Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /02.10.2020г.
гр.Търговище
в името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
пети състав
На двадесет и осми септември 2020 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ТАТЯНА
ДАСКАЛОВА
Секретар:Анатолия Атанасова
като разгледа
докладваното от съдията Милен Стойчев в.гр.д.№207 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба
от ответника Д.Е.М. ***, действащ
чрез процесуалния си представител адв.С.Д. *** против решение
№260005/01.07.2020г. по гр.д.№2235/2019г. на Районен съд-Търговище, с което в
отношенията му с ищците И.А.С. и М. А.А., двамата от гр.Търговище е установено, че съ-щият
не е собственик на 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор 73626. 506.191 (седем три шест две шест точка пет
нула шест точка едно девет едно) по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-18/17.06.2005 год. на ИД на АГКК, с
адрес на поземления имот: гр.Търговище, ул. „Витоша”, № 7 (седем), с площ от
356.00 кв.м. (триста петдесет и шест) квадратни метра, трайно предназначение на
терито-рията:урбанизирана, начин на трайно застрояване (до 10 м), стар иденти-фикатор: няма, номер по предходен план
1337, квартал: 43, парцел: XII, при съседи: 73626. 506.125;
73626. 506.197; 73626.506.193 и
73626.506. 174.С доводи за нарушения на закона, въззивникът моли за отмяна на решението в
частта му, касаеща 1/6 ид.ч. от описания имот и за отхвър-ляне на отрицателния
установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК в тази му част.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК въззиваемите страни, действащи чрез процесуалния си представител
адв. Д.П. *** оспорват основателността на въззивната жалба и молят за
потвърждаване на решението.
Подпомагащите
ответника страни Р.С.Д. и А.С.Д.,*** считат жалбата за основателна.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд кон-статира
следното:
Решението е валидно и допустимо.
Жалбата е допустима и основателна.
Макар и при непрецизен
петитум на исковата молба, с оглед твърденията на ищците в обстоятелствената й
част, а именно, че те са собственици на 1/2 ид.ч. от дворното място с идентификатор 73626. 506.191 по КК на
гр.Търговище по договор за дарение от 1992г., съответно на което и е
разпределено ползването по съдебен ред през 1999г., но през 2018г. ответникът
заявил, че също притежава 1/2 ид.ч. от посочения поземлен имот, накърнявайки
правната сфера на ищците, както и с оглед изявленията на страните по време на
процеса, следва да се приеме, че предмет на отрицателния установителен иск е
именно онази 1/2 ид.ч., която е извън обхвата на притежаваната от ищците в
общия имот и претендирана от ответника, само при което положение е налице и
правен интерес от предприетата съдебна защита.
Съгласно представените по делото писмени доказателства,
с нот.акт № 101, том II, нот.д.№ 581/1992 год. на ТРС от 1992г. ищците са
легитимирани като собственици по дарение на 1/2 ид.ч. от процесното дворно
място, а с нот.акт № 8 т. XVI, дело № 2990 / 2012 г., с вх. per. № 8051 /
23.10.2012 г. ответникът е закупил от третите лица-помагачи също 1/2 ид.ч. от
дворното място.Последните черпят права от нот.акт №39, т. XIV, дело №
3056/2006г., но праводателите им са наследници на Сали Сали Хасан, който е
притежавал 1/6 ид.ч. от дворното място, предвид останалите писмени
доказателствна, поради което й неговите наследници не са могли да прехвърлят
повече права, отколкото притежават в дей-ствителност.При тези обстоятелства,
ответникът е собственик на 1/6 ид.ч., а не на 1/2 ид.ч. от имота, както е
претендирал извънсъдебно, поради което предявеният отрицателен установителен
иск по чл.124, ал.1 от ГПК е доказан в размера над 1/6 ид.ч.(извън притежаваната по дарение от ищците 1/2 ид.ч.) и неоснователен по отношение на останалата 1/6 ид.ч.(извън притежаваната по дарение от ищците 1/2 ид.ч.).
Предвид горното обжалваното решение на
първоинстанционния съд е неправилно в частта му, с която отрицателният
установителен иск е уважен в частта му над 1/6 до 1/2 ид.ч. от собствеността
върху дворното място, поради което на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде
отменено в тази част, като се постанови друго решение по съществото на спора, с
което искът по чл.124, ал.1 от ГПК да бъде отхвърлен в тази му част.
Въззиваемите страни
следва да заплатят на въззивника направе-ните по делото във въззивната
инстанция разноски за държавна такса в размер на 25 лв.
Въз
основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №260005/01.07.2020г.,
постановено по гр.д. №2235/2019г. на Районен съд-Търговище в частта му, с която
по отно-шение на ищците И.А.С.,
ЕГН:********** *** и М.А.А., ЕГН:********** *** е установено, че ответни-кът Д.Е.М. ***, ЕГН:********** не
е носител на правото на собственост до размер на 1/6 ид.ч.(извън притежаваната по дарение от ищците
1/2 ид.ч.) от дворно
място-ПИ с идентификатор 73626.506.191 (седем три шест две шест точка пет нула
шест точка едно девет едно) по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-18/17.06.2005 год. на ИД на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. Търговище,ул. „Витоша”, № 7 (седем), с площ от 356.00 кв.
м. (триста петдесет и шест) квадратни метра, трайно предназначение на
територията:урбанизирана, начин на трайно застрояване (до 10 м), стар
идентификатор: няма, номер по предходен план 1337, квартал: 43, парцел: XII, при съседи: 73626. 506.125;
73626.506.197; 73626.506.193 и 73626.506.174, на осн. чл.271, ал.1 от ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ предявения
от ищците И.А.С.,*** и Мике-рем
А.А., ЕГН:********** *** против ответника Д.Е.М. ***-говище, ЕГН:**********
отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК в частта му за
установяване, че не е носител на правото на собственост до размер на 1/6 ид.ч.(извън притежаваната по дарение от ищците
1/2 ид.ч.) от дворно
място-ПИ с идентификатор 73626.506.191 (седем три шест две шест точка пет нула
шест точка едно девет едно) по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-18/17.06.2005 год. на ИД на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. Търговище, ул. „Витоша”, № 7 (седем), с площ от 356.00 кв.
м. (триста петдесет и шест) квадратни метра, трайно предназначение на
територията:урбанизирана, начин на трайно застрояване (до 10 м), стар
идентификатор: няма, номер по предходен план 1337, квартал: 43, пар-цел: XII, при съседи: 73626. 506.125;
73626.506.197; 73626.506.193 и 73626.506.174, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
В останалата му
необжалвана част за установяване, че ответникът не е носител на правото на
собственост върху дворното място над размер на 1/6 ид.ч. до размер на 1/2 ид.ч.(извън притежаваната по дарение от ищците
1/2 ид.ч.), решението
е влязло в сила.
ОСЪЖДА И.А.С., ЕГН:********** и М.А.А., ЕГН:********** да заплатят на Д.Е.М. ***, ЕГН:********** направените
по делото във въззивната инстанция разноски за държавна такса в размер на 25
лв.
РЕШЕНИЕТО има
действието по чл.223, ал.1-2 от ГПК по отношение помагачите на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върхов-ния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.