Настоящото производство е с правно основание чл.389 и сл. от ГПК. Днес пред настоящия съд, е постъпила молба от адв. Цветанка Ботева, в качеството й на процесуален представител на Ваня и Борис Веселинови, ищци по настоящото т. д. № 45/09 г. , с искане за налагане на обезпечение на висящия иск чрез: първо - налагане на запор на банкови сметки на дружеството-ответник в „Про Кредит Банк „ АД, „Юробанк и Еф Джи България” АД и „Банка ДСК” АД, и второ - налагане на възбрана върху недвижим имот, лична собственост на управителя на ответното дружеството, Станка Колева Пъдевска. Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното: Ищците впроизводството , съпрузите Веселинови , са предявили против ответното дружество – „САРА И Б” ЕООД , гр. Кърджали, с едноличен собственик на капитала и управител Станка Колева Пъдевска, в обективно съединение три иска с цена в общ размер от 43 000 лв. Първият иск, с правно основание чл. 79 от ЗЗД, с който се цели, да бъде осъден ответникът да довърши строително монтажните работи, поети по чл.ІV от нотариалния акт, а именно: да отстрани повредите по мазилката на стените в ап. №1 и ап. №2, представляваща общо в двата обекта 40 кв.метра по 10 лв., на стойност 400лв.; да извърши латексово боядисване на стените в ап. №1 и ап. №2, представляваща общо в двата обекта 150 кв.метра по 7 лв. на стойност 1050 лв.; да постави липсващата облицовка от теракот в ап. №1 и ап. №2, общо в двата обекта 10 кв.метра по 33 лв., на стойност 330лв., да постави повредените врати от MDF в ап. №1 и ап. №2 , представляващи общо в двата обекта 3 броя по 150 лв. на стойност 450 лв., или цената на иска по чл.79 от ЗЗД, е 3000 лв., която включва стойността на не извършените СМР, ведно с ДДС и данък печалба. Вторият иск е с правно основание чл. 92 от ЗЗД, т.е. търси се неустойка в размер на 40 000 лв., която сума съставлява стойността на 10% от пазарната цена на ап.№1 и ап.№ 2, определена от ищците в размер на 40 000 лв., за периода от 01.06.2006 г. до 01.02.2009 г. Третият иск, с правно основание чл.86 от ЗЗД, е за присъждане на законна лихва върху търсената неустойка от 40 000 лв., считано от завеждане на иска - 02.02.2009 г., до окончателното изплащане на сумата. Съобразно разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и то ако искът е подкрепен с писмени доказателства или ако бъде представена гаранция в определения от съда размер. Т.е. обезпечение на иска се допуска при наличието на няколко предпоставки, поставени при това в отношение на кумулативност помежду им, а именно наличие на допустим и вероятно основателен висящ иск, при който без допускането на поисканото обезпечение за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, и то ако искът е подкрепен с относими писмени доказателства или ако бъде представена гаранция в определен от съда размер. Императивно кумулативно поставено е изискването за наличие на обезпечителна нужда, и разбира се съответствие между обезпечителната нужда и поисканата обезпечителна мярка. При обстойният анализ на събраните по делото доказателства, вкл. и приетото по делото заключение на назначената съдебно-техническа експертиза, обосновават извод за вероятна основателност на исковата претенция. Що се касае до обезпечителната нужда, то тя в производството може да се извлече както от цената на исковата претенция, така и от поведението на ответника в производството. Но що се касае до условно посочената като втора обезпечителната мярка, следва изрично да се посочи, че исканото налагане на възбрана върху недвижим имот , лична собственост на управителя на ответното дружество, е абсолютно неподходяща и категорично несъответстваща на обезпечителната нужда в настоящото производство,водено срещу ответник- търговско дружество. Поради което искането в тази му част досежно тази обезпечителна мярка, следва да бъде оставено без уважение. Съответстваща е обаче обезпечителната мярка налагане на възбрана върху банкови сметки на ответното дружество в три посочени банки. Следва изрично обаче да се отбележи, че тази обезпечителна мярка е основателна само до размера на сумата от 40 000 лв., която сума съответства на цената на паричния иск с правно основание чл.92 от ЗЗД, доколкото обективно съединения иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, е предявен като такъв за изпълнение на определено действие, а акцесорният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, е неопределяем по размер. Водим от изложеното и на основание чл.389 и сл. от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявената от Борис Николаев Веселинов и Ваня Иванова Веселинова, ищци по т.д. № 45/09 г. по описа на КОС, против „САРА и Б” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, ул. „Отец Паисий” № 1, ет.3, стая 2, висяща искова претенция с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, с цена 3 000 лв. , чл.92 от ЗЗД, с цена 40 000 лв. и чл.86, ал.1 от ЗЗД, чрез налагане на ЗАПОР върху банкови сметки на ответника „САРА И Б” ЕООД, гр. Кърджали, в „ПРО КРЕДИТ БАНК” АД, „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, и „БАНКА ДСК” АД , ОБЩО до размера на сумата 40 000 лв. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от Ваня Иванова Веселинова и Борис Николаев Веселинов, ищци по т. д. № 45/09 г. по описа на КОС, искане с правно основание чл.389, ал.1 , във вр. с чл.397,ал.1,т.1 от ГПК. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок, който за молителите тече от съобщаването им, а за ответника, от деня, в който му е връчено съобщение от съдебния изпълнител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
|