№ 213
гр. Дупница, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20251510100124 по описа за 2025 година
К. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, чрез Еднолично адвокатско
дружество „Й.”, представлявано от адв. С. Й., адрес за получаване на съобщения и призовки:
гр. ***, е предявил срещу „Фератум България" ЕООД, ЕИК *********, обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК и чл.55, ал.1 от ЗЗД, както и при условия на евентуалност обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл.26 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че договор зa
потребителски кредит № 1286920/13.09.2023 г. е нищожен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК; за осъждане на ответника да заплати на ищеца 1341, 46 лв.,
представляващи получено без правно основание по договор за потребителски кредит №
1286920/13.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
При условия на евентуалност искането е за признаване за установено по отношение
на ответника, че уговорената в чл.5 от сключения между страните договор за потребителски
кредит № 1286920/13.09.2023 г. клауза за предоставяне на обезпечение е нищожна поради
противоречие със закона, евентуално – поради заобикаляне на закона, евентуално – поради
накърняване на добрите нрави; за осъждане на ответника да заплати на ищеца 930, 19 лв.,
представляваща недължимо платено по нищожна клауза по договор за потребителски кредит
№ 1286920/13.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 13.09.2023 г. като заемополучател сключил със „Фератум
България" ЕООД, като заемодател договор за потребителски кредит № 1286920 по реда на
ЗПФУР, съгласно който кредиторът отпуснал паричен заем в размер на 1000 лева за срок от
12 месеца с ГПР 49, 11 %, лихвен процент 23%, с обща сума за плащане 1230 лв. Съгласно
1
чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitiude Bank"
в полза на дружеството – ответник срещу възнаграждение на поръчителя в размер на 950 лв.
Ищецът е заплатил по договора общо 2341, 46 лв. – 500 лв. на 13.02.2024 г. и 1841, 46 лв. на
06.08.2024 г.
Ищецът счита процесния договор за недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК вр. чл.
11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени
в договора за кредит, сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по
договора, а това е следва да бъде направено, тъй като ответникът не предоставя възможност
за сключване на договора за кредит, без да му бъде предоставен поръчител, за което събира
допълнително възнаграждение. Това възнаграждение следва да бъде включено в ГПР
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение по чл.
19, ал. 4 ЗПК.
Счита за нищожна клаузата на чл.5 от договора поради противоречие с добрите нрави.
В постъпилия отговор искът се оспорва като неоснователен, тъй като
поръчителството от Мултитюд Банк не е задължително условие за предоставяне на кредита;
по договора за поръчителство ответното дружество не е страна и разходите по него не се
включват в ГПР по процесния кредит.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
С доклада по делото е обявено за безспорно сключването между страните на договор
за потребителски кредит № 1286920/13.09.2023 г. и обезпечаването на задълженията на
заемателя съгласно чл.5 с поръчителство, предоставено от „Multitiude Bank" в полза на
заемодателя.
С представения по делото договор зa потребителски кредит № 1286920/13.09.2023 г.,
сключен чрез средства за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във
формата на електронен документ при спазване на изискванията на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, ответното дружество е предоставило на ищеца кредит в
размер на 1000 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба
на кредитора, в размер на 230 лева, на 12 месечни вноски, първата на 13.10.2023 г. В чл.4 от
договора е посочен ГПР 49, 11 %. Съгласно чл.5 от договора задължението на длъжника се
обезпечава с поръчителство от „Multitiude Bank", одобряването на обезпечението се
извършва чрез одобряване на кредита и уговорката не може да се отмени от
кредитополучателя.
Съгласно договора за поръчителство, подписан от ищеца на 13.09.2023 г.,
задължението на поръчителя да отговаря за изпълнението на всички задължения по
договора за кредит е уговорено срещу възнаграждение в размер на 950 лв., чието заплащане
е разсрочено съобразно датите на погасителните вноски по договора за кредит.
От заключението на вещото лице по назначената и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че по кредита са направени плащания в размер общо на 2341, 46
лв. По данни на кредитора, с плащанията са погасени: 1000 лв. – главница по кредита; 226,
27 лв. – възнаградителна лихва, 185 лв. – плащания по тарифа и общи условия, 930, 19 лв.
– гаранция /сума за обезпечение с поръчителство по чл.5 от договора/. При включване в ГПР
на сумата за гаранция – 950 лв., размерът на ГПР възлиза на 415, 38 %.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска с правна квалификация чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК ищецът
следва да докаже фактическите основания, водещи до твърдяната от него нищожност на
договора за потребителски кредит.
Основателен е доводът на ищеца, че при посочването на ГПР в договора е следвало
2
да бъде включен и размерът на дължимото възнаграждение по договора за поръчителство. С
оглед на уговореното в чл.5 от договора за потребителски кредит, той не може да бъде
сключен, без задължението на кредитополучателя да бъде обезпечено. Предвид изискването
от кредитодателя за обезпечаване на задължението, разходите по договора за поръчителство
също са разходи по кредита и следва да са включени в общия разход по кредита според § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК. Възнаграждението за поръчителя е "допълнителна услуга", пряко свързана
с кредита. Това се отразява и на стойността на годишния процент на разходите, защото той
изразява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 ЗПК. Този разход е бил предварително
известен на кредитора /съгласно чл.5 от договора дружеството одобрява предоставеното в
негова полза обезпечение/. Със сключването на договор за поръчителство се постига
допълнително оскъпяване на договора за кредит, уговорено по друго правоотношение, с цел
да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК.
Поради това възнаграждението за обезпечението по чл.5 от договора представлява
разход по кредита съгласно определението на понятието "общ разход по кредита за
потребителя", дадено в § 1, т. 1 ДР на ЗПК, респ. – следвало е да намери отражение в
годишния процент на разходите. По делото е безспорно, че това възнаграждение не е
включено при изчисляването на ГПР по договора. Следователно с добавянето на този
допълнителен разход годишният процент на разходите надхвърля посочения в договора – 49,
11 %.
С посочването в договора на значително по-нисък размер на ГПР от действителния е
нарушено законовото изискване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Посочването в договора за
потребителски кредит на ГПР, който не е формиран при спазването на чл.19, ал.1 от ЗПК,
всъщност значително по-нисък от действителния ГПР, създава заблуждение у потребителя
за финансовата тежест на кредита. Това противоречи на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити; в нея е установен принципът за информираност на потребителя -
следва да му бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора
за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата необходима информация по
ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи адекватна информация относно
условията и стойността на кредита и относно своите задължения, преди да сключи договора
за кредит.
Неточното посочване на компоненти от задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит /ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК/
има същата последица, както и непосочването им, т.е. води до недействителност на договора
за потребителски кредит /Решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II
т. о., ТК/.
По делото е установено неточното посочване на ГПР по кредита /предвид
невключването в него на разходите за предоставено обезпечение, изисквано от кредитора/ и
това обуславя недействителността на процесния договор за кредит по смисъла на чл.22 ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен. Следователно предявеният иск
е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правна квалификация чл.55, ал.1 от ЗЗД:
Целта на правната уредба на неоснователното обогатяване е да бъде отстранено едно
фактически съществуващо, но според правния ред необосновано и затова несправедливо
разместване на имуществени блага, довело до обогатяване на едно лице и обедняване на
друго. Без значение е по какъв начин се е стигнало до получаване на неследваща се
имуществена облага и не се изисква противоправност и вина, а единствено обогатяване и
липса на правно основание.
3
С иска по чл.55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника
и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на
какво основание е получил даденото. Първата хипотеза на чл.55 ЗЗД е налице, както когато
ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и
когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и
репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание.
Втората и третата хипотеза на чл.55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването,
ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата
си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало /Решение № 406 от 14.01.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 1585/2013 г., IV г. о., ГК/.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, ищецът е заплатил по договора общо 2341, 46 лв., от които 1000 лв. за главница.
Предвид нищожността на договора за кредит и разпоредбата на чл.23 ЗПК, няма основание
за получаване на остатъка от платената сума – 1 341, 46 лв.
Следователно ищецът е доказал даването на процесната сума на нищожно основание,
т.е. при липса на основание.
С предаването от ищеца на сумата 1 341, 46 лв. ответникът е установил фактическа
власт върху престираното имуществено благо. Разместването на имуществени блага е
довело до обогатяването на ответника по иска и обедняването на ищеца, при липса на
правно основание за това.
По изложените съображения предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 1 341, 46 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на иска до окончателното изплащане на сумата, е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
При този изход от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца разноски по делото за внесена държавна такса в размер на 103, 66 лева и 300 лв. –
за възнаграждение на вещо лице.
При определянето на дължимото на основание чл.38 от Закона за адвокатурата
възнаграждение съдът не е обвързан от Наредба 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет,
съобразно даденото от СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16 тълкуване на чл. 101,
пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДФЕС /според което национална правна уредба като тази по
чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и чл. 78, ал. 5 ГПК ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния
пазар по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС/. Преценката за размера на възнаграждението
следва да е съобразена с правната и фактическа сложност на делото /делото не е с правна
или фактическа сложност/ и с цената на предявените искове по смисъла на чл.69, ал.1, т.4
ГПК, която е сравнително ниска. Защитаваният имуществен интерес е на ниска стойност,
което обуславя и по-нисък размер на адвокатското възнаграждение; при договаряне на
адвокатско възнаграждение клиентът и адвокатът съобразяват и размера на защитавания
интерес, наред с фактическата и правната сложност на случая. Предвид конкретните
обстоятелства по разглеждането на делото /производството е приключило в едно съдебно
заседание, със събиране на писмени доказателства и изслушване на заключение по съдебно-
счетоводна експертиза, както и с оглед идентичните действия, извършени от пълномощника
по всички предявени искове/, съдът определя на Еднолично адвокатско дружество „Й.” на
основание чл.38, ал.1 ЗА възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
на К. И. С. в общ размер на 840 лв. с ДДС по всички предявени искове.
4
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключения между К. И. С., ЕГН **********, и
„Фератум България" ЕООД, ЕИК *********, договор зa потребителски кредит №
1286920/13.09.2023 г.
ОСЪЖДА „Фератум България" ЕООД, ЕИК *********, да заплати на К. И. С., ЕГН
**********, сумата 1 341, 46 лв. като получена без правно основание по недействителен
договор за паричен заем № 1286920/13.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 17.01.2025 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Фератум България" ЕООД, ЕИК *********, да заплати на К. И. С., ЕГН
**********, разноски по делото в размер общо на 403, 66 лв.
ОСЪЖДА „Фератум България" ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Еднолично
адвокатско дружество „Й.” на основание чл.38, ал.1 ЗА възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство на К. И. С. в общ размер на 840 лв. с ДДС по всички
предявени искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5