О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. С., 11.12.2014 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Росица Георгиева
Иво Петров
като разгледа докладваното от
съдия Георгиева ч. гр. д. № 19032 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 396 от ГПК.
С
определение от 14.11.2014 г., постановено по
ч. гр. д. № 62100/2014 г. СРС, І-во ГО, 31-ви състав е отхвърлил молбата за допускане на обезпечение на „М.-П.” ЕООД,
ЕИК ********, за допускане на обезпечение на бъдещи осъдителни искове, които ще
бъдат предявени против „Е.Р.” ООД, ЕИК ******** и „Е.П.П.Б.” ЕООД, ЕИК ********, за
солидарното осъждане на ответниците да заплатят: 1. на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сумата от 4214,24 лв.
неустойка за забава по чл. 56 от договор за отдаване на автомобили при
условията на оперативен лизинг от 22.03.2012 г., с посочени периоди; 2. на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД сумата от 3344,04 лв., разноски, свързани с ползването на автомобила за
застраховки „пълно автокаско” и „гражданска отговорност”, по чл. 14, чл. 16 и
чл. 40 от договора; 3. на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сумата от 14997,30 лв. неустойка при предсрочно
прекратяване на договора по чл. 62.5 от договора, чрез налагане на
обезпечителна мярка: запор върху Б.овите сметки на ответниците в следните
лицензираии в страната Б.и: „А.Б.Б.” АД, „Б. ДСК” АД, „Б. П. Б.” АД, „Б.- А.К. Б.”
АД, „Б. Б. за р.” АД, ТБ „И.Б..” АД, „И.А. Б.” АД, „К.Т. Б.” АД, ТБ „В.” ЕАД, „О.
Б. Б.” АД, „О. Б.” ЕАД, „П. Б. Б.” ЕАД, „П.И. Б.” АД, „Р. Б.” АД, „СИБ.” АД, „С.Ж.Е..”
АД, „Т. Б.” АД, „Т. Б. А.Б.” ЕАД, „Т. Б.” АД, „Т. Б. Д” АД, „У.Б.Б.” АД, „Ц. К.
Б.” АД, „ЮроБ. И Е.Д. Б.” АД, „А. Б.” - клон Б., БНП П. С.А. - клон С., ИНГ Б.
Н.В. - клон С., ИшБ. АГ - клон С., „С.Б. Е.” АД - клон Б. и „Т. Д. З.Б.съ“ - клон С..
Срещу
това определение е подадена частна жалба от молителя, в която излага, че определението е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано по аргументи, изложени в частната
жалба и моли за неговата отмяна и допускане на обезпечение на бъдещи осъдителни искове,
които ще бъдат предявени против „Е.Р.” ООД и „Е.П.П.Б.” ЕООД за солидарното
осъждане на ответниците.
В
молбата за допускане на обезпечение молителят твърди, че процесните неустойки се дължали по
сключен с ответника договор за лизинг във връзка с неизпълнението на
задължението на ответника да плаща лизинговите вноски, което наложило
развалянето на договора от молителя, респ. възникването на вземането по втората
неустойка. Вземането за разноски за застраховки било изрично уговорено в
договора за лизинг. Вторият ответник встъпил като съдлъжник в задълженията по
договора за лизинг с тристранно споразумение от 22.03.2012 г..
Молителят
поддържа, че ще бъде от голяма трудност при едно бъдещо осъдително решение да
осъществи правата си по съдебното решение, което той извежда от значителния
размер на натрупаните задължения. Към молбата са представени писмени
доказателства.
Първоинстанционният
съд е приел, че
вземането за втората процесна неустойка изключва възможността за съществуване
на вземане и за първата, поради което първият бъдещ осъдителен иск е вероятно
неоснователен, както и че не е налице и кумулативната предпоставка за допускане
на исканото обезпечение на тези искове: обезпечителна нужда. Излага, че предвид
нормата на чл.391, ал.1 от ГПК, обезпечителната нужда не се предполага. За да
бъде допуснато исканото обезпечение, е необходимо по делото да бъде установена
опасността от настъпване невъзможност за изпълнение на съдебното решение по
бъдещия иск или реално затрудняване осъществяването на правата на ищеца по
същото. Допускането на каквато и да е мярка на ограничение на правната сфера на
правен субект във връзка с дадената от закона уредба следва да има за цел
удовлетворяване на възникналата за ищеца обезпечителна нужда предвид наличието
на реална опасност от настъпване невъзможност за изпълнение на съдебното
решение или реално затрудняване осъществяването на правата на ищеца по същото.
В молбата не се обосновава обезпечителна нужда, а голословно се заявява, че
такава е налице, изводимо само от значителния размер на натрупаните задължения.
Не са изложени твърдения, нито са представени доказателства, че ответниците се
опитват да укрия или разпилея имуществото си.
Частната жалба е допустима, като подадена в срок и от страна, която има право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Предпоставките
за допускане на обезпечение са следните: бъдещият иск да е допустим, вероятно
основателен, да съществува обезпечителна нужда и обезпечителната мярка да е
подходяща.
В
настоящия случай бъдещият иск е допустим и вероятно основателен. С молбата са
представени доказателства относно положителните процесуални предпоставки на
правото на иск. От твърденията в молбата и доказателствата към нея може да се
направи обоснован извод (вероятна основателност) за това, че ответниците са
солидарни длъжници и не са платили задълженията си по договора за лизинг за
посочените в молбата суми. В производството по допускане на обезпечение, не може да бъде извършена
такава преценка на основателността на бъдещия иск, каквато съдът ще извърши в
бъдещото исково производство, събирайки всички относими към спора и процесуално
допустими доказателства. Още повече, че изводите относно съществуването на
твърдяното от ищеца по бъдещия иск право следва да бъдат направени едва с
решението на съда след приключването на устните състезания. Поради това следва
да се приеме, че е налице вероятна основателност на бъдещия иск, когато от
изложените в молбата за допускане на обезпечение фактически обстоятелства могат
да се породят твърдените от молителя права, и наред с това от представените към
молбата писмени доказателства се установяват поне част от изложените в молбата
фактически твърдения.
Съгласно чл. 342,
ал. 1 от ТЗ по силата на договора за лизинг лизингодателят се задължава да
предостави за ползване определена вещ срещу възнаграждение. Отношенията между
страните в настоящото производство следва да се разглеждат и съобразно нормите,
приложими относно договора за лизинг - чл. 342 и сл. от ТЗ и приложимите към
него правила на договора за наем (арг. от чл. 347, ал. 2 от ТЗ). Съгласно чл.
92, ал. 1 от ЗЗД, страните могат да уговорят неустойка, която обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Видно от сключения между
страните Договор за лизинг е, че в чл. 56 страните са уговорили неустойка в
размер на 0.5% на ден върху стойността на дължимата и неизплатена вноска за времето
на просрочието, а в чл. 62.5 е предвидена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора при неизпълнение на задължения
от лизингополучателя.
Неустойката,
съгласно разпоредбите на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, представлява предварително
определен от страните размер на обезщетението за вредите, които кредиторът би
претърпял от неизпълнението или лошото изпълнение на договора. Фактическият
състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане
на неустойка за неизпълнение на договор, е: наличие на валидно договорно
задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка. При неустойка,
съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вредите се обезщетяват, без да е нужно да бъдат
доказвани. Неустойката има обезпечителна и обезщетителна функции. Основание за
нейната дължимост е неизпълнението на договора, поради което тя се дължи,
независимо дали от неизпълнението са настъпили вреди.
В случая се
установява, че ответникът по бъдещия иск не е изпълнил задълженията си да
заплати на молителя част от погасителните вноски по договора за лизинг на
установените падежи, поради което същият дължи договорената неустойка за забава
в размер на 0.5% на ден върху стойността на дължимите и неизплатени вноски за
времето на просрочието. Страните са се договорили също така, че в случай на
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният дължи на
лизингодателя неустойка в размер на 6 лизингови вноски. В случая лизингодателят
е упражнил правото си да прекрати едностранно договора поради неплащане от
страна на лизингополучателя на две лизингови вноски в уговорените срокове.
Процесният договор
за оперативен лизинг е двустранен договор, който е за периодично изпълнение и
подлежи на разваляне за в бъдеще. Уговорената между страните неустойка за
забава се дължи в случай на забавено изпълнение, обусловило развалянето,
какъвто е настоящият казус, за онази част от сделката, чието действие се
запазва – до датата на прекратяване на договора, съответно кредиторът ще може
да търси и неустойката за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще
разваляне (неустойка за развалянето), но за другата част от сделката, когато
такава неустойка реално е била уговорена.
Налице
е обезпечителна нужда, защото има опасност молителят да бъде затруднен при
събиране на вземането си. Несъмнено е наличието на обезпечителна нужда, тоест за наличието на реална
опасност от разпореждане с наличните средства, което би попречило на ищеца да
осъществи правата си при евентуален положителен за него резултат от
производството. В случая обезпечителната нужда се обуславя от високия размер на
претендираната сума. Тя се обуславя от твърдението на молителя и при липсата на
данни, които да я опровергават, трябва да се предполага, без ищецът по бъдещия
иск да е длъжен винаги да я доказва (в същия смисъл - Живко Сталев „Българско
гражданско процесуално право“). Неоснователно е прието от първоинстанционния съд, че не е
налице обезпечителна нужда, тъй като при наличие на неизпълнение на задължения
по договор, тя се предполага. Само по себе си неизпълнението сочи на
невъзможност на длъжника да предостави изпълнение, която обикновено се дължи на
недостатъчно имущество за това или на липса на средства за осъществяването му.
Отделно от това не може да бъде искано от молителя да доказва липсата на
имущество на длъжника, а оттам да извежда и съществуването на обезпечителната
нужда, тъй като това е невъзможно на практика. Именно длъжникът е този, който
може, а поради това и трябва да ангажира доказателства за съществуването на
достатъчно имущество като по този начин обори и съществуването на
обезпечителната нужда.
Обезпечителната
мярка е подходяща, защото ответниците отговарят за задълженията си с цялото си
имущество, а доколкото се касае
до бъдещ иск за плащане на парична сума то исканата обезпечителна мярка „запор на Б.ова сметка” ***.
Обезпечението
следва да се допусне при условията на последователен запор до достигане на
размера на търсената сума, защото при едновременно налагане на запор върху Б.овите сметки на двамата длъжници в
посочените Б.и
е възможно да бъде надхвърлена обезпечителната нужда и по този начин да се
увредят непоправимо длъжниците.
Наличието на
кумулативно предвидените в закона предпоставки за допускане на исканото
обезпечение обосновава извод, че обезпечението следва да се допусне.
Съобразявайки доводите на молителя, представените доказателства,
обстоятелството, че в цялост спорът от фактическа и правна страна ще бъде
изяснен в хода на исковото производство, както и че за целта ще бъде
наложително използването и на експерти, съдът намира, че обезпечението следва
да се допусне при гаранция, определена при условията на чл. 391 от ГПК.
Гаранцията е необходима с оглед защита интересите на бъдещия ответник при
евентуално отхвърляне на претенцията. Обезпечението следва да се допусне при условията
на гаранция в размер на 2255,56 лв., защото такъв би бил размерът на вредите от неоснователен бъдещ иск,
с оглед компенсация на наложения запор.
Така мотивиран,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 14.11.2014 г. по ч. гр. д. № 62100/2014 г. СРС, първо ГО, 31-ви състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА обезпечение на
бъдещи осъдителни искове, които ще бъдат предявени от „М.-П.” ЕООД, ЕИК ********,
против „Е.Р.” ООД, ЕИК ******** и „Е.П.П.Б.”
ЕООД, ЕИК ********, за солидарното осъждане на ответниците да заплатят: 1. на
основание чл. 92, ал. 1 от
ЗЗД сумата от 4214,24 лв. неустойка за забава по чл. 56 от договор за отдаване
на автомобили при условията на оперативен лизинг от 22.03.2012 г., с посочени
периоди; 2. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 3344,04 лв., разноски, свързани с
ползването на автомобила за застраховки „пълно автокаско” и „гражданска
отговорност”, по чл. 14, чл. 16 и чл. 40 от договора; 3. на основание чл. 92,
ал. 1 от ЗЗД сумата от
14997,30 лв. неустойка при предсрочно прекратяване на договора по чл. 62.5 от
договора, чрез налагане на последователен запор върху Б.овите сметки на „Е.Р.”
ООД, ЕИК ******** и „Е.П.П.Б.” ЕООД, ЕИК ******** в следните Б.и: „А.Б.Б.” АД, „Б. ДСК” АД, „Б. П.
Б.” АД, „Б.- А.К. Б.” АД, „Б. Б. за развитие” АД, ТБ „И.Б..” АД, „И.А. Б.” АД,
„К.Т. Б.” АД, ТБ „В.” ЕАД, „О. Б. Б.” АД, „О. Б.” ЕАД, „П. Б. Б.” ЕАД, „П.И. Б.”
АД, „Р. Б.” АД, „СИБ.” АД, „С.Ж.Е..” АД, „Т. Б.” АД, „Т. Б. А. Б.” ЕАД, „Т. Б.”
АД, „Т. Б. Д” АД, „У.Б.Б.” АД, „Ц. К. Б.” АД, „Ю.Б. И Е. Д. Б.” АД, „А. Б.” -
клон Б., БНП П. С.А. - клон С., ИНГ Б. Н.В. - клон С., ИшБ. АГ - клон С., „С.Б.
Е.” АД - клон Б. и „Т. Д.З. Б.съ“ - клон С., до достигане на
размера на сумата от 22 555,58 лв..
ОПРЕДЕЛЯ парична гаранция в размер на 2255,56 /две хиляди
двеста петдесет и пет лева петдесет и шест ст./ лева, вносими от молителя по сметка на СГС.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.390, ал.3 от ГПК, двуседмичен срок за предявяване на
исковете.
УКАЗВА на молителя, че ако в определения срок не
бъдат представени доказателства за предявяването на исковете, съдът ще отмени
обезпечението служебно.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна
заповед след представяне на доказателствата от молителя за внасяне на гаранцията.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му от
съда – за молителя и от връчването на съобщение за наложената обезпечителна
мярка от съдебния изпълнител – за ответника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.