Решение по дело №263/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260018
Дата: 20 януари 2021 г. (в сила от 28 януари 2021 г.)
Съдия: Радостина Костова Калиманова
Дело: 20202100900263
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер 341                                   Година 2021, 19.01                                 Град Бургас

 

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд ……..……….….……. граждански състав …….…………………….

На деветнадесети януари ……......…….…..…… Година две хиляди двадесет и първа

В закрито заседание в следния състав:

                                                    

                                                        Председател:    Радостина Калиманова                                                 

                                                                Членове:    ………………………………………                                                      

                                           Съдебни заседатели:     ……………………………………...

 

Секретар ……………………………………………….…………....……………………………

Прокурор …………………………………………….……………………………………………                               

като разгледа докладваното от ……………. Радостина Калиманова ...……..…………

търговско дело номер ………..… 263 ……… по описа за …… 2020 ….. година.

 

                        Производството по настоящото дело е образувано по повод молбата на „Йотов инвест“ ЕООД със седалище град Бургас и адрес на управление ж. к. „Меден рудник“, бл. 52, вх. А, ет. 2, ЕИК *********, представлявано от Пенко Цеков Йотов за обявяване на неговата неплатежоспособност, определяне на нейната начална дата и откриване на производство по несъстоятелност по отношение на молителя. В подкрепа на отправеното искане представя и ангажира доказателства.

Молбата е с правно основание в чл. 625 и сл. от Търговския закон.

  Бургаският окръжен съд съобрази наведените от молителя доводи и отправените от същия искания, събраните до настоящия момент доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид и разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От справка във водения от Агенция по вписванията общодостъпен електронен търговски регистър по партидата на дружеството-молител е видно, че същото е било вписано във водения към онзи момент регистър за търговските дружества под №3059, том 72, стр. 166, по фирмено дело №3811/2007 година по описа на Бургаския окръжен съд, с капитал в размер на 5000 лева, като еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „Йотов инвест“ ЕООД, без срок, с едноличен собственик на капитала и управител Пенко Цеков Йотов, който е такъв и понастоящем. Молбата е депозирана от управителя на дружеството в съответствие с установеното в чл. 625 от Търговския закон правило, поради което съдът намира, че същата изхожда от лице, което е активно легитимирано, съобразно разпоредбата на чл. 626, ал. 2 от Търговския закон да поиска откриване на производство по несъстоятелност.

В молбата, по повод на която е образувано настоящото производство търговското дружество - молител твърди, че има непогасени публични задължения, свързани с търговската му дейност в размер общо на 51726.36 лева. Към датата на депозиране на молбата не разполагало с достатъчно активи, за да изпълни посочените от него изискуеми публичноправни задължения, поради което и се намирало в състояние на неплатежоспособност. Всичко това сочело на наличието на предпоставките на правната норма за откриване спрямо него на производство по несъстоятелност.

По делото е допусната и извършена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която в приетото от съда заключение е посочило, че молителят има задължения към държавата в размер на 60948.68 лева. Най-ранната дата на неплатено задължение е 25.02.2019 година, когато има падеж за плащане на корпоративен данък към НАП. Експертът не е установил плащания по констатираните от него и посочени по-горе задължения. Дружеството има краткотрайни активи в размер на 4 хиляди лева, за които липсват, съгласно дадените от вещото лице в съдебно заседание пояснения, доказателства да са налични реално в касата му. За 2018 година дружеството е на загуба от 1 хиляда лева, за 2019 година - загуба в размер на 52 хиляди лева. Тъй като към 31.07.2020 година няма извършени приходи и разходи, натрупаната загуба е в размер на 61 хиляди лева, от които данни следва, че с финансовия резултат от дейността си дружеството не е в състояние да обслужва задълженията си. Към настоящия момент то е спряло изцяло дейността си, като няма налични активи, освен изброените /парични средства в посочения размер/, поради което не може да покрива задълженията си. Коефициентите му на обща ликвидност, бърза ликвидност, незабавна ликвидност и абсолютна ликвидност е 0.06. Коефициентът на финансова автономност е 0 при препоръчителна стойност над 1, а този на задлъжнялост също е 0. Те показват пълна финансова зависимост на дружеството от кредиторите. Същото е с изцяло спряна активна търговска дейност, не е действащо и е напълно декапитализирано по смисъла на ЗСч. Дадени са пояснения, че по нито едно от установените задължения няма извършени плащания.

Съобразно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от приложимия Търговски закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването и, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца, т. е. при наличието на тези предвидени в цитираната правна норма предпоставки длъжникът би изпаднал в състояние на неплатежоспособност. В конкретния случай молителят сочи, че има парични публичноправни задължения към държавата, които поради липса на парични средства и други краткотрайни активи не е в състояние да изпълни. Така наведеното твърдение съдът намира за доказано от представените, събрани по делото и обсъдени по-горе доказателства. В настоящото производство се установява по безспорен и несъмнен начин, че същият има публичноправни задължения, които са с настъпил падеж и не са платени от него в размер общо на 60948.68 лева.

            Съдът намира, че в конкретния случай се установява спиране на плащанията. Това предполага изпадане на длъжника в състояние на неплатежоспособност и това е една оборима презумпция, установена в полза на кредитора - последният трябва да докаже факта на последните плащания, а не неплатежоспособността, тъй като тя се презумира от спиране на плащанията. Неплатежоспособността е обективно състояние на длъжника, при което той е в обективна невъзможност да заплаща паричния си дълг по посочените по-горе категории задължения и тя не може да се идентифицира с липса на имущество. Възможно е длъжникът да има имущество, при което активите му да са повече от пасивите и въпреки това той да е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, защото няма пари, с които да погасява паричния си дълг. Именно това състояние на неплатежоспособност намира проявление в спирането на плащанията. Последното е факт, който винаги е следствие от самата неплатежоспособност. Освен това, спирането на плащанията следва да се разглежда и обсъжда от съда като цялостен процес, а не спрямо един или друг кредитор. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че търговското дружество е спряло плащанията си към своите кредитори.

От справка за задълженията на молителя към НАП към дата 11.08.2020 година се установяват неизплатени задължения към фиска за корпоративен данък за 2018 година, по декларация образец 6 за м. януари - март 2019 година. В по-голямата си част задълженията са установени с ревизионен акт № Р-02000219000099-091-001/11.06.2019 година и касаят задължения за данък върху добавената стойност за м. януари - февруари 2017 година, юли и октомври 2018 година, като за последния посочен месец е и най-значително по стойност - 47509.69 лева за главница и 2758.42 лева за лихва.

От справка в търговския регистър се установява, че дружеството редовно е публикувало финансовите си отчети. От публикуваните годишни финансови отчети за 2017 и 2018 година е видно, че то е разполагало с достатъчно краткотрайни активи общо в размер на 254 хиляди лева, които значително превишават краткосрочните задължения през тези периоди. За 2017 година дружеството- молител е отчело нулев финансов резултат, а за 2018 година - загуба от хиляда лева. Би могло да се направи обоснован извод, че затрудненията на дружеството са започнали през 2019 година. Предвид това установената от вещото лице дата 25.02.2019 година на първо неплатено задължение не би могла да се приеме за начална дата на неплатежоспособността.

 Видно от финансовия отчет на дружеството-молител за 2019 година, то е приключило финансовата година с 52 хиляди лева загуба, което се потвърждава и от заключението на вещото лице. Същевременно, към 31.12.2019 година в баланса на дружеството са били отразени краткотрайни активи под формата на парични средства на стойност едва 4 хиляди лева при наличие на задължения в общ размер на 52 хиляди лева. При отчетената загуба дружеството не е било в състояние да обслужва задълженията си с настъпил падеж в съответните периоди, а и освен това не е разполагало с кумулирани налични суми, които да могат да послужат за изплащането им. Установява се още от заключението на вещото лице, че към 31.07.2020 година, дружеството не е отчело никакви приходи и разходи и е преустановило стопанската си дейност изцяло. В този смисъл съдът намира, че спирането на плащанията се дължи на трайна невъзможност за изпълнение на паричните задължения на молителя, предвид което са налице условията за приложението на презумпцията на чл. 608, ал. 3 от Търговския закон по горните доводи.

            Както бе посочено по-горе, неплатежоспособността не е просто фактическо състояние, чисто икономическа категория, а се касае за определено състояние на длъжника-търговец. Към началната дата на неплатежоспособността на длъжника, определена от съда, трябва да са налице общите материалноправни предпоставки - качеството на търговец и състояние на неизпълнение на изискуемо парично задължение по търговска сделка, публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или такова по частно държавно вземане или такова за трудови възнаграждения. Освен това, не е необходимо нейната начална дата да се покрива непременно с датата на извършване на определени правни действия. В конкретния случай, при съобразяване на всички приложени към молбата и събрани по делото доказателства се налага извода, че още към 31.12.2019 година дружеството не е било в състояние да реализира достатъчно приходи и генерира доходи или иначе казано налице е била при него недостатъчност на имуществото му за покриване на задълженията му. Към този момент той е имал изискуеми и неплатени задължения към държавата, което именно мотивира съда да приеме датата 31.12.2019 година за началната дата на неплатежоспособността - моментът, към който дружеството не е могло да изпълнява паричните си задължения.

            По горните доводи, както и след преценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че състоянието на неплатежоспособност на молителя е възникнало към посочения по-горе момент, поради което и именно датата 31.12.2019 година следва да бъде обявена за начална дата на неплатежоспособността.

            С оглед на така изложеното по-горе, по силата на презумпцията по чл. 608 от Търговския закон следва извода, че едноличното дружество с ограничена отговорност е в състояние на неплатежоспособност. При анализа на така посоченото следва единственият извод, че финансовото състояние на длъжника е лошо или, с други думи, търговецът не е в състояние да изпълни изискуеми и установени по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност публичноправни задължения, свързани с търговската му дейност. В този смисъл съдът намира, че са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на молителя.

            При съобразяване на събраните по делото доказателства, съдът намира, че следва да постанови решение по чл. 632, ал. 1 от Търговския закон, с което да  обяви неплатежоспособността, да определи началната и дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, да постанови прекратяване дейността на предприятието, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството. Необходимо е да се отбележи и това, че съгласно разпоредбата на чл. 607а от Търговския закон, производство по несъстоятелност може да бъде открито при неплатежоспособност и при свръхзадълженост на търговеца. Това са основанията, които могат да бъдат релевирани в молбата по чл. 625 от Търговския закон и с които, с оглед диспозитивното начало на процеса, съдът по несъстоятелността е обвързан. По делото, с оглед възприетата в молбата формулировка, следва да се приеме, че молителят поддържа наличието на неплатежоспособност като самостоятелно основание за откриване спрямо него на производство по несъстоятелност, поради което съдът е разгледал именно него.   По горните доводи и съображения, съдът намира, че към определената и посочена по-горе начална дата 31.12.2019 година той е бил неплатежоспособен, което именно го мотивира да открие производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност като единствено заявено основание. Наред с това е необходимо да се посочи и това, че изборът на реда, по който следва да бъде открито производството по несъстоятелност - с последиците по чл. 630 или по чл. 632 от Търговския закон - е предоставен на преценката на съда по несъстоятелността и е обусловен от конкретните обстоятелства на случая, като не е свързан с посоченото от молителя основание /така и в решение №174 от 05.12.2011 година по търговско дело №567/2011 година по описа на ВКС на РБ, ІІ т.о/. На последно, не по важност, място следва да се посочи, че съдът е преценявал наличието на законовите предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност в редакцията на приложимите правни норми в сега действащата тяхна редакция /така и в решение №216 от 19.04.2017 година по търг. дело №448/2016 година, ІІ т.о./. 

            Както е посочил съдът в постановеното от него по делото определение по чл. 629б от Търговския закон, налице е в случая липса изцяло на парични средства, поради което и не биха могли да се покрият разноските по производството по несъстоятелност. Освен това, за извършване на всички последващи действия по издирване на евентуалното имущество на молителя, възнаграждението на синдика и всички останали разходи също се изискват налични парични средства, които да ги покрият. В тази връзка съдът с посоченото определение под № 260237 от 14.10.2020 година е указал на известните кредитори и на молителя в триседмичен срок да представят банков документ за внасяне на сумата от 8000 лева по сметка на Бургаския окръжен съд, определена от съда като необходима за първоначалните разноски. Със същото определение съдът е уведомил всички тях за последиците при непредставяне на такъв документ в указания по-горе срок. По делото такъв не е постъпил, поради което именно обстоятелство и в съответствие с разпоредбата на чл. 632, ал. 1 от Търговския закон дружеството - молител следва да бъде обявено за неплатежоспособно като освен това, то следва да бъде обявено и направо в несъстоятелност и производството по делото да бъде спряно. Същото следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд и дължимата в размер на 250 лева държавна такса, тъй като към момента на депозиране на молбата същото не е дължало такава, съобразно чл. 620, ал. 1 от Търговския закон.

            В съответствие с чл. 624 от Търговския закон препис от настоящото решение следва да бъде изпратено за вписване в търговския регистър по партидата на дружеството.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 632, ал. 1 във връзка с чл. 607а от Търговския закон, Бургаският окръжен съд

 

                                               Р   Е   Ш   И:

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Йотов инвест“ ЕООД със седалище град Бургас и адрес на управление ж. к. „Меден рудник“, бл. 52, вх. А, ет. 2, ЕИК *********, представлявано от Пенко Цеков Йотов.

ОПРЕДЕЛЯ 31.12.2019 година за нейна начална дата.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Йотов инвест“ ЕООД със седалище град Бургас и адрес на управление ж. к. „Меден рудник“, бл. 52, вх. А, ет. 2, ЕИК *********, представлявано от Пенко Цеков Йотов.

ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор върху движимите вещи и вземанията, съответно възбрана по отношение на недвижимите имоти на „Йотов инвест“ ЕООД със седалище град Бургас и адрес на управление ж. к. „Меден рудник“, бл. 52, вх. А, ет. 2, ЕИК *********, представлявано от Пенко Цеков Йотов.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Йотов инвест“ ЕООД със седалище град Бургас и адрес на управление ж. к. „Меден рудник“, бл. 52, вх. А, ет. 2, ЕИК *********, представлявано от Пенко Цеков Йотов.

ОБЯВЯВА „Йотов инвест“ ЕООД със седалище град Бургас и адрес на управление ж. к. „Меден рудник“, бл. 52, вх. А, ет. 2, ЕИК *********, представлявано от Пенко Цеков Йотов, в несъстоятелност.

СПИРА производството по настоящото търговско дело № 263/2020 година по описа на Бургаския окръжен съд.

ОСЪЖДА „Йотов инвест“ ЕООД със седалище град Бургас и адрес на управление ж. к. „Меден рудник“, бл. 52, вх. А, ет. 2, ЕИК *********, представлявано от Пенко Цеков Йотов да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 250 /двеста и петдесет лева/ лв., представляваща дължима държавна такса за разглеждане на депозираната молба, както и 5 /пет лева/ лв. за служебното издаване на изпълнителен лист.

ДА СЕ изпрати препис от настоящото съдебно решение на Агенция по вписванията, Служба по регистрация за вписване в търговския регистър.

Настоящото решение подлежи на обжалване в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.

 

                                                                       

                                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: