоположение и конфигурация по издадената виза за проектиране.

                В кадастралната основа на действащия ПУП, към момента на издаване на процесното Разрешение за строеж №7/23.02.2011г., няма отразена "съществуваща стопанска сграда" на мястото, където във визата е показана такава и по нея са одобрени технически инвестиционни проекти. В ЗП няма предвидено ново застрояване на това място, надстрояване на съществуващо или пристрояване към такова. Установява се, че линиите на застрояване на допусната сграда частично засягат съществуващ навес и това е в западната част на сградата. ЗП план предвижда в парцел 33-нов от Стопански двор на с.Черничево запазване на съществуващи сгради и пристрояване на част от тях като новопредвидено застрояване, но не на мястото, където е допусната сградата по издадената виза за проектиране, одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Това е видно и от графичната част на заповедта, извлечение от която е дадено в Приложение №2 към експертизата. На мястото, където е допусната сградата няма предвидено застрояване - нито ново, нито запазващо се съществуващо такова. Разрешение за строеж №7/23.02.2011г. не съответства на предвижданията на действащия към този момент ПУП.

               Експертът изяснява, че към момента на издаване на Разрешение за строеж №7/23.02.2011г. в кадастралната основа на действащия ПУП - ПРЗ, одобрен със Заповед №РД-06-28/01.02.2000г. на Кмета на Община Хисаря, няма отразена "съществуваща стопанска сграда" на мястото, където във визата е показана такава и по нея са одобрени технически инвестиционни проекти. В кадастралната основа е показан съществуващ навес /с пунктир/, разположен по западната регулационна граница на парцел 33. Сградата от процесното разрешение за строеж е ситуирана частично, с много малка част от застроената си площ върху част от този навес. По-голямата част от нея е разположена върху незастроен терен. Предвижданията на действалия към момента на издаване на разрешението за строеж ПУП - План на застрояване /Приложение №2 към СТЕ/ показват, че сградата от това разрешение за строеж нито е отразена като съществуваща, нито е предвидена като ново застрояване. Тя е разположена в свободна от застрояване част от урегулирания поземлен имот.

              В нито една от частите на одобрените инвестиционни проекти не е отразено съществуващо строителство на стопанска сграда, която се надстроява и преустройва за жилищни нужди. В чертежите на проектите сградата е дадена като ново строителство. Това особено личи в конструктивния проект, изготвен за ново фундиране, без да се отразяват основи на съществуваща сграда и стоманобетонови плочи над жилищните етажи, без да са показани заварени конструктивни елементи от стара сграда. Единствено в обяснителните записки и заглавието на обекта е вписано, че се касае за надстрояване и преустройство. Това декларативно описание от проектантите не се подкрепя от графичните части на проектите.

             Относно това как процесното РС засяга имота на жалбоподателя, вещото лице посочва, че съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот от 04.02.2013г. на частен съдебен изпълнител, вписано: АП вп.№1572/27.02.2013г., рег.№ 110, том 12 /приложен на л.201 по делото/, жалбоподателят "Нова Био Енерджи"ООД е собственик на дворното място, представляващо парцел № 33-25, 25-1, 25-2, 25а, 25а-1, 256, 256-1, 25в, 25в-1, 25г, 25г-1, 25г-2, 25г-3, 25г-4 по строително - регулационен план на Стопански двор - село Черничево, общ. Хисаря, обл. Пловдив, одобрен със Заповед №РД-0б-28/01.02.2000г., ведно с 4 построени сгради в дворното място, подробно описани в постановлението. Сградата, построена по обжалваното разрешение за строеж е разположена в този парцел /УПИ/.

             Противно на твърдението в разрешението за строеж, че сградата се намира в парцел 25г-1 по ПУП, одобрен със Заповед №РД-0б-28/01.02.2000г., от самия план се установява, че не съществува УПИ /парцел/ с №25г-1 по смисъла на ЗУТ, а е налице "имот 25г-1", част от УПИ /парцел/ № 33-25, 25-1, 25-2, 25а, 25а-1, 256, 256-1, 25в, 25в-1, 25г, 25г-1, 25г-2, 25г-3, 25г-4. Сградата от разрешението за строеж е построена извън имот №25г-1. Тя се намира в имот /УПИ/, собственост на жалбоподателя и няма данни за учредено право на строеж на името на възложителя на строежа по разрешение за строеж №7/23.02.2011г. - "С."ЕООД.

Жалбоподателят е предприел административни процедури по реализиране на свое инвестиционно намерение за изграждане на електроцентрала с инсталирана мощност над 500 КВт до 1,5 МВт чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции. Възложил е изработване на Комплексен проект за инвестиционна инициатива /КПИИ/. Със Заповед №РД-05-760/17.12.2013г. на Кмета на Община Хисаря /допълнително приложена по делото от ответника/ е одобрен ПУП - План за регулация, застрояване и отреждане /ПРЗ/ за УПИ № 33-25, 25-1, 25-2, 25а, 25а-1, 256, 256-1, 25в, 25в-1, 25г, 25г-1, 25г-2, 25г-3, 25г-4 по плана на Стопански двор на с.Черничево, който е част от КПИИ. Жалбоподателят счита, че съществуващата двуетажна жилищна сграда в имот №25г-1, който е част от неговия УПИ, е несъвместима с характера на инвестиционните намерения на "Нова Био Енерджи"ООД да ползва имота за промишлени нужди.

            Съдът намира, че с оспореното РС е нарушена забраната по чл. 148, ал. 7 ЗУТ и е накърнен гарантираният с нея основен принцип на закона. Порокът на волеизявлението е от материалноправен характер - чл. 146, т. 4 и 5 АПК, и е съществен. В разглежданата хипотеза  въобще е недопустима възможността за издаване на РС и това е така, защото първо РС №7 от 23.02.2011г. е издадено за вече съществуваща сграда, както се установи от приетата по делото СТЕ и от влязло в сила Решение № 1962 от 15.10.2019г. на Административен съд-Пловдив, постановено по АД № 368/2019г. потвърдено с Решение № 12653 от 14.10.2020г. и показанията на свидетеля Б.И., които съдът кредитира и от които става ясно, че К.Ф., който представлява "С." ЕООД, е започнал да строи къща около 2004г. в стопанския двор.            

              Известно е, че Разрешение за строеж се издава за бъдещ строеж, който предстои да бъде изграден, каквато хипотеза в случая не е налице.

              В РС е посочен парцел 25г-1 съгласно ПУП, в който следва да се извърши надстрояване и промяна на предназначението на съществуващата стопанска постройка.  Установи се от приетата по делото СТЕ, че парцел /УПИ  с №25г-1 по смисъла на ЗУТ не съществува, а е налице "имот 25г-1", част от УПИ /парцел/ № 33-25, 25-1, 25-2, 25а, 25а-1, 256, 256-1, 25в, 25в-1, 25г, 25г-1, 25г-2, 25г-3, 25г-4, собственост на жалбоподателя. Сградата от разрешението за строеж е построена извън  посочения в РС имот №25г-1. Тя се намира в УПИ, собственост на жалбоподателя и няма данни за учредено право на строеж на името на възложителя на строежа по разрешение за строеж №7/23.02.2011г. - "С." ЕООД.

               С атакуваното РС е разрешено надстрояване и промяна на предназначението на съществуващата стопанска постройка, но от СТЕ се установи, че такава стопанска пристройка  въобще не съществува. Ясно е, че не може да се надстроява обект, който не съществува.

               Това е така, тъй като към момента на издаване на Разрешение за строеж №7/23.02.2011г. в кадастралната основа на действащия ПУП - ПРЗ, одобрен със Заповед №РД-06-28/01.02.2000г. на Кмета на Община Хисаря, няма отразена "съществуваща стопанска сграда" на мястото, където във визата е показана такава и по нея са одобрени технически инвестиционни проекти. В кадастралната основа е показан съществуващ навес /с пунктир/, разположен по западната регулационна граница на парцел 33. Сградата от процесното разрешение за строеж е ситуирана частично, с много малка част от застроената си площ върху част от този навес. По-голямата част от нея е разположена върху незастроен терен. Предвижданията на действалия към момента на издаване на разрешението за строеж ПУП - План на застрояване /Приложение №2 към СТЕ/ показват, че сградата от това разрешение за строеж нито е отразена като съществуваща, нито е предвидена като ново застрояване.

              Освен това в нито една от частите на одобрените инвестиционни проекти не е отразено съществуващо строителство на стопанска сграда, която да се надстроява или преустройва за жилищни нужди. В чертежите на проектната сграда, същата е дадена като ново строителство. Това е ясно изразено в конструктивния проект, изготвен за ново фундиране, както се установи от приетата СТЕ.

              От приетите по делото писмени доказателства и от СТЕ се установи, че към датата на издаване на процесното разрешение за строеж №7/23.02.2011г. няма одобрен застроителен план, който да предвижда застрояване в имот пл.№25г-1 на двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 147 кв.м. Действащият застроителен план към този момент е одобреният със Заповед №РД-06-28/01.02.2000г. на Кмета на Община Хисаря "ЧЗР на Стопански двор - кравеферма", с.Черничево". В имот с планоснимачен №25г-1 не е предвидено основно или допълващо застрояване, пристрояване или надстрояване на съществуващи сгради.

             В случая съдът намира, че с процесното РС се разрешава строителство на нито едно от регламентираните в ЗУТ основания: за обект, който е изграден преди датата на издаване на РС;  в чужд имот без учредено право на строеж; като се разрешава надстрояването на несъществуваща сграда.

             Следващото от тежестта на нарушението противоречие с правопорядъка е в степен, изключваща въобще настъпването на разпоредените с позитивния административен акт правни последици и затова обуславя незаконосъобразността му при съответстващата форма на нищожност. С издаването  на атакуваното РС съществено се заобикаля закона, който не допуска одобряване и издаване на строителни книжа спрямо строежи, които са незаконни. За незаконните строежи законът предвижда друг ред – възможност за узаконяване на основание § 127, ал. 2 и сл. ПЗР на ЗИДЗУТ, чрез издаване на акт за узаконяване, но не и възможност за издаване на разрешение за строеж на основание чл.142 и чл.148 ЗУТ.

             Процесният административен акт е издаден от компетентен административен орган, съгласно чл. 148, ал.2 от ЗУТ, в необходимата форма, но в грубо нарушение на материалноправните изисквания до степен на липса на всички предпоставки за издаването му, ето защо е нищожен.

     С оглед изхода от делото на жалбоподателя се дължат разноски. Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за присъждане на разноски, но по делото е представено единствено пълномощно с дата 17.02.21г /л.8 по делото/ и пълномощно с дата 28.04.21г. /л. 208 по делото/. Не е представен договор за правна защита и съдействие и доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение. При това положение  ответникът дължи на жалбоподателя сумата в общ размер от 390лв. /триста и деветдесет лева/, от която 50лв. Внесена ДТ и 340лв. Внесен депозит за изготвяне на СТЕ.

      Воден от горното и на основание чл. 172, ал.1 и ал. 1 от АПК, Административен съд - Пловдив, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

    ОБЯВЯВА за нищожно Разрешение за строеж № 7 от 23.02.2011г., издадено от Главния архитект на Община Хисаря.

    ОСЪЖДА Община Хисаря да заплати в полза на „НОВА БИО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с управител А.П.К., сумата в размер на 390лв. /триста и деветдесет лева/.

    Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

Административен съдия: