РЕШЕНИЕ
№ 2333
гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330104842 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата М. ПЛ. ТР. от гр.*** моли съдът да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на клаузата заплащане на неустойка по чл.20 от сключения между страните в
гр. *** Договор за потребителски кредит – Кредитна линия № 562157/22.07.2019 г. за
заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща
материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗОПК, накърняваща договорното
равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК
относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, по изложените в
исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и съдът да присъди на
пълномощника й адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.
Ответникът “*** – гр. *** оспорва исковете и моли съдът да го отхвърли като неоснователен
и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че между страните в гр. **е бил сключен Договор за потребителски кредит –
Кредитна линия № 562157/22.07.2019 г., с който ответникът, като Заемодател (Кредитор), е
предоставил на ищеца, като Заемател (Кредитополучател) кредит под формата на кредитна
линия в размер на 300 лева. В чл.17, 18 и 19 от Договора страните са уговорили в срок до
три дни от подписване на Договора Кредитополучателят да осигури действието на трето
1
физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на Кредитора, за
връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки, или неотменяема
банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на
Кредитора всички задължения на Кредитополучателя по Договора в срок от един работен
ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на ответника
за заплащане на тези задължения- срокът на валидност на която банкова гаранция е най-
малко 30 дни след падежа на последната вноска, като третото лице-поръчител/солидарен
длъжник следва да посети някой от търговските обекти на Кредитора в страната и да сключи
с него изричен Договор за встъпване в дълг/Договор за поръчителство, с който да се задължи
да солидарно да отговаря (заедно с Кредитополучателя) за връщането на всички дължими
суми по Договора за потребителски кредит – Кредитна линия, със сключването на какъвто
Договор за встъпване в дълг/Договор за поръчителство, това задължение на
Кредитополучателя се считало за изпълнено; а също така – че третото лице-поръчител
подлежи на предварителна проверка от страна на Кредитора с оглед на неговата възможност
да поеме посочения солидарен дълг, като следва да отговаря кумулативно на минимум
следните условия: навършена възраст – 21 години, минимален осигурителен брутен доход –
1 500 лева, валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател –
минимум 6 месеца, липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и
т.н., да не е поръчител по съществуващ кредит в която и да е банкова или небанкова
институция, да не е настоящ кредитополучател в „***, както и да представи служебна
бележка за доход от работодателя за шест месеца назад. В чл.20 от Договора страните са
уговорили, че неизпълнението на задължението Кредитополучателя по чл.17 – чл.19 от
Договора, ще причини вреди на Кредитора, които посочената в този член неустойка следва
да обезщети, а именно – ако Кредитополучателят не изпълни задълженията си по чл.17 от
Договора, той дължи на Кредитора неустойка на ден в размер на 0, 9% от стойността на
всеки усвоен транш, платима на падежа на всеки транш.
Както се установява от заключението от 27.10.2021 г. на вещото лице по ССЕ М. М., с
включването на договорената неустойка към годишния процент на разходите по Договора,
годишният процент на неустойката спрямо главницата по кредита, оскъпява кредита с общо
27 % годишно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че действително поради
прекомерното оскъпяване на ГПР по Договора спрямо получената от ищеца в заем сума,
клаузата за неустойка противоречи на принципа на добрите нрави, заобикаля материално-
правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК и накърнява договорното равноправие между
страните и нарушават предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, а оттук - че тази клауза от
Договора се явява нищожна на посочените основания и следва да бъде прогласена
нищожността й.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за
производството по делото в размер общо на 150 лева – платена ДТ и депозит за ССЕ, а на на
основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да заплати на
пълномощника на ищеца – адв. Т.И., адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
2
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата за заплащане на неустойка по чл.20, от сключения
между М. ПЛ. ТР., ЕГН **********, от гр. ***, със съдебен адрес: гр. ***, ***. Т.И., И „***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** Христина
Миткова Тодорова, със съдебен адрес:***, **. А. Д., в гр. ** Договор за потребителски
кредит – Кредитна линия № 562157/22.07.2019 г., КАТО ПРОТИВОРЕЧАЩА НА принципа
на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗОПК,
накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на
чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за
кредит.
ОСЪЖДА „***, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и съдебен адрес, ДА
ЗАПЛАТИ НА М. ПЛ. ТР., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски
за производството по делото В РАЗМЕР НА 150 лева.
ОСЪЖДА „***, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител
и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА *** Т.П. И., със служебен адрес: ***, адвокатско
възнаграждение В РАЗМЕР НА 300 лева на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2
от ЗАдв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3