Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.06.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен състав
На двадесет и шести май Година: 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
РИБЧЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар: НИКОЛИНА КОЗЕЛОВА
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева
а.н.дело № 276 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано
е НП (наказателно постановление) № 24-002672 от 27.01.2020 год. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр.Стара
Загора.
Жалбоподателят ”Инвестмънт плюс” ЕООД град Стара
Загора, с ЕИК ********* твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде
отменено. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа
направеното с жалбата искане.
Въззиваемата
страна Дирекция ”Инспекция по труда” град Стара Загора в депозираното до съда
становище счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено като
законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства
и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено
следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-002672 от 09.01.2020 год., жалбоподателят е санкциониран на основание
чл.416, ал.5 от Кодекса на труда (“Наказателните постановления се издават от ръководителя
на съответния орган по чл.
399, 400 и 401 или
от оправомощени от него длъжностни
лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.“), във
връзка с чл.414, ал.1 от КТ – Кодекс на труда (”Работодател, който наруши разпоредбите
на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, ако
не подлежи на по-тежко наказание,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер
от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи
на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.”) за нарушение на чл.61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 год.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи (”Паданията от височина се
предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи
и са изградени най-малко от защитна
бордова лента за крака, главно
перило за ръце и средно перило
за ръце или
чрез еквивалентно алтернативно решение”), изразяващо се в това, че при извършена проверка на 11.12.2019 год. на
строителен обект – жилищна сграда с ОСД, гаражи и ограда в град Стара Загора,
ул.“Армейска“ № 17, ет.1, УПИ II-490,
кв.525 по работни места, които са разположени на плочата на третия етаж на
строежа се установи, че работници на жалбоподателя извършват СМР на плочата на
третия етаж, кота +8,52 м. (декофриране
на челни дъски) на горепосочения строителен обект, без да са обезопасени срещу
падане от височина. По този начин жалбоподателят, в качеството си на работодател
по смисъла на §1, т.10 от Допълнителни разпоредби на Наредба № 2, ДВ бр.37/2004
год., изм.ДВ бр.102/2006 год. и е допуснал работник да изврършва
СМР, без да е осигурил предотвратяване на паданията от височина чрез
приспособления (съоръжения и ограждения), които са
достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака,
главно перило за ръце и средно перило за ръце чрез еквивалентно алтернативно
решение.
Фактическите констатации отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се
потвърждават от представените с преписката гласни (показанията на актосъставителя Б.Ш. и свидетелите при съставяне на акта В.Н.
и Х.М.) и писмени доказателства (акт за спиране), но се оспорват от
жалбоподателя.
В
конкретния случай фактическото описание на извършеното деяние касае неизпълнение
на задълженията на работодател за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд. В момента на извършване проверката обаче липсва изготвен протокол,
съставен от служители на ДИТ, в който да е отразен обекта, допуснатите работник
или работници, конкретната височина на която е извършвана поставената работа и
уточнение на работника с посочени три имена и ЕГН и съответно работник на
работодателя ли е по отношение на който е констатирано нарушението. В този
смисъл не са налице доказателства, че наказаното дружество е работодател на
това лице, посочено в издаденото наказателно постановление като работник
извършващ СМР с оглед преценка чия е отговорността за установеното нарушение.
Фактическото
описание в НП на конкретното деяние сочи на осъществено административно
нарушение по смисъла на чл.413, ал.2 от КТ (“Работодател, който не изпълни
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако
не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция”), което
означава, че като се е позовал на чл.416, ал.5, във вр.чл.414,
ал.1 от КТ, за да ангажира отговорността на жалбоподателя,
административно-наказващият орган е допуснал явно несъответствие между
фактическото и юридическото формулиране на административно-наказателното
обвинение, опорочаващо обжалваното НП до степен на незаконосъобразност,
обуславяща отмяната му.
В обстоятелствената част на НП изрично е
посочено, че извършваните СМР са на плочата на третия етаж, кота
+8,52 м., като от показанията на разпитаните по делото свидетели Б.Х., Р.А. и С.М.
се установява, че СМР са извършвани на четвърти етаж, отговарящ на кота +8,52 метра, зададени по проект.
В заключителната част (диспозитива)
на НП изрично е посочено, че на жалбоподателя се налага ”имуществена санкция по
чл.415б от КТ“ в размер на 1 5000 лева (две хиляди лева).
В случая обаче НП не отговаря на
императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН (Закон за
административните нарушения и наказания).
Налице е противоречие в юридическото
формулиране на административно-наказателното обвинение – от една страна се
сочи, че жалбоподателят се санкционира на основание чл.416, ал.5, във вр.чл.414, ал.1 от КТ, а от друга страна – че му се налага
имуществена санкция по чл.415б от КТ (”Работодател,
длъжностно лице или работник или служител, който в едномесечен срок от влизане
в сила на наказателното постановление не плати наложената му имуществена
санкция или глоба, дължи лихва в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка за периода плюс 20 пункта“),
позоваването на която разпоредба, ако последната да няма нищо общо с описаното
в НП нарушение и в частност – да не визира какъвто и да било състав на
административно нарушение, създава очевидно объркване и обективно лишава
жалбоподателя от възможността да разбере изразената от административнонаказващия
орган воля в тази насока.
По тези съображения съдът намира, че
обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА
наказателно постановление № 24-002672 от 27.01.2020
год. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр.Стара Загора, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред
Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: