Решение по дело №738/2020 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………

17.11.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Русенски районен съд, седми наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                            Председател: Мирослав Йорданов

при секретаря Наталия Тодорова,

като разгледа докладваното от съдията АНД № 738 / 2020 год., по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на К.Н.С. депозирана против Наказателно постановление № 20-1085-000814 / 23.03.2020 год. на началника на Сектор ПП при ОД на МВР – Русе, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

Жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушението за което е подведен под административнонаказателна отговорност, тъй като при управлението на автомобила си бил с поставен обезопасителен колан. Иска от съда да отмени наказателното постановление. Процесуалният му представител поддържа жалбата и излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради липсата на извършено административно нарушение.

Въззиваемата страна не се явява и не взема становище.

Русенската районна прокуратура не изпраща представител и не взема отношение по казуса.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, прие за установено следното:

Жалбата е допустима, т.к. е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице.

Разгледана по същество е неоснователна.

На 09.02.2020 год. в гр.Русе жалб. С. управлявал лек автомобил „Тойота” с рег.№ Р 08-98 КВ. Около 09:40 часа на бул.“Липник“ до бензиностанция ЕКО, свид.М.Р.И. и свид.С.С.И. – и двамата мл.автоконтрольори към Сектор ПП при ОДМВР – Русе, забелязали, че жалбоподателят бил без поставен обезопасителен колан, с който автомобила бил оборудван, което наложило да бъде спрян за проверка. За допуснатото нарушение срещу него бил съставен АУАН, а впоследствие въз основа на този акт наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление.

Релевантната за делото фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните гласни и писмени доказателства.

При съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въз основа на това и вземайки предвид факта, че при издаване на наказателното постановление точно и еднакво са отразени констатациите, направени в акта, съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения, които да водят да отмяната на наказателното постановление на това основание.

Видно от показанията на свидетелите М.И. и С.И., същите лично са възприели, че жалбоподателят управлявал процесния автомобил без да използва обезопасителния колан, което наложило да бъде бил спрян за проверка.

Съдът не кредитира показанията на пътника в управлявания от жалбоподателя автомобил - свидетеля Стефан Димитров Стефанов, който сочи, че С. бил с поставен колан, тъй като е в приятелски отношения с него и в този смисъл е пристрастен, с което се обяснява и противоречието им с показанията дадени от свидетелите М.И. и С.И..

От изготвената автотехническа експертиза се установява, че автомобилът е оборудван с предпазни колани и ако те не са поставени в заключващите устройства, при движение на автомобила се задейства звуков сигнал. От представения запис от видеорегистратора на автомобила става ясно, че такъв сигнал не е бил подаден. Тези факти обаче не биха могли да доведат да извода, че жалбоподателя е бил с поставен колан, тъй като също са в противоречие с показанията на свидетелите М.И. и С.И.. Освен това е известно, че съществуват специфични способи, при използването на които системата на автомобила не излъчва звуков сигнал при непоставен колан.

Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира, за безспорно установено, че жалб. С. не е използвал обезопасителен колан при управлението на лекия автомобил. В случая не са налице предвидените в разпоредбата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП хипотези, при които водачите могат да не използват такива колани.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, т.к. деецът съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

С оглед изложеното, съдът намира, че на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на жалб.С. законосъобразно е наложено административно наказание глоба от 50 лв., чийто размер е фиксиран от закона и не подлежи на индивидуализиране.

Не се касае за маловажен случай, тъй като процесното нарушение не се отличава от останалите подобни случаи, за да се приеме, че е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с тях, което при преценката за маловажност е основният разграничителен критерий.

Ето защо, наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1085-000814 / 23.03.2020 год. на началника на Сектор ПП при ОД на МВР – Русе.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Русе, в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                   Районен съдия: ……………………