Решение по дело №5080/2015 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, ...........2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-12 състав в публично заседание на 20.10.2017 г., в следния състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН КОЛЕВ

При участието на секретаря Галина Стоянова като разгледа т. д. № 5080 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 34 от ЗЗД, чл.55 ЗЗД и чл. 124 от ГПК.

Ищците „М.2.” ЕООД, ЕИК *******, „М.2.” ЕООД, ЕИК *******, „М.Г.“ ООД, ЕИК *******, и М.И.Ц.,  ЕГН **********, твърдят, че на 15.12.2008 г. е сключен Договор за банков кредит за оборотни средства 201/15.12.2008 г. и  последващи 9 броя анекси към него. Сочат, че по силата на договора ответникът „У.Б.“ АД предоставил на кредитополучателя „М.2.“ ЕООД паричен заем, като кредитът бил обезпечен с включване като съдлъжници по него на ищците „М.2.“ ЕООД, „М.Г.“ ООД и М.Ц., както и с Договор за залог върху вземания, произтичащи от наличности по сметки № 1/03.11.2009 г. Твърдят, че с Договор за прехвърляне на вземане от 29.01.2015 г., кредитодателят-цедент „У.Б.“ АД прехвърлил вземанията си по договора за кредит и анексите на цесионера „Г.“ ЕООД, като се прехвърляло вземане, представляващо главница в размер на 134 648,21 лв. и лихви в размер на 31 598,20 лв. или вземане в общ размер на 166 246,41 лв. Сочат, че за цесията ищците били надлежно уведомени. Считат, че в противоречие с договора за кредит и анексите банката начислява незаконосъобразни лихви. Поддържат, че на 11.07.2013 г. ищците получили от банката Уведомление изх. № 0126/102083/11.07.2013 г., като с него били уведомени, че поради нарушение на договора за банков кредит и анексите към него, изразяващо се в „непогасяване в срок на падежирали вноски“, целият кредит се обявявал за предсрочно изискуем. Посочва се, че към 11.07.2013 г. формираният към банката дълг възлизал на главница от 238 205 лв. и лихва от 1 109,96 лв., или общо 239 314,96 лв. Считат, че договорът е частично нищожен, като предявяват искове, както следва:

 

I.       Иск за нищожност на т. 4.3 от Договора за кредит и Анекс № 9 към него и връщане на даденото.

Сочат, че в т. 4.3 от договора за кредит било предвидено, че на банката се дължи лихва в размер на 5 % годишен лихвен процент върху текущия дълг (редовна плюс просрочена главница) при просрочие на главница и/или лихва и главница. Твърдят, че това е препотвърдено и разширено в т. 4.3 от Анекс № 9, която предвиждала 5 % фиксиран лихвен процент, начисляван върху наличния кредит при просрочие на лихва или главница и лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг. Считат, че от тези разпоредби било видно, че банката предвидила правото за едно и също закъснение и просрочени суми от страна на длъжника, да получи два вида наказателна лихва - лихвата по т. 4.2 и лихвата по т. 4.3 от договора и Анекс № 9. Наказването на едно и също просрочие за изпълнение на парично задължение два пъти, с налагането на две различни санкции, считат за незаконосъобразно. Поддържат, че първата предвидена наказателна лихва е в т. 4.2 от процесния договор и Анекс № 9, а клаузата по т. 4.3 била нищожна, тъй като накърнявала добрите нрави. Смятат, че клаузата по т. 4.3 от процесния договор и Анекс № 9 водела до неоснователно обогатяване на банката. Поради изложеното молят да се прогласи нищожността на клаузата на т. 4.3 от Договора за банков кредит за оборотни средства 201/15.12.2008 г. и Анекс № 9 към него и да бъде осъден ответникът „У.Б.“ АД да плати на  ищците  всички събрани суми по тази точка, които възлизали на 10 000 лв., като иска за плащане на сумата предявяват частично за сумата от 5000 лв., изменана на 6 864,73 лв. с молба от 02.06.2017 г.

С молба от 15.06.2016 г. и изявлението направено в съдебно заседание на 17.06.2016 г.  е уточнено, че установителните искове за нищожност са предявени от всички ищци - съдлъжници по договора,  срещу двама ответници - праводател и преобретател на вземанията.

Осъдителния иск е предявен от платилия длъжник - „М.2.” ЕООД, ЕИК *******, срещу банката, получила плащане.

 

II. Осъдителен иск за лихви върху сумата от 75 903,84 лв.

Твърдят, че отпуснатият кредит по договора и анексите към него бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, който бил собственост на “М.2.” ЕООД. Сочат, че имотът бил изнесен на публична продан по искане на взискатели-трети лица и бил продаден по ИД № 1377/2012 г. по описа на ЧСИ Р.М., peг. № 790 в КЧСИ. Твърдят, че от получената цена била заделена сума в размер на 75 903,84 лв., която да се изплати на ипотекарния кредитор „У.Б.“ АД, след като той се сдобие с изпълнително основание и го представи на ЧСИ. Поддържат, че сумата била заделена за банката с изготвено разпределение на 24.09.2013 г. и от този момент получаването на сумата било поставено изцяло във волята на банката, но в периода от 24.09.2013 г. до деня на подписване на Договор за прехвърляне на вземане от 29.01.2015г., сумата била по специалната сметка на ЧСИ и не била усвоена от банката. Считат, че в случая не било необходимо длъжниците да предложат изпълнение, а банката имала правото незабавно и без тяхно съгласие или предложение да събере сумите, заделени при ЧСИ, като се сдобие със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417, т. 2 ГПК. Твърдят, че въпреки това ищците предложили на банката да бъде подписано споразумение, с което страните да се съгласят банката да получи парите, заделени по изпълнителното дело, но банката отказала да го подпише, както и не извършила необходимите действия, за да се сдобие с изпълнително основание и изпаднала в забава на кредитора. Счита, че незаконосъобразно било банката да черпи за себе си изгоди, като начислява незаконно лихви, които били следствие от собственото й противоправно поведение и забавата й. Сочат, че през период от 493 дни банката била в забава на кредитора и с действията си умишлено влошила положението на длъжниците, тъй като не се сдобила с изпълнително основание, за да получи от ЧСИ сумата от 75 903,84 лв., като върху тази сума начислявала лихви по т. 4.1, т. 4.2 и т. 4.3 от Договора, както и законна лихва, с което ощетила  ищците  със следните суми:

върху сумата от 75 903,84 лв. за периода 24.09.2013 г. до 29.01.2015 г., е начислявана лихва по т. 4.2 от договора и Анекс № 9, която е в размер на 12,50% годишно, като банката начислила 16,8606 % лихва върху неусвоената своевременно сума от 75 903,84 лв. или ощетила ищците с неправомерна лихва в размер на 12 797,84 лв., като иска предявяват частично за сумата от 12 588,79лв.;

 върху сумата от 75 903,84 лв. за периода 24.09.2013 г. до 29.01.2015 г., е начислявана лихва по т. 4.3 от договора и Анекс № 9, която е в размер на 5 % годишно, като банката начислила 6,7541 % лихва върху неусвоената своевременно сума от 75 903,84 лв. или ощетила ищците с неправомерна лихва в размер на 5 126,62 лв., като иска предявяват  частично за сумата от 5 186,70 лв.;

С уточнителна молба от 15.06.2016 г. е посочено, че искът е предявен от „М.2.“ ЕООД срещу банката.

В съдебно заседание на 02.06.2017 г. ищецът е депозирал писмена молба за изменение на тези предявените искове, уточнена с молба от 28.09.2017 г., като е уточнил, че сумите са били начислени от банката, но не са били заплатени. Предвид на това е преминал  от осъдителни към установителни искове.

Във връзка със заявен отказ с молбата си от 28.09.2017 г., производството е било прекратено по отношение на останалите искове по тази точка. По***л е че е насочил иска си срещу двамата ответници.

 

 

III. искове  за лихвите върху сумата от 51 726,29 лв.

Ищецът „М.2.“ ЕООД твърди, че за гарантиране вземането на банката кредитополучателят „М.2.“ ЕООД сключил с банката Договор за залог върху вземания, произтичащи от наличности по сметки № 1/03.11.2009 г., като сметките били в банката-кредитодател. Сочат, че към деня на обявяване на кредита за предсрочно изискуем цялата налична по сметката сума била на разположение на банката и възлизала на 51 726,29 лв. Поддържат, че сумата била усвоена от банката за погасяване на задълженията по договора за кредит едва на 28.08.2013 г. което било 48 дни, след като банката имала възможност да усвои сумата и с нея да се намали дължимата сума по договора. Соче, че банката начислявала лихви по т. 4.1, т. 4.2 и т. 4.3. от договора за кредит върху сумата, която умишлено не  усвоила (инкасирала) веднага, въпреки че имала правото да го направи още в първия ден на изискуемост на вземанията си, което изрично било предвидено в т. 7.1 от Договорa за залог върху вземания. Твърди, че в случая не било необходимо длъжниците да предложат изпълнение, а те дали предварително в договора за залог своето съгласие и банката имала правото да събере сумите по заложената банкова сметка. Сочи, че банката не изтеглила своевременно средствата от сметката, въпреки че те били на нейно разположение и върху тази сума в продължение на 48 дни начислявала лихви по трите различни точки от договора за кредит, макар да била изпаднала в забава на кредитора. Поддържа, че е незаконосъобразно банката да черпи за себе си изгоди, като начислява незаконно лихви, които били следствие от собственото й противоправно поведение и забавата й. Неправомерно начислените лихви, са както следва:

върху сумата от 51 726,29 лв. за периода 11.07.2013 г. до 28.08.2013 г., е начислявана лихва по т. 4.1 от Договора и Анекс № 9, която е в размер на 10,50% годишно, като банката начислила 1,3824 % лихва върху неусвоената своевременно сума от 51 726,29 лв. или неправомерно начислената лихва е в размер на 722,10 лв.;

върху сумата от 51 726,29 лв. за периода 11.07.2013 г. до 28.08.2013 г., е начислявана лихва по т. 4.2 от Договора и Анекс № 9, която е в размер на 12,50% годишно, като банката е начислила 1,6416 % лихва върху неусвоената своевременно сума от 51 726,29 лв. или или неправомерно начислената лихва е в размер на 860,04 лв.

върху сумата от 51 726,29 лв. за периода 11.07.2013 г. до 28.08.2013 г., е начислявана лихва по т. 4.3 от Договора и Анекс № 9, която е в размер на 5 % годишно, като банката начислила 0,6576 % лихва върху неусвоената своевременно сума от 51 726,29 лв. или неправомерно начислената лихва е в размер на 344,84 лв.

С молбата от 15.06.2016 г. е уточнено, че ищец по иска е „М.2.“ ЕООД срещу банката.

В съдебно заседание на 02.06.2017 г. ищецът е депозирал писмена молба за изменение на тези предявените искове , като в молбата си от 28.09.2017 г. е уточнил иска си по пера.

Посочил е че насолил иска си срещу двамата ответници………..

 

IV. Осъдителен иск за лихва върху сумата от 238 205 лв.

Ищецът „М.2.“ ЕООД твърди, че от 22.04.2013 г. - датата на Анекс № 9, до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 11.07.2013 г., банката неправомерно начислявала наказателни лихви по т. 4.2 и т. 4.3 от Договора за кредит, върху дължимата към онзи момент главница от 238 205 лв. Сочат, че въпреки че на 22.04.2013 г. бил подписан Анекс № 9, с който се уреждали отношенията по договора за кредит и банката обявила кредита за предсрочно изискуем едва на 11.07.2013 г., в този период се начислявали неправомерно лихви, чийто размер бил, както следва:

 върху сумата от 238 205 лв. за периода 22.04.2013 г. до 11.07.2013 г., е начислявана лихва по т. 4.3 от Договора за кредит и Анекс № 9, която е в размер на 5 % годишно, като банката начислила 1,1097 % лихва върху сумата от 238 205 лв. или дадената без основание сума е 99,25лв.

В останалата част производството е било прекратено поради отказ от иска.

С уточнителна молба от 15.06.2016 г. е посочено, че искът е предявен от „М.2.“ ЕООД срещу банката, получила плащане.

В съдебно заседание на 02.06.2017 г. ищецът е депозирал писмена молба за изменение, уточнена с молбата от 29..09.2017г., с която е направен отказ от иска за 1 500лв.

 

V. Начислени на наказателни лихви на основание обявяването на кредита за предсрочно изискуем и.

Ищецът„М.2.“ ЕООД сочи, че на 11.07.2013 г., всички суми по договора за кредит били обявени за предсрочно изискуеми от банката, като в уведомлението се твърдяло, че предсрочната изискуемост била обявена заради непогасяване на падежирали вноски и че главницата към момента била 238 205 лв. Заявява, че към датата на уведомлението кредитополучателите покривали задълженията си по договора и банката нямала основание да обяви кредита за предсрочно изискуем. Въпреки това банката обявила кредита за предсрочно изискуем, с което нанесла вреди на кредитополучателите, изразяващи се в начисляване на предвидените в договора и анексите наказателни лихви. Така за периода от 11.07.2013 г. до датата на сключване на договора за цесия на 29.01.2015 г. банката начислявала върху главницата от 238 205 лв. наказателните лихви по т. 4.2 и т. 4.3 от договора за кредит и Анекс № 9, както и законна лихва, без да има основание за това. Поддържат, че незаконосъобразно начислените и събрани лихви, са както следва:

 върху      сумата от 238 205 лв., за периода от 11.07.2013 г. до 29.01.2015 г., е начислявала лихва по  т.4.2 от  Договора за кредит и Анекс № 9, която е в размер на 12,50% годишно, като за посочения период банката незаконосъобразно начислила сума в размер на 27 995,58 лв., като претендира връщане на платената част от сума – 5 617,04 лв., а по отношение на остатъка от моли да се установи липсата на вземане (уточнителна молба от 28.09.2017 г.)

върху сумата от 238 205 лв., за периода от 11.07.2013 г. до 29.01.2015 г., е начислявала лихва по т.4.3 от Договора за кредит и Анекс № 9, която е в размер на 5 % годишно, като за посочения период банката незаконосъобразно начислила сума в размер на 11 471,88лв., от които претендира връщане на платената част от сумата - 2 252,22лв., а по отношение на остатъка моли да се установи липсата на вземане вземане (уточнителна молба от 28.09.2017 г.)

Във връзка с отказ от иска  направен с уточнителна молба от 28.09.2017 г., производството е било прекратено в останалата част по този иск.

С уточнителна молба от 15.06.2016 г. е посочено, че искът е предявен от „М.2.“ ЕООД срещу банката………………..

 

VI. Относно лихвата върху сумата от 122 748,04 лв., представляваща непогасена главница вместо незаконосъобразно погасени лихви.

Ищецът „М.2.“ ЕООД твърди, че по договора за кредит и анексите към него банката е начислила незаконосъобразно лихви в общ размер 122 748,04 лв.  Сочи, че с извършените плащания е била погасявана тази начислявана незаконосъобразно лихва, вместо да се погасява главницата по кредита. Поради непогасяването на главницата със сумата от 122 748,04 лв., главницата останала по-голяма с тази сума и върху нея за периода от 22.04.2013 г. - датата на Анекс № 9, до 29.01.2015г., когато е сключен Договорът за прехвърляне на вземане, са начислявани незаконосъобразно лихви, които възлизали на общо 10 000 лв., а тази сума следвало да бъде върната от банката на ищците, като иска предявяват частично за сумата от 100 лв.

С уточнителна молба от 15.06.2016 г. е посочено, че искът е предявен от „М.2.“ ЕООД срещу банката, получила плащане.

Претенцията не е била изменяна.

 

VII. Относно осъдителния иск за такси и комисионни.

 Ищецът „М.2.“ ЕООД твърди, че в т. 5 от договора за кредит били договорени комисионни, които ще бъдат заплатени на банката, като те били процент от сумата на кредита. ***, че банката събирала такси и комисионни, които били с неясно основание и неясно определен размер, като надвзетите незаконосъобразно суми за такси и комисионни възлизали на 1000 лв. и следвало да се върнат ищците, а иска предявяват частично за сумата от 100 лв.

С уточнителна молба от 15.06.2016 г. е посочено, че искът е предявен от „М.2.“ ЕООД срещу банката, получила плащане.

В съдебно заседание на 02.06.2017 г. ищецът е увеличил цената на иска на 8 598,08лв.

 

VIII. Относно установителния иск за недължимост на суми.

Ищците твърдят,  че банката начислявала незаконосъобразно лихви, като част от тези лихви събрала, за което предявени осъдителните искове, а друга част от тях в размер на 31 598,20 лв. останала несъбрана от банката, и тя в последствие прехвърлила вземането си на новия кредитор „Г.“ ЕООД с Договор от 29.01.2015 г. Предявяват  отрицателни  установителени искове за недължимост на тази сума частично за 100 лв. С уточнение направено в о.с.з. на 21.10.2016 г. е точнено, че исковете са предявени от всички ищци, срещу двамата ответници.  Въпреки, че лихвите били незаконосъобразно начислени от банката и не се дължали, те били записани като „просрочени“, което означавало, че в договорката банката и „Г.“ ЕООД определили тези лихви като вземане с настъпил падеж, за което имало основание да се води осъдителен иск. Правният си интерес обосновават с това, че са длъжници по Договора 29.01.2015 г., анесите и уведомленията за цесията. Исковете срещу банката обосновават с евентуална възможност за разваляне на договора за цесия.  С предявения отрицателен установителен иск искат да се установи, че ищците не дължат на ответниците сумата от 31 598,20 лв(след увеличението на иска направено с молба от 02.06.2017 г.)  С молба от 28.09.2017 г. е направено уточнение, че се касае за сумите по раздел І  - 16 084,39 лв.; по раздел ІІ т.2 – 12 588,79лв.; по ІІ, т.3 – 5 185,70лв.; по раздел ІІІ т.1 – 722,10 лв.; т.2 – 860,04лв.; т.3 – 344,84 лв., които се явяват цените на предявените искове.

Молят сумите по исковете по р. I, р. III, р. IV, р.V, р. VI, р. VII и р. VIII да бъдат присъдени на ищеца „М.2.“ ЕООД, а сумите по искa по р. II на ищеца „М.2.“ ЕООД, като всички осъдителни искове за връщане на сумите са предявени срещу „У.Б.“ АД, тъй като той ги получил, установителният иск за прогласяване на нищожност по т.4.3. от договора предявяват всички ищци срещу двамата ответници, а отрицателният установителен иск по т. 8 е предявен от ищците срещу двамата ответници. Молят да се постанови решение, с което да бъдат уважени предявените искове.

С протоколно определение от 02.06.2017 г. съдът е допуснал на основание чл. 214 от ГПК увеличение на иска чрез увеличаване съгласно молба от 02.06.2017 г., както следва: по р. I от ИМ - за прогласяване нищожност на т.4.3 от Договора от 15.12.2008г. и Анекс № 9, по който „У.Б.“ АД незаконосъобразно начислил 16 084,39 лв. молят за осъждане на „У.Б.“ АД да заплати на „М.2.“ ЕООД сумата в размер на 6 864,73 лв.; по р. II от ИМ - да се признае за установено между страните, че „У.Б.“ АД незаконосъобразно начислил лихва в размер на 17 775,49 лв. върху сумата 75 903,84 лв. за периода 24.09.2013 г. до 29.01.2015г. и че ищците не я дължат; по р. III от ИМ - да се признае за установено между страните, че „У.Б.“ АД незаконосъобразно начислил лихва в размер на 1926,98 лв. върху сумата от 51 726,29 лв. за периода 11.07.2013 г. до 28.08.2013 г. и че ищците не я дължат; по р. IV от ИМ - за осъждане на „У.Б.“ АД да заплати на „М.2.“ ЕООД сумата от 99,25 лв., представляваща незаконосъобразно начислена лихва по т. 4.3 от Анекс 9 върху сумата от 238 205 лв. за периода 22.04.2013 г. до 11.07.2013г.; по р. V от ИМ - да се признае за установено между страните, че ищците не дължат неправомерно начислената лихва в размер на 39 467,46 лв. върху сумата 238 205 лв. за периода от 11.07.2013 г. до 29.01.2015 г., като бъде осъден „У.Б.“ АД да плати на „М.2.“ ЕООД неправомерно събраните 7869,26 лв.; по р. VII от ИМ – молят за осъждане на „У.Б.“ АД да заплати на „М.2.“ ЕООД незаконосъобразно надвзетите такси в размер на 8598,08 лв.; по р. VIII от ИМ – молят да бъде признато за установено между страните, че ищците не дължат на ответниците незаконосъобразно начислени лихви по договора за кредит и анексите, прехвърлени с Договор за прехвърляне на вземане от 29.01.2015г., които лихви възлизали на 31 598,20 лв.

Ответникът „У.Б.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да са извършени плащания по кредита от ищците. Оспорва наличие на твърденията за нищожност, тъй като лихвите по т. 4.3 и т. 4.2 от анекса не били за една и съща неизправност. Сочи, че с параграф 1 от Анекс № 19/22.04.2013 г. т. 4.3. от договора за кредит била заменена с т. 4.3. от анекса. Твърди, че клаузата на т. 3 от Анекс 9 била действителна, като получените въз основа на нея суми били получени на договорно основание. Оспорва твърдението, че банката не е образувала производство по чл. 418 ГПК. Оспорва, че е начислявал лихви по т. 4.2 по исковете по т. 4, като твърди, че за периода от 20.04.2013 г. до 11.07.2013 г. начислявал лихва по т. 4.3. Оспорва твърдението, че към 11.07.2013 г. кредитополучателяt е имал непогасени задължения по договора. Поддържа, че банката не била в забава по смисъла на чл. 95 ЗЗД. Твърди, че били налице основания за обявяване на кредита за предсрочно изискуем – т. 28.3 от ОУ към договора за кредит. Сочи, че всички такси и комисионни били начислявани правомерно от банката. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Ответникът „Г.“ ЕООД оспорва исковете, като счита, че липсват твърдените основания за нищожност. Поддържа, че с нотариално заверено споразумение между ищците и „Г.“ ЕООД били уредени отношенията между страните свързани с договора за цесия от 29.01.2015 г. Моли за отхвърляне на исковете.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:

 

Между страните не се спори, че на 15.12.2008 г. е бил сключен договор за банков кредит за оборотни средства, по силата на който „У.Б.“ АД е предоставил на „М.2.“ ЕООД, като кредитополучател, сума в размер на 700 000 лв., в рамките на срока на усвояване, който е определен на 14.08.2009 г. С чл. 7 от договора е предвидено, че срокът за погасяване на главницата е 14.12.2009 г., за лихвата по редовния дълг е 14.12.2009 г., като падежът на лихви е определен на 25-то число от календарен месец. В чл. 4.1. от договора страните са постигнали съгласие относно дължимия по годишен лихвен процент върху редовната главница, а именно 8,5 %, а в чл. 4.2. е договорен годишен лихвен процент върху просрочена главница, а именно 8,5 %. По договора е поета солидарна отговорност от „М.2.“ ЕООД, който се явява и ипотекарен длъжник, като в чл. 8 от договора е уговорено обезпечение – договорна ипотека върху описаните недвижими имоти на дружеството. Според клаузата на чл. 15.4. от договора при неизпълнение на всяко едно от задълженията на кредитополучателя по договора или по ОУ и/или при неплащане на което и да е парично задължение по кредита, правото за ползване на неусвоените суми по кредите и/или по всеки друг кредитен инструмент между банката и кредитополучателя се погасява, а ползваният кредит, ведно с лихвите за просрочие по преценка на банката стават предсрочно изискуеми. При неизпълнение кредиторът има право да обяви едностранно, без предизвестие част или целия дълг за предсрочно изискуем. Неразделна част от сключения договор за кредит са действащите към момента на сключването му Общи условия, уреждащи предоставяните от банката кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност. Тези ОУ са представени като доказателство по делото и уреждат договорните отношения между страните.

Към договора за кредит допълнително са били сключени анекси - Анекс № 1 от 24.09.2009 г., Анекс № 2 от 03.10.2009 г., Анекс № 3 от 15.12.2009 г., Анекс № 6 от 19.04.2012 г., Анекс № 7 от 02.07.2012 г., Анекс № 8 от 03.04.2013 г., Анекс № 9 от 22.04.2013 г. В чл. 4.3. от Анекс № 9 от 22.04.2013 г. страните са уговорили фиксиран лихвен процент, начисляван върху наличния кредит, при просрочие на лихва или главница и лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг, в размер на 5 %.

На 03.11.2009 г. е сключен Договор за залог върху вземания, произтичащи от наличности по сметки № 1/03.11.2009 г. между „М.2.“ ЕООД – залогодател и кредитополучател и „У.Б.“ АД – залогоприемател (кредитор), по силата на който се създава право на приоритетно удовлетворяване на залогоприемателя и му се осигурява привилегирован ред за събиране от залогодателя до окончателното им погасяване, на всички вземания на кредитора за главница, лихви, такси, комисионни и други разноски, определени по основание и размер с договора за банков креди и всички анекси към него.

На 29.01.2015 г. е сключен Договор за прехвърляне на вземане, по силата на който кредитодателят-цедент „У.Б.“ АД прехвърля вземанията си по договора за кредит и анексите на цесионера „Г.“ ЕООД, като се прехвърля вземане, представляващо главница в размер на 134 648,21 лв. и лихви в размер на 31 598,20 лв. или вземане в общ размер на 166 246,41 лв.

С Уведомления за прехвърляне на вземане от 04.02.2015 г. „У.Б.“ АД е уведомил ищците за прехвърлените вземания по договора от 29.01.2015 г.

С Уведомление изх. № 0126/102083/11.07.2013 г., ищците са уведомени от „У.Б.“ АД, че поради нарушение на договора за банков кредит от 15.12.2008 г. и анексите към него, изразяващо се в непогасяване в срок на падежирали вноски, както и във връзка с ОУ, при които банката предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност, целият кредит се обявява за предсрочно изискуем. В уведомлението е посочено, че към 11.07.2013 г. формираният към банката дълг по договора за банков кредит от 15.12.2008 г. възлизал на главница от 238 205 лв. и лихва от 1 109,96 лв., или общо в размер на 239 314,96 лв.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, съгласно която общо начислената лихва по т.4.3 възлиза в размер на  16 084.39 лв., общо платена лихва е 6 864.73 лв., като остава начислена и дължима в размер на 9219.66 лв. Вещото лице заключава, че за периода 24.09.2013 г. до 29.01.2015 г. върху сумата от 75 903.84 лв. не са начислявани лихви след изискуемостта на кредита 11.07.2013г. по т.4.1 от Анекс № 9. Вещото лице установява, че съгласно предоставената счетоводна справка за периода от 24.09.2013 г. до 29.01.2015 г. върху сумата 75 903.84 лв. са начислявани лихви по т. 4.2, а размерът на начислената лихва върху сумата 75 903.84 лв. възлиза на сума в размер на 12 588.79 лв., както и че лихвата на ден общо за целият период възлиза на 25.59 лв., като експертизата не установява сумата да е събрана от клиента. В заключението се посочва, че съгласно предоставената счетоводна справка за периода 24.09.2013 г. до 29.01.2015 г. върху сумата 75 903.84 лв. са начислявани лихви по т.4.3, като размерът на начислената лихва върху сумата 75 903.84 лв. възлиза на сума в размер на    5 186.70 лв., а лихвата на ден общо за целият период възлиза на 10.54 лв., като експертизата не установява сумата да е събрана от клиента. Вещото лице е посочило, че не му е била предоставена справка за начислена законна лихва върху сумата 75 903.84 за периода 24.09.2013 г. до 29.01.2015 г. Експертизата е изчислила лихва за забава по т. 4.1 за периода от 11.07.2013 г. до 27.08.2013 г. върху сумата 51 726.29 лв. или обща забава от 48 дни в размер на 722.10 лв. или 15.04 лв. на ден. Експертизата е изчислила лихва за забава по т.4.2 за периода от 11.07.2013 г. до 27.08.2013 г. върху сумата от 51 726.29 лв. или обща забава от 48 дни в размер на 860.04 лв. или 17.92 лв. на ден. Експертизата е изчислила лихва за забава за по т. 4.3 за периода от 11.07.2013 г. до 27.08.2013 г. върху сумата 51 726.29 лв. или обща забава от 48 дни в размер на 344.84 лв. или 7.18 лв. на ден. Вещото лице е посочило, че общо начислена лихва по точки 4.1, 4.2 и 4.3 възлиза на сума в размер на 1 926.98 лв., като експертизата не е установила сумата да е събрана от клиента. Експертизата е установила, че за периода от 22.04.2013 г. до 11.07.2013 г. върху сумата 238 205 лв. по т. 4.2 не е начислявана лихва, а е начислена лихва по т. 4.2 за периода от 12.07.2013 г. до 28.08.2013 г. на сума в размер на 3 878.04 лв., като лихвата на ден възлиза на 82.51 лв. Вещото лице заключава, че за посочената сума 238 205 лв. е начислена лихва за периода от 25.06.2013 г. до 28.06.2013 г. или общо 3 дни в размер на 99.25 лв., като сумата е погасена на 27.06. и 28.06.2013 г. Посочено е, че съгласно предоставената счетоводна справка за периода от 11.07.2013 г. до 29.01.2015 г. върху сумата 238 205 лв. са начислявани лихви по т.4.2 от Договора, като общо начислена лихва по т. 4.2 възлиза на сума в размер на 27 995.58 лв., а общо платена лихва по т.4.2 възлиза на сума в размер на 5 617.04      лв., като остава неплатена сума в размер на 22 378.54   лв. Вещото лице е посочило, че съгласно предоставената счетоводна справка за периода от 11.07.2013 г. до 29.01.2015 г. върху сумата 238 205 лв. са начислявани лихви по т. 4.3 от Договора, като общо начислена лихва по т. 4.3 възлиза на сума в размер на 11 471.88 лв., а общо платена лихва по т.4.3 възлиза на сума в размер на 2 252.22 лв. и остава неплатена сума в размер на 9 219.66 лв. Експертизата установява, че върху сумата 238 205 лв. за периода от 11.07.2013 г. до 29.01.2015 г. не е начислявана законна лихва /съгласно лихвен лист за кредит/ и че начислените лихви по точки от т. 1 до т. 13 вкл. са както следва: общо начислена сума -  77 304.63 лв., платена сума – 14 833.24 лв.; остава за плащане – 58 593.35 лв. Експертизата е изчислила алтернативно, че ако с получената сума 77 304.63 лв. по т. т.1 до т.13 ако е била намалена главницата лихвите ще са както следва: по т.4.1 изчислената лихва ще възлиза на сума в размер на 2246.17 лв., по т.4.2 изчислената      лихва ще възлиза на сума в размер на 13788.32  лв., по т.4.3 изчислената лихва ще възлиза на сума в размер на 6 305 лв., а общо начислена лихва по т.4.1 т.4.2 и т.4.3 ще възлиза на сума в размер на 23 788.58 лв. Вещото лице е посочило, че съгласно подписания Анекс № 9/22.04.2013 г. непогасената вноска е била в размер на 238 205 лв., като експертизата установява, че датата 11.07.2013 г. е датата на предсрочната изискуемост на кредита и непогасената вноска е била в размер на 238 205 лв. Вещото лице заключава, че размерите на всички отделни видове комисионни такси, които са начислени и които са събрани, са както следва: Еднократна такса за Управление   - база - 700 лв., размер на такса - 10 500 лв., събрана на 07.01.2009 г.; Еднократна такса за Управление – база - 335 000 лв., размер на такса - 1 740 лв., събрана на 29.05.2012г., размер на такса - 3 285 лв., събрана на -25.06.2012 г.; Еднократна такса за Управление – база - 238 205 лв., размер на таксата -   3 573.08 лв., събрана на 25.04.2013 г. Вещото лице е установило, че за периода 22.04.2013 г. до 11.07.2013 г. върху сумата от 238 205 лв. по т.4.2 от Договор за банков кредит оборотни средства 201/15.12.2008 г. и Анекс № 9 не са начислявани лихви, като съгласно предоставена счетоводна справка върху сумата 238 205 лв. е начислена лихва по т.4.2 за периода от 12.07.2013 г. до 28.08.2013 г. или общо 47 дни в размер на 3878.04 лв., а съгласно предоставената счетоводна справка за периода 22.04.2013 г. до 11.07.2013 г. върху сумата 238 205 лв. са начислявани лихви по т.4.3. Вещото лице посочва, че съгласно Анекс 9 т.4.3 е приет фиксиран лихвен процент начисляван върху наличният Кредит, при просрочие на лихва или главница, и лихва, едновременно лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг в размер на 5%, като за посочената сума е начислена лихва за периода 25.06.2013г. до 28.06.2013г. или общо 3 дни в размер на 99.25 лв., а сумата е погасена на 27 и 28.06.2013 г. Вещото лице е посочило, че има просрочие при издължаване на главницата и начислените лихви по договора, както и че справките изготвени и подписани от М.Б.- мениджър управление и контрол на администрирането на кредити, отговорят на предоставените на експертизата справки в счетоводството на ответника. Експертизата не е установила да има надвнесени суми. Съдът кредитира експертизата, като логична и безпротиворечива.

По делото е изслушано допълнително заключение по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните, съгласно което по т. 1 – общо начислена лихва от „У.Б.”АД - 16 084.40 лв., общо начисл. лихва след намаляване на сумата с начисл. лихва от У.Б.”АД - 15 934.49 лв., разлика в размера на сумите - 149.91            лв.; По т. 2 няма начислени лихви; По т. 3 - общо начислена лихва от „У.Б.”АД - 12 588.79 лв., общо начисл. лихва след намаляване на сумата с начисл. лихва от У.Б.”АД - 12 496.73 лв., разлика в размера на сумите - 92.06 лв.; По т. 4 – Общо начислена лихва - 5186.70 лв.; общо начисл. лихва след намаляване на сумата с начисл. лихва от У.Б.”АД - 5024.39 лв., разлика в размера на сумите - 162.31 лв.; По т. № 5 няма начислявани лихви от У.Б.” АД; По точки № 6, № 7 и № 8 няма начислявани лихви от У.Б.”АД; по т. 9 - Общо начислена лихва - 3878.04 лв.; общо начисл. лихва след намаляване на сумата с начисл. лихва от У.Б.”АД - 3814.90 лв., разлика в размера на сумите - 63.14 лв.; по т. 10 - Общо начислена лихва - 99.25 лв.; общо начисл. лихва след намаляване на сумата с начисл. лихва от У.Б.”АД - 99.21 лв., разлика в размера на сумите - 0.04 лв.; по т. 11 - Общо начислена лихва - 27 995.58 лева; общо начисл. лихва след намаляване на сумата с начисл. лихва от У.Б.”АД - 27 277.22 лв., разлика в размера на сумите - 718.36 лв.; по т. 12 - Общо начислена лихва - 11471.88 лв.; общо начисл. лихва след намаляване на сумата с начисл. лихва от У.Б.”АД - 11 340.52 лв., разлика в размера на сумите - 131.36 лв.; по т.13 – не са начислявани лихви. Вещото лице е посочило, че сумата на начислените лихви би намаляла със сума в размер на 1317.18 лв. Вещото лице е изчислило в периода от сключването на Анекс № 9 от 22.04.2013 г. до деня на обявяване от банката на всички суми по договора за предсрочно изискуем на 11.07.2013 г. размерът на всички начислени суми главница и лихви по т.4.1 от Анекс № 9, и каква част от тях са платени и каква част са останали дължими - главницата е в размер на 238 205 лв., начислената лихва за периода 22.04.2013 г. до 12.07.2013 г. възлиза на сума в размер на 5 629.12 лв., като на експертизата не са били предоставени данни за платени лихви по т.4.1.  

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема следното:

 

По исковете по т. І

Съгласно чл.4.1 от договора, страните са постигнали съгласие относно размера на възнаградителната лихва върху главницата - общо 10,50%.(8,5% базов лихвен процент, опеделен за валутата в която се предоставя кредита, формиран върху едномесечен SOFIBOR, съгласно ОУ)

Договорили са и правните последици при забава – при просрочие на главицата (чл.4.2) - годишен лихвен процент - 12,50%. С разпоредбата на чл.11.1.2 е уточнено, че се касае за забава на падежирана вноска, а при предсрочна изискуемост при забава и върху целия кредит. Тъй като страните предварително са договорили размера на обезщетението при забавено изпълниение на паричното задължение, следва да се направи извода, че се касае за договорна неустойка.

По отношение на спорната клауза – 4.3 съгласието е относно: "Годишен лихвен процент върху текущия дълг (редовна плюс просрочена главница) при просрочие на главница и/или лихва и главница - 5%".  Съгласно чл.11.1.3 при просрочие на лихва и/или главница за срока на просрочието, целият размер на кредита (редовен дълг по главницата и ннеиздължената просрочена и изискуема част от нея) освен с лихвата за редовна главница по 4.1 и лихвата за просрочена главница по т.4 се олихвява и с лихвата по т.4.3

Вземанията по договора са за връщане на главницата, заплащане на  възнаградителната лихва, а при забава на главницата  и неустойка за забава . Редакцията на чл.4.3 от дог. извежда като предпоставка за заплащане на сума в размер на 5%  просрочие на главница и кумулативно (и) или алтернативно (или) лихва, и отново кумулативно (и)- главница. Чл.11.1.3 сочи просрочие на лихва и/или главница.

Веднъж (в чл.4.3) се сочи просрочие на главница и кумулативно (и) или алтернативно (или) лихва, и отново кумулативно (и)- главница. Тъй като случай на кумулиране би се получило - при просрочие на главница и лихва и главница, което води до повторение на главницата, а алтернативната хипотеза би била - при просрочие на главница или лихва и главница,  то явно страните са имали предвид хипотези на просрочие или само на главница, или на лихва(възнаградителна) и главница. В чл. 11.1.3 хипотезата допуска и просрочие само на лихва (лихва и главница(и), само лихва или само главница(или).

При тълкуване на посочените противоречиви  разпоредби в съответствие с чл.20 отЗЗД, съдът намира, че предпоставките за дължимото обезщетение са : неизпълнение на задължение само на възнаградителна лихва, само на главница или и на двете.

По размер обезщетението се определя, като целият размер на кредита (редовен дълг по главницата и неиздължената изискуема част от нея) се олихвява с лихвата по т.4.3

 По отношение на забавата на главица страните са договорили неустойка – 12,50% (чл.4.2) върху просрочената част. В хипотезата на чл.4.3, която също има санкционен характер – предпоставка е просрочие на главница или главница и лихва.

Следоватено в тези случаи банката би получила освен обезщетението по чл.4.2 и  второ обезщетение за забавата начислено както  върху върху просрочената главница ,  така и върху редовната(непросрочена)главница.          Тъй като от една страна е налице кумулиране на обезщетенията за срока за забавата, а от друга неустойката се определя върху стойността на цялото(непросрочено) вземане, включително само при наличие на забава само на лихвата,  то това я извежда от нейната  типична обезпечителна функция и е нищожна на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД, като накърняваща добрите нрави  (ТР № 1/2010 г.)

Разпоредбата на т.4.3 е изменена с  Анекс № 9, като редакцията е „Фиксиран лихвен процент начисляван върху наличния кредит, при просрочие на лихва или главница и лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг”. Измението е относно условията за заплащане на лихвата от 5% - вместо за главница или главница и лихви, се дължи за лихва или лихва и главница. Касае се за редакциеонна промяна в съответствие с чл.11.1.3.  Съдът намира, че тази част от договора е нищожна, като противоречаща на добрите нрави – чл.26, ал.1 ЗЗД по изложените по-горе съображения.

Това налага извода за основателност на предявения от ищците срещу  банката  искове по чл.26, ал.1 ЗЗД. Налице е правен интерес, тъй като ищците са страни по договора – кредитополучател и длъжници по чл.101 ЗЗД, банката е старана по правоотношението, получила плащане по този нищожен в тази част договор и дължи неговото връщане.

 

По отношение на втория ответник съдът намира, че  също е налице правен интерес от установителните искове за нищожност – ответникът-цесионер се легитимира като кредитор  по отношение на ищците с вземания начислени въз основа на нищожната клауза, които са му били  прехвърлени от банката.

 

Тъй като всеки от ищците се намира с отделно процесуално правоотношение, то се касае за субективно съединяване на искове. Всеки от ищците дължи държавна такса, като такава е била внесена по тези искове само от „М.2.“ЕООД и следоватено  останалите ищци следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса от по 400 лв. всеки.

 

Даденото по нищожния договор подлежи на връщане, в съответствие с нормата на чл.34 ЗЗД, на платилия сумата длъжник - „М.2.“ЕООД.

Това налага да се разгледа възражението за погасителна давност. В хипотезата на чл.34 ЗЗД тя тече от момента на имущественото разместване, а не от постановяне на решението за обявяване на нищожност на договора(Р № 303/01.10.2015 г. по гр.д.№ 2080/2015 г. на ІV ГО на ВКС)

Сумите са платени на посочените в експертизата дати. Давността  е 5 г., като исковата молба е депозирана на 22.07.2015 г. Следоватено  вземанията за плащанията извършени преди 22.07.2010 г.  са погасени по давност, а искът е основателен за остатъка от 3 892,52лв.

 

     По исковете по т. II.

Ищецът „М.2.“ЕООД твърди, че отпуснатият кредит по договора и анексите към него e бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, който бил собственост на “М.2.” ЕООД. Сочи, че имотът бил изнесен на публична продан по искане на взискатели-трети лица и бил продаден по ИД № 1377/2012 г. по описа на ЧСИ Р.М., peг. № 790 в КЧСИ. Твърдят, че от получената цена била заделена сума в размер на 75 903,84 лв., която да се изплати на ипотекарния кредитор „У.Б.“ АД, след като той се сдобие с изпълнително основание и го представи на ЧСИ. Поддържа, че сумата била заделена за банката с изготвено разпределение на 24.09.2013 г. и от този момент получаването на сумата било поставено изцяло във волята на банката, но в периода от 24.09.2013 г. до деня на подписване на Договор за прехвърляне на вземане от 29.01.2015г., сумата била по специалната сметка на ЧСИ и не била усвоена от банката. Счита, че в случая не било необходимо длъжниците да предложат изпълнение, а банката имала правото незабавно и без тяхно съгласие или предложение да събере сумите, заделени при ЧСИ, като се сдобие със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417, т. 2 ГПК. Твърди, че въпреки това ищците предложили на банката да бъде подписано споразумение, с което страните да се съгласят банката да получи парите, заделени по изпълнителното дело, но банката отказала да го подпише, както и не извършила необходимите действия, за да се сдобие с изпълнително основание и е изпаднала в забава на кредитора. Счита, че е незаконосъобразно банката да черпи за себе си изгоди, като начислява незаконно лихви, които били следствие от собственото й противоправно поведение и забавата й. Сочат, че през период от 493 дни банката била в забава на кредитора и с действията си умишлено влошила положението на длъжниците, тъй като не се сдобила с изпълнително основание, за да получи от ЧСИ сумата от 75 903,84 лв., като върху тази сума начислявала лихви по т. 4.1, т. 4.2 и т. 4.3 от Договора, както и законна лихва.

Предявява отрицателни установителени искове (уточнена с молба от 28.09.2017 г.) за недължимост на следните суми:

 

ІІ.1 върху сумата от 75 903,84 лв. за периода 24.09.2013 г. до 29.01.2015 г., е начислявана лихва по т. 4.2 от договора и Анекс № 9, която е в размер на 12,50% годишно, като банката начислила 16,8606 % лихва върху неусвоената своевременно сума от 75 903,84 лв. или недължимата начислена лихва  в размер на 12 588,79лв., предявен от „М.2.“ ЕООД срещу банката( уточнителна молба от 15.06.2016 г.).

Правният интерес е обоснован с това, че банката макар и да е прехвърлила вземането с  договора за цесия,  при евентуално му разваляне тя ще се яви кредитор(уточнение в о.с.з. на 17.06.2017 г.)

Съдът намира, че така изложените факти не обуславят наличието на правен интерес от този иск срещу банката. Интересът следва от наличието на конкретни права за ищеца срещу ответника, произтичащи от изложените факти. В случая такъв е налице по отношение на преобретателя на отричаното право, легитимиращ се като кредитор въз основа на договора за цесия, но не и по отношение на праводателя. Самото твърдение на ищеца за цедиране на вземането изключва наличието на правен спор относно неговото съществуване. Хипотетичната възможност за разваляне на договора, доколкото не представлява наличен твърдян факт, а само възможно развитие на облигацията между страните по прехвърлителната сделка, не обуславя правен интерес от предявяване на иск срещу банката. Това налага връщане на исковата молба на осн. чл.130 ГПК

 

 

 ІІ.2 върху сумата от 75 903,84 лв. за периода 24.09.2013 г. до 29.01.2015 г., е начислявана лихва по т. 4.3 от договора и Анекс № 9, която е в размер на 5 % годишно, като банката начислила 6,7541 % лихва върху неусвоената своевременно сума от 75 903,84 лв. или недължимата начислена лихва  в размер на 5 186,70 лв., предявен от „М.2.“ ЕООД срещу банката( уточнителна молба от 15.06.2016 г.).

Тук следва да се отнесе казаното по-горе за недопустимост на иска срещу банката.

 

 

По  искове   по т.ІІІ.

Ищецът „М.2.“ ЕООД твърди, че за гарантиране вземането на банката кредитополучателят „М.2.“ ЕООД е сключил с банката Договор за залог върху вземания, произтичащи от наличности по сметки № 1/03.11.2009 г., като сметките били в банката-кредитодател. Сочат, че към деня на обявяване на кредита за предсрочно изискуем цялата налична по сметката сума била на разположение на банката и възлизала на 51 726,29 лв. Поддържат, че сумата била усвоена от банката за погасяване на задълженията по договора за кредит едва на 28.08.2013 г. което било 48 дни, след като банката имала възможност да усвои сумата и с нея да се намали дължимата сума по договора. Соче, че банката начислявала лихви по т. 4.1, т. 4.2 и т. 4.3. от договора за кредит върху сумата, която умишлено не  усвоила (инкасирала) веднага, въпреки че имала правото да го направи още в първия ден на изискуемост на вземанията си, което изрично било предвидено в т. 7.1 от Договорa за залог върху вземания. Твърди, че в случая не било необходимо длъжниците да предложат изпълнение, а те дали предварително в договора за залог своето съгласие и банката имала правото да събере сумите по заложената банкова сметка. Сочи, че банката не изтеглила своевременно средствата от сметката, въпреки че те били на нейно разположение и върху тази сума в продължение на 48 дни начислявала лихви по трите различни точки от договора за кредит, макар да била изпаднала в забава на кредитора. Поддържа, че е незаконосъобразно банката да черпи за себе си изгоди, като начислява незаконно лихви, които били следствие от собственото й противоправно поведение и забавата й. Неправомерно начислените лихви, са както следва:

1. върху сумата от 51 726,29 лв. за периода 11.07.2013 г. до 28.08.2013 г., е начислявана лихва по т. 4.1 от Договора и Анекс № 9, която е в размер на 10,50% годишно, като банката начислила 1,3824 % лихва върху неусвоената своевременно сума от 51 726,29 лв. или неправомерно начислената лихва е в размер на 722,10 лв.;

2. върху сумата от 51 726,29 лв. за периода 11.07.2013 г. до 28.08.2013 г., е начислявана лихва по т. 4.2 от Договора и Анекс № 9, която е в размер на 12,50% годишно, като банката е начислила 1,6416 % лихва върху неусвоената своевременно сума от 51 726,29 лв. или или неправомерно начислената лихва е в размер на 860,04 лв.

3. върху сумата от 51 726,29 лв. за периода 11.07.2013 г. до 28.08.2013 г., е начислявана лихва по т. 4.3 от Договора и Анекс № 9, която е в размер на 5 % годишно, като банката начислила 0,6576 % лихва върху неусвоената своевременно сума от 51 726,29 лв. или неправомерно начислената лихва е в размер на 344,84 лв.

Правния интерес е обоснован с това, че банката макар и да е прехвърлила вземането с  договора за цесия,  при евентуално разваляне на договора за цесия, банката ще се яви кредитор(уточнение в о.с.з. на 17.06.2017 г.)

Съдът намира, че така изложените факти не обуславят наличието на правен интерес от този иск срещу банката. Интересът следва от наличието на конкретни права за ищеца срещу ответника, произтичащи от изложените факти. В случая такъв е налице по отношение на преобретателя на отричаното право, легитимиращ се като кредитор въз основа на договора за цесия, но не и по отношение на праводателя. Самото твърдение на ищеца за цедиране на вземането изключва наличието на правен спор относно неговото съществуване. Хипотетичната възможност за разваляне на договора, доколкото не представлява наличен твърдян факт, а само възможно развитие на облигацията между страните по прехвърлителната сделка, не обуславя правен интерес от предявяване на иск срещу банката. Едва в случай на разваляне на договора и повдигане на правен спор от нея  относно вземането, би възникнал интерес от подобна форма на защита.

Това налага връщане на исковата молба на осн. чл.130 ГПК.

 

По иска по т.ІV

Ищецът „М.2.“ ЕООД твърди, че от 22.04.2013 г. - датата на Анекс № 9, до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 11.07.2013 г., банката неправомерно е начислявала наказателни лихви по т. 4.3 от Договора за кредит, върху дължимата към онзи момент главница от 238 205 лв. Сочи, че въпреки че на 22.04.2013 г. бил подписан Анекс № 9, с който се уреждали отношенията по договора за кредит и банката обявила кредита за предсрочно изискуем едва на 11.07.2013 г., в този период се начислявали неправомерно лихви, чийто размер бил, както следва:

 върху сумата от 238 205 лв. за периода 22.04.2013 г. до 11.07.2013 г., е начислявана лихва по т. 4.3 от Договора за кредит и Анекс № 9, която е в размер на 5 % годишно, като банката начислила 1,1097 % лихва върху сумата от 238 205 лв. или дадената без основание сума е 99,25лв.

Съдът намира иска за недопустим. Вземането е част от предмета на иск І , който касае връщане на всички дадени на основание нищожната клауза т. 4.3 от Договора за кредит и анекса суми.  Следователно е са налице предпоставките по чл.126 ГПК и производството следва да се прекрати.

 

По иска по т.V

Ищецът„М.2.“ ЕООД сочи, че на 11.07.2013 г., всички суми по договора за кредит били обявени за предсрочно изискуеми от банката, като в уведомлението се твърдяло, че предсрочната изискуемост била обявена заради непогасяване на падежирали вноски и че главницата към момента била 238 205 лв. Заявява, че към датата на уведомлението кредитополучателите покривали задълженията си по договора и банката нямала основание да обяви кредита за предсрочно изискуем. Въпреки това банката обявила кредита за предсрочно изискуем, с което нанесла вреди на кредитополучателите, изразяващи се в начисляване на предвидените в договора и анексите наказателни лихви. Така за периода от 11.07.2013 г. до датата на сключване на договора за цесия на 29.01.2015 г. банката начислявала върху главницата от 238 205 лв. наказателните лихви по т. 4.2 и т. 4.3 от договора за кредит и Анекс № 9, както и законна лихва, без да има основание за това. Поддържат, че незаконосъобразно начислените и събрани лихви, са както следва:

 1. върху  сумата от 238 205 лв., за периода от 11.07.2013 г. до 29.01.2015 г., е начислявала лихва по  т.4.2 от  Договора за кредит и Анекс № 9, която е в размер на 12,50% годишно, като за посочения период банката незаконосъобразно начислила сума в размер на 27 995,58 лв., като претендира връщане на платената част от сума – 5 617,04 лв., а по отношение на остатъка от 22 378,54 лв. моли да се установи липсата на вземане (уточнителна молба от 28.09.2017 г.)

2. върху сумата от 238 205 лв., за периода от 11.07.2013 г. до 29.01.2015 г., е начислявала лихва по т.4.3 от Договора за кредит и Анекс № 9, която е в размер на 5 % годишно, като за посочения период банката незаконосъобразно начислила сума в размер на 11 471,88лв., от които претендира връщане на платената част от сумата - 2 252,22лв., а по отношение на остатъка от 9 219,66 лв. моли да се установи липсата на вземане вземане (уточнителна молба от 28.09.2017 г.)

 

Интересът е обоснован с това, че банката макар и да е прехвърлила вземането с  договора за цесия,  при евентуално разваляне на договора за цесия, банката ще се яви кредитор(уточнение в о.с.з. на 17.06.2017 г.)

Съдът намира, че така изложените факти не обуславят наличието на правен интерес от установителните искове  срещу банката. Интересът следва от наличието на конкретни права за ищеца срещу ответника, произтичащи от изложените факти. В случая такъв е налице по отношение на преобретателя на отричаното право, легитимиращ се като кредитор въз основа на договора за цесия, но не и по отношение на праводателя. Самото твърдение на ищеца за цедиране на вземането изключва наличието на правен спор относно неговото съществуване. Хипотетичната възможност за разваляне на договора, доколкото не представлява наличен твърдян факт, а само възможно развитие на облигацията между страните по прехвърлителната сделка, не обуславя правен интерес от предявяване на иск срещу банката. Едва в случай на разваляне на договора и повдигане на правен спор от нея  относно вземането, би възникнал интерес от подобна форма на защита.

Това налага връщане на исковата молба на осн. чл.130 ГПК.

 

Съдът намира иска за връщане на даденото  по т.4.3 от Договора за кредит и Анекс № 9 - 2 252,22лв., за недопустим. Вземането е част от предмета на иск т. І , който касае връщане на всички дадени на основание нищожната клауза т. 4.3 от Договора за кредит и анекса суми.  Следователно е са налице предпоставките по чл.126 ГПК и производството следва да се прекрати.

 

По отношение на осъдителни я иск за въщане на сумата 5 617,04 лв. получена на осн. чл.4.2 от Договора, съдът намира същия за частично основателен.

Ищецът твърди, че към датата на уведомлението – 11.07.2013 г.   за обявяване на договора за предстрочно изискуем не са  били налице неизпълнения на задължения по договора.

            Видно от приетата ССЕ към посочената ищецът е имал незаплатени задължения -  350 000лв. просрочена главница с падеж 25.10.2009 г. и лихви.

            В същото време по делото липсват данни банката да е довела до знанието на кредитора уведомлението от 11.07.2013 г., съдържаща волята й да направи договора предсрочно изискуем(т.18 от ТР №4/2013 г.)  Следователно такава правна промяна в правоотношението липсва и  неустойката е  следвало да се начислява не върху целия рацмер на вземането, а само върху съответната изискуема и неплатена главница.

            Платената на банката неустойка по чл.4.2 е в размер на 5 617,04лв. за периода 11.07.2013 г. – 29.01.2015 г. На осн. чл.162  от ГПК съдът определя размера на на дадената без основание и подлежаща на връщане сума  на 3000лв., до който размер искът се явява основателен.

 

По иска по т.VІ.

Ищецът „М.2.“ ЕООД твърди, че по договора за кредит и анексите към него банката е начислила незаконосъобразно лихви в общ размер 122 748,04 лв.  Сочи, че с извършените плащания е била погасявана тази начислявана незаконосъобразно лихва, вместо да се погасява главницата по кредита. Поради непогасяването на главницата със сумата от 122 748,04 лв., главницата останала по-голяма с тази сума и върху нея за периода от 22.04.2013 г. - датата на Анекс № 9, до 29.01.2015г., когато е сключен Договорът за прехвърляне на вземане, са начислявани незаконосъобразно лихви, които възлизали на общо 10 000 лв., а тази сума следвало да бъде върната от банката наищеца, като иска предявяват частично за сумата от 100 лв.

Съдът намира иска за не основателен.

В случай на плащане на съществуващо задължение от страна на длъжника,  същото се погасява, независимо от това как кредиторът е отнесъл това изпълнение  към конкретното задължени, или към друго такова. В случай, че длъжникът не   посочи конкретното задължение се прилага правилото на чл.76 ЗЗД. Правно значимо е изявлението на длъжника, а не действията на кредитора по осчетоводяване на сумата за погашение.  Ищецът твърди, че извършено от него плащане на съществуващо задължение е било отнесено от кредитора не към главницата, която е следвало да се погаси, а към несъществуващи лихви. Съгласно експертизата обаче, липсва такова начисляване.

 

 По иска по т.VII

 Ищецът „М.2.“ ЕООД твърди, че в т. 5 от договора за кредит били договорени комисионни, които ще бъдат заплатени на банката, като те били процент от сумата на кредита. Сочи, че банката събирала такси и комисионни, които били с неясно основание и неясно определен размер, като надвзетите незаконосъобразно суми за такси и комисионни възлизали на 8 598,08лв.и следвало да се върнат на ищеца.

В тежест на банката е да установи наличието на основанието на тези  платени суми.

Съгласно разпоредбата на чл.5.1.1. от Анекс №9 старните са договорили еднократна комисионна, изчислявана и събирана при условията на т.9.2.1 от ОУ – 1,5%. Начислява се върху пълния договорен размер на кредита Заплащането се извършва еднократно, но не покъсно от първото усвояване на кредита и не подлежи на възстановяване. Договорения размер на кредита е 700 000лв., комисионната е в размер на 10 500лв., а събраната съгласно ССЕ е в размер общо на 19 098,08лв. Следователно сумата 8 598,08лв. е получена от банката без основание и подлежи на връщане. Това налага да се разгледа възражението за давност. Исковата молба е била депозирана на 22.07.2015 г., сумите са внесени на 29.05.2012 г.; 25.06.2012 г.; 25.04.2013 г., видно от експертното заключение. Давността е 5 г. и тече от изплащане на сумите, дадени без основание и следователно вземанията не са погасени по давност

 

По исковете по раздел VIII.

Ищците твърдят,  че банката начислявала незаконосъобразно лихви, като част от тези лихви събрала, за което предявени осъдителните искове, а друга част от тях в размер на 31 598,20 лв. останала несъбрана от банката, и тя в последствие прехвърлила вземането си на новия кредитор „Г.“ ЕООД с Договор от 29.01.2015 г. Предявяват  отрицателни  установителени искове за недължимост на тази сума частично за 100 лв. С уточнение направено в о.с.з. на 21.10.2016 г. е точнено, че исковете са предявени от всички ищци, срещу двамата ответници.  Въпреки, че лихвите били незаконосъобразно начислени от банката и не се дължали, те били записани като „просрочени“, което означавало, че в договорката банката и „Г.“ ЕООД определили тези лихви като вземане с настъпил падеж, за което имало основание да се води осъдителен иск. Правният си интерес обосновават с това, че са длъжници по Договора 29.01.2015 г., анесите и уведомленията за цесията. Исковете срещу банката обосновават с евентуална възможност за разваляне на договора за цесия.  С предявения отрицателен установителен иск искат да се установи, че ищците не дължат на ответниците сумата от 31 598,20 лв(след увеличението на иска направено с молба от 02.06.2017 г.)  С молба от 28.09.2017 г. е направено уточнение, че се касае за сумите по раздел І  - 16 084,39 лв.; по раздел ІІ т.2 – 12 588,79лв.; по ІІ, т.3 – 5 185,70лв.; по раздел ІІІ т.1 – 722,10 лв.; т.2 – 860,04лв.; т.3 – 344,84 лв., които се явяват цените на предявените искове.

Тъй като всеки от ищците е в отделно процесуално правоотношение то се касае до обективно и субективно съеднияване на искове и всеки дължи държавна такса.

 

Относно вземането по VІІІ - р-л І  за сумата 16 084,39 лв

Общо начислената сума по нищожната клауза на чл.4.3  е в размер на 16 084,39 лв., като от нея се твърди да са цедирани 9 219,66лв. и платени от „М.2.”ЕООД  -6 864,73лв. 

Налце е правен интерес от предявяване на отрицателните установителни искове от ищците срещу ответника „Г.”ЕООД, тъй като посредством цесията той се летитимира като кредитор срещу всеки един от тях, но само за придобитото от него вземане – 9 219,66лв., като в останалата част производството следва да се прекрати поради липса на правен интерес.

По отношение на отрицателните установителни  исковете срещу банката, доколкото се твърди, че вземането от 9 219,66лв. е било цедирано,   е налице правен интерес от исковете само до сумата 6 864,73лв. от ищците по № 2,3 и 4. Исковете за връщането й на ищеца „М.2.”ЕООД и установителния иск на нищожост няма да формират СПН по отношение на тях, съответно няма да се отрече възможността за правен спор  с банката относно това вземане.

Исковете са основателни, предвид установената нищожност на чл.4.3  от Дог и анекса.

Искът на „М.2.”ЕООД е недопустим, доколкото е предявил осъдителен иск за сумата 6 864,73лв., явяващ се по интензивната форма на защита, отричащо наличието на правен интерес.

Всеки от ищците, без  „М.2.”ЕООД, следва да бъде осъден за заплати сумата 274,58лв. ДТ

 

Относно вземането по р-л VІІІ – ІІ, т.1 и т.2  за сумите 12 588,79лв. и 186,70лв.

Липсва правен интерес от исковете срещу банката-цедент, поради изложените по-горе съображения, налагащо връщане на ИМ

 

По иска срещу втория ответник.

Съгласно нормата на чл.501 от ГПК, при продан на ипотекиран имот, която се извърщва не по вземане на ипотекарен кредитор, СИ му изпраща съобщение за насрочването на описа и проданта.

Съобразно правилото на чл.459, ал.2 вр.ал.1 от ГПК, ипотекарният кредитор се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено към предмета на ипотеката. Припадащата му се сума се запазва по сметка на СИ и му се предава, след като представи изпълнителен лист.

По делото не се оспорва, че законовата процедура е била спазена и банката е знаела за извършване на прубличната продан и съответно за това, че припадащата й се сума ще бъде заделена докато се снабди с изпълнителен лист за вземането си.

Не се спори, че при извършана публична продан на имот заделена сума по реда на чл.459, ал.2 ГПК, която е извън разпоредителната власт на длъжника и наличие на изискуемо задължение  на  последния към банката в този момент е в размер надвишаващ 75 903,84лв.

Ищецът твърди наличие на кредиторова забава, изразяваща се в недаване на необходимо съдействие – неснабдяване с изпълнителен лист и несключване на споразумение, с което страните да се съгласят банката да получи парите заделени по изпълнителното дело.

Забавата на кредитора по см. на чл.95 ЗЗД предпоставя неупражняване на едно субективно право на кредитора в някоя от проявните му форми – неоправдано неприемане на предложено изпълнение или недаване на необходимо съдествие, без което длъжникът не би могъл да изпълни.

Длъжникът не може да извършва действия на разпореждане със заделената сума, т.е. да плати, но по силата на закона тя е на разположение на кредитора. Единствено от неговата воля е зависело дали да изпълни законовото изискване – да се снабди с изпълнителен лист и да удовлетвори вземането си. Следоватено действието по изпълнението на условието – снабдяване с изпълнителен лист, има характер на необходимо съдействие на кредитора, попадащо в хитотезата  чл.95 ЗЗД .

По делото са представени 2 бр. разпореждания, с които е било отказано издаване на заповеди за изпълнение в полза на банката, мотивирани с нередовности на заявленията. Доколкото  страната не  може да черпи права от собствената си небрежност , то не може да се приеме, че положила дължимата грижа при предприемане на това действие, съотвено не е освободен от последиците на кредиторовата забава.

Горното мотивира съда да приеме, че длъжникът, в съответствие с нормата на чл.96, ал.1 ГПК, се е освободил от последиците на длъжниковата си забава за периода от заделяне на сумата до датата на цесията ( 24.09.2015 г. – 29.01.2013 г.) Видно от ССЕ начисленаталихва по т.4.1 е в размер на  12 588,79лв. Следоватено исковете са основателни.

При отрицателния установителен иск(ОУИ) ищецът заема положението на ищеца при положителен установителен иск. Ищецът при ОУИ за вземане е достатъчно да го отрича, независимо от основанието за това, като върху ответникът е доказателствената тежест да установи вземането си. Не се касае за отделни отрицателни установителни искове за липса на вземане, а за различни правоизключващи възражения срещу претендирано вземане. Доколкото по делото е установено наличието на нищожност на т.4.3 от Договора и анекса, а съдът следи служебно за нищожността на правоотношението, то и вземането основано на тези клаузи не съществува. Следоватено претендирана сума по нищожнния договор -  чл.4.3 от дог и анеска, в размер на 5 186 лв., не се дължи, сочещо на основателност на исковете.

 

Относно вземането по р-л VІІІ – ІІІ, т.1, т.2 и т.3  за сумаите 722,10лв., 860,04лв. и 344,84лв.

Обстоятебствата са изложение в раздел ІІІ.

Липсва правен интерес от исковете срещу банката-цедент, поради изложените по-горе съображения, налагащо прекратяване на производството.

 

По отношение на иска срещу втория ответник.

Съгласно представения договор от 03.11.2009 г. между банката и кредитополучателят е бил сключен договор за особе залог на вземания произтичащи от наличност по сметки в бактата, посочени в документа.

Ищецът твърди наличие на кредиторова забава, тъй като банката не е пристъпила към изпълнение.

Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл.95 от ЗЗД. Реализирането на обезпечението е право на кредитора, а възможността да пристъпи към изпълнение не се явява нито неоправдано неприемане на предложено изпълнение, нито недаване на съдействие. Кредиторът е могъл и е бил длъжен да изпълни.

Тъй като са налице множество самостоятелни поцесуални правоотношения за всеки от ищицте, се дължи ДТ по всеки от исковете, с изключение на „М.2.” ЕООД -  внесъл ДТ. Дължимата такава по 50 лв. и следоватено всеки от ищците дължи по 150 лв. ДТ.

Воден от гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД  по искове предявени  от „М.2.” ЕООД, ЕИК *******, „М.2.” ЕООД, ЕИК *******, „М.Г.“ ООД, ЕИК *******, и М.И.Ц.,  ЕГН **********, срещу  „У.Б.“ АД, ЕИК:*********и „Г.“ ЕООД, ЕИК:*********, че чл.4.3 от  Договор за банков кредит за оборотни средства 201/15.12.2008 г. и  чл.4.3 от Анекс №9/22.04.2013 г.  към договора са нищожни на осн. Чл.26, ал.1 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави(І. 1).

 

ОСЪЖДА „У.Б.“ АД, ***, пл.”*********за заплати на „М.2.” ЕООД, ***, оф.5 сумите:

3 892,52лв. по предявен иск с правно  осн. чл.34 ЗЗД, дадена на осн. чл.4.3 от  Договор за банков кредит за оборотни средства 201/15.12.2008 г. и  чл.4.3 от Анекс №9/22.04.2013 г.  към договора;(І. 2), като отхвърля иска до пълния предявен размер  6 864,73лв

3 000лв. на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, дадена без основане  като  отхвърля иска над тази сума, до пълния предявен размер  5 617,04 лв.(V 1 а)

8 598,08лв. на осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД дадена без основание, като като комисионна за обслужване на кредита (­­VІІ) .

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.2.” ЕООД, ЕИК *******, срещу „У.Б.“ АД, ЕИК:*********иск по чл.55, ал.1 ЗЗД иск за сумата 100лв., частичен от 10 000лв. - лихва върху сумата 122 749,04 лв., представляваща непогасена главница вместо незаконосъобразно погасена лихва(VІ).

 

Приема за установено на осн. чл.124 ГПК, че  „М.2.” ЕООД, ***, оф.5,  „М.Г.“ ООД, ***, оф.5 и М.И.Ц.,  ЕГН **********,***, чрез адв. Т. ***,  не дължат на „У.Б.“ АД, ЕИК:*********сумата 6 864,73лв. начислена на осн. чл.4.3 от  Договор за банков кредит за оборотни средства 201/15.12.2008 г. и  чл.4.3 от Анекс №9/22.04.2013 г.  към договора(VІІІ  І 1)

 

Приема за установено на осн. чл.124 ГПК, че „М.2.” ЕООД , „М.2.” ЕООД, ***, оф.5,  „М.Г.“ ООД, ***, оф.5 и М.И.Ц.,  ЕГН **********,***, чрез адв. Т. ***, не дължии на „Г.”ЕООД, ***, ж.к.*********, сумите:

9 219,66лв представляваща неустойка по  чл.4.3 от  Договор за банков кредит за оборотни средства 201/15.12.2008 г. и  чл.4.3 от Анекс №9/22.04.2013 г.  към договора.(VІІІ - І)

  12 588,79лв. и 5 186,70 лв.  начислени на осн. чл.4.2 и чл.4.3 от  Договор за банков кредит за оборотни средства 201/15.12.2008 г. и  чл.4.3 от Анекс №9/22.04.2013 г.  към договора, за периода  24.09.2015 г. – 29.01.2013 г.(VІІІ - ІІ т.1 и т.2)

 

Приема за установено на осн. чл.124 ГПК, че „М.2.” ЕООД , „М.2.” ЕООД, ***, оф.5,  „М.Г.“ ООД, ***, оф.5 и М.И.Ц.,  ЕГН **********,***, чрез адв. Т. ***, не дължии на „Г.”ЕООД, ***, ж.к.*********, сумите:   12 588,79лв. и 5 186,70 лв.  начислени на осн. чл.4.2 и чл.4.3 от  Договор за банков кредит за оборотни средства 201/15.12.2008 г. и  чл.4.3 от Анекс №9/22.04.2013 г.  към договора, за периода  24.09.2015 г. – 29.01.2013 г.(VІІІ - ІІ т.1 и т.2)

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „М.2.” ЕООД , „М.2.” ЕООД, ***, оф.5,  „М.Г.“ ООД, ***, оф.5 и М.И.Ц.,  ЕГН **********,***, чрез адв. Т. ***,  срещу „Г.”ЕООД, ***, ж.к.*********, искове с правно основание чл.124 ГПК за недължимост на сумите 722,10лв., 860,04лв. и 344,84лв. лихви за периода 11.07.2013 г. до 28.08.2013 г.,  начислявани по т. 4.1, 4.2 и 4.3  от Договора и Анекс № 9 върху сума  от 51 726,29 лв. ( VІІІ – ІІІ, т.1, т.2 и т.3)

 

 ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА и прекратява производството по делото по отношение на предявените от „М.2.” ЕООД, ЕИК ******* срещу „У.Б.“ АД, ЕИК:*********отрицателни установителни искове по чл.124 ГПК за недължимост на следните суми:

лихва по т. 4.2 от договора и Анекс № 9 върху сумата 75 903,84 лв. за периода 24.09.2013 г. до 29.01.2015 г.,  в размер на 12 588,79лв.,

лихва по т. 4.3 от договора и Анекс № 9, върху сумата от 75 903,84 лв. за периода 24.09.2013 г. до 29.01.2015 г. в размер на 5 186,70 лв.(ІІ. 1 и 2)

 

ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА и прекратява производството по делото по отношение на предявените от „М.2.” ЕООД, ЕИК ******* срещу „У.Б.“ АД, ЕИК:*********:

отрицателни установителни искове по чл.124 ГПК за недължимост на следните суми:

лихва по т. 4.1 от Договора и Анекс № 9, върху  сумата от 51 726,29 лв. за периода 11.07.2013 г. до 28.08.2013 г. в размер на 722,10 лв.; (ІІІ 1)

лихва по т. 4.2 от Договора и Анекс № 9 върху сумата от 51 726,29 лв. за периода 11.07.2013 г. до 28.08.2013 г., в размер на 860,04 лв.(ІІІ 2)

лихва по т. 4.3 от Договора и Анекс № 9, върху сумата от 51 726,29 лв. за периода 11.07.2013 г. до 28.08.2013 г., в размер на 344,84 лв.(ІІІ.  3)

 

лихва по т. 4.2 от Договора и Анекс № 9, върху  сумата от 238 205 лв., за периода от 11.07.2013 г. до 29.01.2015 г., в размер на 22 378,54лв.(V 1 б)

лихва по т. 4.3 от Договора и Анекс № 9, върху  сумата от 238 205 лв., за периода от 11.07.2013 г. до 29.01.2015 г., в размер на 9 219,66лв.(V 2 б)

 

осъдителени искове по чл.34 ЗЗД

за сума от 99,25 лв. за периода 25.06.2013 г. – 28.06.2013 г.  платена на осн. чл.4.3 от  Договор за банков кредит за оборотни средства 201/15.12.2008 г. и  чл.4.3 от Анекс №9/22.04.2013 г.  към договора (ІV 1)

за сумата 2 252,22лв.  за периода 11.07.2013 г. до 29.01.2015 г. платена на осн. чл.4.3 от  Договор за банков кредит за оборотни средства 201/15.12.2008 г. и  чл.4.3 от Анекс №9/22.04.2013 г.  към договора(V 2 а)

 

ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА и прекратява производството по делото по отношение на предявените от „М.2.” ЕООД , „М.2.” ЕООД, ***, оф.5,  „М.Г.“ ООД, ***, оф.5 и М.И.Ц.,  ЕГН **********,***, чрез адв. Т. ***, срещу:

„Г.”ЕООД, ЕИК:********* отрицателни установителни искове па чл.124 ГПК за недължимост на сумата 16 084,39лв., над сумата 9 219,66лв. до пълния 16 084,39лв. явяваща се наличлена сума по на осн. чл.4.3 от  Договор за банков кредит за оборотни средства 201/15.12.2008 г. и  чл.4.3 от Анекс №9/22.04.2013 г.  към договора , (VІІІ І ) и

 „У.Б.“ АД, ЕИК:*********за недължимост  

На сумата 16 084,39лв., над сумата 6 864,73лв.   до пълния размер 16 084,39лв. на осн. чл.4.3 от  Договор за банков кредит за оборотни средства 201/15.12.2008 г. и  чл.4.3 от Анекс №9/22.04.2013 г.  към договора (VІІІ І ); 

на сумите 12 588,79лв. и 186,70лв. начислени на осн. чл.4.2 и чл.4.3 от  Договор за банков кредит за оборотни средства 201/15.12.2008 г. и  чл.4.3 от Анекс №9/22.04.2013 г.  към договора за периода  24.09.2015 г. – 29.01.2013 г. (VІІІ – ІІ, т.1 и т.2) ;

 на сумите 722,10лв., 860,04лв. и 344,84лв. лихви за периода 11.07.2013 г. до 28.08.2013 г.,  начислявани по т. 4.1, 4.2 и 4.3  от Договора и Анекс № 9 върху сума  от 51 726,29 лв. ( VІІІ – ІІІ, т.1, т.2 и т.3).

 ОСЪЖДА „М.2.” ЕООД, ***, оф.5,  „М.Г.“ ООД, ***, оф.5 и М.И.Ц.,  ЕГН **********,***, чрез адв. Т. ***,  да заплатят на Софийски градски съд сумата по 1474,58 лв. всеки от тях, представляваща държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред САС  в двуседмичен срок от връчването му.

           

                                                                                                          СЪДИЯ: