№ 22
гр. К., 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря Десислава П. Митова
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело №
20201850100668 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, вх. № 2637 от 23.09.2020 г. по вх. регистър на
съда /постъпила в пощенска станция на 21.09.2020 г., съгласно пощенско клеймо на
приложения плик/, предявена от ищеца - „Т* С.” ЕАД ЕИК *, седалище/адрес на
управление: гр. С., ул. ”Я.”, № 23Б, представляван от А.С.А. - изпълнителен директор,
пълномощник по делото: К.П.-юрисконсулт, с която иска да бъде признато за установено, че
ответника - Л. С. Г., ЕГН **********, настоящ адрес: общ. К., с. Ч. му дължи общата сума от
2 430.71 лева, в това число сумата от 2 131.22 лева, представляваща главница - стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода от месец 05.2016 г. до месец 04.2019 г., сумата
от 299.49 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от
15.09.2017 г. до 22.05.2020 г., както и законната лихва върху тази главница за периода от
02.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и обезщетение за направените съдебни разноски, включително и
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Исковата молба е подадена при условията и в срока по чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. ал. 4, вр.
чл. 422 от ГПК след като по ч. г. гр. д. № 369/2020 г. по описа на РС К., е издадена заповед
за изпълнение № 301 от 06.07.2020 г.за претендираните и в настоящото производство суми,
като в месечни срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответницата е подала възражение.
Твърди се в исковата молба, че ответницата е клиент на топлинна енергия по смисъла
на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, без да се уточнява дали се твърди че същата
есобственик или ползвател на топлоснабден имот - апартамент № 47 , находящ се в гр. С.,
1
ж.к. В. 1, БЛ. *, ВХ. *, АП. *, е ползвала но не е заплатила топлинна енергия, като предвид
конкретното искане може да се направи извод, че се твърди незаплащане на топлинна
енергия за периода от месец 05.2016 г. до месец 04.2019 г. .
Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от "Т* С." АД на потребители в гр. С.., одобрени с
решение на ДКЕВР в сила от 10.07.2016 г., съгласно които ответницата дължи заплащане на
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като лихва за забава се начислява само по дължимите суми от
изравнителните сметки.
Твърди, че ответницата е ползвала доставяната от ищеца топлинна енергия през
процесния период, като и към настоящия момент не е погасила задълженията си.
Ответницата не подава отговор в срока за това. С писмена молба в хода на делото
оспорва иска, като прави възражение за изтекла погасителна давност за периода от май 2016
г. до юни 2017 г.. Твърди, че няма облигационна връзка между нея и ищеца, като изтъква, че
договора между ищеца и третото лице е станал невалиден, като твърдиу че имота е
присъединен служебно към този договор. Твърди неравноправност на клауза за подновяване
на срочен договор.
По делото е конституирано като трето лице „Т.С." ЕООД , което с писмено молба в
с.з. заявява желание за гледане на делото в негово отсъствие, като заявява, че не оспорва
иска и счита същия за основателен и доказан.
Към молбата са приложени 3 бр. индивидуални справки за отопление и топла вода и
3 бр. документи за годишен отчет.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Искът е допустим, като в проведеното заповедно производство е издадена заповед за
изпълнение за сумите, по отношение на които са предявени настоящите установителни
искове и срок е подадено възражение, поради което в интерес на ищеца е да образува
производство за установяване на претендираните вземания от ответницата.
По същество е неоснователен, след като по делото не са ангажирани доказателства,
че ответницата е в облигационни отношения с ищеца, последният като доставчик –
продавач, на топлинна енергия, а на ответницата като потребител – купувач на тази енергия.
Налице е нотариален акт /л.15-16/ за дарение № 18, том 2, рег. № 4550, дело 224/2001
г., с който ответницата и съпругът й Й.А.Г. даряват правото на собственост над имот
апартамент № 47 , находящ се в гр. С., ж.к. В. 1, БЛ. *, ВХ. *, АП. * на своя син – трето
неучастващо лице – А.Й.Г., като прехвърлителите запазват правото на безвъзмездно и
пожизнено ползване над имота.
Налице е удостоверение за наследници /л.17/, видно от което Й.Г. е починал през
2016 г., като е оставил за свои наследници ответницата като съпруга, и неучастващите лица
2
А.Г. – син, и Ц.А. – дъщеря.
Налице е молба-декларация /л.18-19/ от лицето А.Г. от 06.12.2001 г. до поделение на
ищеца в гр. С., с която това лице е поискало да му бъде открита партида за имот в Н. 5, БЛ.
*, ВХ. *, АП. *. От цитираната молба не става ясно какъв е отговора по нея, но видно от
копия на дебитно известие от 30.09.2019 г. /л.31/ титуляр на абонатен номер 0154637 с адрес
С., Н. 5, БЛ. *, ВХ. *, АП. *, е лицето А.Г..
Предвид тези факти съдът намира, че ответницата не е клиент на услугата доставка
на топлинна енергия, след като съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ такива са собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. В случая е налице собственик – лицето
А.Г., и ползвател – ответницата, като определящо при тази конкуренция между
алтернативно посочените в цитираната разпоредба качества на лицата, определящи ги като
възможни клиенти на посочената услуга, е подадената от страна на неучастващото лице
молба декларация, с която това лице изрично и едностранно е поискало сключване на
договор с ищеца за доставка на топлинна енергия и съответстващото на това задължение за
това лице да заплаща стойността на доставената енергия, в какъвто смисъл възникналата
между него и ищеца връзка отново е регулирана от ОУ, но вече на основание писмен
договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.
Налице е облигационна връзка между това трето лице А.Г. и ищеца за доставка на
топлинна енергия за конкретния имот, като несъответствието в името на квартала – в нот.
акт и посочен като В. 1, докато в молбата декларация, както и в дебитното известие и
посочен Н. 5, е без значение, след като с изрична справка от Столична община е уточнено,
че Н. 5 е идентичен с В. 1 /л.21/. Облигационната връзка е възникнала предвид качеството
му на собственик, която е заявил желание да бъде открита партида на негово име, с което
фактически се е легитимирал като клиент на услугата и съответно задължен да я заплаща.
Предвид това ответницата, макар и да е лице, в полза на което е учредено по
надлежния ред право на пожизнено ползване на топлоснабдения имот, не е задължено да
заплаща стойността на доставената топлинна енергия в имота.
Поради това исковете следва да бъдат отхвърлени, с оглед на което е безпредметно
обсъждането на заключенията на вещите лица по извършените по искане на ищеца съдебно-
техническа и съдебно счетоводна експертизи, от отговорите по които може да се направи
извод, че претендираните суми са правилно начислени и определени като дължими за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за имота, намиращ се на адрес в гр. С., Н. 5, БЛ.
*, ВХ. *, АП. *, абонатен номер 0154637, но както бе посочено няма основания това
задължение да бъде възложено в тежест на ответницата.
Предвид изхода от делото следва да бъде оставено без уважение и искането за
присъждане на разноски, направени както в заповедното производство, така и в настоящото.
Предвид изхода от делото ответницата има право да претендира разноски, но поради
липса на искания за присъждане на такива съдът не следва да се произнася в такава насока.
3
Предвид всичко изложено съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИТЕ ОТ ИЩЕЦА - „Т* С.” ЕАД ЕИК *,
седалище/адрес на управление: гр. С., ул. ”Я.”, № 23Б, представляван от А.С.А. –
изпълнителен директор, , ИСКОВЕ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ, ЧЕ ОТВЕТНИЦАТА – Л. С.
Г., ЕГН **********, настоящ адрес: общ. К., с. Ч., МУ ДЪЛЖИ ОБЩАТА СУМА ОТ 2
430.71 /две хиляди четиристотин и тридесет лева и седемдесет и една стотинки/ лева, в
това число сумата от 2 131.22 лева, представляваща главница - стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец 05.2016 г. до месец 04.2019 г., сумата
от 299.49 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от
15.09.2017 г. до 22.05.2020 г., както и законната лихва върху тази главница за периода
от 02.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО НА ИЩЕЦА - „Т* С.” ЕАД ЕИК * ЗА ОСЪЖДАНЕ
НА ОТВЕТНИЦАТА – Л. С. Г., ЕГН ********** да му заплати обезщетение за
направените съдебни разноски, включително и адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, както и направените такива в производството по
ч.гр.д. № 369/2020 г. по описа на РС К..
Решението е постановено при участие на трето лице - „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ”
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4