Р Е Ш Е Н И Е
№ 292/30.10.2013г.
гр. Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия,
На тридесети септември Година 2013
В публичното заседание в следния състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Рени Ковачка
Капка Павлова
при секретаря Емилия Иванова, като разгледа докладваното от съдия Даскалова,
гражданско дело № 553 по описа за 2013
година, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 276 от 17.04.2013г., постановено по гр.д.№ 7759/2011г. по описа
на ПРС е отхвърлен от Община П. против „ЧЕЗ Р.Б.” АД иск за признаване за
установено, че общината е собственик на недвижим имот трафопост “Пролет”, находящ се в гр.П., кв.Д.м. /И.П./, и
представляващ съвкупност от едноетажна сграда, с идентификатор *** и застроена площ от 72 кв.м., и енергийно
съоръжение, изградени върху поземлен имот
с идентификатор ***, по
кадастралната карта и кадастралниет регистри
на гр.П.
Със същото решение е
признато за установено по иска, предявен от Община П., срещу “ЧЕЗ Р.Б.”АД, че Община П. е собственик
на земя с площ от 74 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***. по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., утвърдени със Заповед
№РД-91/13.10.2008г. на Изпълнителния директор на АКГК, върху която е построен трафопост “Пролет”,
представляващ съвкупност от сграда и енергийно съоръжение, защрихована между буквите А-Б-В-Г-А по схемата към
заключението по техническата експертиза.
В установения от закона срок решението
в частта му, с която искът е отхвърлен е обжалвано от Община П., която моли същото да бъде отменено и окръжният съд
да постанови друго такова, с което да
уважи предявения иск.
„ЧЕЗ Р.Б.” АД е подало писмен
отговор, с който оспорва жалбата.
„ЧЕЗ Р.Б.” АД е обжалвало
решението в частта му, с която искът е уважен, като моли същото да бъде
отменено и окръжният съд да постанови друго такова, с което да отхвърли
предявения иск.
Община П. е подала писмен отговор,
с който оспорва жалбата.
Подпомагащата страна на ответника
- „НЕК” АД не изразила становище във
връзка с подадената жалба.
Пернишкият окръжен съд, като
извърши служебна проверка на обжалваното решение и прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Пред районния съд са предявени искове
с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.
Община П. моли да бъде признато
за установено по отношение на ответното дружество,че е
собственик на описаните в исковата молба
част от недвижим имот и трафопост, построен върху този имот.
Ищецът твърди, че е собственик на
терена на основание §42 от ПЗ на ЗОС, а на трафопоста, описан в исковата молба
- на основание §7,ал.1, т.7 от ЗМСМА.
Поддържа, че трафопостът е следвало да бъде изкупен от електроразпределителното
дружество на основание §4,ал.7, вр.ал.1 ЗЕЕ /отм./, но ответната страна е възразила, че същия е бил включен в баланса
на предприятието, което е негов праводател, поради което и носител на правото
на собственост е „ЧЕЗ Р.Б.” АД. Поради това изкупуването не е било осъществено.
Във връзка с твърдението на ответника, че
е собственик на процесния трафопост и земята, на която е построен, ищцовата
страна обосновава правния си интерес от предявяване
на иска.
В срок е постъпил отговор на
исковата молба от ответното дружество. Наведени са доводи за недопустимост на
иска поради липса на правен интерес, тъй като спорното право може да бъде
предявено чрез осъдителен такъв.
По същество исковете се оспорват.
Твърди се, че е налице изключението на §7, ал.2 от ПР на ЗМСМА, тъй като
трафопостът и земята, върху която е построен са били включени в капитала на
дружество с държавно имущество и не са придобити от ищеца по силата на закона.
Прави се възражение за придобиване на имота по давност .
Третото лице помагач „Н. е. к.” АД
изразява становище за неоснователност на иска.
От събраните по делото доказателства,
се установява следното:
С Разпореждане №
46/07.11.1991г. на Министерския съвет, се образува “НЕК” ЕАД като еднолично
търговско дружество с държавно имущество, като в него са включени обединенията,
комбинатите и другите предприятия от системата на Комитета по енергетика,
съгласно Приложение № 1. Като част от Стопански енергоснабдителен комбинат – С.
област, е включено и Предприятие “Е.”- П.
Със Заповед №
ДВ-143-А от 24. 04. 2000г. на Държавната агенция по енергетика и енергийни
ресурси, “НЕК” ЕАД се преобразува, чрез отделяне на ново еднолично акционерно
дружество “Е. – С. област” ЕАД, което дружество става правоприемник на
активите, включително на електроенергийните съоръжения /електрически уредби и
електропроводни линии с високо, средно и ниско напрежение за разпределение и
пласмент на ел. енергия/ на територията на югозападната част на България. С
решение №20 / 02. 11. 2007г., постановено по ф.д. № 6358 / 2000 г. на СГС, е
вписано преобразуване при условията на общо правоприемство на “Е. – С. област”
ЕАД, чрез вливането му в “Е. – С.” АД. С решение № 21 / 29.01.2008 г., по ф.д.
№ 6358/2000 г. на СГС е вписана промяна на наименованието на “Е. – С.”АД в “ЧЕЗ
Р.Б.” АД.
С акт за държавна
собственост №12398 от 21.03.1995г., процесният трафопост е актуван
като държавна собственост след писмо на “НЕК”АД, клон “Е.- П.”. Видно от този
акт трафопостът е изграден през 1981г.
От паспорт на СК”Е.”-
район С., Поделение “Е.”- П., Електроснабдителен район П., е видно, че процесният
трансформаторен пост е въведен в експлоатация на 04.12.1981г. В същия паспорт
са посочени подробни технически характеристики на процесния трафопост:обща
дължина на въздушната и кабелна мрежа, и видове и брой стълбове, които
процесния трафопост захранва с ел. енергия.
От заключението на
приетата съдебно-техническа експертиза, се установява, че по КРП на гр. П. от
1990 г., действащ към 17.09.1991 г., към 01.06.1996 г. и към настоящия момент,
процесният трафопост се намира в имот с пл. № *** в кв. **, отреден за жилищен
комплекс. Трафопостът е нанесен на плана, като същият е изграден върху площ от
74 кв.м.
Видно от заключението на приетата
комплексна съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза /основно и
допълнително/, спорният трафопост е
площадков енергиен обект, по смисъла на т.41 ДР
на ЗЕ, и като такъв съставлява съвкупност от два компонента: сграда и
трайно прикрепено към нея енергийно съоръжение. Трафопостът, като вид площадков
енергиен обект, е елемент на енергийната система. Трафопостът обслужва 292 броя
потребители, пребиваващи на територията на Община П.. Предназначението на
сградата е за трансформиране и разпределение на ел.енергията, подадена от
подстанциите на средно напрежение 20 КV и разпределение на същата след
трансформиране към потребителите с напрежение 230/400 V/50 HZ и съставлява част
от електроенергийната система. Установява се
също, че в ответното дружество не се съхраняват счетоводни данни към 17.09.1991г.
поради настъпили промени в собствеността, наименованието на предприятията,
начина на водене на счетоводната отчетност- първична и аналитична, от ръчна до
електронна, реда и мястото за съхранение на документи, както и дългия период от
време. В Държавен архив- гр.П. е съхранен баланс на НЕК”ЕАД”,“Е.”- клон П., към
31.12.1991г., видно от който предприятието притежава ДМА на стойност
38 838лв., но липсва запазена оборотна ведомост или друг документ, от
който да бъде направен извод за конкретните ДМА, включени в баланса, и в
частност за включването на процесният трафопост в същия. Само от балансовата
стойност не може да се направи извод дали процесния трафопост е включен в
баланса. По Закона за счетоводството няма задължение за съхраняване на тези
документи. Единствените съхранени документи са инвентарни книги, които са с
период на създаване от 1948г. до 2000г., част от които са на книжен носител-
тетрадка, а други- на електронен носител. Видно от заключението по комплексната
съдебна и техническа експертиза, както и от обясненията на вещите лица в
съдебно заседание, процесният трафопост се води в инвентарните книги като
сграда под инвентарен №*** с дата на придобиване 01.03.1982г., а като
оборудване под инвентарен №*** с дата на придобиване 01.06.1973г.
Като свидетел по
делото е разпитан С. Т. А., който работи в ответното дружество от 1992г. и
същият установява, че спорният трафопост се обслужва и поддържа от ответното
дружество, като ключовете от трафопоста се държат от същото.
С обжалваното решение е прието ,че предявените искове са допустими,
поради което и са разгледани по същество .
Искът да бъде признато за
установено, че Община П. е собственик на недвижим имот- трафопост е отхвърлен,
като е прието, че не е налице отрицателната предпоставка на §7,ал.2 от ЗМСМА,
за да се приеме, че имотът е станал собственост на Община П..
По отношение на иска
за собственост на терена, върху който е построен трафопостът, съдът е приел, че
същият на основание пар. 42 от ПЗР на ЗИДОС е преминал в собственост на
общината.
Постановеното решение е валидно и
допустимо, а по правилността на същото, въззивният съд е обвързан от
направените в жалбата доводи.
По отношение правото на
собственост върху сградата – трафопост :
В жалбата се твърди, че са налице
двете предпоставките на §7, ал.1, т.7 от
ПЗР на ЗМСМА, тъй като се касае за имот, който е част от общинската инфраструктура,
който обслужва само територията на общината и този имот не е включен в уставния
фонд на търговски дружества
Въззивният съд намира, че
направените с жалбата оплаквания са неоснователни по следните съображения:
Предявен е
положителен установителен иск за собственост и в тежест на ищеца е да докаже,
че е собственик на имота на твърдяното в исковата молба основание. В конкретния
случай ищцовата страна поддържа, че е собственик на сградата – трафопост на
основание § 7, ал.1, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА. По силата на тази разпоредба с
влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините изброени подробно
държавни имоти, сред които мрежите и съоръженията на техническата
инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната,
канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват
само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на
търговски дружества. Следователно, за да се уважи предявеният иск, то следва да
се установи наличието на кумулативно предвидените в закона предпоставки, а
именно, че се касае за обект от техническата инфраструктура на енергийната
система, обслужващ само територията на Община П., както и че този обект не е
включен в уставния фонд на търговско дружество. Липсата на която и да било от
тези предпоставки е основание за отхвърляне на иска.
Тежестта на
доказване наличието на първата от двете предпоставки е възложена върху ищеца /сега
жалбоподател/, който следва да установи, че към датата на влизане ва ЗМСМА в
сила - 17.09.1991г. трафопостът е обект от техническата инфраструктура на
общината, обслужвал територията на Община П..
Безспорно установено
по делото е, че трафопостът обслужва крайни потребители, намиращи се на
територията на ищцовата община, но това не е достатъчно, за да се приеме
наличието на първата от изброените по- горе предпоставки, а именно, че се касае
за обект от техническата инфраструктура
на енергийната система, обслужващ само територията на Община П.. Подлежи на
установяване обстоятелството, че обектът е част от техническата инфраструктура
на общината и кумулативно с това, че същият обслужва именно тази
инфраструктура. В случая данни, че трафопостът обслужва само инфраструктурата
на общината няма, доколкото е установено, че крайни потребители са физически
лица и от там може да се направи извод, че се обслужват обекти, собственост на
трети лица, а не самата община.
Извод, че не се
касае за обект от техническата инфраструктура на общината следва и от
законовата регламентация, уреждаща статута на този вид имоти, действала и
приложима от момента на въвеждане в експлоатация на трафопоста до датата на
влизане в сила на § 7, ал.1, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА.
Съобразно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за
електростопанството /отм./, електрическите централи за производство на
електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение
на електрическа енергия са държавна собственост. Легалната дефиниция на
понятието "електрически мрежи"
е дадена в § 3 от ДР на Закона за електростопанството/ отм./ и това е
съвкупност от електропроводни линии и подстанции и трансформаторни постове,
свързани помежду си. Следователно трафопостът като част от електрическата мрежа
по силата на чл.2, от посочения закон, е държавна собственост. Изключение от
правилото, че собствеността е държавна се съдържа в разпоредбата на чл.2, ал.2
от Закона за електростопанството /отм./, където е предвидена възможност
кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация
"Енергетика" да придобиват и
притежават отделни електроенергийни обекти, но по настоящето дело не се твърди,
а и не се представят доказателства, от които да се направи извод, че спорният
трафопост е бил такъв на субект по ал.2 .
Като част от
електрическата мрежа, трафопостът съставлява част от единната енергийна система
на страната, което следва пък от разпоредбата на чл.4, ал.1 от Закона за
електростопанството /отм./. От тук се налага изводът, че този обект като част
от посочената система, служеща за задоволяване потребностите от национално
значение, не съставлява обект от техническата инфраструктура на енергийната
система, обслужващ само територията на ищцовата община, предвид на което и не е
налице първата от предвидените в закона предпоставки за уважаване на предявения
иск. Същият, предвид специфичното си предназначение не може да бъде разглеждан
като отделен изцяло самостоятелен обект на собственост, а само като част от
единната енергийна система, собствеността върху която съгласно цитираните
законови разпоредби, е била държавна.
Аналогична по
отношение на характера на тези обекти, като служещи за задоволяване на
потребности от национално значение, е и последващата правна уредба – чл.68 ЗЕЕЕ
/ отм., където е посочено, че всички
електроенергийни обекти на територията на страната се свързват и функционират в
единна електроенергийна система с общ режим на работа и с непрекъснат процес на
производство, преобразуване, пренос, разпределение и потребление на
електрическа енергия.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че трафопостът,
като построен върху недвижим имот, общинска собственост, съставлява част от
общинската инфраструктура. В конкретния случай собствеността и предназначението
на този обект са законово регламентирани и съответно изграждането му върху
имот, отреден за благоустройствени и комунални мероприятия, не променя неговите
характеристики и не го превръща в обект, съставляващ част от общинската
инфраструктура.
Съдът намира, че не
е налице и втората предпоставка на §.7, ал.1, т.7 от ПЗР на ЗМСМА за уважаване
на иска, доколкото по силата на чл.12 от Закона
за електростопанството /отм./ дейностите по производството, преноса,
разпределението и пласмента на електрическа енергия за общо ползване, се
извършват от електропроизводствените и електроснабдителните организации към
Асоциация "Енергетика". След като със закон е възложено на определени
правни субекти осъществяването на дейностите по чл.12, то обектите, служещи за
извършването им, които обекти са изключителна държавна собственост по силата на
чл.2, следва да се считат предоставени на съответните предприятия по силата на
закон и без наличие на изричен акт за това. Т.е. в случая е без значение дали
трафопостът е бил изрично заприходен, тъй като включването във фондовете на енергийното предприятие е
следствие от факта, че е бил част от общодържавната енергийна система. В този смисъл наведените в
жалбата доводи, че липсват доказателства имотът да е предоставен на ДП „Е.- П.”,
са неоснователни. В тази връзка и твърденията на жалбоподателя относно
доказателствената сила на счетоводната документация, на воденето на
счетоводството и на направените в същото записвания, не се отразяват върху
правилното решаване на настоящия спор.
Поддържа се, че към момента на
приемане на ЗМСМА трафопостът не е бил в капитала на търговско дружество, тъй
като преобразуването на НЕК е станало
четири месеца по-късно.
Въззивният съд счита, че последното обстоятелство не се отразява на извода за приложимост на ал.2 на
§7, тъй като в текста на същата изрично
е посочено, че съответния обект на собственост може да бъде в уставния фонд или
баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество. По-горе бяха изложени съображения
защо следва да се приеме, че трафопостът е бил предоставен на енергийното
предприятие, което от своя страна води до наличие на хипотезата на чл.97,ал.2
от НДИ /отм./- въз основа на предоставянето, съответния обект следва да се
заведе в счетоводството на предприятието, от което и следва изводът, че
хипотезата на посочения текст е била
осъществена.
Неоснователни са и доводите, че
съдът не е взел предвид обстоятелството, че въведената с ал.2 на §7 отрицателна
предпоставка няма обратно действие. С обжалваното решение е проследена уредбата
на обществените отношения, свързани с доставката на електроенергия и е
достигнато до извода, че логиката на закона е била да преминат в собственост на
общините тези имоти, които са изградени със средства от общинския бюджет,
целеви средства по заеми на общините, или средства от самооблагане на
населението, или с негов труд, или такива, които държавата е предоставила
безвъзмездно на общините, а за имотите, които са строени със средства на ЮЛ с
държавно имущество, какъвто е настоящия случай и са включени са в капитала им,
е изключена възможността за преминаването им в патримониума на общините дори те
да се ползват за целите, посочени в ал. 1 на § 7. По
отношение на ал.2 §7 са изложени съображения, че макар същата да е приета,
по-късно, тя е функционално свързана с ал.1 и поражда действие едновременно с
нея, тъй като урежда отрицателната предпоставка недвижими имоти да не станат
общинска собственост, ако са включени в капитала на търговски дружества с
държавно имущество. Тези разрешения са в съответствие с практиката на ВКС по
реда на чл.290 от ГПК, която е задължителна за съдилищата.
Неоснователен е и доводът, че Законът за
електростопанството от 1975 г. /отм./ не следва да се прилага като противоречащ
на Конституцията на РБ. Принципът е, че законите, които противоречат на
Конституцията, се считат отменени с влизането й в сила, но доколкото самата Конституция
урежда отношенията, които са предмет на спора. В случаите, когато това не е
така, съдът следва да се съобрази със закона, още повече, че в разпоредбата на
§ 3, ал. 2 от ПЗР на Конституцията на РБ е предвиден срок, в който заварените
закони следва да се приведат в съответствие с нея. Правото на държавна и общинска
собственост се урежда със закон, а имотите, които са изключителна държавна собственост, са посочени в разпоредбата на
чл. 18, ал. 1 от Конституцията. Извън тази разпоредба, Конституцията не съдържа друга конкретна уредба на отношенията,
свързани със собствеността, от което и следва изводът, че съдът е длъжен при решаване на спора да
приложи действащия
към този момент закон.
Доводът, че правото на собственост
върху сградата е придобито на основание чл. 92 ЗС не е въведен надлежно в
първоинстанционното производство и районният съд не е дължал произнасяне по
този въпрос. Независимо от това въззивният съд намира, че по същество този
довод е неоснователен, тъй като дори и да се установи, че сградата е построена
върху имот, собственост на ищеца, то доколкото цитираният по- горе ЗЕ /
отм./ се явяват специален по отношение
на ЗС, следва изводът, че след като със закон изрично е регламентирана
собствеността върху този вид обекти, то и по отношение на тях не би могло да се
приложи общото правило на чл. 92 ЗС.
Във връзка с изложеното, съдът
намира, че ищцовата страна не е доказала, че е собственик на сградата с
предназначение трафопост. При предявения положителен установителен иск за
собственост не е от значение дали ответникът е доказал, че той е собственик на
имота, тъй като, както се посочи, в тежест на ищеца е да установи твърдяното от
него право.
По отношение правото на
собственост върху терена, върху който е изградена сградата:
В жалбата, подадена от „ЧЕЗ Р.Б.”
АД се твърди, че решението недопустим, тъй като е предявен установителен иск за
собственост когато ищецът разполага и с осъдителен такъв и съответно за ищеца
липсва правен интерес от установяването на факта, че притежава правото на
собственост, тъй като при положение, че ответното дружество е собственик на
постройката, то има право до ползва земята и Община П. не може дори да получи
обезщетение за същата. Навежда се и довод, че е недопустимо да се
предявява иск за реална част от
парцел.
Горните доводи са неоснователни,
тъй като обемът на търсената от съда
защита се определя от ищеца и след като същия е преценил, че интересът
му ще бъде защитен като се признае за установено, че е собственик на имота, то
е допустимо да бъде заведен именно такъв иск.
За да е налице интерес от водене
на установителен иск е достатъчно да
се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричано от него
право. Законът допуска да се притежава голата собственост върху имот или част
от него и интереса на собственика от водене на делото се изразява именно в
защитата на притежаваното право. Неоснователни са и доводите, че не може да
бъде предявяван иск за част от имот. Тогава, когато спорът е именно за такава
част, за собственика съществува интерес от завеждане на иск именно за тази
спорна част от имота.
Доводите
в жалбата относно индивидуализацията на имота също са неоснователни, тъй като
спорът е относно земята, върху която е построен трафопостът и след като
последният е индивидуализиран в достатъчна степен, то следва, че е налице и
яснота относно спорния терен.
От
заключението на вещото лице, се установява, че по КРП на гр. П. от 1990 г.,
действащ към 17.09.1991 г., към 01.06.1996 г. и към настоящия момент,
процесният трафопост се намира в имот с пл. № *** в кв. **, отреден за жилищен
комплекс. При липса на доказателства за друго предназначение на имота, както и
за това, че преди влизане в сила на пар. 42 от ПЗР на ЗИДОС имотът е бил
публична държавна собственост или такава на друго лице, то съдът счита, че с
оглед разпоредбата на чл.2, ал.3 от Закона за държавната собственост той е бил
частна държавна собственост и на основание пар. 42 от ПЗР на ЗИДОС е преминал в
собственост на общината и в тази връзка наведените в жалбата доводи, че
ищцовата страна не е доказала правото си на собственост, са неоснователни.
Липсата на акт аз общинска собственост относно терена, не е основание за
отхвърляне на иска, тъй като актовете имат констативно действие, а в случая
собствеността произтича по силата на законови разпоредби. Обстоятелството, че
процесната земя се води в баланса на търговското дружество не влияе на извода, че
същата е собственост на ищцовата страна, тъй като в §42 от ЗИДЗОС няма въведена
така отрицателна предпоставка, както
в текста на §7 от
ПЗР на ЗМСМА.
С оглед
на всичко изложено, следва да се приеме ,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Страните
са обжалвали решението и в частта за разноските. В тази му част решението има характер на
определение, а въззивната следва да се счита за молба за
изменението и допълването му по чл.248 ГПК.
Компетентен да се произнесе по нейната допустимост и основателност е съдът,
постановил решението, чието изменение се иска-. Въззивната инстанция може да се произнесе
едва по повод на жалба срещу определението по чл.248 ал.3 ГПК на първоинстанционния
съд. Предвид изложеното след влизане в сила на въззивното решение делото следва
да се върне на ПРС за проверка на редовността и произнасяне
по молбата за изменение на решението в частта му за разноските.
Предвид
неоснователността на двете въззивни жалби, то разноските, направени пред
настоящата инстанция следва да останат в тежест на всяка от страните, така
както са направени.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА решение № 276 от 17.04.2013г.,
постановено по гр.д.№ 7759/2011г по описа на П. районен съд.
След влизане в сила на решението,
делото да се изпрати на ПРС за произнасяне по исканията по чл.248 ГПК,
съдържащи се във въззивните жалби.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на „Н. е. к.”ЕА, гр. С. като подпомагаща страна на страната на
ответника в първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател : Членове: 1.
2.