№ 1104
гр. София, 24.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601250 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7, вр. ал. 6 НПК.
Образувано е по жалба на „Солар Енерджи съпорт“ ООД, представлявано от В. Ц., и
по жалба на министъра на финансите, представляван от А. А. – Б. (от ТД на НАП София),
срещу определение № 1729 от 26.8.2022 г. на СГС, НО, 22. състав по н.ч.д. № 2725/22 г.
С определението е оставена без разглеждане жалбата на „Солар Енерджи съпорт“
ООД срещу постановление на прокурор от СГП от 27.6.2022 г. (с изходяща дата 30.6.2022 г.)
за прекратяване на наказателното производство по д. п. № 62/2020 г. по описа на НСлС и
пр.пр. № 16034/20 г. по описа на СГП, образувано и водено срещу обвиняемия Х. К. за
седем различни престъпления от НК, посочени по-нататък.
С определението, произнесено и по жалба на защитника на обвиняемия с искане за
изменение на постановлението на прокурора досежно основанията за прекратяване,
последното е потвърдено изцяло.
Жалбоподателят „Солар Енерджи съпорт“ ООД поддържа, че определението на СГС
е неправилно и излага съображения в подкрепа на тезата, че обвиняемият е извършил
престъпления, без да засяга въпроса за допустимостта на жалбата. В уточнение към жалбата
си жалбоподателят изразява недоволство от обстоятелството, че първоинстанционният съд е
приел жалбата за недопустима, при това – без да се мотивира. Като се счита за пострадало
лице жалбоподателят настоява за отмяна на определението на Градския съд и отмяна на
постановлението на прокурора.
В жалбата на министъра на финансите са изложени подробни аргументи за
твърдяната неправилност на прокурорския акт. Развити са съображения в подкрепа на
становището, че обвиняемият е бил „местно лице“ по смисъла на българското
законодателство.
В депозирано от защитника на обвиняемия становище по жалбата на министъра на
финансите се изтъква, че същата е недопустима, тъй като правото на жалба срещу
постановлението за прекратяване не е било упражнено пред първата инстанция от страна на
министъра и на този етап държавата вече е загубила възможността за това. Възразява се и по
същество на наведените в жалбата доводи като се излагат съображения, че обвиняемият не е
бил „местно лице“, задължено да плаща данъци в България. Към становището са приложени
документи, насочени да обезпечат застъпената теза.
1
След като обсъди доводите в жалбата и се запозна с материалите по делото,
Софийският апелативен съд намира следното:
По жалбата на „Солар Енерджи съпорт“ ООД
Частната жалба на „Солар Енерджи съпорт“ ООД срещу определението на СГС, с
което е оставена без разглеждане жалбата срещу постановлението за прекратяване на
наказателното производство, е допустима. С нея се обжалва определение от категорията на
обжалваемите, като въззивният съд приема, че жалбата произхожда от субект, който има
право на жалба срещу определението на СГС, независимо от обстоятелството, че не е имал
такова да обжалва постановлението на прокурора пред СГС, както правилно е приел
последният съд. За становището си САС съобразява, че производството пред първата
инстанция е инициирано и се е развило и по жалба на „Солар Енерджи съпорт“ ООД, като
съдът не я е разгледал по същество, приемайки липсата на право на жалба. Въпросът за
допустимостта на жалбата пред първата инстанция е включен в обхвата на въззивния
контрол и подлежи на проверка.
Видно от материалите по делото, в досъдебното производство № 62/20 г. по описа на
НСлС и пр.пр. № 16034/20 г. по описа на СГП, Х. К. е привлечен като обвиняем за:
престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК; престъпление по чл. 255,
ал. 3, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК; престъпление по чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18,
ал. 1 НК; престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 НК; престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1
НК; престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 НК и за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК.
САС намира, че първостепенният съд е извел правилен и законосъобразен извод,
мотивиран изчерпателно (на стр. 2 от определението), че жалбоподателят не е
активнопроцесуално легитимиран да обжалва постановлението на прокурора, с което е
прекратено образуваното наказателно производство.
Кръгът на пострадалите се предпоставя от причиняването на вреди, пряка и
непосредствена последица от престъплението, за което е образувано и водено наказателното
производство, а не от каквито и да е събития, свързани с него, нито пък за каквито и да било
вреди. Разпоредбата на чл. 243, ал. 3 НПК лимитира кръга на лицата, които могат да
обжалват пред съда постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство. Те са прокурорът, обвиняемият и защитникът му, пострадалият или
наследниците му, или ощетеното юридическо лице. От престъпленията по чл. 255 и по чл.
256 НК ощетено юридическо лице може да е само и единствено държавата, доколкото
данъчните приходи постъпват в държавния бюджет. Правото на ощетеното юридическо
лице да обжалва постановлението за прекратяване е предпоставено от принципната
възможност на същото да участва като граждански ищец в бъдещ процес, като правното
основание на гражданския иск в наказателния процес е деликтно и предполага причиняване
на вреди от конкретното съставомерно деяние. Накратко – единствено държавата може да
има качеството на ощетено юридическо лице, когато се касае за данъчни престъпления.
„Солар Енерджи съпорт“ ООД не е ощетено юридическо лице, разполагащо с право на
жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство, водено
срещу обвиняемия за данъчни престъпления.
Дружеството няма качество и на ощетено юридическо лице от престъпление по чл.
290 НК. От престъплението по чл. 290 НК няма „пострадал” по смисъла на чл. 74 НПК. С
престъплението по чл. 290 НК дефинитивно се засягат обществените отношения,
подсигуряващи нормалното функциониране на правосъдната система, а не тези, свързани с
личността или собствеността на отделни физически и/или юридически лица.
Систематичното място на цитираната разпоредба е в глава VІІ - “Престъпления против
дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични
функции”, раздел ІІІ – „Престъпления против правосъдието”, като кръгът от обществени
2
отношения, които се засягат с осъществяване на престъплението по чл. 290, ал. 1 НК е
свързан с отношенията, касаещи функционирането и безпрепятственото развитие на
дейността на органите на съдебната власт. Не е предвидена съставомерна вреда. Укоримо е
даването на неверни показания от свидетел пред съда или друг надлежен орган на властта, а
не това, че с него е възможно и засягането на чужда лична правна сфера или (понякога)
действителното засягане на такава. Престъплението по чл. 290 НК не е нито срещу
личността, нито срещу собствеността на отделните гражданите. В този аспект е
недопустимо неограниченото тълкуване на понятието за вреди, предпоставящо положението
на определено лице като „пострадал”. Съгласно легалната дефиниция (чл. 74 НПК)
„пострадал” е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от
престъплението. Процесният случай изключва възможността за претърпяване на
неимуществени вреди като пряка последица от деянието, защото по правило същото е
срещу дейността на правосъдието. Имуществените вреди (независимо дали съставомерни
или не), с оглед посочената дефиниция, също трябва да са в пряка причинна връзка с
престъплението и да са реално настъпили, а престъплението по чл. 290 НК не визира такива.
Ето защо не може да се приеме причиняването на вреди от престъплението по чл. 290 НК.
В заключение, правилно е изведен извод, че жалбата на „Солар Енерджи съпорт“
ООД е процесуално недопустима, тъй като е подадена от лице без право на жалба срещу
постановлението за прекратяване на наказателното производство. В разглеждания случай не
са налице предпоставки за извършване на съдебна контролна дейност по съществото на
оплакванията на дружеството, защото законодателят е изключил от обхвата на съдебния
контрол постановленията на прокурора за прекратяване на наказателното производство,
когато лицето няма качеството на пострадал от престъплението, преследващо се по общия
ред.
По жалбата на министъра на финансите
Частната жалба на министъра на финансите е недопустима и като такава следва да се
остави без разглеждане. Така е, защото процесуалният ред не предвижда така нареченото
„прескачащо“ обжалване. Министърът не е обжалвал постановлението на прокурора пред
първостепенния съд и последният не е обсъждал и не се е произнасял по жалба на
държавата срещу прекратителното постановление. Производството за проверка на
законосъобразността на постановлението е било инициирано и се е развило само по жалби
на „Солар Енерджи съпорт“ ООД и на защитника на обвиняемия. Затова държавата не
разполага с възможност да атакува определението на СГС пред апелативния съд.
С разпореждане от 21.11.2022 г. съдията-докладчик от тази инстанция е изискал
информация от СГП относно факта и датата на съобщаването за постановлението на
процесуалния представител на министъра, тъй като в кориците на делото не се съдържат
съобщенията за връчване. Съдията-докладчик от първия съд е следвало да извърши проверка
дали лицата с право на жалба срещу постановлението за прекратяване (обвиняемият,
защитникът му и държавата, чрез процесуалния й представител) са получили съобщение за
изготвеното постановление, респективно – започнал ли е да тече срокът за обжалване, и да
се произнесе едва след изтичането на срока за всички с право на жалба. С оглед
необходимостта от постановяване на стабилен съдебен акт и гарантиране правото на защита
на пострадалите не следва да се разглежда жалбата на един от тях, ако за другите не е
изтекъл срокът за обжалване. Приемането на противното би означавало допускането на
възможността при наличие на влязло в сила определение на първата инстанция за
потвърждаване на прокуроския акт, останалите лица, които имат право на жалба срещу
постановлението, да подадат впоследствие такава на същото основание. Последното на свой
ред би довело до значителни процесуални проблеми, доколкото от една страна жалбата на
неуведомения пострадал би била допустима (като подадена в срок и от правоимащо лице), а
от друга – вече ще е налице съдебно произнасяне досежно законосъобразността на
постановлението на прокурора. При това следва да се отчете, че определението на съда, с
3
което се потвърждава постановление на прокурора за прекратяване на наказателно
производство, придава стабилност на прокурорския акт.
В процесната хипотеза СГС по правило е следвало да прекрати образуваното съдебно
частно производство и да върне делото на прокурора за изпълнение на процедурата по
връчването на препис на държавата (за обвиняемия е било излишно, тъй като неговата жалба
при всяко положение е била в срок, видно от датата на постановлението и тази на подаване
на жалбата – на 4.7.2022 г.) и едва след като се увери, че е изтекъл срокът за обжалване и от
това правоимащо лице, да се произнесе по жалбите, с които е бил сезиран и които
прокуратурата е длъжна да администрира отново в съда за разглеждането им.
Въпреки коментирания пропуск обаче, като краен резултат в случая не се е стигнало
до незаконосъобразно процедиране. При все че предният съд не е разполагал със
съобщенията за връчване, преценката му да се произнесе по жалбите се оказва вярна по
същество. И това е така, защото видно от изисканото и получено в САС съобщение
(представено от СГП в надлежно заверено за верността му копие), постановлението за
прекратяване е било съобщено на процесуалния представител на министъра на финансите на
4.7.2022 г. и за него срокът за обжалване е изтекъл на 11.7.2022 г. Произнасянето на
Градския съд е далеч след тази дата – на 26.8.2022 г., тоест видно е, че съдът се е произнесъл
след изтичането на срока за обжалване, в рамките на който министърът на финансите не се е
ползвал от правото си да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното
производство.
В обобщение на изложените съображения се налага извод, че определението на СГС
в частта, в която е оставил без разглеждане жалбата на „Солар Енерджи съпорт“ ООД следва
да бъде потвърдено като правилно, а в останалата част – да не се разглежда като
неподлежащо на проверка заради липсата на валидно сезиране на въззивния съд от лице с
право на жалба срещу определението. Жалбата на министъра на финансите следва да бъде
оставена без разглеждане. Така мотивиран, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1729 от 26.8.2022 г. на СГС, НО, 22. състав по
н.ч.д. № 2725/22 г. в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на „Солар Енерджи
съпорт“ ООД срещу постановление на прокурор от СГП от 27.6.2022 г. (с изходяща дата
30.6.2022 г.) за прекратяване на наказателното производство по д. п. № 62/2020 г. по описа
на НСлС и пр. пр. № 16034/20 г. по описа на СГП, образувано и водено срещу обвиняемия
Х. К..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на министъра на финансите срещу
определение № 1729 от 26.8.2022 г. на СГС, НО, 22. състав, постановено по н.ч.д. № 2725/22
г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4