№ 454
гр. Русе, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Силвия Павлова
Йордан Дамаскинов
при участието на секретаря Десислава Радева
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело №
20254500500767 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл ГПК.
Г. Й. М. от гр.Русе обжалва Решение №947/13.06.2025г., постановено по
гр.д.№4883/2024г. по описа на РРС, с което е отхвърлен иска му за сумата
1460.10лв.-обезщетение за лишаване от ползване на 6.76кв.м. от гараж №6, с
площ 25кв.м., предявен против К. М.. Излагат се оплаквания за неправилност
на решението, поради нарушение на материалния закон и съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, подробно посочени. Иска
въззивният съд да отмени решението и постанови ново решение, с което
исковата му претенция да бъде уважена.
Въззиваемата К. М. не е подала отговор на въззивната жалба в срока по
чл.263, ал.1 ГПК, не заявява становище и в съдебно заседание.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
1
Пред Районен съд – Русе ищецът Г. Й. М., настоящ жалбоподател след
неколкократни уточнения на исковата си молба е твърдял, че е бивш
собственик на гараж №6 в гр. Р. на ул. "Ш. С." № **. Този гараж бил предмет
на договор за замяна с гараж на трето - неучастващо по делото лице с
уговорка за изграждане на удължение към гаражите. Ищецът изградил такова
удължение с площ 6,76 кв.метра. Впоследствие не бил обезщетен по никакъв
начин за изграждането му, а ответницата К. М. придобила бившия му гараж по
реда на публична продан от НАП с Постановление №144 от 21.11.2016г.,
издадено от директора на ТД на НАП-Варна на основание Заповед №ЗЦУ-
1369/15.12.2012г. Той не бил предавал като собственик изграденото
удължение на ответницата, защото бил получил само 2187,68лв., а за
изграждане на удължението направил разход от 6622 лв. Ответницата без
основание ползвала удължението, поради което му дължала сумата от
1460,10лв. - обезщетение за ползването му без основание за периода от
01.04.2022г. до 30.09.2024г., определено на база месечен размер от 48,67 лв.
Искал е съдът да осъди ответницата К. Й. М. да му заплати сумата 1460.10лв.,
ведно със законната лихва и разноските по делото.
Ответницата К. Й. М. е оспорила иска, както и изложените в исковата
молба обстоятелства. В отговора на исковата молба твърди, че след проведен
на 21.11.2016г. търг с тайно наддаване, с Постановление №144/21.11.2016г.,
издадено от директора на ТД на НАП-Варна по реда на чл.258 ДОПК и бил
възложен гараж №6 срещу сумата 12100 лв., която тя заплатила по банков път.
Ищецът не бил взел участие в търга, но обжалвал Постановлението пред
Административен съд-Варна в частта за определените за него 2187.68лв. на
база 4.52/25 ид.ч. от имота, но жалбата му била отхвърлена. Твърди, че още
през 1996г. ищецът Г. М. е заменил гаража си - №6 с такъв, собственост на
ответницата и съпруга и - №4 и отношенията във връзка с размяната били
уредени.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът Г. Й. М.
и бившите съпрузи – ответницата К. Й. М. (С.) и В. Б. С., собственици на
недвижими имоти - гаражи, намиращи се в гр. Р. на ул. "Ш. С." в гаражна
група „Г-204-Х”, са сключили договор за замяна, съгласно който са си
прехвърлили взаимно собствеността върху имотите си с нотариален акт за
замяна на недвижими имоти-гаражи - №68/09.08.1996г., том XVII, дело
№5831/1996г. на Р. нотариус В. С. според който заменителят Г. Й. М. е
2
прехвърлил на К. и В. С. собствения си гараж за лека кола, означен под №6 в
гаражна група “Г-204- Х” по ул. "Ш. С." в гр. Р., със застроено пространство
18.24 кв.м., без автоканал, при граници: Е. Т. В. (гараж №3), К. Й. С., ул. "Ш.
С." и закупена общинска земя в кв. 204, при пазарна цена 67473 лв., а К. Й. С.
и В. Б. С. в замяна на получения гараж прехвърлили на Г. Й. М. притежавания
от тях гараж за лека кола, означен с №4 в гаражна група “Г-204-Х” на същия
адрес, със застроено пространство 18.24 кв.м., без автоканал, при граници:
гараж №4 на Г. Й. М., гараж №3, терен - закупена общинска земя и ул. "Ш. С.",
при пазарна цена на гаража 67473 лв. Посочено е в нотариалния акт, че
заменяемите гаражи са построени при отстъпено право на строеж върху
общинска земя, съгласно Заповед №591/02.04.1993г. на ИК на Община - Русе,
както и че при извършената замяна страните са заявили, че не си дължат
никакви компенсации една към друга и нямат вземания една към друга.
Нотариалният акт е подписан от заменителите и от нотариуса и не е оспорен.
Със Заповед №1004/03.06.1996г. Кметът на Община Русе на основание чл.13 и
чл.15 ЗС и чл.103 от Наредбата за държавните имоти е отстъпил право на
строеж на Гаражна група “Г-204-Х” за 7 бр. гаражни клетки с №№ от 3 до 9
вкл., в т.ч. на Г. И. М. – гаражна клетка №6, на К. Й. С. – гаражни клетки №4 и
№5 и на В. Б. С. – гаражна клетка - №7 при доплащане удължението на всяка
гаражна клетка с 1.40м или с 4.52кв.м. застроена площ. Цената на правото на
строеж за удължение на една гаражна клетка възлиза на 5652.20 лв. с ДДС.
Впоследствие между ищеца, ответницата и съпруга и е подписано
споразумение с рег. №784/27.02.2014г. на Р. нотариус А. Ф., съгласно което
страните са се споразумели относно обстоятелството, че размяната на
гаражите е станала след изграждането на удължението на гаражите с 4.52кв.м.
и подписването на описаните в споразумението документи. С нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот №115/28.07.2009г., том IV, рег.
№8652, дело №554/2009г. на нотариус Р. П., ищецът Г. М. е продал на В. Ц. Ц.
собствения си недвижим имот: гараж №4 в гаражна група „Г-204-Х”,
построена на основание отстъпено право на строеж върху общинска земя, по
ул. "Ш. С.", гр. Р., със застроена площ 18.24 кв.м., при граници: гараж №3,
терен, ул. "Ш. С.", представляващ сграда с идентификатор 63427.2.2135.6 в гр.
Р., ул. "Ш. С." №40, разположена в поземлен имот с идентификатор
63427.2.2135, застроена площ 25 кв.м., предназначение: хангар, депо, гараж,
при съседи: 63427.2.2135.5, 63427.2.2135.7, улица, терен, за сумата 10000 лв.
3
При съставянето на нотариалния акт ищецът-продавач се е легитимирал с
нотариален акт за замяна №68/09.08.1996г., том XVII, дело №5831/1996г. С
нотариален акт за собственост върху недвижим имот №134/08.05.2014г., том I,
рег. №1527, дело №88/2014г., поправен с нотариален акт №24/20.01.2023г., том
I, рег. №410, дело №23/2023г. на нотариус Л. Ш., ищецът е признат за
собственик на 4.52 кв.м. (поправени на 6.76 кв.м.), представляващи
удължаване на недвижимия имот с идентификатор 63427.2.2135.4 в гр. Р., ул.
"Ш. С." № **, разположен в поземлен имот с идентификатор 63427.2.2135, със
застроена площ след извършено удължаване 25 кв.м. При съставянето на
нотариалния акт ищецът се е легитимирал с нотариален акт №68/09.08.1996г.,
том XVII, дело №5831/1996г. С влязло в сила на 26.11.2014г. решение
№12/19.03.2010г. по гр. дело №84/2006г. Русенският окръжен съд е отнел на
основание чл.28 ЗОИППД в полза на Държавата от В. Б. С. имущество,
включително гараж №6, находящ се в гр. Р., ул. "Ш. С." в гаражна група “Г-
204-Х” със застроена площ 18.24 кв.м., без автоканал и закупена общинска
земя в кв.204, придобит с нотариален акт №68/09.08.1996г., том XVII, дело
№5831/1996г. С постановление №144/21.11.2016г. на директора на ТД на НАП
гр. Варна К. Й. М. е придобила собствеността върху имот №53/16-1 – сграда с
идентификатор 63427.2.2135.4 в гр. Р., ул. "Ш. С." № **, разположен в
поземлен имот с идентификатор 63427.2.2135, застроена площ 25 кв.м., номер
по предходен план: Г-204-Х, гараж 6, описан в нотариален акт за замяна на
недвижими имоти – гаражи №68/09.08.1996г., том XVII, дело №5831/1996г. на
нотариус В. С. и закупена общинска земя в кв. 204, за сумата 12100лв.,
платена от купувача. Постановлението за възлагане на недвижимия имот е
вписано в Служба по вписванията гр. Р. с вх. рег. №18253/02.12.2016г., Акт
№44, том 46, ДВР, стр. 17893.
Районният съд е приел след анализ на събраните по делото
доказателства, че постановлението за възлагане №144/21.11.2016г. на
Директора на ТД на НАП Варна, с което ответницата се легитимира като
собственик на процесния гараж е било обжалвано от Г. М., но е влязло в сила,
поради което и предвид разпоредбата на чл.246, ал.8 ДОПК, собствеността
преминава върху купувача от датата на постановлението. Според чл.246, ал.10
ДОПК, публичният изпълнител въвежда купувача на имота във владение в 7-
дневен срок въз основа на издаденото постановление. Въводът се извършва
срещу всяко лице, което се намира във владение на имота, а това лице може да
4
се защити само с иск за собственост по реда на чл.269 ДОПК. По делото няма
твърдения и данни ищецът да е защитил правото си на собственост по реда на
чл.269 ДОПК. Съдът е приел, че представения от ищеца нотариален акт за
поправка на нотариален акт за собственост на недвижим имот - №198, том 1,
дело 205 на Служба по вписванията е непротивопоставим на публичния
изпълнител и на лицето, което е придобило собствеността върху имота по реда
на ДОПК. Предвид това съдът е счел, че нотариалният акт за собственост
върху недвижим имот №134/08.05.2014г., том I, рег. №1527, дело №88/2014г.,
поправен с нотариален акт №24/20.01.2023г., том I, рег. №410, дело
№23/2023г. на нотариус Л. Ш., с който ищецът е признат за собственик на 6.76
кв.м., представляващи удължаване на недвижим имот с идентификатор
63427.2.2135.4 в гр. Р., ул. "Ш. С." № **, разположен в поземлен имот с
идентификатор 63427.2.2135, със застроена площ след извършено удължаване
25 кв.м., е непротивопоставим на ответницата. Приел е, че публичната продан
на недвижим имот е производен способ за придобиване на право на
собственост и от деня на постановлението за възлагане публичната продан е
породила вещно-прехвърлително действие. Поради това и съобразявайки, че
искът по чл.59 ЗЗД е субсидиарен - съгласно чл.59, ал.2 ЗЗД правото на иск по
чл.59, ал.1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който да
може да се защити, съдът е счел, че искът е неоснователен, тъй като
необходимото изискване за уважаването му е връзката между обедняването на
ищеца и обогатяването на ответника да произтичат от един факт или от
няколко общи факти. В случая е установено, че ответницата не се е обогатила
за сметка на обедняването на ищеца, тъй като е платила изцяло цената на имот
с идентификатор 63427.2.2135.4 с площ 25 кв.м. и е придобила имота на
правно основание, съгласно чл.253 ДОПК, поради което не се установяват
всички елементи от фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД. По тези
съображения искът е отхвърлен и ищецът е осъден да заплати на насрещната
страна направените разноски за производството.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно,
поради което то следва да бъде потвърдено.
Правилен е решаващият извод на районният съд, че ответницата не се е
обогатила за сметка на обедняването на ищеца, тъй като е платила изцяло
цената на имот с идентификатор 63427.2.2135.4 с площ 25 кв.м и е придобила
имота на правно основание, съгласно чл.253 ДОПК. Настоящата инстанция
5
споделя извода на първоинстанционния съд, че постановлението, с което е
възложен недвижимият имот на К. Й. С. е влязло в сила и е породило своето
вещно-прехвърлително действие. Неоснователни са оплакванията във
въззивната жалба, че съдът не е взел предвид допуснатите нарушения при
провеждане на търга, спечелен от К. М.. Видно от представените по
приложеното гр.д.№1632/2022г. по описа на РРС съдебни актове, въззивникът
Г. М. е оспорил по административен ред постановлението за възлагане на
недвижимия имот. С решение №47/20.02.2017 г. на директора на ТД на НАП -
Варна жалбата му е оставена без разглеждане. Подадената от Г. М. срещу това
решение жалба е отхвърлена с решение №1442/01.08.2017г. по адм.дело
№646/2017г. по описа на Административен съд Варна. С определение
№10968/19.09.2017г. по адм.дело №9445/2017г. по описа на ВАС подадената от
Г. М. частна жалба срещу решение №1442/01.08.2017г. е оставена без
разглеждане и производството е прекратено. С Определение
№12931/27.10.2017г. по адм. дело № 11888/2017г. на петчленен състав на ВАС,
определение №10968/19.09.2017г. по адм. дело №9445/2017г. на ВАС е
оставено в сила. С определение №10939/18.09.2018г. по адм.дело
№10768/2018г. на седемчленен състав на ВАС, е оставена без разглеждане
частната жалба на Г. М. против определение №12931/27.10.2017г.,
постановено по адм.дело №11888/2017г. на петчленен състав на ВАС и
производството е прекратено. С решение №44/23.09.2021г. по адм.дело
№359/2021г. на Административен съд Русе е отхвърлена жалбата на Г. Й. М.
против решение №32/09.04.2021г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“-Варна при ЦУ на НАП, с което е оставена
без уважение жалбата му с искане за прогласяване нищожност на
постановление №144/21.11.2016г. за възлагане на недвижим имот, издадено от
директора на ТД на НАП-Варна. В мотивите на решението е описана подробно
хронологията на обжалваните от Г. Й. М. административни и съдебни актове.
Обжалваното решение №32/09.04.2021г. на директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Варна при ЦУ на НАП, е
постановено, след като с решение №59/08.01.2021г. по адм.дело №607/2020г.
по описа на Административен съд-Русе е обявено за нищожно решение
№203/24.09.2020г. на Директор на ТД на НАП-Варна и преписката е изпратена
на изпълнителен директор на НАП за издаване на решение по подадената от Г.
М. жалба за прогласяване на нищожност на постановление №144/21.11.2016г.
6
Следователно, въпросът за действителността и законосъобразността на
издаденото постановление за възлагане №144/21.11.2016г. е решен с влезли в
сила посочени по-горе съдебни актове и не може да бъде пререшаван. При
това положение, въззиваемата К. М. се легитимира като собственик на целия
процесен гараж от 25 кв.м. по силата на постановление №144/21.11.2016г.,
тъй като съгласно чл.246, ал.8 ДОПК собствеността върху продадената
недвижима вещ преминава върху купувача от датата на постановлението за
възлагане. Следователно постановлението за възлагане има вещно-
прехвърлително действие, което настъпва от датата на постановлението, ето
защо претенцията на ищеца Г. М. въззиваемата К. М. да му заплати
обезщетение в размер на 1460.10лв., за ползване за периода 01.04.2022г.-
30.09.2024г. за удължение с площ от 6.76 кв.м. на гаража, се явява
неоснователна.
До същият извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
решението му е правилно и следва да бъде потвърдено.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
По тези съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №947/13.06.2025г., постановено по
гражданско дело №4883 по описа на Районен съд-Русе за 2024 година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7