Решение по КНАХД №1391/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Д. Т. А., [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Бяла Слатина, обл. Враца, [улица], депозирана чрез пълномощник адв. П. П. от АК-Плевен, против Решение № 282/04.03.2025 г. по АНД № 20253110200008/2025 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която е потвърдено НП № 23-0003266/07.10.2024 г. на Началника на ОО „АА“-Варна, по пункт 2, с който на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр му е наложена „глоба“ в размер на 2000 лв.

В касационната жалба се поддържа, че решението в тази част, е неправилно, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. Конкретно се твърди субективна несъставомерност на нарушението, тъй като водачът на МПС, с което се извършва превозът, няма как да узнае, че представеното му от превозвача копие на лиценза не е издадено за конкретното МПС. Сочи, че в момента на проверката водачът е представил заверено копие от лиценз на Общността, издаден на превозвача, но в последния не е индивидуализирано МПС, за което е издаден, от което с категоричност се потвърждава незнанието му за извършваното от него противоправно поведение. Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната част, ведно с всички законни последици от това.

В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява.

Ответната страна – Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Варна, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира за отмяна на решението в оспорената му част като неправилно.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение във връзка със заявените в жалбата касационни основания намира следното:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба на Д. Т. А. против НП № *********/07.10.2024 г. на Директора на Регионална дирекция "АА"-Варна.

Районен съд - Варна е приел от фактическа страна, че на 26.07.2024 г., около 01:40 ч. в обл. Варна, общ. Белослав, с. Езерово, на път на 500 метра преди входа на Пристанище „ТЕЦ Езерово“, в посока пристанището, А. управлявал МПС марка "МАН ТГХ", с рег.№ [рег. номер], от кат.N3 с прикачено към него полуремарке, с рег.№ [рег. номер], от кат.04. В посоченото време и на цитираното място, същият бил спрян за проверка от служители на РДАА – Варна. В хода на проверката било установено, че лицето извършва обществен превоз на товари - пшеница, видно от товарителница серия М № 620090/25.07.2024 г., по маршрут гр. Рогозен - с. Езерово, видно от пътен лист № 482963/14.07.2024 г. В хода на проверката било установено, че водачът извършва обществен превоз на товари от името на превозвача „Ванс 20“ ЕООД, с МПС марка "МАН ТГХ", с рег.№ [рег. номер], от кат.N3, за което МПС няма редовно издадено заверено копие към Лиценз № 23352 за международен автомобилен превоз на товари на територията на ЕО, издаден на превозвача „Ванс 20“ ЕООД. При проверката А. представил заверено копие с № **********, на превозвача „Ванс 20“ ЕООД, издаден за друго МПС. Извършена била справка в системата и разговор с оператор на НКЦБДП.

За посоченото нарушение инспектор при ОО „Автомобилна администрация“ Варна съставил АУАН на водача, като го квалифицирал по чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, административно наказващият орган е издал НП № 23-0003266/07.10.2024 г., възприемайки изцяло установената фактическа обстановка, и давайки в неговата т.2 идентична правна квалификация на извършеното нарушение.

За да потвърди оспореното НП в пункт 2, касателно нарушението по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр, въззивният съд приел от правна страна, че водачът на МПС – А. е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Съдът посочил, че цитираната разпоредба изрично определя и административнонаказателно отговорното лице – водач на МПС, извършващ обществен превоз без издадено за моторното превозно средство заверено копие на лиценз на Общността, което обстоятелство е установени и не се оспорва. А. е бил длъжен преди да пристъпи към извършването на превоза да се увери, че същият е обезпечен и придружен с всички изискуеми по силата на цитираната норма документи, вкл. че ППС е включено в списъка към Лиценза на превозвача. Пропускът да стори това резултира в субективна съставомерност на вмененото му административно нарушение

Решението на Районен съд-Варна в обжалваната му част е правилно.

Възраженията, обективирани с касационната жалба, са идентични с тези от въззивното производство касателно пункт 2 на издаденото НП, били са обсъдени и обосновано отхвърлени като неоснователни от предходния съдебен състав по съображения, които и настоящият съд споделя и счита за ненужно да преповтаря.

От извършените проверки в информационните системи на ИААА е установено, че към момента на проверката процесният товарен автомобил марка "МАН ТГХ", с рег.№ [рег. номер], от кат.N3, не е включено в списъка с МПС към лиценз № 23352 на дружеството-превозвач. Това обстоятелство не се оспорва и от санкционираното лице. Действително задължение на превозвача е да се снабди с лиценз за извършване на обществен превоз на товари, в който да бъдат включени всички моторни превозни средства, с които се извършва превоз, както и да снабди водачите с необходимите документи. Самостоятелно задължение на водача, обаче, е да не пристъпва към извършването на превоза, без да се е уверил, че е получил необходимите документи за законосъобразното му осъществяване. В тежест на всеки водач е преди да пристъпи към извършването на обществен превоз на товари да следи за това и да се увери, че се е снабдил с изискуемите документи, включително издадено за моторното превозно средство заверено копие на лиценз на Общността. Твърдяното „незнание“ за извършването на превоза без въпросния документ не би могло да бъде извинително, тъй като водачът на самостоятелно основание носи административнонаказателна отговорност, различна от тази на превозвача. В случая самото „незнание“ от негова страна най – малко се дължи на непредпазливост и неположена достатъчна грижа.

Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, а направените от районния съд правни изводи за допуснато от касатора нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП - за правилни и обосновани.

Искане за разноски в касационното производство не е правено от ответника по касация, поради което такива не следва да се присъждат.

Воден от горното, и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 282/04.03.2025 г. по АНД № 20253110200008/2025 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която е потвърдено НП № 23-0003266/07.10.2024 г. на Началника на ООАА-Варна, по пункт 2, с който на Д. Т. А., [ЕГН], на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр е наложена „глоба“ в размер на 2000 лв.

Решението е окончателно.