Р Е Ш Е Н И Е
№ 445 20.11.2019
година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско
отделение, трети състав
на ………….….шести ноември……… две хиляди
и деветнадесета година
в публично съдебно заседание
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
С участието на секретаря……………Д.Х……………………..………….….
И прокурора …………………………………………..…………………………
като разгледа
докладваното от съдия Петкова…..……..……………………..
Въззивно гражданско дело …………….№ 649 по
описа за 2019 година...…,
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 445 от 04.07.2019 година,
постановено по гр.дело № 245/2019 година, Районен съд – Хасково е осъдил „Монолит транспорт“ ООД - *** да
заплати на Р.Д.П. сумата от 395,75 лева, представляваща дължимо и неизплатено
нетно трудово възнаграждение за месец юли 2018 година по сключен
помежду им трудов договор № *** година, ведно със законната лихва
от датата на предявяването на иска 29.01.2019 година до
окончателното изплащане. В останалата част до пълния предявен размер
3853,58 лева, искът по чл. 128 т. 2 КТ за нетни възнаграждения от по 361,11 лева за периода октомври – декември 2017 година и от по 395,75
лева за периода януари – юни 2018 година, - е отхвърлен. На
работника е присъдено и обезщетение в размер на 0,20 лева за забава върху
изплатеното със закъснение трудово възнаграждение за месец декември 2017 година,
както и 16,49 лева -обезщетение за забава върху неизплатеното трудово
възнаграждение за месец юли 2018 година. В останалата част искът за обезщетение
за забава до пълния му предявен общ размер от 304,65 лева е отхвърлен като
неоснователен. Разноските по делото са възложени на страните съобразно изхода
на делото.
Недоволен
от постановеното решение е останал Р.Д.П., който обжалва съдебния акт в частта,
в която са отхвърлени исковете му, както и в тази за деловодните разноски.
Поддържа, че Районен съд – Хасково е анализирал неправилно съвкупния
доказателствен материал, като е кредитирал единствено представените от
ответника доказателства, без да обсъди и съпостави същите с представените от
него доказателства. Поддържа, че от съдебно – графологическата експертиза се
доказвало по несъмнен начин, че положените подписи не са изпълнени от него. В
процеса бил представен и приет като
писмено доказателство документ, наречен
финансов отчет, който съдържал белезите на частен документ. Той не следвало да бъде ценен от
първоинстанционния съд, доколкото същият установявал единствено и само изгодни последици
за автора му. От представеното
банково извлечение се установявало, че
всички преводи по личната му
банкова сметка *** „командировка“ или
„аванс командировка“, но не и „трудово
възнаграждение“. Настоява, че не е отправял до работодателя писмено
искане за превеждане на трудовото му възнаграждение по банкова сметка, ***.
270, ал. 3 от КТ. От заключението на съдебно - счетоводната експертиза не се
установявало по безспорен начин дали привежданите от работодателя по банковата
му сметка суми са за трудовото
възнаграждение или за командировъчни.
В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемото
дружество „Монолит Транспорт“ ООД – гр.*** подава отговор на въззивната жалба.
Заема становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност –
законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение. Прави искане за
потвърждаването му и за присъждане на деловодни разноски.
С въззивната жалба и отговора не
са направени искания за събиране на нови доказателства.
Хасковският окръжен съд,
след като обсъди доводите на страните, запозна се с представените по делото
доказателства и извърши съвкупна преценка на тези доказателства, приема за
установено от
фактическа страна следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Хасковският
окръжен съд, като прецени изложените от страните доводи и доказателствата по
делото и във връзка с доводите и оплакванията на страните, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 128 т.
2 вр. чл. 245 ал. 2 КТ – за осъждане на работодателя да заплати дължимите
трудови възнаграждения за визиран в исковата молба период, ведно с
обезщетението за забава върху всяко месечно плащане.
Няма спор по делото, че страните са
били обвързани с трудово правоотношение по сключен трудов договор № ***/17.08.2016
година, като ищецът е изпълняват в ответното дружество работа като ***. Не е
било спорно и това, че претендираните от работника трудови възнаграждения са
били заработени. Дружеството-ответник се е защитавало с възражение, че е
изплатило всички трудови възнаграждения, в пълния им размер, превеждани редовно
по банковата сметка на работника. Районният съд е приел, че остава неизплатено
и дължимо заработеното от ищеца П. трудово възнаграждение само за един месец –
сумата 395, 75 лева за м.юли 2018 година. Поради което е присъдил същото ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска, както и обезщетение за
забава за периода 01.09.2018 година – 28.01.2019 година. Останалите ищцови
претенции са преценени като неоснователни и са отхвърлени. За да стигне до този
резултат, първоинстанционният съд е приел, че останалите трудови възнаграждения
извън това за м. юли 2018 година, са били изплатени на ищеца по банков път.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
На основание чл. 269 от ГПК,
относно правилността на решението въззивната инстанция ще се произнесе по
спорния предмет единствено в очертаните от въззивната жалба рамки.
Първоинстанционният съд е обсъдил
обстойно и пространно посочените от страните допустими и относими доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е постановил своя съдебен акт
при напълно изяснена фактическа обстановка. Несъстоятелни се явяват доводите на
въззивника в противна насока. Фактическата обстановка, възприета от районния
съд напълно кореспондира на съвкупния доказателствен материал.
Настоящият състав на въззивния
съд споделя както фактическите констатации, направени от първата инстанция,
така и окончателните правни изводи за разрешаването на спора, поради което
и на основание чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на обжалваното решение на Районен съд – Хасково.
Въззивникът прави оплакване за
несъобразяване от страна на районният съд с констатациите на Инспекцията на
труда. Същото е неоснователно. Констатациите и заключенията на органите,
контролиращи по административен път спазването на трудовото законодателство, не
са задължителни за съда. Съвсем напротив, без да разчита на тях, съдът е длъжен
самостоятелно, с посочените от страните доказателства и доказателствени
средства по ГПК, в рамките на исковия процес, да изясни фактите по делото и на
тяхна база да направи собствени правни изводи. Точно това е сторил районният
съд – на база събраните писмени доказателства и с помощта на
съдебно-счетоводната експертиза е установил общия размер на извършените
плащанията към работника П. по банков път, след което го е съпоставил с общите
размери на дължимите трудови възнаграждения плюс командировъчните разходи,
изчислени и проверени от вещото лице. Така е стигнал до обоснования извод,
който се споделя и от въззивната инстанция, че общият размер на фактически
получените от въззивника суми (60 695, 75 лева) е формиран от
командировъчните разходи плюс трудовите му възнаграждения. При това положение
няма основание да не се ценят извършените в счетоводството на дружеството-ответник
счетоводни записвания и съставения финансов отчет. Последният действително има
характера на частен писмен документ, но след като вписаните в него данни се
подкрепят от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и кореспондират с
документацията за извършените към ищеца банкови парични преводи, то няма
основание този документ да не бъде ценен.
Действително, в счетоводството на
дружеството-въззивник не е намерен изходящ от въззивника документ, който да
обективира неговото изявление-съгласие за получаване на трудовите му
възнаграждения по банков път. Но както се установява от заключението на
експертизата, финансовия отчет и банковите извлечения за съответните месеци,
плащанията на суми към ищеца през исковия период са били извършвани
изключително по банков път, като в тези плащания са били включени и трудовите
му възнаграждения. Няма данни, нито твърдения от страна на въззивника – да не е
теглил тези суми от банковата си сметка. Т.е. той мълчаливо се е съгласил с
предприетия от работодателя му способ за плащане. При това положение,
формалното неспазване на правилото по чл. 270 ал. 2 изречение последно от КТ не
може да има за последица задължаването на работодателя да заплати повторно
трудовите му възнаграждения. Най-малкото това би противоречало на принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване Отделно от това, ХОС споделя
становището на ХРС за това, че самият факт на предоставяне на номера на
банковата сметка от страна на въззивника на „Монолит Транспорт“ ООД е
илюстрация на съгласието на работника – дължимите към него плащания да бъдат
извършвани по банков път.
Споделят
се и останалите фактически и правни изводи, до които е стигнал районният съд. Поради
това обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Неоснователни са оплакванията на въззивника в частта, касаеща
възлагането на деловодните разноски. Те са разпределени правилно, с оглед
изхода на делото и съобразно отхвърлените части на исковете му. С оглед изхода
на делото във въззивната инстанция, на въззивника не се дължат деловодни
разноски за производството пред ХОС.
Въззиваемото дружество претендира
присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция. С отговора на
въззивната жалба се представя надлежно доказателство за понесени такива – договор
за правна помощ, който в частта за извършено вписване за заплащане на
адвокатски хонорар в размер на 500 лева, има характера на разписка. Ето защо
направеното искане е своевременно, основателно и доказано, поради което следва
да бъде уважено. С оглед извода за неоснователност на въззивната жалба,
въззивникът следва да понесе тежестта от направените от въззиваемия разноски.
Мотивиран така съдът
Р е ш и :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 445 от 04.07.2019 година,
постановено по гр.д. № 245/2019 година по описа на РС - Хасково.
ОСЪЖДА Р.Д.П. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес *** оф.2, адв. Т.И. да
заплати на „Монолит транспорт“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. ***, ***, представлявано от управителя Г.И. С., сумата 500 лева – деловодни разноски,
направени пред ХОС.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.